Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Н.Първанова, като разгледа докладваното
от председателя гражданско дело № 7368 по
описа за 2017 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са от „Райфайзенбанк/България/“ЕАД
против Р.Г.С. и Е.Д.С. кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.138 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ.
Ищецът твърди, че на 30.06.2009
г. сключил с ответниците
договори за поръчителство, съгласно които поели задължение да отговарят за
изпълнението на всички задължения на трето за спора лице – „Р. - С“ ООД по
договор за инвестиционен банков кредит № 170-277/29.06.2007 г. С посочения
договор банката в качеството на кредитор отпуснала на кредитополучателя „Р. - С“
ООД кредит в размер на 50 000 евро с краен срок за погасяване на кредита –
05.07.2017 г. Кредитът бил усвоен на
06.07.2007 г. С анекс № 2/31.03.2010г. крайният срок за погасяване на всички
дължими суми бил определен до 05.03.2018 г. Съгласно чл.4 от анекс № 2 се
дължала редовна лихва в размер на стойността на банковия ресурс за евро плюс 2 пункта надбавка. Съгласно чл.2 от анекс
№ 2/31.03.2010 г., кредитът следвало да бъде погасен на 89 равни месечни вноски,
всяка от които по 416 евро, платими на 05 число на съответния месец, считано от
05.10.2010 г. до 05.02.2018 г. и
последна изравнителна вноска в размер на 496 евро, дължима на 05.03.2018 г.
Кредитополучателят не заплатил месечните вноски с падежи за периода 05.10.2010
г. до 07.09.2011 г., поради което, на основание чл.10.3 и чл.9, б.“в“ от
договора за инвестиционен банков кредит, банката обявила кредита за предсрочно
изискуем с писмо изх. № 170-436/28.09.2011 г., изпратено до „Р. – С „ООД.
Уведомителни писма за обявяване на кредита за предсрочно изискуем били
изпратени и до поръчителите, които били получени от Е.С. на 29.09.2011 г.
Предсрочната изискуемост била осчетоводена на 29.09.2011 г. Ищецът твърди, че поради настъпилата предсрочна
изискуемост, кредитополучателят и поръчителите дължали солидарно следните суми: 37 520 евро/главница/, 2 524.50 евро/ възнаградителна
лихва за периода 05.01.2010г.-29.09.2011 г/; 5 254.48 евро/наказателна лихва за
периода 05.02.2010г.-10.11.2011г./; 166.80 евро - комисионна за управление,
дължима към 05.07.2011 г., съгласно чл.2.5 от анекс №2/31.03.2010 г.; 109.72 евро
- застрахователна премия, дължима на 02.03.2011г., съгласно чл.8.4 от анекс № 2/31.03.2010
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2011 г. до
окончателното изплащане. За посочените суми ищецът се снабдил със заповед по
чл.417 от ГПК, срещу която ответниците – поръчители възразили, поради което
заповедта не могла да влезе в сила. Предвид изложените доводи, моли съда да
приеме за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно горепосочените
суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2011 г. до
окончателното изплащане. Претендира заплащане на направените в исковото и в
заповедното производство разноски.
Ответникът
Е.Д.С. оспорва предявените искове, като прави следните възражения: твърди, че
не бил сключил договор за поръчителство
с ищеца; липсвала дата на договора; не бил уведомен, че кредитът бил
обявен за предсрочно изискуем - подписът под известието на „Е.“ не бил положен
от него; поддържа възражение за изтекла погасителна давност; поддържа
становището, че част от задълженията били погасени чрез реализиране на
обезпеченията по договора за кредит. Моли съда да отхвърли исковете.
