№ 83
гр. гр.Несебър, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Д.а
при участието на секретаря М.ета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д.а Гражданско дело №
20222150100753 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от
ЗЗД.
Образувано е по искова молба вх. № 5986/11.07.2022 г. на „В.и К.” ЕАД с ЕИК
*** със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Г.Й.Т., срещу О.
И. З., БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. ***, апартаментен хотел „М.Р.“, бл. ***, с която се
иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 184,87 лева – главница,
представляваща сбор от неизплатени главници по фактури, както следва – 93,57 лева,
дължими за аб. № 740755, имот с адрес: гр. Несебър, к.к. Сл. бряг - Запад, к-с „Р. М.“,
сграда № ***, по издадена фактура от 25.09.2019 г. с отчетен период 14.05.2019 г. –
30.08.2019 г. и 91,30 лева, дължими за аб. № 748937, имот с адрес: гр. ***,
апартаментен хотел „М.Р.“, бл. ***, по издадени фактури в периода от 25.09.2019 г. до
25.06.2020 г. с отчетен период 21.05.2019 г. – 27.05.2020 г.; сумата от 48,88 лева,
представляваща мораторна лихва за забава на всяко от фактурираните вземания, както
следва – 25,60 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху сумата от
93,57 лева за периода от 26.10.2019 г. до датата на подаване на исковата молба и 23,28
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху сумата от 91,30 лева за
периода от 26.10.2019 г. до датата на подаване на исковата молба; както и законната
лихва върху главниците от 184,87 лева от датата на подаване на исковата молба –
21.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендират се сторените
съдебни разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът посочва, че между страните съществува валидни облигационни
правоотношения с предмет доставка на ВиК услуги с абонатен № 740755, за имот с
адрес: гр. Несебър, к.к. Сл. бряг - Запад, к-с „Р. М.“, сграда № ***, с ид. №
51500.507.648.1.2 и с абонатен № 748937, имот с адрес: гр. ***, апартаментен хотел
„М.Р.“, бл. ***, с ид. № 51500.507.601.2.26. За ответника, качеството „потребител“
възникнало с придобиване правото на собственост по отношение на водоснабдените
1
обекти, на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Ищецът предоставил по възникналите правоотношения
услуги, съгласно публично оповестени общи условия, като на основание чл. 23, ал. 4,
изр. трето от общите условия и чл. 32, ал. 4, предл. Второ от Наредба № 4, за
процесния период, отчитането на водомерите на абоната се осъществявало по
електронен път, посредством мобилно устройство. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от
общите условия, процесните обекти със сезонен характер били отчитани от оператора
два пъти годишно. Ответникът не изпълнил задълженията си за заплащане на
потребените за обектите услуги, по издадени фактури, както следва: за аб. № 740755,
по фактура № **********/25.09.2019 г., падежирала на 25.10.2019 г. – сумата от 93,57
лева; и за аб. № 748937, по фактура № **********/25.09.2019 г., падежирала на
25.10.2019 г. – сумата от 69,05 лева и по фактура № **********/25.06.2020 г.,
падежирала на 25.07.2020 г. – сумата от 22,25 лева. Предвид изложеното, за ищеца
възникнал интерес от водене на настоящото съдебно производство. Претендира се и
лихва за забава в размер на 48,88 лева и представляваща сбор от дължимата лихва
върху всяка от главниците от 26.10.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба.
Представят се писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е депозиран писмен
отговор от страна на ответника, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК
особен представител – адвокат М. М. от БАК, с който исковете се оспорват като
неоснователни и недоказани, както и по размер. Твърди се, че представените от ищеца
доказателства не установяват за ответника да е възникнало качеството „потребител“,
на каквото и да е основание. Излагат се съображения за недоказаност на претенциите,
процедурата по отчитане и реално потребените количества вода и тяхната стойност.
Релевира се възражение за изтекла погасителна давност.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество не
изпраща представител. Депозира писмено становище от 14.12.2022 г., с което се
заявява постъпило от ответника плащане в хода на процеса на сумата от 218,06 лева,
като след извършено съотнасяне към претендираните вземания се поддържа исковата
молба само в частта досежно аб. № 748937. Представя писмени доказателства. Моли,
за уважаване на исковете и претендира разноски, съобразно представен списък по чл.
80 от ГПК.
Особеният представител на ответника, в открито съдено заседание поддържа
представения отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на претенциите. Излага
съображения, че изявлението на ищеца от 14.12.2022 г. по същество съставлява
едновременно изменение на основание и размер на претенцията и се явява
недопустимо. Представя писмено становище.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание - чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По делото са представени нотариален акт № 112, том III, рег. № 4450 от
13.07.2016 г. и нотариален акт № 94, том V, рег. № 6888, н.дело № 884 от 26.08.2014 г.,
двата по описа на нотариус Линка Чуткина, с район на действие – РС Несебър, рег. №
600 при НК /л. 62-64; 69-71 от делото/, видно от които ответникът З. е придобил
2
собствеността по отношение на СОС № В305, с ид. № 51500.507.601.2.26 и апартамент
№ В102, прдставляващ самостоятелен обект в сграда с ид. № 51500.507.648.1.2, двата с
адрес в общ. Несебър, к.к. Слънчев бряг- Запад. Тези обстоятелства се установяват и от
справка № 698955/18.06.2021 г. и справка № 854265/22.07.2021 г. по партидите на двата
имота в Агенция по вписванията /л. 14-15 от делото/, съгласно които не са вписани
последващи разпореждания с процесните имоти.
Съгласно заявления за откриване на партида и два броя нотариални пълномощни
/л. 58-61; 65-68 от делото/, именно ответникът З., чрез упълномощено лице, е изразил
желание да бъдат открити партиди при ищеца за притежаваните от него водоснабдени
обекти – процесните апартаменти, като въз основа на тях в ап. В305 е монтиран
водомер № 34547198 на 09.02.2018 г., а в ап. В102 – водомер № 32062783 от 24.01.2017
г.
Ищецът ангажира справки-извлечения от извършения отчет на монтираните в
собствените на ответника измервателни уреди и фактури, видно от които за ап. В105 е
била разкрита партида № 740755, а за ап. № В305 – аб. № 748937, като отчитането за
процесните периоди е осъществявано електронно и реално, като водомерите са
„видяни“.
С исковата молба са представени и относимите към процесните периоди
решения на КЕВР за определяне цените на предоставяните от ВиК-оператора услуги.
Видно от счетоводна справка на ищеца от 24.11.2022 г., постъпило от ответника
плащане от 28.07.2022 г. /след завеждане на исковата молба/, в размер на 218,06 лева, е
съотнесено от ищеца изцяло по партида с аб. № 740755.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира предявеният иск за
доказан по своето основание.
В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД е да докаже
наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на
вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период
до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества, както и,
че ответникът е собственик на имота. Ищецът следва да докаже и размера на
претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже погасяване на дълга.
Тук следва да се посочи неоснователност на възражението на особения
представител на ответника, че със становище от 14.12.2022 г. на ищеца е извършено
недопустимо въвеждане на нова претенция. Ищецът е заявил вземанията си по двете
партиди на ответника още с исковата молба, като с посоченото становище единствено е
заявил извършеното плащане от ответника и начина, по който го съотнася спрямо
задълженията, като в този смисъл не се споделят доводите на особения представител.
С оглед анализа на представените писмени доказателства и твърденията на
страните, за съда се налага извода, че до собствените на ответника имоти и за
процесния период е доставено и фактурирано количество вода. Ищецът е провел
успешно пълно и главно доказване на факта, че ответникът е бил собственик на
водоснабдения обект за процесния период, видно както от приетите нотариални
актове, така и от справките по партидите на имотите в Агенция по вписванията, които
следва да се ценят като официални документи за удостоверените с тях данни, до
опровергаването им с други писмени доказателства по делото. Доколкото по делото не
се ангажираха доказателства, отвтеникът да се е разпореждал във времето със
собствените си имоти, съдът приема за доказано, че същият ги притежава, считано от
3
2016 г. до понастоящем.
