Решение по дело №367/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Феста Холдинг“ АД, ЕИК *********, подадена чрез пълномощника на дружеството адвокат Й.Д., срещу Решение № 1762/23.12.2022 г. по н.а.х.д. № 2733/2022 г. на Районен съд – Варна, с което е изменено издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна Наказателно постановление № 03-012215/18.12.2019 г., като е намален от 5000 лв. на 1500 лв. размерът на наложената на „Феста Холдинг“ АД, на основание чл. 414, ал. 3 КТ, имуществена санкция за извършено от дружеството нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ.

По съображения за допуснати от районния съд съществени процесуални нарушения и нарушение на закона – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, изразяващи се в неправилна преценка на събраните по делото доказателства, довела и до неправилен извод за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ, се иска въззивното решение да бъде отменено и наместо него да се постанови ново от касационната инстанция по същество на правния спор, с което да се отмени изцяло оспореното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление. Претендира се и за присъждане на направените по делото разноски.

В с. з. на 13.04.2023 г. касаторът „Феста Холдинг“ АД, редовно призован, не се представлява. В подадена чрез пълномощника му адвокат Д. писмена молба с. д. № 5662/12.04.2023 г. касационната жалба се поддържа изцяло на посочените в нея касационни основания за неправилност на въззивното решение.

Ответната по касация страна – директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява в с. з. на 13.04.2023 г.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК, вр чл. 63в ЗАНН, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на жалбата: Предявена е пред родово и местно компетентния съд; срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63в ЗАНН; от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210, ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на датата 11.01.2023 г. /л. 36 от н.а.х.д. № 2733/2022 г. на ВРС/, а касационната жалба е подадена по пощата на 17.01.2023 г., съгласно поставения печат върху приложения на л. 8 от делото пощенски плик. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за неоснователна.

С оспореното пред Районен съд – Варна наказателно постановление № 03-012215/18.12.2019 г. „Феста Холдинг“ АД е санкционирано за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ, състоящо се от обективна страна в това, че в качеството на работодател е допуснало до работа лицето Атанас Петров А., изпълняващо трудови функции, свързани със следенето на хигиената и почистването на работните помещения в обект на „Феста Холдинг“ АД – офис сграда в гр. Варна на бул. „Вл. Варненчик“ № 48, ет. 2, при определено работно време на работника, работно място и трудово възнаграждение, без между страните по трудовото правоотношение да е сключен трудов договор в писмена форма.

От обективна страна за съставомерността на административното нарушение по чл. 414, ал. 3 КТ вр. чл. 62, ал. 1 КТ е необходимо да се установи, че работникът полага труд за работодателя и че между страните е постигнато съгласие относно основните елементи на трудовото правоотношение – изпълнявана от работника или служителя длъжност с присъщите за нея трудови функции, работно място, работно време, трудово възнаграждение, като полагането на труд се осъществява без сключен между страните по ТПО трудов договор в писмена форма.

Противно на изложеното в касационната жалба, в производството пред въззивния съд са представени достатъчно доказателства, от които по категоричен начин да се установи, че към момента на проверката от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна лицето А.П. А. е престирало работна сила в полза на „Феста Холдинг“ АД, без между двете стани да е имало сключен трудов договор в писмена форма. В приложената по административнонаказателната преписка декларация, попълнена и саморъчно подписана от работника А.П.А. по време на извършената от служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна проверка, е посочено, че А. работи за „Феста Холдинг“ АД, изпълнявайки функции по почистване на помещенията на офис на дружеството в гр. Варна, бул. Владислав Варненчик“ № 48, вх. В, ет. 2, с работно време от 09:00 до 17:00 часа и месечно трудово възнаграждение в размер на 870 лева. Оттук с убедителност може да се изведе извод, че са били налице всички задължителни елементи на трудовото правоотношение.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че проверяващите са диктували на А. какво да напише в декларацията. От събраните в хода на въззивното производство гласни доказателства се установява, че служителите, извършили проверката, са оказали съдействие на лицето при попълване на декларацията дотолкова, доколкото при негово запитване са му дали разяснения единствено за начина на попълването й, но не и във връзка със съдържанието й. Това се потвърждава и от свидетелските показания на самия А., който в с.з. на 13.10.2022 г. е заявил, че собственоръчно е попълнил и подписал декларацията като конкретно относно работното време е посочил, че е вписал часови диапазон от 09:00 до 17:00 часа, защото е преценил, че по това време има достъп до помещенията. Следователно автор на волеизявлението е именно А.А. – лицето, подписало декларацията, поради което следва да се приеме, че тя е годно доказателство за установяване на релевантните за спора факти, свързани с квалифициране на правоотношението като трудово по смисъла на чл. 1, ал. 2 КТ.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че в случая не е налице ТПО, а гражданско правоотношение по договор за услуга с оглед постигането на определен резултат. Съгласно КТ, по силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнението на определен вид работа срещу договорено заплащане и при определени работно време, работно място и спазване на трудова дисциплина, докато при гражданския договор за извършването на услуга се дължи постигането на определен резултат като изпълнителят е изцяло самостоятелен при изпълнението на работата. За разлика от гражданския договор, при трудовото правоотношение е налице повторяемост на насрещните дължими престации – предоставяна от работника работна сила и заплащано от работодателя трудово възнаграждение.