Ответницата
Р.Г.С. оспорва предявените искове, като поддържа следните възражения: банката
не уведомила ответницата, че обявява кредита за предсрочно изискуем; подписът
под обратната разписка на „Е.“ не бил на
ответницата; липсвала дата на получаване на разписката; оспорва задълженията по
период и размер; поддържа възражение за изтекъл преклузивен срок по чл.147 от ГПК; поддържа възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли
исковете.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от договор за инвестиционен
банков кредит № 170-277/29.06.2007г., "Райфайзенбанк (България)" ЕАД е
предоставила на трето за спора лице - кредитополучател „Р. С" ООД кредит в
размер на 50 000 евро, с краен
срок на погасяване на кредита - 05.07.2017
г. Съгласно чл. 1.2 от договора, кредитът е отпуснат за инвестиционна цел -
довършителни работи по четириетажна сграда, находяща се в гр.
София, кв.“Горубляне“, ул.“******. Кредитът е отпуснат при следните
параметри на кредитното задължение: предвидени са 119 равни месечни вноски,
всяка от по 416 евро, считано от 05.08.2007 г. до 05.06.2017 г. и една последна
изравнителна вноска в размер на 496 евро, дължима на 05.07.2017 г.; годишен лихвен
процент – стойността на банковия ресурс за евро, увеличен с 0.75 пункта
надбавка за първата година от кредита до 04.07.2008 г. и стойността на банковия
ресурс за евро, увеличен с 3.75 пункта надбавка за периода 05.07.2008 г. до
05.07.2017 г.; при забава на плащането
на вноски за главницата се дължи наказателна лихва за забава в размера на
стойността на банковия ресурс плюс 16 пункта надбавка годишно върху усвоената и
непогасена главница за времето на забавата до окончателното погасяване на
забавените вноски./т.3.5/; лихвата и наказателната лихва в частта „стойност на
банковия ресурс“ се преизчислява и променя от банката на 05-то число от всеки
месец/т.3.3/; кредитополучателят дължи на банката комисионна за управление в
размер на 500 евро, платима при подписване на договора, а за периода 05.07.2008
г. до 05.07.2016 г./вкл./ тази комисионна е в размер на 0.50 % от усвоената и непогасена
към съответния момент сума от кредита./т.3.4/; кредитополучателят е длъжен да
сключи за своя сметка за целия срок на договора застраховка на ипотекираното/заложено
имущество по чл.7 от договора срещу всички обичайни рискове; при разсрочено плащане
на застрахователните премии кредитополучателят е длъжен да плати в срок
съответната премия и да предостави на банката копие от платежния документ,
удостоверяващ плащането/ т.5.7 и т. 5.8.1/
На 30.06.2009 г. е
сключен Анекс № 1 към Договора за банков кредит. Страните са се споразумели,
считано от 30.06.2009 г., че при забава в плащането на дължими суми по
договора, продължила до 30 дни, кредитополучателят дължи на банката неустойка
за забава в размера, определен в чл.3.5 от договора върху размера на забавеното
плащане за времето на забавата до окончателното погасяване на забавените
вноски, а при забава, продължила повече от 30 дни, кредитополучателят дължи на
банката неустойка в размера, определен в чл.3.5 от договора за кредит, върху
цялата усвоена и непогасена главница по кредита за времето на забавата до окончателното
погасяване на забавените вноски./чл.2 от договора/. Страните са се договорили
годишната комисионна за управление в размер на 225 евро да бъде платена на
05.07.2017г. /чл.3/
На същата дата - 30.06.2009
г. - банката е сключила договори за
поръчителство с Е.Д.С. и с Р.Г.С., като ответниците
са се задължили да отговарят за изпълнението на всички задължения на
кредитополучателя по Договора за инвестиционен банков кредит № 170-277/29.06.2007
г.
