РЕШЕНИЕ
№ 2902
гр. Варна, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20213110115215 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от ЗД „БУЛ
ИНС" АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс Ваучер" № 87, представлявано от
управителите Стоян Проданов и Крум Крумов срещу И. М. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., с която е предявен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 151,60 лв. (сто петдесет и един
лева и шестдесет стотинки), представляваща изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 126,60 лева и ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждането на исковата
молба – 23.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба се излага следната фактическа обстановка:
На 18.12.2018 г., в град Варна, на ул. „д-р Желязкова", при управление на лек
автомобил марка „Опел", модел „Корса" с ДК № ХХХХ, собственост на В. Т. С.,
водачът И. М. Т. извършила маневра ляв завой и не пропуснала насрещно движещия се
лек автомобил марка „Смарт", модел „МЦ-01" с ДК № ХХХХ, собственост на А. Х. Г.
и управляван от Т. А. Х.. Сочи, че съгласно протокол за ПТП №1692543, съставен от
органите на КАТ на 26.12.2018г., вина за произшествието има И. М. Т., която освен
това е напуснала мястото на произшествието. Лек автомобил марка „Опел", модел
„Корса" с ДК № ХХХХ бил застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" при
ищеца със застрахователна полица № BG/02/118002900186, с валиден срок на действие
1
от 08.10.2018 г. до 07.10.2019 г. Въз основа на уведомление за щета на МПС в
дружеството била заведена щета с №********** от водача на увредения лек автомобил
марка „Смарт", модел „МЦ-01" с ДК № ХХХХ - Т. Х.. На 18.04.2019 г. ищецът
изплатил по банков път на Т. Х., упълномощена от собственика на увредения
автомобил, сумата в размер на 126,60 лева за нанесени вследствие на ПТП-то
материални щети на автомобила. Ищецът е претендирал от ответника заплащане на
сумата, но до момента тя не била изплатена.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
Ответникът се представлява се от адв. й. А.. Оспорва иска, с твърдението, че в
процесния случай не са налице предпоставките за образуване на регресна претенция
срещу виновния водач – чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, тъй като не е налице задължение
органите на Пътна полиция да посетят местопроизшествието. Поради това счита, че
условието в т. 3 за предявяване на регресната претенция не се е сбъднало. Твърди, че не
е задължително посещаването на органите на полицията на местопроизшествието и то
не е посещавано, и двамата водачи са напуснали мястото. Сочи, че не е налице нито е
една от изрично предвидените в чл. 125 от ЗДвП хипотези.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
Представена е полица по Застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите №BG/02/118002900186 с период на покритие 08.10.2018 г. –
07.10.2019 г. за лек автомобил Опел Корса с рег. №ХХХХ в ЗД „Бул Инс” АД.
Представено е Уведомление за необходими документи за завеждане на щета и
изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“
щета ********** от 27.12.2018 г. от Т. Х..
От Уведомление по щата по застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС по
щета1810041015 от 27.12.2018 г. се установява, че на 18.12.2018 г. лек автомобил марка
„Смарт", модел „МЦ-01" с ДК № ХХХХ, собственост на А. Х. Г. е ударен от лек
автомобил марка „Опел", модел „Корса" с ДК № ХХХХ, собственост на В. Т. С.,
управляван от И. М. Т., ЕГН ********** на ул. „Железкова“, тъй като правейки ляв
завой отнема предимството на лек автомобил марка „Смарт", модел „МЦ-01" с ДК №
ХХХХ, при което нанася щети, изразяващи се в счупена предна броня.
По делото е представен Протокол за ПТП №1692543 от 26.12.2018 г., съставен от
Сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР- Варна, в който е описано, че на 18.12.2018 г.
МПС 1 - лек автомобил марка „Опел", модел „Корса" с ДК №ХХХХ, собственост на В.
2
Т. С., с водач И. М. Т., ЕГН ********** извършва маневра ляв завой като не пропуска
насрещно движещото се МПС 2 – лек автомобил марка „Смарт", модел „МЦ-01" с ДК
№ ХХХХ, собственост на А. Х. Г., с водач Т. П. Х. движейки се по ул. „Железкова“
към ул. „Св. Наум“, при което нанася удар по предна броня на МПС 2.
От представения опис по щета №2 №********** по полица BG/02/118002900186
изготвен за лек автомобил марка „Смарт", модел „МЦ-01" с ДК № ХХХХ от
застрахователно събитие на 18.12.202.18 г. се установява, че като увреден детайл е
посочена предна броня за боя.
Изготвена е калкулация на щета №**********, в която като обща стойност за
възстановяване на детайла предна броня е посочена 126,60 лв.
От доклад №181004101501/9.01.2019 г. е видно, че след изготвена експертна
оценка сумата от 126,60 лв. е одобрена от ЗД „БУЛ ИНС” АД за плащане на водача на
пострадалия автомобил. Представено е и преводно нареждане от 18.04.2019 г. за
плащане на сумата от 126,60 лв.
С регресна покана относно щета №********** водачът И. М. Т. е поканена да
заплати сумата от 151,60 лв., представляваща изплатеното застрахователно
обезщетение ведно с ликвидационните разноски. Като основание за предявяване на
регресната претенция застрахователната компания е посочила чл.411 и чл.500 от КТ
„напуснал ПТП”.
