Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
15.04.2021 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА
НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
24.03.2021 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ ШЕФКИ МАРИЯ БОЖКОВА |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
и при участието
на |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мариана
Кадиева |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Росица Георгиева
от Окръжна прокуратура - Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
13 |
по описа за |
2021 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Х.Х.А., с ЕГН ********** и с постоянен адрес - ***, подадена чрез адвокат
Д.Х. от АК-***, със съдебен адрес ***, против Решение №49 от 26.10.2020 год., постановено по АНД
№91/2020 год. по описа на Районен
съд - Крумовград, с което
е потвърдено наказателно постановление №20-0289-000252 от 25.08.2020 год., издадено от началника на РУ - Крумовград към ОДМВР - Кърджали.
В жалбата касаторът заявява,
че счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно. Излага
съображения, като на първо място счита, че
неправилно районният съд приел, че непосочването точно кой текст от
разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП е нарушен, не представлява съществено
нарушение и не засяга правото му на защита, като счита, че въпреки словесното,
макар и непълно описание на нарушението, не е в състояние да направи
категоричен правен извод относно квалификацията на деянието му, т.е. дали административнонаказващият орган счита, че е нарушена разпоредбата
на чл.140, ал.1, изр.1/първо/ или изр.2/второ/, тъй
като, с посочването на една „обща” норма, съдържаща няколко хипотези, нарушителят
се поставя в невъзможност да конкретизира защитната си теза и още повече, като
се имала предвид различната санкция, която се предвиждала и за двата вида
нарушения. Твърди, че в случая районният съд се задоволил да посочи, че това
нарушение не е от категорията на съществените нарушения на административнопроизводствени
правила, тъй като не е било нарушено правото на защита на жалбодателя,
без да посочи, защо приема, че не е нарушено правото на защита. На следващо място касаторът сочи, че видно от
фактическото описание в наказателно постановление №29-0289-000252/25.08.2020
год., издадено от началника на РУ - Крумовград към ОДМВР - Кърджали, бил наказан
за това, че на 13.07.2020 год., около *** часа, в *** на мах.„***”,
до дом №**, управлява нерегистрирано МПС, марка „Фолксваген Голф”, като МПС
няма поставени регистрационни табели на определените за това места. Счита, че посочената
фактическа обстановка по категоричен начин не може да се приеме, че
представлява нарушение на 140, ал.1 от ЗДвП, тъй като в процесната
разпоредба се въвеждала забрана за допускането на регистрирани и с табели с
регистрационен номер МПС-та и ремаркета по пътищата, отворени за обществено
ползване, като в случая за мястото, на което се твърди, че е установено
нарушението, нямало доказателства да представлява път, отворен за обществено
ползване. Касаторът твърди, че отново районният съд
достигнал до неправилни изводи, като приел, че мястото, на което е извършено
нарушението се явява път, отворен за обществено ползване и че в тази връзка
следвало да се има предвид, че на първо място, нито в акта, нито в
наказателното постановление, нямало описание на какъвто и да било път, като
неясно защо в мотивите на решението си районният съд приел, че „в случая
контролните органи са приели, че деянието е реализирано на черен път от жалбодателя, като същият се приближавал с автомобила до дом №* на ***, махала „***”. Сочи, че разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН изисква точно описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата,
които го потвърждава и е съгласно посочената разпоредба, в акта и в
наказателното постановление липсвал един от съществените белези, визирани в
чл.140, ал.1 от ЗДвП, а именно - наличието на път и то такъв, който е отворен
за обществено ползване. Според касатора, не ставало
още ясно, по какви характеристики или въз основа на какви доказателства
районният съд е счел, че „безспорно този
път е предназначен или обикновено ползван за движение на моторни превозни
средства, поради което разкрива белезите на „път” по смисъла на ЗДвП.” и никъде
в мотивите си районният съд не обосновал, защо приема, че жалбодателят
е управлявал автомобила си на път, отворен за обществено ползване, а както било
споменато и по-горе, нямало никакви данни, от които да се направи категоричен
извод относно това, дали жалбодателят въобще се е
движил по път, като наличието или не на път се доказвало не със свидетелски