На 31.03.2010 г. е сключен
Анекс № 2 към договора, който е подписан от кредитопулачателя и поръчителите. Съгласно чл.2.4. от Анекс 2/31.03.2010
г., крайният срок за погасяване на всички дължими суми е 05.03.2018 г. В анекса
е посочено, че към 31.03.2010 г. задълженията по договора за кредит са следните:
36 688 евро/главница/, 832 евро/просрочена главница/; 911.63 евро/просрочена
лихва/; 20.52 евро/наказателна лихва за периода 05.02.2010 г. – 30.03.2010 г./,
588.23 евро/текуща лихва за периода 05.03.2010 г. – 30.03.2010 г./. Кредитополучателят
се е задължил да погаси главницата на 89 равни месечни вноски в размер на 416
евро всяка, считано от 05.10.2010 г. до 05.02.2018 г. и последна изравнителна
вноска в размер на 496 евро, дължима на 05.03.2018 г. В чл.4 от анекса е
уговорена годишна договорна лихва от датата на подписване на анекса в размер
стойността на банковия ресурс за евро, увеличена с 2 пункта надбавка.
С писмо изх. №
170-436/28.09.2011 г. до кредитополучателя „Р. – С“ ООД и с писма изх. № 170-437/28.09.2011
г. и № 170-438/28.09.2011 г. до
поръчителите банката е обявила предсрочна изискуемост на кредита. Писмото до кредитополучателя
„Р. – С“ ООД е връчено на единия от
управителите на дружество – Е.Д.С. на 29.09.2011 г. /обратна разписка на куриерска
служба „Е.“– л. 34/.
Писмата до поръчителите също
са изпратени чрез куриерска служба „Е.“. Във върнатите обратни разписки е отразено,
че са получени от Е.Д.С. на 29.09.2011 г./ л.36 и л.38/.
На 14.11.2011 г. банката
е подала заявление по чл.417 от ГПК до РС - Пазарджик, по което е образувано
чгр.д № 4785/2011 г. Със заповед по чл.417 от 16.11.2011 г. РС-Пазарджик е разпоредил длъжниците „Р.-С“ ООД, Р.Г. С.и Е.
Г.С. солидарно да заплатят на „Райфайзенбанк /България/“ сумите, за които са предявени установителни
искове по настоящото дело.
Заповедта по чл.417 от ГПК е влязла в сила срещу кредитополучателя „Р.-С“ ООД.
По делото е назначена
графологическа експертиза, чието заключение съдът приема. От заключението се
установява, че подписът в договора за поръчителство с Е.Д.С. е положен от самия С.. Вещото лице не може да
отговори дали подписите, положени в ксерокопия на обратни разписки от куриерска
служба „Е.“ с изх. № 170-437/28.09.2011 г. и № 170-438/28.09.2011 г. са
положени от Е.Д.С. или Р.Г.С., тъй като не са представени оригиналите, а
копията не са годни да бъде даден отговор на поставените въпроси.
От основното заключение
на счетоводната експертиза, което съдът приема, се установява, че банката е
отпуснала на “Р. – С“ООД кредит в размер на 50 000 евро, който е усвоен от
дружеството. В изпълнение на задълженията по договора за кредит през периода
06.08.2007 г. – 30.09.2010 г. е заплатена сума в размер общо от 24 650.81 евро,
от която 917.46 лв. – комисионна за управление; 12 480 евро – главница; 11
200.17 евро - редовна лихва; 53.18 евро – наказателна лихва. На 30.09.2010 г. е
извършено последното плащане по договора, което е послужило за погасяване на договорна
лихва с падеж 07.09.2010 г. Няма последващи плащания по кредита. Не са
заплатени месечните вноски с падежи от
05.10.2010 г. до 07.09.2011 г./вкл./, поради което на 29.09.2011г. е
осчетоводена предсрочна изискуемост, а на 15.11.2011 г. е подадено заявление по
чл.417 от ГПК. Непогасени са следните задължения по договора за кредит към датата на
образуване на заповедното дело /15.11.2011 г./: 37 520 евро - главница; 2604.82
евро – договорна лихва за периода
05.10.2010 г. до 29.09.2011 г.; 911.63 евро – незаплатена отложена лихва;
4317.10 евро /наказателна лихва за периода 05.10.2010 г. до 11.11.2011 г./,
166.80 евро – комисионна за управление, дължима на 05.07.2011 г. и 109.72 евро
- незаплатена вноска от застрахователна премия за 2011 г.
