М О Т И В И към Присъда № 226 от 25.06.2010
г., постановена по н.о.х.дело № 1171 по описа на Районен съд- Пазарджик за 2010 г.
Районна прокуратура- Пазарджик е
повдигнала обвинение против подсъдимия В.М.Ш. ***, за престъпление по чл. 316
във връзка с чл. 308 ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26 ал. 1 от
Наказателния кодекс (НК), за това, че при условията на продължавано
престъпление, в с. И., обл. София и гр. Пазарджик, в
периода от време от 28.09.2009 г. до 04.02.2010 г., съзнателно се е ползвал от
неистински официален документ за завършено основно образование, както следва: на
28.09.2009 г. в с. И., обл. София, съзнателно се е
ползвал пред М.П.М.- преподавател- инструктор в ЕТ „О. 91”- с. И., обл.
София, при започване на курса за придобиване на правоспособност за управление
на МПС, категория “В”, от неистински официален документ- свидетелство за
завършено основно образование № 5234/16.06.1998 г.,
издадено от V-то ОПТУ „Св. св. К.И М.”- гр. Пазарджик, на негово име и
на 04.02.2010 г., в гр. Пазарджик, съзнателно се е ползвал пред Р.М.С.- служител
в служба „Квалификация”, в сектор „ПП КАТ” при ОД на МВР гр.Пазарджик, при
подаване на заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС (СУМПС),
от неистински официален документ- свидетелство за завършено основно образование № 5234/ 16.06.1998 г., издадено от V-то ОПТУ „Св. св. К.И
М.”- гр. Пазарджик, на негово име, като от него за самото съставяне не
може да се търси наказателна отговорност.
Производството по делото се
проведе при условията на задочното производство поради отсъствието на
подсъдимия, който се представляваше и защитаваше по делото от назначен му
служебен защитник.
Прокурорът поддържа обвинението
във вида, в който е внесено, като пледира за осъдителна присъда и налагане на
наказание „лишаване от свобода” на подсъдимия в размер около средния, като
същото бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Служебният защитник не оспорва обективната
и субективна съставомерност на деянието, в извършване
на което обвинен подсъдимият, като моли за налагане на справедлива присъда и
определяне на наказание в минимален размер, пробация
или алтернативно- лишаване на свобода, но условно.
Районен
съд- Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Ш. не притежавал основно образование, тъй
като не е бил завършвал съответния курс на обучение по ЗНП и по надлежен ред не
му е издавано свидетелство за завършено основно образование, но независимо от
това, той успял да снабди с такова и към 2009 г. разполагал със свидетелство за
завършено основно образование № 5234/ 16.06.1998 г.,
издадено от V-то ОПТУ „Св. св. К.И М.”- гр. Пазарджик.
Въпреки, че знаел за това, че дипломата му е
неистинска, подсъдимият я представил при записването си на шофьорски курсове,
категория „В”, при преподавател св. М.,***, пред когото представил
свидетелството за завършено образование, написал собственоръчно „вярно с
оригинала” и се подписал. При инструктора той завършил теоретико- практическото
си обучение, а в последствие придобил и правоспособност за управление на МПС.
На 04.02.2010 г. подсъдимият пристигнал
в сектор „ПП-КАТ”- гр. Пазарджик и подал заявление за издаване на СУМПС, заедно
с копие от неистинската диплома за основно образование, като пред съответния
служител- св. С. съгласно установената практика подсъдимият написал „вярно с
оригинала” и положил подпис. На лицето било издадено СУМПС и контролен талон,
които той получил лично.
При подаване на заявлението на св. С. й направило
впечатление старата като реквизити бланка, на която била попълнена представената
от подсъдимия диплома, предвид на което било направено запитване до РИО на МОН-
гр. Пазарджик. В хода на проверката се установило, че лицето никога не било
учило в V-то ОПТУ „Св. св. К.И М.”- гр. Пазарджик
и не му било издавано свидетелство за основно образование. Директорът на
училището- св. Ч. също потвърждава, че подсъдимият не фигурирал в регистрите на
училището, както и, че в регистъра на издадените свидетелства лисвал толкова
голям номер на диплома.
По делото е изготвена съдебно- почеркова
експертиза, която безспорно установява, че подписите след ръкописния текст
„вярно с оригинала” в ксерокопията на свидетелството за основно образование са
положени от подсъдимия.
Горната фактическа обстановка съдът възприема след
внимателен и задълбочен анализ на събраните доказателства- показанията на
свидетелите Ч., С. и М., изслушаната експертиза и писмените доказателства по
делото.
Събраните доказателства по делото
са напълно непротиворечиви, еднопосочни, взаимно допълващи се и в своята
съвкупност визират ясно инкриминираната ситуация по начина, по който тя е
описана в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Подсъдимият е обвинен в
извършване на продължавано документно престъпление- съзнателно ползване на неистински
официален документ- свидетелство за придобито основно образование, без той да
може да отговаря за престъпно създаване на същия.
Той е ползвал документа на първо
място пред инструктора- св. М.-*** с цел да бъде допуснат до практическо и
теоретично обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС,
като пред преподавателя в негово присъствие лично заверил копието от дипломата си
като написал собственоръчно „вярно с оригинала” и се е подписал.