показания, а с конкретни данни, като такива липсвали в описанието, дадено и в
акта и в наказателното постановление. Касаторът
счита, че дори и да се приемело, че е управлявал автомобила си на път, не можело
автоматично да се приеме в негов ущърб, че става въпрос за път, отворен за
обществено ползване, още повече, като се имало предвид, че трудно можело да се
приеме, че става въпрос за път, условията за използване на който са еднакви за
всички по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДвП. Твърди, че противно на приетото в
решението за мястото на извършване на деянието, то не представлява път, отворен
за обществено ползване, като счита, че когато с НП лицето е наказано за това,
че управлява МПС, което не е регистрирано, по пътищата, отворени за обществено
ползване, правото на защита на дееца изисквало той да знае, за какво точно го
санкционира наказващия орган, а не да тълкува какви са били мотивите на
наказващия орган. Твърди също, че в НП следвало да намери място фактическото
описание на конкретното проявление на деянието в обективната действителност - на
онова деяние, което е вменено, че е извършено и че това изискване било с цел да
може деецът да установи механизма на формиране на правните изводи на наказващия
орган и съответствието между фактическите и правните изводи и както било
посочено по-горе, материалната норма на чл.140, ал.1 от ЗДвП изисквала
наказващият орган да сочи укоримото поведение според
тази норма, за да се гарантира правото на дееца да се защити именно срещу
посочения в НП ред, а не да се остави на преценката на дееца и съда да тълкуват
волята на наказващия орган. Независимо от горното, касаторът
счита, че в конкретния казус са налице предпоставки случаят да бъде
квалифициран като маловажен по смисъла на закона и да се приложи разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН, като сочи, че съгласно нормата на чл.28 от ЗАНН, за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Сочи, че
ЗАНН не съдържа легално определение на понятието „маловажен случай”, затова на
основание чл.11 от ЗАНН, субсидиарно следвало да се
приложи НК, а според чл.93, т.9 от НК, „маловажен случай” бил този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид.
Касаторът счита, че съвкупната преценка на посочените по-горе
обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно
извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от съответния вид и че фактическите установявания, свързани с
конкретния казус, указват именно на „маловажност” по смисъла на закона, т.к. жалбодателят управлявал автомобила в местност, която не е с
концентрация на интензивен пътен трафик, място, където липсвал дори „асвалт”/правилното
изписване на думата е „асфалт”/ и бил използван от него инцидентно като
маршрут за товарене на набран тютюн от нивата му. Сочи, че видно от самия
адрес, до който е установен жалбодателят, ставало
въпрос за махала, като адресът, на които живее, дори не е налична улица, като
административен адрес, а на следващо място, не се твърдяло и не се установявало,
този пропуск на задълженото лице да е станал причина за извършването или да е създал някакви предпоставки за извършването на
някакви други административни нарушения или престъпления, както и не се твърдяло
и не се установявало автомобилът да е с нередовен идентификационен номер (VIN)
или пък да е бил придобит от жалбодателя по
неправомерен начин. По изложените съображения касаторът
счита, че в конкретния казус е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН и нарушението
следва да се квалифицира като „маловажен случай” по смисъла на закона. Предвид
изложеното, с жалбата моли съда да отмени
Решение №49 от 26.10.2020 год. по АНД №91/2020 год. по описа на Районен съд –
Крумовград, като неправилно и незаконосъобразно, като в същата не се съдържа
искане, какво да се стори настоящата инстанция с процесното
наказателно постановление в случай, че отмени обжалваното решение.
Касаторът - Х.Х.А., с
постоянен адрес ***, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява.
Ответникът
по касация - началникът на
РУ - Крумовград към ОДМВР - Кърджали, редовно призован за съдебното заседание,
не се явява, не се представлява и не изразява становище
по касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Кърджали дава заключение, че са налице достатъчно доказателства за извършеното нарушение и че същото е правилно квалифицирано като нарушение и санкционна норма, което подробно е описано в мотивите на обжалваното решение. Предлага настоящата съдебна инстанция да постанови решение,
с което да остави в сила първоинстанционното
решение, като правилно и законосъобразно.
Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на
атакуваното решение и прецени допустимостта
и основателността на
касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни
основания, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираното от касатора
касационно основание е нарушение на закона -касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение №49 от 26.10.2020 год., постановено по АНД №91/2020 год. Крумовградският районен съд
е потвърдил наказателно постановление №20-0289-000252 от 25.08.2020 год., издадено от началника на РУ - Крумовград към ОДМВР - Кърджали, с което, на основание чл.175, ал.3, предл.І/първо/ от
Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, на Х.Х.А., с ЕГН *** ***, с постоянен адрес ***, са наложени административни наказания „глоба”, в
размер на 200.00/двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок
от 6/шест/ месеца и на основание Наредба №Із-2539 на МВР, са му отнети и
10/десет/ контролни точки, за извършено виновно нарушение на чл.140, ал.1 от
Закона за движение по пътищата/ЗДвП/. Със същото решение Х.Х.А., с ЕГН *** ***, с постоянен адрес ***, е
осъден да заплати на Областна дирекция на МВР – Кърджали сумата в размер на
80.00/осемдесет/ лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
За
да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че на 13.07.2020 год., касаторът в настоящото
производство - Х. Х. А., с ЕГН ********** и с адрес ***, около *** часа, в ***,
мах. *** №***, управлявал нерегистрирано МПС - лек
автомобил, марка „Фолксваген Голф”, с номер на рама ***, собственост на Н. Б.
Й. и Н. С. И. Същият се приближавал с автомобила до дом №* на ***, махала ***,
като в автомобила било и лицето К. Ф. М. Водачът управлявал автомобила по черен
път, по който се движел, за да прибере набран тютюн от нивата си. След като бил
спрян от полицаите, водачът изразил съжаление и записал в акта, че е направил
грешка, като за първи път използвал автомобила само този ден, за тютюна.
Водачът представил регистрационния талон на автомобила на полицаите, като било
установено, че автомобилът бил регистриран преди това с номера на peг. табели ***. Към момента на проверката от страна на
служителите на РУ - Крумовград, на 13.07.2020 год., автомобилът бил със статус „прекратяване
на регистрацията” по чл.143, ал.15 от ЗДвП. На място, на 13.07.2020 год., *** И.
С. И. съставил на жалбодателя Х.Х.А.,
акт за установяване на административно нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за
движение по пътищата, като актът бил съставен на водача за това, че на
13.07.2020 год., около *** часа, в ***, махала *** №**, управлявал
нерегистрирано МПС - лек автомобил, марка „Фолксваген Голф”, с номер на рама ***,
като автомобилът няма поставени регистрационни табели. Водачът А. подписал акта
и записал на мястото за възражения - „Направих
грешка, като карах за първи път тази кола, използвах само днес за тютюна”,
като в 3/три/-дневния срок не подал писмени възражения. На 25.08.2020 год., въз
основа на така съставения АУАН, наказващият орган издал атакуваното
постановление, с което, на основание чл.175, ал.3, предложение 1 от Закона за
движение по пътищата, на соченото за нарушител лице - Х.Х.А.,
били наложени административни наказания „глоба”, в размер на 200.00/двеста/
лева и лишаване от право да управлява МПС, за срок от 6/шест/ месеца, за извършено
нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата, както и на
основание Наредба №Iз - 2539 на МВР, му били
отнети и 10 контролни точки.
Тази
фактическа обстановка районният съд е приел за установена от приетите по делото
и подробно описани в мотивите към решението писмени доказателства, като единни
и непротиворечиви, както и от гласните такива - показанията на свидетелите И.
И. и И. М., които е кредитирал изцяло, като достоверни, логични и
кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото.
Въз основа на така приетата за установена
фактическа обстановка, от правна страна районният съд е приел, че жалбата е процесуално
допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения
срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН и затова следва да бъде разгледана по същество.
Районният
съд е посочил, че на жалбодателя
е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от
Закона за движение по пътищата, която разпоредба предвижда, че по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Приел е, че в настоящия
случай, от материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на
производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И. И. и И. М.
се установява, че жалбодателят Х.Х.А.