От допълнителното
заключение на счетоводната експертиза се установява, че размерът на
незаплатените вноски с настъпил падеж само по погасителния план към Анекс № 2
от датата на първата забава в плащането до датата на изготвяне на зкалючението
/21.03.2021г./, без да се отчитат едностранни изменения на лихвения процент и
плащания, събрани по принудителен ред, са следните: 37 520 евро/незаплатена главница
с падежи 05.10.2010г. до 05.03.2018г./; 12 770.15 евро – неплатена договорна
лихва за периода 05.10.2010 г. - 05.03.2018 г./; 655.92 евро – незаплатена
комисионна за управление с падежи 05.07.2011 г. до 05.07.2017 г. На 05.03.2018 г.
е изтекъл срокът за изпълнение на договора. Дължимата договорна лихва за периода от 05.10.2010 г. до 29.09.2011 г.,
съгласно погасителния план към Анекс № 2, е 2413 евро. Дължиматга наказателна лихва за периода от 05.10.2010 г.
до 10.11.2011 г., съгласно погасителния план към Анекс № 2, е 872,58 евро. За периода от 05.01.2010г. до
04.10.2010г. договорната и наказателна лихва са заплатени.
Съдът не кредитира допълнителното заключение на счетоводната експертиза,
тъй като поставената задача би имала
значение, ако ответниците бяха станали поръчители едва с анекс № 2/31.03.2010
г. и Р.Г.С. бе имала качеството на
потребител, но по делото се установява, че ответниците са станали поръчители
със сключването на договори за поръчителство от 30.06.2009 г. и Р.Г.С. е била
управител и съдружник в дружеството, поради което не се ползва от потребителска
защита, съгласно Закона за защита на потребителите.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По
допустимостта:
Предявените искове по
чл.422, ал.1 от ГПК, вр чл.138 от ЗЗД са допустими. Неоснователно е
възражението на ищеца, че заповедта по чл.417 от ГПК, е влязла в сила спрямо
ответниците. Видно от удостоверение,
озаглавено “съобщение“, от 13.04.2017г.
на ЧСИ М.Ц./л. 71 от приложено чгр.д. № 4785/2011г. на РС-Пазарджик/
ответниците са били уведомени за издадената заповед по чл.417 от ГПК на
06.06.2012 г., поради което срокът за подаване на възражения по чл.414 от ГПК
изтича на 20.06.2012 г., а подадените от ответниците възражения са от 20.06.2012 г., което се установява от
пощенското клеймо върху пликовете, с които са изпратени възраженията, т.е спазен
е срокът по чл.414, ал.2 от ГПК.
По
основателността на исковете:
Предявените искове са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.138 от ЗЗД.
Съгласно чл. 138 от ЗЗД, с
договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо
кредитора на друго лице да
отговаря за изпълнение на неговото
задължение.
За да бъдат уважени предявените
искове срещу поръчителите трябва да е доказан следният ФС: 1/между страните да
е сключен договор за поръчителство; 2/да съществува задължението, което са поели
да изпълнят поръчителите – в случая задълженията по договора за банков
инвестиционен кредит; 2/да е настъпила предсрочна изискуемост на кредита;
3/размерът на задълженията да е определен, съгласно условията на договора за
банков инвестиционен кредит и договора за поръчителство.
В тежест на ответниците
е да ангажират доказателства за извършени плащания по договора за банков
инвестиционен кредит.
Предявените искове са
доказани по основание.
От представените
договори за поръчителство от 30.06.2009 г. се установява, че ответниците са
поели задължение към ищеца да отговарят за изпълнение на задълженията на
кредитополучателя „Р. – С“ ООД по договор за инвестиционен банков кредит №
170-277/29.06.2007 г. и анексите към него.