В последствие е подал и заявление- л. 10, в сектор „ПП” на ОД на МВР- гр. Пазарджик за
издаване на СУМПС, заедно с необходимите за това документи, в това число и
копие на издадената му неистинска диплома за основно образование пред съответния
служител- св. С., пред която също написал „вярно с оригинала” и се е подписал.
Във връзка с възникнали съмнения относно редовността
на документа е била извършена служебна проверка и констатирано, че подсъдимият
не се е обучавал в V-то ОПТУ „Св. св. К.И М.”- гр.
Пазарджик и не му било издавано свидетелство за основно образование № 5234/ 16.06.1998 г.
Установено е от заключението по изслушаната съдебно- почеркова, че представеното копие е заверено и подписано от
подсъдимия. Поради обстоятелството, че производството е проведено задочно и в
отсъствие на лицето, остава неизяснен момента относно това как и от къде подсъдимият
се е снабдил с неистинския документ.
Безспорно е обаче, че той е
съзнавал, че ползва именно неистински документ за удостоверяване на завършено
основно образование пред св. М. като преподавател- инструктор по шофьорски
курсове, във връзка с явяване на изпит за придобиване на правоспособност за
управление на МПС и пред св. С.- служител на КАТ ПП при ОД на МВР- Пазарджик, във
връзка с искане за издаване на свидетелство за управление на МПС. Несъмнено е
съзнавал неистиността на документа, тъй като той не е
завършил необходимия курс на обучение за основно образование в посоченото в
свидетелството учебно заведение. Независимо от това, го е използвал, за да
докаже че има завършена такава степен на образование, с цел да бъде уважено
искането му за издаване на свидетелство за управление на МПС.
Представянето на документите за
завършено основно образование е имало за цел удостоверяване на съдържащите се в
него факти, а именно- че лицето притежава изискуемата степен на образование за
получаване на документ, удостоверяващ
правоспособност за управление на МПС. Касае се до официален по смисъла
на чл. 93 т. 5 от НК документ, издаването на който става по установен ред и
форма, от компетентно длъжностно лице в кръга на службата му. Документът е бил
неистински, тъй като му е бил придаден вид, че представлява изявление на
лицето, което се сочи като негов автор, а не на това, което действително го е
съставило.
Тъй като се касае до документ за
завършено образование, деянието правилно е било квалифицирано по чл. 308 ал. 2
от НК и подсъдимият е бил обвинен в извършване на престъпно ползване на
неистински официален документ- свидетелство за завършено основно образование. В
тази връзка безспорно от обективна и субективна страна е бил осъществен състава
на престъплението, за което на подсъдимия е било повдигнато обвинение и в
извършване на което същият бе признат за виновен.
При определяне вида и размера на конкретното
наказание, съдът взе предвид критериите за неговата индивидуализация по чл. 54
от НК, както и целите, които следва да се постигнат с налагането му визирани в
чл. 36 от НК.
По принцип степента на обществена
опасност на подобно деяние е висока, а на конкретния деец- сравнително ниска,
отчитана на базата на липса на предходни осъждания и само две регистрации в МВР,
но и във връзка с конкретното проявление на лицето към престъпното му деяние.
Касае се документно престъпление, предмет на което е документ, удостоверяващ съответна
степен на образование. Подсъдимият не е осъждан (справка за съдимост- л. 62), има
наложено административно наказание по чл. 78 а от НК, сред обществото не е
познат с криминални прояви (характеристична справка- л. 67). Въпреки че деянието
е на формално извършване, вредни последици от него не са постъпили. С оглед
горното, при изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
съдът намира, че и най- лекото предвидено в закона наказание за престъплението
по чл. 316, във връзка с чл. 308 ал. 2 от НК би се оказало несъразмерно тежко,
съпоставено с тежестта на конкретното престъпно деяние и личността на дееца.
Поради това съдът определи наказанието при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК,
а именно- под ниския предел и наложи на подсъдимия наказание „лишаване от
свобода” за срок от 5 (пет) месеца, чието изпълнение на основание чл. 66 ал. 1
от НК отлага с изпитателен срок за 3 (три) години.
Съдът намира, че с така
наложеното наказание най- пълно би се постигнал ефекта на личната и генерална
превенция. Целта на наказанието е с него да намери приложение идеята на
законодателя за поправяне и превъзпитание на дееца и без да се оказва ненужно
негативно и неблагоприятно въздействие върху него, да се получи максимален
резултат от наложената санкция. В този смисъл за поправянето на осъдения съдът
приема, че не е наложително наказанието да се изтърпява ефективно, след като са
налице предпоставките на закона за приложение на института на условното
осъждане. Подсъдимият не е осъждан преди това и няма установени престъпни
навици. Обстоятелството, че деянието е извършено при условията на чл. 26 ал. 1
от НК, а именно- продължавано престъпление, обуславя факта на така определения по-
висок от най- минималния размер на наложеното наказание, с което според съдът могат
да се постигнат целите на чл. 36 от НК, като най-вече се въздейства
предупредително и превъзпитателно върху подсъдимия към спазване на законите и
добрите нрави.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 189 ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия бяха присъдени
разноските по делото в размер на 90 лева- за изготвената експертиза и явяването
на вещото лице в съдебно заседание.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ :
/ Александър Точевски
/