е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано и е без табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места, по път,
отворен за обществено ползване. Съдът е посочил, че нарушението не е било
оспорено първоначално и от страна на жалбоподателя, доколкото видно от
материалите по делото, същият е вписал в акта за установяване на
административно нарушение, че „направил грешка като за първи път използвал
автомобила само днес за тютюна”. Съдът е приел, че актът за установяване на административно
нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗДвП и на ЗАНН, като е посочил,
че същият, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, има доказателствена
сила до доказване на противното. Посочил е, че по делото не се спори, че на
13.07.2020 год. жалбоподателят Х.Х.А.,***, махала ***,
до дом №*, е управлявал нерегистрирано МПС - лек автомобил, марка „Фолксваген
Голф”, с номер на рама ***. В тази връзка районният съд не е споделил
изложеното от страна на жалбодателя, чрез адв.Д.Х., че не ставало ясно, коя разпоредба наказващият
орган счита за нарушена - дали предложение/изречение/ първо или изречение второ
на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата, като в тази връзка е
посочил, че и в акта, и в наказателното постановление, словесно е описано, че
на 13.07.2020 год., около *** часа, в ***, мах.*** №**,
жалбоподателят А. е управлявал нерегистрирано МПС - лек автомобил, марка „Фолксваген
Голф”, с номер на рама ***, като автомобилът нямал поставени регистрационни
табели и че в акта, и в НП, е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.140,
ал.1 от ЗДвП, като действително не е посочено, кое точно предложение/изречение/
на разпоредбата е нарушена. Районният съд е приел, че това нарушение не е от
категорията съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, тъй като не е било нарушено правото на защита на жалбоподателя. По
отношение на втория довод в писменото становище от адвокат Д.Х. - че
жалбоподателят не е управлявал автомобила по път отворен за обществено
ползване, съдът е счел и този довод за неоснователен, като е посочил, че
мястото, на което е извършено нарушението, се явява път, отворен за обществено
ползване. Обосновал се е, като е посочил, че на първо място, то се явява „път”
по смисъла на §6, т.1 от ДР на ЗДвП, съгласно която „път” е всяка земна площ
или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни
превозни средства или на пешеходци и че в случая, контролните органи са приели,
че деянието е реализирано на черен път от жалбоподателя, като същият се
приближавал с автомобила до дом №* на ***, махала ***. Съдът е приел за безспорно,
че този път е предназначен или обикновено ползван за движение на превозни
средства, поради което разкрива белезите на „път” по смисъла на ЗДвП, като е
посочил, че от друга страна, чл.2, ал.1 от Закона за движение по пътищата регламентира,
че отворени за обществено ползване са пътищата, условията за използване на
които са еднакви за всички участници в движението и че същата разпоредба държи
сметка, че е възможно някои от пътищата да не бъдат отворени за обществено
ползване, поради което вменява задължение на лицата, които ги стопанисват, да
ги обозначат по съответния начин. Съдът е отбелязъл,
че това разграничение е от особена важност, тъй като съгласно чл.2, ал.3 от ЗДвП, компетентността на органите на МВР не обхваща пътищата, които не са
отворени за обществено ползване, а в случая не са представени доказателства, а
и не се твърди, че мястото на извършване на деянието е било обозначено като
път, който не е отворен за обществено ползване. На следващо място, решаващият
състав на районния съд е счел, че процесното деяние категорично
не разкрива белезите на „маловажен случай” на административно нарушение по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото не се характеризира с по-ниска степен на
обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид.
С
оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни изводи, Крумовградският районен съд е извел и окончателния си
извод, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и
законосъобразно, поради което и с решението по делото го е потвърдил.
При извършената
служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с
оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като
постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Крумовградския районен съд,
също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано
лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са
налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този
съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Настоящият касационен състав намира, че при разглеждане на делото от първата
инстанция не са допуснати съществени
процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, както и намира,
че районният съд правилно
е установил фактическата обстановка, като същата напълно се споделя от настоящата инстанция. Кърджалийският административен съд намира също,
че районният
съд правилно е приложил и материалния закон, като в пълна степен споделя и направените правни
изводи. Направените пред касационната инстанция възражения, респ. изложените в касационната жалба
доводи, са навеждани
и пред въззивния съд, който ги
е обсъдил, като изложените по
повод същите тези доводи съображения, се споделят изцяло.