Неоснователно е
възражението на ответника С., че не е подписал договора за поръчителство. От
заключението на графологическата експертиза, което съдът кредитира, се установява,
че подписът срещу неговото име в договора за поръчителство е положен от самия него.
Неоснователно е
възражението на ответниците, че не е настъпила предсрочна изискуемост на
кредита. Съгласно т.18 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост на вземането има
действие от получаване от кредитополучателя на изявлението
на банката, че обявява кредита предсрочно
изискуем, ако към този момент
са настъпили уговорените в договора за банков кредит
предпоставки, обуславящи настъпването й. В този смисъл е ирелевантно за настъпване на предсрочната изискуемост
уведомяването на поръчителите. От значение е дали е уведомен кредитополучателят
за настъпилата предсрочна изискуемост. Достатъчно е
да са настъпили предпоставките за предсрочната изискуемост и волеизявлението на
банката да е достигнало до кредитополучателя. В този смисъл е и практиката на
ВКС – напр. определение № 185/15.04.2019г. по т.д. № 2209/2018г. на ВКС, ТК, I т.о.
По делото се установи,
че са настъпили предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост. На
30.09.2010 г. е извършено последното плащане по договора за кредит, след което не са извършвани други плащания по
доброволен ред. Не са заплатени месечните вноски с падежи от 05.10.2010 г. до 07.09.2011 г./основно
заключение на счетоводната експертиза - т.1, раздел „забележка“/, поради което на
28.09.2011 г. банката е имала право да обяви кредита за предсрочно изискуем,
което е сторила с писмо изх. № 170-436/28.09.2011
г., адресирано до кредитополучателя “Р. – С“ ООД. От върнатата обратна разписка
се установява, че писмото е получено на 29.09.2011 г. от единия от управителите
на дружеството – Е.Д.С., който е и ответник по делото. Не е оспорен подписът
под разписката за уведомителното писмо до кредитополучателя „Р. – С„ ООД. Дружеството
– кредитополучател не е подало
възражение срещу издадената заповед по чл.417 от ГПК, т.е същата е влязла в
сила спрямо него и в този смисъл в отношенията между банката и
кредитополучателя „Р. - С“ ООД е установено със сила на пресъдено нещо, че е
настъпила предсрочана изискуемост за задълженията по договора за кредит.
В настоящото
производство е оспорено връчването на съобщенията на поръчителите, но както
вече бе посочено – това обстоятелство е ирелевантно за спора. От значение е
дали кредитополучателят е бил уведомен
за настъпилата предсрочна изискуемост, а това е станало на 29.09.2011 г.
Неоснователно
е възражението на ответницата С., че кредиторът не е спазил срокът по чл.147,
ал.1 от ЗЗД. Съгласно чл. 147,
ал.1 от ЗЗД, поръчителят
остава задължен и след падежа на
главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против
длъжника в течение на шест месеца. В конкретния случай се установи, че
предсрочната изискуемост е настъпила на 29.09.2011 г., от която дата започва да
тече шестмесечният срок за предявяване на иск срещу поръчителите./ТР №
5/21.01.2022 г. по т.д. № 5/2019г. на ОСГТК/. Исковата молба е подадена на
14.11.2011 г. в предвидения от чл.147, ал.1 от ЗЗД шестмесечен срок за
предявяване на иска.
Относно размера на задълженията за главница, договорна лихва и
наказателна лихва:
При извършена служебно справка от съда на публичния сайт на Търговския
регистър се установява, че двамата ответници Р.Г.С. и
Е.Д.С. са били съдружници и управители на ответното
дружество към датата на сключване на договорите за поръчителство, т.е и двмата
са действали в рамките на своята търговска и професионална
дейност, поради което те нямат качеството на потребители по сключените договори за поръчителство,
респ. по отношение на тях е неприложима уредената от Закона за защита на
потребителите защита. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС – напр. решение
№ 38/23.06.2017г. по т.д. № 2754/2015г. на I т.о на ВКС.
От основното заключение
на счетоводната експертиза, което съдът приема като компетентно и обективно
дадено, се установява, че последното плащане по договора за кредит е извършено
на 30.09.2010 г., което е послужило за погасяване на договорна лихва с падеж
07.09.2010 г. Няма последващи плащания по кредита. Непогасени са следните задължения по договора за кредит към датата
на образуване на заповедното дело /14.11.2011 г./: 37 520 евро - главница;
2604.82 евро – договорна лихва за
периода 05.10.2010 г. до 29.09.2011 г.; 911.63 евро – незаплатена отложена
лихва; 4317.10 евро /наказателна лихва за периода 05.10.2010 г. до 11.11.2011
г./, 166.80 евро – комисионна за управление, дължима на 05.07.2011 г. и 109.72
евро - незаплатена вноска от застрахователна премия за 2011 г. :
С оглед основното
заключение на счетоводната експертиза, предявените искове са основателни до
размерите и за периодите, посочени в заключението, както следва: искът за
главницата следва да бъде уважен изцяло за сумата от 37 520 евро; искът за
договорна лихва следва да бъде уважен за сумата от 2 524.50 евро и за периода
05.10.2010г. – 29.09.2011 г., а за периода 05.01.2010 г. – 05.10.2010 г. следва
да бъде отхвърлен; искът за наказателна лихва следва да бъде уважен до размера
от 4317.10 евро за периода 05.10.2010 г. - 10.11.2011 г., а в останалата част
до пълния предявен размер от 5 254.48 евро и за периода 05.02.2010 г.
-05.10.2010 г. следва да бъде отхвърлен. Предявеният иск за комисионна за
управление в размер на 166.80 евро., дължима на 05.07.2011 г., и искът за
заплащане на застрахователна премия в
размер на 109.72 евро следва да бъдат уважени изцяло.
Неоснователно е
възражението на ответника С., че следва да бъдат съобразени плащания, реализирани при принудителното
изпълнение върху имоти, послужили като обезпечения по договора за кредит.
Съгласно т.9 от ТР №
4/18.06.2014 г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, плащанията, събрани по
принудителен ред, въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК и изпълнителния лист, не следва да бъдат съобразявани при
определяне размера на задължението по предявения иск по чл.422, ал.1 от ГПК.
Относно
вземанията за комисионна за управление с падеж 05.07.2011 г. и за
застрахователна премия, дължима на 02.03.2011 г.:
Съгласно
чл.2.5 от Анекс № 2/31.03.2010 г. към договора за банков инвестиционен
кридит, кредитополучателят дължи заплащането на комисионна за управление на
кредита
на 05.07.2011 г. в размер на 0.50 % от усвоената и непогасена към съответния
момент
главница по кредита, която според счетоводната експертиза е в размер на 166.80
евро към
05.07.2011 г., колкото претендира ищецът, поради което предявеният иск следва
да бъде
уважен изцяло.
Съгласно
чл.8.4 от Анекс № 2/31.03.2010 г. към договора за банков инвестиционен
кредит, ако кредитополучателят не представи копия от платежни документи,
удостоверяващи плащането, на застрахователни премии на застраховки на
ипотекирано/
заложено имущество по чл.7 от договора, банката може да сключи от името на
кредитополучателя, респ. от името на собственика на заложеното/ипотекирано
имущество,
застраховка на имуществото. Разходите по сключените застрахователни договори са
за
сметка на кредитополучателя, независимо от това дали застрахованите имущества
са
собственост на кредитополучателя или на трети лица. От основното заключение на
счетоводната експертиза, което съдът приема, се установява, че
кредитополучателят не е
заплатил разходите за застрахователна премия, дължима на 02.03.2011 г., в
размер на
109.72 евро, колкото претендира ищецът, поради което искът следва да бъде
уважен.
По
възраженията за изтекла погасителна давност:
Възражението
за изтекла погасителна давност относно вземанията за главница и
договорна лихва е неоснователно.
Вземанията
за главница и договорна лихва се погасяват с изтичане на петгодишна
давност. Договорът за кредит е сключен с краен срок на погасяване на вноските -
05.03.2018 г. Предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 29.09.2011 г.,
а
исковата молба е подадена на 14.11.2011 г./датата на образуване на заповедното
дело/,
като с нея се прекъсва давността и докато трае процесът, давност не тече,
поради което
вземанията за главница и договорна лихва не са погасени по давност./чл. 115,
б.“ж“ и
чл.116, б.“б“ от ЗЗД/.
В
случая не е приложима нормата на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, тъй като
вноските за
главница и договорна лихва по договора за кредит не са периодични плащания.
Кредитът е
единно и неделимо задължение, което се изплаща на отделни вноски и по отношение
на
него е приложима общата петгодишна давност. В тази насока практиката на ВКС е
последователна и непротиворечива/решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. №
795/2010 г.,
IV г.о., ГК, решение № 540 от 20.12.2011 г. по гр. д. № 110/2011 г. на ВКС, IV
ГО, решение
№ 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г.о., ГК и др./.
Вземането
за наказателна лихва също не е погасено по давност
Санкциониращата
лихва за периода 05.10.2010 г. - 10.11.2011 г. се погасява с
изтичане на тригодишна давност/чл. 111, б. "в" от ЗЗД/, а исковата
молба е подадена на
14.11.2011 г., поради което вземането за санкционираща лихва не е погасено по
давност.
Вземанията
за комисионна за управление на кредита, дължима на 05.07.2011 г. и за
застрахователна премия, дължима на 02.03.2011 г., също не са погасени по
давност, тъй
като исковата молба се счита подадена на датата на подаване на заявлението по
чл.417 от
ГПК - 14.11.2011 г.
По законната лихва:
Законна
лихва върху главницата се дължи от датата на подаване на заявлението по чл.417
от ГПК – 14.11.2011 г., която дата се счита и за дата на подаване на исковата
молба по чл.422, ал.1 от ГПК.
По разноските:
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, направените в исковото и в заповедното производство
разноски в размер на 11 933.15 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИEМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл. 422, ал.1 от ГПК, по отношение на Р.Г.С.,
ЕГН **********, представлявана от особен представител адв. Л.К.К. ***, адрес за призоваване: гр. София, бул. „******, и
Е.Д.С., ЕГН **********, представляван от особен представител адв. М.Б.Д. ***, адрес за призоваване: гр. София, бул.“******,
че дължат на „Райфайзенбанк/България/“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, Е.****, солидарно
с „Р. – С“ ЕООД, ЕИК ******, следните суми: 37 520 евро/главница,
дължима по договор за инвестиционен банков кредит № 170-277/29.06.2007 г. и
анекси към него, съгласно договори за поръчителство от 30.06.2009 г./, 2524.50 евро/договорна лихва
за периода 05.10.2010 г.-29.09.2011 г./, 4317.10 евро/наказателна лихва за
периода 05.10.2010 г. - 10.11.2011 г./, 166.80 евро /комисионна за управление
на кредита, дължима на 05.07.2011 г./ и 109.72 евро/застрахователна премия,
дължима на 02.03.2011 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 14.11.2011 г. до окончателното изплащане, за които задължения е издадена
заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 4785/2011 г. на РС – Пазарджик, като
иска за договорна лихва срещу двамата ответници в частта за периода
05.01.2010 г. - 05.10.2010 г. и иска за наказателна лихва срещу двамата
ответници в частта за сумата над 4317.10 евро до 5254.48 евро и за периода
05.02.2010 г. – 05.10.2010г., като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Р.Г.С. и Е.Д.С. да заплатят на Райфайзенбанк/България/“
ЕАД, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, направените в исковото и в заповедното производство
разноски в размер на 11 933.15 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: