РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1720/13.10.2020г.
гр.Пловдив, 13 . 10 . 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на осми октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 1247/2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното :
С.И. ***, представляван от адв.А.П. обжалва Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0239-000086/13.04.2020г., издадена от Началник РУ
Асеновград към ОД МВР – Пловдив, изразяваща се във временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Становища на страните :
- Жалбоподателят счита заповедта за
незаконосъобразна с искане за отмяната й. Оспорена е фактическата обстановка,
отразена в обстоятелствената част на административния акт с твърдение, че
отразеното не отговаря на действителността. Заявено е, че на 12.04.2020г. около
12:34ч., жалбоподателят не е управлявал автомобил – джип „Гранд Чероки“ с рег.№ **** и е установен от полицейски служители
пред дома му в с.Катуница около 10:00ч. Автомобилът е бил паркиран, като при
събеседване полицаите се усъмнили, че И. е употребил алкохол и потърсили
съдействие от служител на КАТ към РУ МВР Асеновград. На място оспорващото лице
отказало да бъде тествано с техническо средство, след което около 12:30ч. е
откаран в полицейското управление в Асеновград, където в 12:34ч. е изпробван за
алкохол, след което е задържан за 24 часа. Предвид изложеното, в посочения час
в оспорената заповед, И. не е управлявал МПС. Автомобилът не е управляван на ****
в с.Катуница, тъй като полицейските служители са заварили автомобилът в покой
със загасен двигател, а И. е бил извън автомобила. Поддържа се, че заповедта за
налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ следва да съдържа точно и
обективно описание на действително осъществилите се факти, което не е налице в
случая. С позоваване на приетите по делото доказателства адв.П.
твърди за доказано твърдението – в посочения в заповедта час, оспорващото лице
не е управлявало МПС.
- Ответникът в производството – Началник
РУ Асеновград към ОД МВР – Пловдив, счита жалбата за неоснователна. С изпращане
на преписката е поискано да бъде оставена без уважение и е заявено, че
заповедта касае случай, по който се води досъдебно производство /ДП/ №
247/2020г. против Ст.И. за престъпление по чл.343б ал.1 НК. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и намаляване до
минималния, при евентуално уважаване на жалбата.
- Окръжна прокуратура-Пловдив не
участва в съдебното производство.
Жалбата е подадена на 04.05.2020г., в
14 дн.срок от връчването й – 23.04.2020г. Оспорващото лице е адресат на
ограничителен акт, поради което оспорването е с правен интерес и в срок -
допустимо.
1. На основание чл.168 ал.1 АПК
съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на
възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания
по доказателствата и доказателствената тежест при
насрочване на делото /л.21/ и се съобразява задължението им да съдействат за
установяване на истината /чл.171 ал.3 АПК/.
1.1. Според данни от преписката : Със Заповед №
317з-391/06.02.2017г., Директор ОД МВР-Пловдив е оправомощил
длъжностни лица от ОД МВР-Пловдив да налагат с мотивирана заповед принудителни
административни мерки /ПАМ/ по чл.171 т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 б”а” и т.6 ЗДв.П, сред които началници на РУ на МВР – I, т.2 /л.42/. Оправомощителната
заповед е вписана в оспорения акт, издаден от Началник РУ Асеновград към ОД
МВР-Пловдив.
С АУАН серия АA, № 628556 от 12.04.2020г. е констатирано от мл.автоконтрольор Г.Б. към РУ Асеновград, че на същата дата, около
12:34ч. в с.Катуница, на ****, Ст.И.
управлява собствения си лек автомобил Гранд Чероки с
рег.№ ****, с концентрация на алкохол. Отразено е, че „Водача е изпробван с
техническо средство Алкотест дрегер
7510 ARDM 0252, който
отчете 2,05 промила в издишания въздух“. Издаден е талон за изследване №
0064086.
Описаното е квалифицирано за нарушение на чл.5 ал.3 т.1
от ЗДв.П. АУАН е връчен при отказ и е отразено от И.,
че не е шофирал.