Предвид изявленията на ищеца за постъпило плащане, съдът приема, че същото
съставлява неформално признание на исковете по основание и размер, доколкото
сумата от 218,06 лева надхвърля размера на претендираните главници по двете
партиди на ответника при ищцовото дружество в размер на общо 184,87 лева. При това
положение съдът счита предявените искове за главници и лихви за забава за доказани
по делото, като не намира за нужно да обсъжда процедурата по отчитане и
остойностяване на потребените количества вода в обектите на ответника, както и
възраженията в този смисъл на назначения в производството особен представител.
Тук следва да се отбележи, че релевираното от особения представител на
ответника възражение за настъпила в негова полза погасителна давност е
неоснователно. Действително се касае до периодични плащания, които се погасяват с
изтичането на кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111 от ЗЗД, но в случая
и съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, при които се предоставят ВиК услугите, вземането
падежира в 30-дневен срок от издаване на фактурата или конкретно по фактури №
**********/25.09.2019 г.; № **********/25.09.2019 г.; и № **********/25.06.2020 г. –
на 26.10.2019 г. за първите две и на 26.07.2020 г. – за третата. Т.е. вземанията са
възникнали с издаването на фактура за тях и на съответните дати, но изискуемостта им
е настъпила с изтичане на срока за доброволно плащане за ответника. При това
положение се налага извод, че давността по отношение на посочените суми, съгласно
фактурите, е била прекъсната с подаване на исковата молба на 08.07.2022 г., като е
щяла да изтече съответно на 26.10.2022 г. по първите две посочени фактури и на
26.07.2023 г. – по третата. По тези съображения, направеното възражение се явява
неоснователно.
Независимо от изявлението на ищеца за съотнасяне на плащанията, доколкото
по делото не се представя преводно нареждане или друг документ, с които ответникът
лично да е отправил изявление към коя партида при ищеца е наредена сумата, съдът
приема, че плащането следва да бъде съотнесено общо по двете налични партиди на
ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД, при наличие на еднородни задължения,
когато изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът може да заяви кое
от тях погасява, а ако не го стори се погасява най-обременителното от тях. Със същата
норма се предвижда, че при еднакво обременителни задължения се погасява най-
старото, а ако всички са възникнали едновременно – съразмерно, като при
недостатъчност на изпълнението, най-напред се погасяват разноските, след това
лихвите и най-после главниците. Тук следва да се посочи, че под разноски следва да се
приемат само съдебно установените такива. Доколкото настоящият спор не е решен
със сила на пресъдено нещо, то не са формирани и разноски, които да подлежат на
прихващане по смисъла на чл. 76 от ЗЗД.
В случая, най-обременително се явява вземането на ищеца по фактура №
**********/25.09.2019 г. на стойност 101,29 лева за аб. № 740755, ап. № В102. Същото
е най- голямо по размер и е възникнало на 26.10.2019 г., заедно с вземането по фактура
№ **********/25.09.2019 г. на стойност 73,54 лева за аб. № 748937, ап. № В305. Най-
необременително и последно по време възникнало се явява вземането на ищеца по
фактура № **********/25.06.2020 г. на стойност от 22,25 лева и за аб. № 748937, ап.
В305.
Предвид изложеното, постъпилото от ответника плащане следва да се съотнесе
4
към ищцовите претенции в посочената поредност, като първо се погасят лихвите за
забава, а след това и главниците. Доколкото общият размер на претенциите за
главници и лихви възлиза на 233,75 лева, а плащането е в размер на 218,06 лева, то за
съдът се налага извод, че разликата от 15,68 лева съставлява частично дължимо
плащане по фактура № **********/25.06.2020 г. на стойност от 22,25 лева и за аб. №
748937, ап. В305 – най-необременителната главница.
