Мотиви
към Присъда № 442 от 09.12.2013 година,
постановена по НОХД № 654/2013 година по описа на РС - Елхово:
Производството по делото е образувано по внесен от РП-
Елхово обвинителен акт, с който против М. Р. /M. R./, роден на *** ***, Кралство Мароко, живущ ***, поданик
на Кралство Мароко, с основно образование, фризьор, неженен, неосъждан, М.А.
/M.
A./, роден на *** ***, Кралство
Мароко, живущ ***, поданик на Кралство Мароко, с основно образование, бояджия,
неженен, неосъждан, А.Ф. /A. F./, роден на *** ***, Кралство Мароко, живущ ***,
поданик на Кралство Мароко, с основно образование, бояджия, неженен, осъждан и Б.Т.
/B. T./, роден на *** ***,
Алжирска Република, живущ ***, алжирски гражданин, с начално образование,
неженен, златар, неосъждан, са повдигнати обвинения по чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 09.12.2012
година в района на 245 гранична пирамида в землището на с. Голям Дервент, община
Елхово, обл. Ямбол, действайки в съучастие като извършители, влезли през
границата на страната от Република Турция в Република България без разрешение
на надлежните органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимите
обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин както от
обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимите да бъде
наложено наказание при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващи вината
обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимите, дадените от тях
обяснения в хода на ДП, с които са спомогнали за разкриване на обективната
истина по делото, мотивите, с които са извършили деянието. По горните
съображения прокурорът пледира налагане на наказание лишаване от свобода около предвидения в закона минимум, а именно
шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за
срок от три години, както и наказание глоба
в предвидения в размер на 150.00 лева.
Производството по делото е протекло в отсъствието на
подсъдимите и с участието на служебен защитник – адв. И.К. ***. Участващият в
хода на съдебното производство служебен защитник на подсъдимите не оспорва, че
същите с деянието си са осъществили от обективна и субективна страна съставът
на престъпление, наказуемо по чл.279, ал.1 от НК, като пледира приложението на
чл.279, ал.5 от НК. В случай, че съдът не уважи това искане, служебният
защитник пледира налагане на предвиденото в закона наказание в минимален
размер.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност
събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият М. Р. /M. R./ е роден на *** ***, Кралство Мароко, живущ ***, поданик
на Кралство Мароко, с основно образование, фризьор, неженен, неосъждан.
Подсъдимият М.А.
/M. A./ е роден
на *** ***, Кралство Мароко, живущ ***, поданик на Кралство Мароко, с основно
образование, бояджия, неженен, неосъждан.
Подсъдимият А.Ф. /A.
F./ е роден на *** ***, Кралство Мароко,
живущ ***, поданик на Кралство Мароко, с основно образование, бояджия, неженен,
осъждан.
Подсъдимият Б.Т.
/B.
T./ е роден на *** ***, Алжирска Република, живущ ***,
алжирски гражданин, с начално образование, неженен, златар, неосъждан.
В хода на ДП, както и в хода на съдебното производство
подсъдимите не са представили документ за самоличност, поради което същата е
снета по техни данни.
Подсъдимите М.
Р. /M. R./, М.А. /M. A./ и А.Ф. /A. F./ са граждани на Кралство Мароко, същите се познавали
и решили да напуснат заедно страната си по произход и да се установят да живеят
в европейска държава. Със същите намерения напуснал и държавата си по произход
– Алжир, подсъдимият Б.Т. /B. T./. Последният се запознал с останалите подсъдими в
Република Турция, гр. Истанбул. С автомобил четиримата подсъдими били
транспортирани до гр. Одрин, а след това и до гориста местност, находяща се в близост до турско – българската граница, от
където подсъдимите тръгнали да вървят пеш в посока територията на Република
България. На 09.12.2012 година четиримата подсъдими около 20.45 часа влезли през границата на страната от Република Турция
в Република България в района на 245 гранична пирамида в землището на с. Голям
Дервент, община Елхово, обл. Ямбол, след което били задържани от граничните
власти. Лицата не представили документ за самоличност.
От приложените по делото справки за съдимост, издадени
от МП на РБ, се установява, че подсъдимите М. Р. /M. R./, М.А. /M. A./ и Б.Т. /B. T./ не са осъждани. Подсъдимият А.Ф. /A. F./ е осъждан по нохд № 274 от
2013 година по описа на РС – Кюстендил за престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено на 08.01.2013 година.