Независимо
от горното, настоящият състав намира за нужно да посочи, че намира за
неоснователно оплакването в жалбата, че неправилно районният съд приел, че непосочването точно кой текст от
разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП е нарушен, не представлява съществено
нарушение и не засяга правото на защита на наказаното лице, както и намира за
неоснователно възражението, че въпреки словесното, макар и непълно описание на
нарушението, наказаното лице не било в състояние да направи категоричен правен
извод относно квалификацията на деянието му, т.е. дали административнонаказващият
орган счита, че е нарушена разпоредбата на чл.140, ал.1, изр.1/първо/ или изр.2/второ/,
тъй като, с посочването на една „обща” норма, съдържаща няколко хипотези,
нарушителят се поставял в невъзможност да конкретизира защитната си теза. Действително,
нормата на ал.1(изм., ДВ,
бр.105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) на чл.140 от ЗДвП съдържа две
отделни изречения, регламентиращи две различни хипотези, като съгласно
изр.1/първо/, по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места, а
съгласно изр.2/второ/ на същата ал.1 на чл.140 от ЗДвП, по пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само
пътни превозни средства, за които
са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси
по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. Съдът в настоящия състав намира, че от направеното
словесно описание на нарушението, както в съставения срещу касатора
АУАН, така в издаденото наказателно постановление, става пределно ясно, че се
касае за нарушение на изискването на изр.1 от ал.1 на чл.140 от ЗДвП, т.к. ясно
е описано, че на посоченото място и в посоченото време, касаторът
е управлявал описаното МПС, което „МПС
няма поставени регистрационни табели на определените за това места.”.
Неприемливо е да се счете, че при това словесно описание за нарушителя е
станало неясно, за какво точно нарушение е наказан, т.е. не може да се приеме,
че касаторът Х.Х.А. „не е бил в състояние да направи категоричен правен
извод относно квалификацията на деянието му”, както се твърди в касационната
жалба. Извод за това, че на нарушителя е станало пределно ясно, за какво му е
съставен АУАН може да се изведе и от вписаното саморъчно от него в същия този
АУАН, в графата за възражения, а именно, че „е направил грешка, като карал за
първи път тази кола” и че „я използвал само днес, за тютюна.”. Така, дори и да
се приеме, че непосочването в АУАН и в издаденото въз основа на него процесно наказателно постановление, на конкретното изречение
от тази ал.1 на чл.140 от ЗДвП, съставлява някакво нарушение на процесуалните
правила, то категорично не е от категорията на съществените такива и по никакъв
начин не е довело до невъзможност на наказаното лице да разбере, за какво точно
нарушение му е наложено наказанието и съответно, по никакъв начин не е
накърнило и правото му на защита и това е така, тъй като същото е ангажирало
правоспособен адвокат, който е изготвил жалба, тази жалба е подадена по
установения ред и в законоустановения срок до местно
компетентния районен съд, като в хода на производството са осъществени и
съответното процесуално представителство и защита от страна на ангажирания процесуален
представител на наказаното лице, а впоследствие е подадена и касационна жалба
против постановеното от районния съд съдебно решение. От това следва, че правото
на защита на касатора е реализирано в пълния му обем,
по предвидените в закона способи и ред и пред съответните компетентни съдилища.
На
следващо място, съдът не споделя и развитите в касационната жалба подробни
доводи в насока, че в случая, за мястото, на което се твърди, че е установено
нарушението, нямало доказателства да представлява път, отворен за обществено
ползване и че никъде в мотивите към решението, районният съд не обосновал, защо
приема, че жалбодателят е управлявал автомобила си на
път, отворен за обществено ползване. Противно на това твърдението, от
изложеното по-горе става пределно ясно и е видно, че решаващият състав на
районния съд се е мотивирал, защо мястото, на което е извършено нарушението, се
явява „път”, както и достатъчно подробно се е обосновал и е мотивирал, защо е
„път, отворен за обществено ползване.”. Тези мотиви се споделят в пълна степен
от настоящия касационен състав, като следва обаче, да се направи една корекция досежно мястото на извършване на нарушението. В тази връзка
следва да се отбележи, че от даденото словесно описание на нарушението в
съставения срещу касатора АУАН и в процесното наказателно постановление ясно е описано, че
посоченото МПС, без поставени регистрационни табели, е управлявано в населеното
място – ***, махала „***” и това всъщност е мястото на извършване на
нарушението, а черния път, по който вероятно се е движило преди това
управляваното от касатора А. моторно превозно средство.
Предвид това, за настоящия състав е вън от всякакво съмнение, че след като това
МПС, без поставени регистрационни табели, е било управлявано и в посоченото
населеното място, то е било управлявано по земна
площ, предназначена или обикновено използвана за
движение на пътни превозни средства или на
пешеходци, т.е. по „път” по смисъла
на дефиницията, дадена в разпоредбата на §6, т.1 от ДР на ЗДвП. Този
път в посоченото населено място, безспорно е отворен за обществено ползване, тъй
като условията за използването му са еднакви за всички участници в движението и
няма никакви доказателства или въобще данни, същият да е бил обозначен като
път, който да не е бил отворен за обществено ползване, съобразно изискването на
нормата на чл.2, ал.1 от ЗДвП.
Отделно
от горното, във връзка с тези доводи и оплаквания в касационната жалба, следва
да се посочи, че съгласно разпоредбата
на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване
на противното,
като с
оглед разпоредбата на чл.189, ал.14 от ЗДвП, съгласно която, ЗАНН се прилага само
за неуредените въпроси по издаването
и обжалването на наказателните постановления, съвсем
правилно районният съд се
е съобразил с формалната доказателствена сила на АУАН по отношение
на посочените в него фактически обстоятелства, вкл. обстоятелствата
относно времето, мястото, както и всички други елементи от обективна страна, свързани
с описаното нарушение. Предвид това, ако касаторът е
считал, че мястото, на което е установено извършеното от него нарушение, не
представлява път, отворен за обществено ползване, то в негова тежест е било да
докаже тази своя теза с годни и допустими доказателства и доказателствени
средства, но това категорично не е сторено от негова страна. Казано по друг
начин, в производството пред районния съд жалбодателят не е оборил или
опровергал фактическите констатации
в АУАН, т.е. презумптивната доказателствена сила на съставения
АУАН не е била оборена от страна на
жалбодателя.
На следващо място, следва да се посочи, че съдът намира за неоснователно
доводите на касатора, изложени в жалата,
относно приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Настоящият съдебен
състав счита, че не са налице предпоставките за квалифицирането на процесното нарушение като „маловажен
случай”. Съгласно нормата на чл.28 от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. ЗАНН не съдържа легално определение на понятието „маловажен случай”,
затова, на основание чл.11 от ЗАНН, субсидиарно
следва да се приложи НК, а според чл.93, т.9 от НК, „маловажен случай” е този,
при който извършеното престъпление, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Касационният съд приема, че „маловажен
случай” ще е налице, ако съвкупната
преценка на посочените по-горе обстоятелства обуславя по-ниска степен на
обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с
обикновените случаи на административни
нарушения от съответния вид. Фактическите установявания, свързани с конкретния
казус, не указват на маловажност по
смисъла на закона. Обстоятелствата, че този автомобил е бил закупен още през
2019 год., а на 24.03.2019 год. са му били свалени регистрационните табели, от
полицейски служители, които обстоятелства се установяват от приложената по
делото преписка и че до датата на нарушението - 13.07.2020 год., т.е. в един
доста продължителен период от време, този автомобил не е бил регистриран, но
същевременно е използван, т.е. управляван от касатора,
без поставени регистрационни табели, сочат, че не може да се приеме маловажност на деянието. Така или иначе, в случая не се установяват факти, които да са от
категорията обстоятелства, които да отличават случая
с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновени нарушения от
същия вид, респективно – които да обуславят извод за маловажност на случая и за
приложението на чл.28 от ЗАНН.
Предвид
всичко изложено по-горе, Кърджалийският административен съд намира, че като
е потвърдил процесното наказателно постановление, районният съд е приложил правилно материалния закон и не е налице което и да е касационно основание за отмяна
на неговото решение, като в тази връзка се явяват неоснователни инвокираните в касационната жалба твърденията
и оплаквания.
Ето защо, с оглед на
всички изложени
по-горе съображения, касационната инстанция
в настоящия съдебен състав намира касационната
жалба на Х.Х.А., с ЕГН ********** и с постоянен адрес - ***, подадена чрез адвокат
Д.Х. от АК-***, за неоснователна и недоказана, като всички изложени
по-горе съображения водят до извода,
че решението на Крумовградския районен съд, като правилно,
обосновано и законосъобразно,
постановено при правилно приложение на материалния закон и без допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила, следва с решението по настоящото дело
да бъде оставено
в сила.
От
страна на ответника по касационната жалба не са претендирани
деловодни разноски, а такива не са и сторени от него в производството пред
настоящата инстанция, поради което съдът не следва да се произнася по този
въпрос.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/,
във вр. с
чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ и във вр. с чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/
от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №49 от 26.10.2020 год.,
постановено по АНД №91/2020 год. по описа на Районен
съд – Крумовград.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.