Налага се извод за частична основателност на предявения иск чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, предвид което същият следва да бъде уважен до размер от 15,68 лева - частично
дължимо плащане по фактура № **********/25.06.2020 г. на стойност от 22,25 лева и
за аб. № 748937, ап. В305, и да бъде присъдена поисканата законна лихва, начиная
датата на депозиване на исковата молба до изплащането. В останалата част
претенциите по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за главници и мораторни лихви
следва да бъдат отхвърлени, поради погасяване в хода на процеса, чрез плащане.
По аргумент от противното на чл. 78, ал. 2 от ГПК и доколкото ответникът е дал
повод за завеждане на делото – изпаднал е в забава за плащане по процесните фактури,
преди предявяване на исковете, то независимо от погасяването на по-голямата част от
ищцовите вземания в хода на процеса, следва да понесе пълна отговорност за
сторените от ищеца съдебни разноски. На ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 350 лева, вкл. 100 лева – дължима заплатена държавна такса, 150 лева –
внесен депозит за възнаграждение за особен представител на ответника, 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като съобрази разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от
ГПК, чл. 37 от ЗПП, Наредба за заплащането на правна помощ, материалния интерес
по делото и ниската фактическа и правна сложност на делото, намира, че за
осъщественото в полза на ищеца процесуално представителство от юрисконсулт
следва да определи възнаграждение в минималния размер от 100 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА О. И. З., БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. ***, апартаментен хотел „М.Р.“,
бл. ***, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на „В.и К.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „***, представлявано от
изпълнителния директор – Г.Й.Т., сумата от 15,68 /петнадесет лева и шестдесет и
осем стотинки/ лева, представляваща частично дължимо плащане по фактура №
**********/25.06.2020 г. на стойност от 22,25 лева, за доставена, отведена и
пречистена вода до водоснабден обект с административен адрес: гр. ***, апартаментен
хотел „М.Р.“, бл. ***, с ид. № 51500.507.601.2.26, аб. № 748937; ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба –
08.07.2022 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.и К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „***, представлявано от изпълнителния
директор – Г.Й.Т. , срещу О. И. З., БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. ***, апартаментен хотел
„М.Р.“, бл. ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 169,19 лева, главница,
представляваща сбор от неизплатени главници по фактури, както следва – 93,57 лева,
дължими за аб. № 740755, имот с адрес: гр. Несебър, к.к. Сл. бряг - Запад, к-с „Р. М.“,
5
сграда № ***, по издадена фактура от 25.09.2019 г. с отчетен период 14.05.2019 г. –
30.08.2019 г. и 75,62 лева, дължими за аб. № 748937, имот с адрес: гр. ***,
апартаментен хотел „М.Р.“, бл. ***, по издадени фактури в периода от 25.09.2019 г. до
25.06.2020 г. с отчетен период 21.05.2019 г. – 27.05.2020 г.; ведно със законната
лихва върху главницата начиная датата на депозиране на иска до окончателното
изплащане; както и сумата от 48,88 лева, представляваща мораторна лихва за забава
на всяко от фактурираните вземания, както следва – 25,60 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане върху сумата от 93,57 лева за периода от 26.10.2019
г. до датата на подаване на исковата молба и 23,28 лева, представляваща обезщетение
за забавено плащане върху сумата от 91,30 лева за периода от 26.10.2019 г. до датата на
подаване на исковата молба, ПОРАДИ ИЗПЪЛНЕНИЕ В ХОДА НА ДЕЛОТО.
ОСЪЖДА О. И. З., БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. ***, апартаментен хотел „М.Р.“,
бл. ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на „В.и К.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „***, представлявано от
изпълнителния директор – Г.Й.Т., сумата от 350 /триста и петдесет/ лева – съдебно-
деловодни разноски в настоящата съдебна инстанция.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца,
както следва: IBAN: BG53 CECB 9790 1006 *** 00, ЦКБ – клон Бургас, BIC:
CECBBGSF.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6