От изисканата и приета като доказателство по делото
справка от ДАБ при МС се установява, че подсъдимите не са подавали молби за закрила.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства-
показанията на свидетеля Н.Р., дадени в хода на съдебното следствие, от
писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетеля
са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда
и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетелят
факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на
престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетеля са и останалите
събрани по делото доказателства.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Подсъдимите М.
Р. /M. R./, роден
на *** ***, Кралство Мароко, живущ ***, поданик на Кралство Мароко, с основно
образование, фризьор, неженен, неосъждан, М.А. /M. A./, роден
на *** ***, Кралство Мароко, живущ ***, поданик на Кралство Мароко, с основно
образование, бояджия, неженен, неосъждан, А.Ф. /A. F./, роден на *** ***, Кралство
Мароко, живущ ***, поданик на Кралство Мароко, с основно образование, бояджия,
неженен, осъждан и Б.Т. /B. T./, роден
на *** ***, Алжирска Република, живущ ***, алжирски гражданин, с начално
образование, неженен, златар, неосъждан, са осъществили с деянието си от
обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 09.12.2012 година в
района на 245 гранична пирамида в землището на с. Голям Дервент, община
Елхово, обл. Ямбол, действайки в съучастие като извършители, влезли през
границата на страната от Република Турция в Република България без разрешение
на надлежните органи на властта.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от
наказателния кодекс.
От обективна
страна подсъдимите са извършили фактически действия по преминаване през
държавната ни граница, без да са получили разрешение от надлежните органи на
властта, осъществяващи гринично - пропусквателен
контрол. Подсъдимите не са имали необходимата виза, удостоверяваща правото им
за влизане в страната ни, както с оглед тяхното гражданство, така и държавата
от която идва - Р Турция. Действащият граничен режим и ред в Р България,
изискват преминаване през определени места –ГКПП със знанието и разрешението на
граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за
последното се съдържат в показанията на свидетеля Р., участвал при задържането
на лицата и който във връзка с изпълнение на служебните му задължения на
посочената дата е възприел фактите и обстоятелствата, свързани с мястото,
времето и начина на преминаване на държавната граница от подсъдимите. Поради
изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимите са нарушили
установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като
деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК- без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане”
в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимите са успели да
преминат държавната граница.
Деянието е извършено в съучастие от подсъдимите по
смисъла на чл.20, ал.2 от НК.
От субективна
страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като
всеки от подсъдимите е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки
пътуването си, подсъдимите са били наясно с липсата на изискуемото разрешение
за влизане в Р България и в др. държава от ЕС, както и с установения
пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Всеки
от подсъдимите е съзнавал е, че ще влезе в страната ни без знанието на
граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасните
последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното
настъпване, за да реализира крайната си цел – да достигне до Република
България.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимите М. Р. /M.
R./, роден на *** ***, Кралство Мароко,
живущ ***, поданик на Кралство Мароко, с основно образование, фризьор, неженен,
неосъждан, М.А. /M. A./, роден на *** ***, Кралство
Мароко, живущ ***, поданик на Кралство Мароко, с основно образование, бояджия,
неженен, неосъждан, А.Ф. /A.
F./, роден на *** ***, Кралство Мароко,
живущ ***, поданик на Кралство Мароко, с основно образование, бояджия, неженен,
осъждан и Б.Т. /B. T./, роден на *** ***,
Алжирска Република, живущ ***, алжирски гражданин, с начално образование,
неженен, златар, неосъждан, за виновни в извършване на
престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Съдът не намери основанията, предвидени в разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК за ненаказване на
подсъдимите.