В обстоятелствената част на оспорената заповед е отразена
идентична фактическа обстановка, като е добавено, че водачът отказал да даде
кръвна проба за анализ пред медицинско лице в болнично заведение /МБАЛ
Асеновград/.
Талонът за изследване № 0064086 от 12.04.2020г. е връчен
на И. в 13ч. /л.8/. В същия е отразено, че предварителната качествена проба е
извършена в 12ч. и 34 минути и И. не е приел резултата от дрегера.
В карта № 1622310 от 12.04.2020г. е отразена работна
диагноза – „Отказва да се изследва /кръв/“, л.10. В Протокол за медицинско
изследване – 12.04.2020г., 13ч. и 42м. е отразен отказ от изследване, л.9.
1.2. В хода на съдебното производство е прието
Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
29.06.2020г. /л.29/, според съдържанието на което, по отношение на МПС – джип
Гранд Чероки с рег.№ **** е отразено, че на 12.04.2020г.
в 10:05ч. Ст.И. е управлявал
посочения лек автомобил, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда /2,39 на хиляда/, установено посредством съдебно-медицинска експертиза №
206/19.06.2020г. на УМБАЛ – Пловдив – престъпление по чл.343б ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК.
Актосъставителят Г.Б. е изслушан в качество на
свидетел /съдебно заседание от 02.09.2020г., л.30 и сл./ : Същият заяви, че на
12.04.2020г. е изпратен да окаже съдействие на колеги от участъка в Садово,
които са свидетели в акта. Имали са съмнение, че водачът е употребил алкохол.
На място И. отказал да го изпробват за употреба на алкохол, но впоследствие бил
изпробван в РУ и резултатът показал над 1,2 на хиляда. Актосъставителят
потвърди, че не е очевидец и не може да каже с точност кога е поискано
съдействие. Разбрал от колеги, че И. е спрян пред дома му. В акта е отразен
часа на пробата с дрегера. Посоченият за свидетел в АУАН
– А.Г. заяви, че не е видял
жалбоподателя да управлява МПС. Бил е изпратен първи за конкретния случай и е
присъствал през цялото време, но е видял И. единствено зад колата, слезнал от джипа и си спомня, че отрекъл да е управлявал
МПС.
Според данни от заверени копия на материалите по ДП №
247/2020г. по описа на РУ-Асеновград, въз основа на което е образувано НОХД №
602/2020г. по описа на РС – Асеновград с подсъдим – жалбоподателя, за
престъпление по чл.343б ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, които
са относими за спора /л.38 и сл./
: докладна записка от инспектор Т.К. – ПИ при РУ Асеновград / 12.04.2020г. –
На 12.04.2020г. Ст.И. е управлявал джипа си, който полицейските служители са
следвали по сигнал за кражба на контактен ключ от лек автомобил мерцедес и И.
спрял джипа пред дома си; докладна записка от мл.автоконтрольор
Г.Б. до началник РУ Асеновград от 12.04.2020г. – На 12.04.2020г. около 10.40ч.
е поискано съдействие на адрес с.Катуница ****, където на място е установен
паркирал л.а. Гранд Чероки с рег.номер **** и
собственик Ст.И.. Същият на място заявил устно, че не желае да бъде изпробван
за наличие на алкохол, но впоследствие променил решението си и в 12.34ч. е
изпробван от Б. с техническо средство Алкотест дрегер 7510, отчел 2,05 промила алкохол в издишания от
водача въздух. И. ***, където пред медицински лица отказал да даде кръв за
химичен анализ и да бъде пробван на доказателствен
анализатор. ; заповед за задържане на лице за срок до 24ч. спрямо Ст.И. е
издадена на 12.04.2020г. в 10:40ч.;
според Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 29.06.2020г., по отношение на МПС – джип Гранд Чероки с рег.№ **** е отразено, че на 12.04.2020г. в
10.05ч. Ст.И. е управлявал посочения лек автомобил, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда /2,39 на хиляда/, установено посредством
съдебно-медицинска експертиза № 206/19.06.2020г. на УМБАЛ – Пловдив –
престъпление по чл.343б ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК.; Протокол
за разпит на обвиняем от 16.04.2020г. – признания на И. за употреба на алкохол;
Протокол за разпит на свидетел – Х.П. – отразен за свидетел в АУАН :
Задържането за 24ч. било осъществено след като върнали И. ***, което е станало
след пробата с техническо средство, направена от Б..; Съдебно-медицинска
експертиза от 19.06.2020г. е основала заключението си на всички данни от
протоколите за разпит и е приела, че „…на 12.04.2020г. в 10.05ч. С.И. *** е бил
с концентрация на алкохол в кръвта 2,39 промила“.