При съобразяване на посочените разграничителни критерии между трудовия договор и гражданския договор за услуга, въззивният съд правилно е приел, че представеният на контролните органи граждански договор от 05.11.2019 г. не променя решаващия извод за трудовоправния характер на съществуващото между лицето А.П. А. и „Феста холдинг“ АД правоотношение. При преглед на съдържанието на договора се установява, че уговореното възнаграждение от 870 лева е месечно, тоест периодично, което е един от основните елементи на трудовото правоотношение – уговорено трудово възнаграждение, което следва да се изплаща през определен период от време – на час, ден, седмица, месец. Видно от предмета на договора /чл. 1/, налице е повторяемост на трудовите функции по следене за хигиената в обекта и почистване на помещенията, което отново е типичен съществен елемент на трудовото правоотношение, докато договорът за услуга по ЗЗД се характеризира с еднократност на дължимата престация. Съгласно чл. 2 от договора от 05.11.2019 г., същият е със срок на действие 12 месеца, което кореспондира на чл. 67, ал. 1, т. 2 и чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, допускащи сключването на срочен трудов договор за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години, доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго. По отношение на работното време в попълнената от А. декларация е отбелязано, че то е от 09:00 до 17:00 часа като в показанията си пред ВРС, дадени по делото в процесуалното качество на свидетел, лицето е заявило, че същото е съобразено с работното време на офиса, но че не е имало фиксирано работно време. Противно на твърденията в касационната жалба, това обстоятелство не опровергава направения от административнонаказващия орган и потвърден от районния съд извод за наличието на трудово правоотношение между страните, доколкото КТ изрично предвижда възможност за сключването на трудов договор, при който работното време е с променливи граници – чл. 139 ал. 2 КТ.

При определянето на вида на договора водещо е не наименованието му, а съдържанието и произтичащите от него правни последици, ведно с действителното фактическо състояние по изпълнението му. Именно всички те в случая сочат, че между А. П. А. и „Феста холдинг“ АД е било налице ТПО, възникнало по силата на сключен между тях трудов договор, но не в изискуемата от закона писмена форма. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е и безспорният между страните по делото факт, установен и от събраните в хода на производството пред ВРС гласни доказателства, че след извършване на проверката от контролните органи между А.А. и „Феста холдинг“ АД е бил сключен трудов договор за изпълнението на същите трудови функции, които са били предмет и на представения при проверката граждански договор. Това обстоятелство още веднъж идва да потвърди, че самите страни по правоотношението са го възприемали като трудово, а не като облигационно.

При съобразяване на изложеното и предвид нормата на чл. 416, ал. 1, изр. второ КТ, според която редовно съставените актове по този кодекс /какъвто е и процесният АУАН № 03-012215/10.12.2019 г./ имат доказателствена сила до доказване на противното, касационният състав намира за доказано извършеното от „Феста Холдинг“ АД административно нарушение. Поради това е правилен решаващият извод на районния съд, че съответно на закона с издаденото наказателно постановление правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, доколкото то не е опровергало съдържащите се в АУАН констатации, релевантни за състава на административното нарушение по чл. 414, ал. 3 вр. чл. 62, ал. 1 КТ.

В целостта си изложеното обуславя извод за правилност на обжалваното въззивно решение. Същото не страда от визираните в жалбата пороци, като е постановено при спазване на изискванията на процесуалния и материалния закон, поради което следва да се остави в сила от касационната инстанция, съгласно правомощието й по чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо АПК, вр. чл. 63в ЗАНН.

При този резултат претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна.

Въпреки благоприятния за ответника по касация изход на спора, не следва да му се присъжда юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, тъй като пред нея той не е бил представляван от юрисконсулт. И двете молби от юрисконсулт О. /с. д. № 5742/13.04.2023 г. и с. д. № 5913/18.04.2023 г./ са подадени в съда след приключването на делото и обявяването му за решаване в с.з. на 13.04.2023 г. като молбата от 13.04.2023 г. е подадена по електронен път в 10:23 ч. при положение, че делото е насрочено за 9:00 ч. на 13.04.2023 г. и на същата дата е било разгледано и приключило съответно в интервала между 09:09 ч. и 09:11 ч.

Воден от изложеното, съдът

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1762/23.12.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 2733/2022 г. на Районен съд – Варна, 45 състав.

Решението е окончателно.

	Председател:	ЕВЕЛИНА ПОПОВА
	Членове:	ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА МАРИЯНА БАХЧЕВАН