№ 275
гр. Плевен, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20214400500539 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на
основание въззивна жалба от „***“ ООД с ЕИК*** срещу Решение № 292/ 23. 04. 2021 г.
по гр. д. № 34326/ 2020 г. по описа на Плевенския районен съд.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд
като неправилно и незаконосъобразно и да бъдат уважени предявените обективно
съединени искове и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна „**“ ЕООД с ЕИК*** е изразила становище чрез процесуалния
си представител адв. М. Б., че въззивната жалба е неоснователна и решението на районния
съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като бъдат присъдени
направените по делото разноски.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба
съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
1
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от
надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по делото
доказателства е отхвърлил предявените от „***“ ООД с ЕИК *** срещу „**“ЕООД с
ЕИК*** искове с правно основание чл. 82 вр. чл. 79, ал.1 вр. чл. 261, ал.1 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД
с цена на иска 5000 лв. ( частичен иск от 21 530 лв.), представляващи обезщетение за
пропуснати ползи за периода от месец януари 2020 г. до месец март 2020 г. включително;
иск с правно основание чл. 82 вр. чл. 79, ал.1 вр. чл. 261 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лв. ( частичен иск от 14 481, 68 лв.)
представляващи обезщетение за пропуснати ползи за периода месец април 2020 г. до месец
юли 2020 г. включително и иск с правно основание чл. 264, ал.1 и ал. 2 вр. чл. 265, ал.1,
предл. 2 ЗЗД с цена на иска 5000 лв.( частичен иск от 12 771, 60 лв.), представляващи
недължимо платено възнаграждение по договор за изработка, като неоснователни и
недоказани.
С решението си районният съд е осъдил на основание чл. 78, ал.3 ГПК „***“ ООД с
ЕИК *** да заплати на „**“ЕООД с ЕИК*** направените по делото разноски в общ размер
на 2340 лв. съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.
За да постанови решението си районният съд въз основа на събраните по делото
доказателства е приел, че от заключението на съдебно- техническата експертиза не се
установява наличие на причинно- следствена връзка между установеното „биене“ в горната
част на тръбата – транспортьор и намаленият производствен капацитет на съоръжението, за
което се твърди в исковата молба. Районният съд подробно е анализирал заключението на
съдебно - техническата експертиза и на заключението на вещите лица по ч. гр. д. №1362/
2020 г. и е приел, че не може да се установи по безспорен начин връзка между извършения
ремонт и констатираните недостатъци. Въз основа на установените обстоятелства съдът е
отхвърлил предявените искове като неоснователни и недоказани, като също е установено, че
е налице приемане на съоръжението след ремонта от ищеца без възражения, за което е
налице протокол подписан от страните.
Въззивният съд възприема изцяло мотивите на обжалваното решение, постановено в
първоинстанционното производство, като счита, че същото е правилно и законосъобразно.
Спорният въпрос по делото е констатираните недостатъци в съоръжението имат ли
причинна връзка с извършения ремонт от ответника , това отразило ли се е на капацитета на
съоръжението и вследствие на тези обстоятелства ищецът претърпял ли е загуби и
пропуснати ползи.
От събраните по делото доказателства и по- специално от заключението на съдебно-
техническата експертиза става ясно, че при огледа на съоръжението е установено „биене“ в
2
горната част на тръбата – транспортьор, което може да възникне по различни причини.
Вещото лице е посочило, че за да се установят причините за този недостатък е необходим
демонтаж на съоръжението, което не е извършено поради отказ на ищеца. Действително
такъв демонтаж би попречил на работата на ищеца, но от заключението на съдебно-
икономическата експертиза става ясно, че през месец май 2020 г. същото е работило само
един, поради което ищецът е разполагал с възможност за демонтаж без това да наруши
процеса на работата му. С оглед на това, че не може да се установят причините за
констатираните недостатъци на машината, включително вещото лице не може да установи,
че т е са свързани с извършения от ответника ремонт, не би могло да се приеме, че е налице
лошо изпълнение на договора за изработка от страна на ответника, за да е налице правно
основание за евентуална негова отговорност.
Въззивният съд възприема също мотивите на районния съд досежно приемането на вещта
без възражения от ищеца в съответствие с чл.264, ал.2 ЗЗД, като по делото липсват
доказателства затова ответникът да е уведомен за скрити недостатъци на съоръжението след
откриването им. Би могло да се приеме, че е налице такова уведомяване с искането по чл.
207 ГПК от ищеца за обезпечаване на доказателства по ч. гр. д. №1362/ 2020 г., за което е
бил уведомен и ответникът и е прието заключение на съдебно- техническа експертиза. От
заключението на вещите лица обаче не се установява причината за установените
недостатъци на съоръжението, тъй като е необходим демонтаж на шнековете, което не е
направено поради възпрепятстване от ищеца. В заключението си вещите лица са посочили,
че на въпроса дали може да се достигне нормалната производителност на вертикалните
тръбни шнекови транспортьори може да се отговори след демонтаж и извършване на
съответните измервания. От заключението на съдебно- техническата експертиза в исковото
производство също става ясно, че такива замервания не са направени и впоследствие
поради възражение на ищеца, поради което по делото не е установено по категоричен начин
какви са причините за ниската производителност на процесното съоръжение.
С оглед изложеното съдът приема, че по делото не е намерен отговор на основния въпрос
относно причинната връзка между извършения ремонт от страна на ответника и
установените впоследствие недостатъци по съоръжението, поради което липсва п равно
основание за ангажиране на отговорността на ответника за установените недостатъци.
Съгласно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и
пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и
са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил
недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. В случая както се
установява липсват доказателства за това установените недостатъци по съоръжението да са
пряка и непосредствена последица от поведението на ответника при извършването на
ремонта, както липсват и доказателства затова ответникът да е бил недобросъвестен при
изпълнението на задължението по договора за изработка.
3
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК въззивникът
следва да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски в размер на 1740
лв. за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.
Предвид на това, че първоинстанционното решение е постановено по търговско дело
предвид статута на страните и спорът им относно търговска сделка, на основание чл. 280,
ал.3, т. 1, предл. 2 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения и на основание чл. 272 вр. чл. 271, ал.1, пр. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 292/ 23. 04. 2021 г. по
гр. д. № 34326/ 2020 г. по описа на Плевенския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК„***“ ООД с ЕИК *** да
заплати на „**“ЕООД с ЕИК*** направените във въззивната инстанция разноски в
размер на 1740 лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.1, предл. 2 ГПК не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4