По смисъла на чл.27, ал.2 от Конституцията на Р България право на убежище се предоставя на чужденци, преследвани
заради техните убеждения или дейност
в защита на международно признати права и свободи. Правото на убежище, визирано в разпоредбата на
чл.279, ал.5 от НК не следва според настоящия съдебен състав да се разглежда в
тесния смисъл на понятието, което е интерпретирано в Конституцията, а в аспекта
на приложимото по силата на препращащата норма на ал.3 от Конституцията,
национално законодателство /ЗУБ/, оносимо към
бежанците и убежището, и международноправните актове като на международно ниво
статутът на бежанеца е регламентиран в Конвенцията за статута на бежанците от
28.07.1951г., допълнена с Нюйоркският протокол от 1967г., която е ратифицирана
с ДВ бр.36/05.05.1992г., обн.ДВ бр.88/ 15.10.1993г.,
в сила за Р България от 10.08.1993г. Посочените два международноправни акта
/Конвенция и Протокол/ са одобрени в рамките на ООН и към момента 110 държави
са страни по Конвенцията, Протокола или и по двамата документа. В цитираната
Конвенция, в чл.31, параграф 1, е залегнало относимото
отпадане на наказуемостта за извършено според националното ни законодателство
престъпление по чл.279, ал.1 от НК. Съгласно посочената
разпоредба от Конвенцията, договарящите държави се задължават да не налагат
наказания заради незаконно влизане
и пребиваване на тяхна територия на бежанци, които пристигайки направо от територията, където са били застрашени животът и свободата им, са влезли или пребивават на тяхна територия без разрешение
при условие, че те се представят незабавно на властите и приведат уважителни причини за незаконното
им влизане и пребиваване на
територията на страната. В приложимото национално законодателство – в чл.3 от
Закона за бежанците от 1999г. /отм. с
ДВ. бр.54 от 31.05.2002г./ законодателят е разгледал в по-широк смисъл
понятието „убежище“, включвайки в него като закрила и статута на бежанец,
хуманитарната закрила и правото на убежище по чл.98, т.10 във връзка с чл.27,
ал.2 и 3 от Конституцията на Република България. Действащият към момента Закон
за убежището на бежанците, в сила от 01.12.2002 година, определя условията и реда
за предоставяне на особена закрила
на чужденци на територията на Република България,
както и техните права и задължения, като по смисъла на чл.1, ал.2 от с .закон, особената закрила,
която Република България предоставя на чужденци по
този закон, включва убежище, статут на бежанец,
хуманитарен статут и временна закрила. Статут на
бежанец в Република България, съгласно
чл.8 от ЗУБ, се предоставя на чужденец, който
основателно се страхува от преследване
поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо
мнение и/или убеждение, намира се извън държавата
си по произход
и поради тези причини не може
или не желае
да се ползва
от закрилата на тази държава
или да се
завърне в нея. Хуманитарен
статут по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, се
предоставя на чужденец, принуден да напусне или
да остане извън държавата си по произход,
тъй като в тази държава е изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание
или екзекуция; изтезание или
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи
срещу живота или личността му
като гражданско лице поради насилие
в случай на вътрешен или международен
въоръжен конфликт.
Процедурата за предоставяне на закрила започва по
молба на заинтересованото лице, която може да бъде в устна,
писмена или друга форма. В настоящия случай не се установи подсъдимите да са депозирали устна
или писмена молба за предоставяне на закрила пред компетентен държавен орган.
Видно от обясненията на подсъдимите, дадени в хода на ДП, които макар и да не
са приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им в хода на
съдебното следствие, поради липсата на процесуална възможност за това, но взети
от съда в предвид при формиране на вътрешното му убеждение относно приложението
на чл.279, ал.5 от НК, подсъдимите са напуснали държавите си по произход по
икономически съображения, в търсене на работа и по – добър живот, без липса на
данни и информация от тяхна страна за
това да са влезли в страната ни с цел да търсят убежище, поради това,
че в собствената им родина са били преследвани
заради своите убеждения или
дейност в защита на международно признати права и свободи. Тези обстоятелствата
подлежат на доказване, а такива доказателства по делото липсват. Не са направени
и доказателствени искания в тази насока от служебния защитник на подсъдимите в
хода на съдебното следствие.
При определяне
на вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена
опасност на деянието, обоснована от динамиката на този вид престъпления
понастоящем в страната, както и обществената опасност на подсъдимите, която не
е висока, предвид на това, че същите не са осъждани към момента на извършване
на деянието, имали са добросъвестно процесуално поведение в хода на ДП, правейки
самопризнания по предявеното им обвинение,
с което и са съдействали за разкриване на обективната истина по делото.
Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението, както и
механизмът на извършването му. Посочените смекчаващи обстоятелства не биха
могли обаче да бъдат определени като многобройни, нито като изключителни, за да се определи
наказание при условията на чл.55 от НК. При тези фактически констатации, и при
превес на смекчаващите вината обстоятелства - необременено съдебно минало,
критично отношение към деянието, направени от подсъдимите самопризнания в хода
на ДП, съдът им наложи кумулативно предвидените наказания по чл.279, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК в
предвиденият в закона минимум, а именно три
месеца лишаване от свобода, както и наказание глоба в размер на 100.00 лв.
Съдът намери, че са налице материалноправните
предпоставки за приложението на чл.66,
ал.1 от НК по отношение на всеки от подсъдимите. Последните не са били
осъждани за престъпление от общ характер, наложеното им наказание е до три
години лишаване от свобода и съдът счита, че за постигане целите на наказанието
и преди всичко за поправянето на осъдените лица не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Ето защо и на
основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на наложеното наказание за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила, по отношение на всеки един от подсъдимите.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: