Р Е Ш Е Н И Е
№................
гр. София, 20.05.2020г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-15 с-в в закрито съдебно заседание на двадесети
май две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Теодосиев частно гражданско дело № 15991 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 437, ал. 1 вр. чл. 527, ал. 4, вр. ал. 3, вр. чл. 528, ал. 5 ГПК, образувано по жалба на Е.Е.С. срещу постановление от 07.10.2019г. по изп.д.
№20199190400177 на ЧСИ с рег. №919, с което на жалбоподателката е наложена
глоба в размер на 400 лв. за неизпълнение на задължение за предаване на
малолетното дете Б.М.А.съгласно режима на лични отношения с бащата М.И.А., за
който е издаден изпълнителен лист от 06.06.2019г. по гр.д. №20351/2014г. на
СРС, 91 с-в и е образувано изпълнителното дело.
Възраженията
в жалбата са, че жалбоподателката е изпълнила задълженията си по чл. 528, ал. 2 ГПК, като своевременно е уведомила съдебния изпълнител, че отказва да предаде
детето, тъй като има образувано дело за отнемане на родителските права на
бащата.
Жалбата
е неоснователна.
Представената
към нея искова молба с вх. №202522/02.10.2019г. установява, че действително е налице
висящо съдебно производство по молба на жалбоподателката за лишаване на бащата М.И.А.от
родителски права, но само по себе си наличието на висящо производство по искане
с правно основание чл. 132, ал. 1 СК не изключва задълженията на родителите да
спазват режима на лични отношения с детето, определен с предходно влязло в сила
съдебно решение, включително задълженията, предвидени в чл. 528 ГПК по
отношение на изпълнителното производство, образувано за принудително изпълнение
на този режим.
Различна
би била хипотезата в случай, че по висящото производство по чл. 132, ал. 1 СК
съдът е постановил привременни мерки по чл. 133, ал. 3 СК, които изключват
определения режим на лични отношения, за който е издаден изпълнителния лист,
или е постановил акт за спиране на изпълнението на предходния режим до
приключване на производството по чл. 132, ал. 1 СК, но доказателства, а и
твърдения за такива актове на съда не са ангажирани от жалбоподателката.
Всички
останали твърдения в жалбата представляват твърдения именно за обстоятелства,
които могат да представляват основание на искането с правно основание чл. 132,
ал. 1 СК, но правомощия да установи тези обстоятелства, респективно да
постанови въз основа на тях привременни мерки по чл. 133, ал. 3 СК или спиране
на изпълнението на предходния режим на лични отношения с детето до приключване
на производството по чл. 132, ал. 1 СК има именно съда, пред когото е висящо това
производство, не и съдебният изпълнител, който при липса на съдебен акт за
изменяне, отменяне или спиране на изпълнението на режима, за който е издаден
изпълнителен лист и е образувано изпълнителното дело, дължи да извърши
предвидените в закона действия по изпълнение на режима, което се отнася и за
страните по изпълнителния лист.
По
изложените съображения и при безспорно установения факт, че жалбоподателката не
е изпълнила задълженията си по чл. 528, ал. 2 ГПК (изявлението, че отказва да предаде
детето в изпълнение на режима на лични отношения по процесния изпълнителен лист
поради наличие на висящо производство по чл. 132, ал. 1 СК, не представлява
изпълнение на тези задължения), а което е от значение в случая – не е изпълнила
задължението за предаване на детето в определения от съдебния изпълнител ден и
час, обжалваното постановление се явява постановено в правилно приложение на
чл. 528, ал. 5 ГПК, а жалбата срещу него е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Е.Е.С.
срещу постановление от 07.10.2019г. по изп.д. №20199190400177 на ЧСИ с рег.
№919.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
1. 2.