Към доказателствения материал по делото е приобщена АНП по НП №18-0819-
00796/21.01.2019 г. Същата е образувана по жалба на Т. А. Х. срещу водача на МПС с
рег.№ХХХХ, за предизвикано от него ПТП на 18.12.2018 г., след което е напуснал
местопроизшествието. Съставен е АКТ №874750/26.12.2018 г. на И. М. Т. и е издадено
НП №18-0819-00796/21.01.2019 г. за извършени нарушения по чл. 37, ал.1 от ЗДвП –
не пропуска насрещно движещото се МПС при завой на ляво за навлизане в друг път,
ПТП и чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП – не спира и не установява последиците от ПТП като и
е наложено наказание глоба в общ размер 250,00 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 м. Наказателното постановление е обжалвано, като по жалбата е
постановено Решение №1114/07.06.2019 г., по НАХД №1207/2019 г. на ВРС
наложеното наказание за нарушение по чл.37, ал.1 от ЗДвП е намалено на глоба в
размер на 100 лв., а наложеното наказание за нарушение по чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП е
отменено изцяло, като в мотивите на решението се приема, че по делото е установено,
че виновният водач е спрял, слязъл е от автомобила, установил е щетите и е потеглил
отново. Към доказателствения материал по делото е приобщено и НАХД №1207/2019 г.
на ВРС.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите
към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
3
Предявеният иск е с правно основание чл. 500, ал. 1, т.3 от КЗ.
Съгласно тази разпоредба освен в случаите по чл. 433, т. 1 от КЗ застрахователят
има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение
заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от
тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта
на доказване носи виновният водач.
Ответникът прави възражение, че не са били налице предпоставките на чл. 125
от ЗДвП, който гласи:
Службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават
задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато:
1. при произшествието има убит или ранен човек;
2. произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение;
3. в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен
товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за
движението;
4. (отм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 22.01.2017 г.);
5. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 22.01.2017 г.; изм., бр. 77 от 2017 г., в
сила от 26.09.2017 г.) има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно
средство;
6. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., доп., бр. 102 от 2005 г.;
изм., бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) произшествието е с участието на пътно
превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и
на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на
Република България или пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба
"Военна полиция" към министъра на отбраната;
7. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 22.01.2017 г.) между участниците в
произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него;
8. (нова - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) произшествието е с един
участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен
ход поради причинените му от произшествието вреди.
В настоящия случай нито се твърди, нито се установи, да е налице някоя от
4
визираните в чл. 125 от ЗДвП хипотези, в който органите на полицията следва
задължително да посетят местопроизшествието. Напротив. И двата автомобила са били
в движение с минимални щети, позволявайки да продължат безпроблемно своето
движение. Разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ изисква не само виновният водач да е
напуснал местопроизшествието преди идване на органите на полицията, но и
посещението на органите на полицията да е било задължително. Видно от Решение
№1114/07.06.2019 г., по НАХД №1207/2019 г. на ВРС наложеното наказание за
извършено нарушение на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП на ответницата е отменено, тъй като
не е нарушила тази разпоредба, а напротив – спряла е, излязла е от автомобила,
установила е щетите, след което отново се е качила в автомобила и е потеглила, или в
случая не е налице нито една от кумулативно дадените предпоставки в чл.500, ал.1, т.3
от КЗ за възникване на регресна отговорност в полза на застрахователя.
Отделно от това, съгласно разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.3 от ЗДвП, водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: а) да
окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; б) ако между
участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него,
те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното
произшествие; в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания.
Или съгласно цитираната разпоредба на чл. 123, ал.1, т.3, б.б от ЗДвП и двамата
водачи, участвали в ПТП, е следвало първо да излязат от автомобилите, да установят
щетите, да установят имат ли разногласие по механизма на ПТП и вината и едва след
като установят, че нямат разногласия по тези въпроси, да преместят автомобилите си и
да съставят констативен протокол. Тези задължения са били изпълнени само от
ответницата, като другата водачка е преместила автомобила, преди водачите да се
разберат дали има разногласия по между им. По делото не се установи дали
ответницата е била уведомена и дали е разбрала, че другият участник не напуска
местопроизшествието, а само мести автомобила си, нито дали изобщо това е било така.
Съдът намира, че виновното неизпълнение на възложените с цитираната
разпоредба задължения от водача на пострадалия автомобил не следва да се възлага в
тежест на ответницата, която е изпълнила своите задължения, доколкото ситуацията е
позволявала. Освен това е следвало потърпевшата водачка да сигнализира органите на
полицията, след като не е била съгласна с нещо и да ги изчака, а не да напуска
5
местопроизшествието, с което самата тя е нарушила, освен разпоредбата на чл. 123,
ал.1, т.3, б.б от ЗДвП и тази на чл.123, ал.1, т.3, б.в. от ЗДвП.
Предвид на всичко изложено, съдът намира, че правото на предявяване на
регресна отговорност от страна на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” не е възникнало, на въведеното основание, поради
което претенцията се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото производство,
представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 480,00 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, гр.
София, бул. „Джеймс Ваучер" № 87, представлявано от управителите Стоян Проданов
и Крум Крумов срещу ответника И. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. В. иск с
правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 151,60 лв. (сто петдесет и един лева и шестдесет стотинки),
представляваща изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 126,60
лева и ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на завеждането на исковата молба – 23.07.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс
Ваучер" № 87, представлявано от управителите Стоян Проданов и Крум Крумов ДА
ЗАПЛАТИ на И. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. В. сумата от 480,00
(четиристотин и осемдесет) лв., представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6