2. Обжалваната заповед е издадена от Началник РУ
Асеновград към ОД МВР – Пловдив, сектор Пътна полиция - Пловдив. Съгласно чл.
172 ал. 1 от ЗДв.П принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква "а", т.6 и т.7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени
от тях длъжностни лица. Представената Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на
Директора на ОД МВР, I, т.2 – Пловдив относно определяне на длъжностни лица от
ОД МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителните
административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П,
изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта административен орган, в
пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност.
Адресатът на заповедта правилно е
определен - с фактическото прилагане на мярката водачът на
автомобила /в случая собственик/ се лишава от възможността да ползва превозното
средство съобразно неговото предназначение и правните й последици пораждат
действие пряко и непосредствено в неговата правната сфера, поради което именно
той е по силата на закона адресат на акта, с който е наложена оспорената ПАМ по
чл.171 т.1 б.“б“ ЗДв.П : „За осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач: б) (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., бр. 101 от 2016 г., в сила
от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при
наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;“.
Целта на мярката е
посочена в нормата на чл.171 ЗДв.П
- за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административни нарушения. Една
от забраните, които е въведена пряко с цел опазване на живота и здравето на
участниците в движението и на имуществото на лицата, е забраната на водач на
пътно превозно средство да го управлява с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда или след употреба на наркотични вещества – чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДв.П.
Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се
налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното
приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон
или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което са от вида на
преустановяващите ПАМ. ПАМ се
прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна
санкция, вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Заповедта за
прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид административна принуда без санкционни
последици, за разлика от НП - актове по прилагане санкцията на
съответната административно-правна норма. Принудителната административна мярка
се налага с оглед обективно извършване на нарушение. В
съдебната практика е възприето, че административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е независима и
самостоятелна от административната принуда като вид държавна принуда, като основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение - предвидените
от закона последици на различни отговорности нямат обуславяща връзка, извън общия
правопораждащ юридически факт - допуснатото
закононарушение.
- В конкретния случай именно по отношение общия правопораждащ юридически факт - допуснатото
закононарушение, е налице несъответствие между обстоятелствената част на
оспорената заповед и материалите от ДП № 247/2020г. и в частност – за часа на
управление на автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда, установено надлежно.
2.1. АУАН е част от административната преписка по
издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства
по смисъла на чл. 59 т. 4 пр. 1 АПК – цитиран е в обстоятелствената част на
заповедта, вкл. се ползва с доказателствена сила по
см. на чл.189 ал.2 ЗДв.П. Последното не означава, че
установените факти не подлежат на опровергаване. За целта е предвидена
възможността за съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта за налагането й е
самостоятелен административен акт и съгл. чл.170 ал.1 АПК : „Административният
орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва
да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му.”. При съдебно
оспорване на индивидуален административен акт – органът издател е равнопоставена страна в процеса и дължи доказване на
приетите от него за установени факти, въз основа на които е приложил
съответното правно основание.
В обстоятелствената част от оспорената заповед е
посочено, че е взет предвид АУАН серия АA, № 628556 от 12.04.2020г. Както бе
посочено по-горе, изцяло е възприета фактическата установеност с акта. Началникът
на РУ Асеновград не е поверил самостоятелно дали отразените дата и час в АУАН
съответстват на двете докладни от 12.04.2020г. – пряко отправени до този
административен орган, както и по отношение заповедта за задържане до 24ч. Отсъствието
на обективна преценка по отношение осъществените факти и тяхното некоректно
документиране в частта относно вписания час от дата 12.04.2020г., е с последица
– необоснованост на оспорения административен акт.
2.2. По отношение мотивите - те може
да се съдържат в относими към издаването на
административния акт доказателства, след като същите са част от
административната преписка и органът се е позовал на тях / ТР № 16 от 1975г. на
ОС на ГК на ВС/. Хипотезата е приложима в конкретния случай по отношение АУАН,
но в самостоятелното административно производство е дължима отделна преценка. В
случай, че бе осъществена, административният орган би могъл да мотивира
фактическото основание за налагане на ПАМ в съответствие с доказателствата от
преписката и ДП № 247/2020г. Това не е сторено, поради което фактическото
основание за издаване на заповедта следва да бъде прието за опровергано –
отсъства деяние, извършено в посочения час на 12.04.2020г. Посоченото е
основание за отмяна на заповедта поради недоказано фактическо основание за
налагане на ПАМ.
Както бе посочено, съгл. чл.168 ал.1 АПК
съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 АПК, поради което в обхвата на проверката е и
обосноваността на заповедта – дали приетите фактически установявания са
обективни и истинни. В случая без съмнение е осъществено нарушение от И. на
12.04.2020г., но часовия порядък на документираните факти и обстоятелства от
значение за спора, формално изключват извод за извършване на нарушението в
отразения час в заповедта. Съобразно характерът на нарушението се съобрази, че управление
на МПС след употреба на алкохол е от такова естество, че съставомерно
деяние може многократно да бъде извършвано, дори и на едно и също място през
различни интервали от време /деецът управлява МПС под влияние на алкохол, нарушението
бива установено, съставен му е акт, но той продължава противоправното
си поведение и след половин час отново бива спрян за проверка, при което се
констатира ново нарушение/. За доказване на фактическото основание, правно
квалифицирано на нарушение по чл. 5 ал.3 т.1 ЗДв.П, са
от значение дата и час на осъществяване на деянието, като отразена единствено
дата не би било съществен пропуск в хипотеза, когато доказателствата от
преписката обосновават ясно последователност в действията, извършени от лицето
и от контролните органи. В случая административният орган следваше да извърши
самостоятелна преценка на фактите, за установяване на които са налице писмени
доказателства, в резултат на която преценка да отрази в обстоятелствената част
на заповедта всички факти в хронологична последователност, за да обоснове извод
за извършено нарушение с последица – налагане на оспорената ПАМ. Управлението
на МПС е осъществено на 12.04.2020г. около 10.05ч., а на същата дата в 12.34ч.
е направена пробата за алкохол с техническото средство. Фактите са удостоверени
с материалите от ДП № 247/2020г., с описаните докладни записки, с Постановление
за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 29.06.2020г.,
със СМЕ. Постановлението и експертизата са от дати, следващи дата на издаване
на оспорената ПАМ – 13.04.2020г., но са основани на данни от 12.04.2020г. Както
бе посочено, докладните записки са от 12.04.2020г. и отсъстват данни за
обективна пречка за запознаване със съдържанието им преди издаване на административния
акт.
2.3. От значение за разрешаване на
спора е, че констатациите в АУАН – мотиви на заповедта, подлежат на
опровергаване в съдебното производство, макар да се ползват с презумптивна доказателствена сила
/чл.189 ал.2 ЗДв.П/, тъй като издаване на ПАМ се
осъществява в административно производство в режима на АПК. Проверката за
законосъобразност на акта обхваща правни и фактически основания с приоритет на второпосочените. Според теорията, съществено е нарушението,
което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за
установени и които са от значение за издаване на заповедта. Данните по делото водят
до извод в тази насока, тъй като задължението за обосноваване на
административния акт от фактическа страна е за органа – издател, който в
конкретния случай не е обосновал волята си в съответствие с доказателствата.
Жалбата се приема за основателна.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.172 ал.5 пр.2-ро ЗДв.П, съдът
Р Е Ш И :
Отменя Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0239-000086/13.04.2020г., издадена от Началник РУ
Асеновград към ОД МВР – Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен
съдия :