О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№IV-1955
15.10.2019
г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова
въззивно гражданско дело № 1490 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.С.С., ЕГН **********
и К. Г.
П. – С., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес:***, площад „Атанас Сиреков" № 2,
етаж 2, чрез адвокат Е.Т. – с пълномощни по делото от първата инстанция (л. 106
и л. 107), със съдебен адрес:***, площад „Атанас Сиреков" № 2, ет. 1,
против Решение № 1726 от 05.07.2019 г. по гр. д. № 8367/2018 г. по описа на
Районен съд – Бургас, с което е ДОПУСНАТО извършването на съдебна делба между Н.С.П.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, Г.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, С.Г.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Р.Г.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.С.С., с
ЕГН ********** и К. Г. П. – С., ЕГН **********, и двамата с адрес:
гр. Бургас, площад „Атанас Сиреков" № 2, етаж 2, на съсобствения им
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 07079.610.118.1.10
по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на град Бургас, с административен
адрес на имота: град Бургас, площад „Свобода“ № 2, ет. 1, в сграда № 1, разположена
в поземлен имот с идентификатор 07079.610.118, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ: 90.00
кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
07079.610.118.1.9, под обекта – 07079.610.118.1.6, над обекта –
07079.610.118.1.7, заедно с прилежащото му избено помещение, с площ 06.00 кв. м.,
заедно с 26.67 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземления имот, при квоти: за Н.С.П. – 3/18 идеални части, за Г.И.Г.
– 1/18 идеална част, за С.Г.И. – 1/18 идеална част, за Р.Г.Ш. – 1/18 идеална
част от имота, самостоятелно за Д.С.С. – 6/18 идеални части, общо за Д.С.С. и
съпругата му К. Г. П. – С. в режим на съпружеска имуществена
общност – 6/18 идеални части.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че
първоинстанционното съдебно решение е постановено при допуснати груби нарушения
на процесуалните правила и материалния закон. Посочва се, че поради
здравословни причини адвокат Е.Т. не е била в състояние да се яви за
насроченото на 19.06.2019 г. съдебно заседание, нямала е възможност да
преупълномощи друг адвокат, а доверителите й не са били в състояние сами да
осъществят защитата си за извършване на процесуалните действия, а именно:
изслушана и приемане/оспорване на заключението на вещото лице по СТЕ; представяне
на писмени доказателства във връзка с исканията на ищеца по чл. 27, ал. 2 СК и чл.
344, ал. 2 ГПК; изслушване на ищеца Н.П. по реда на чл. 176 ГПК; разпит на
свидетел при режим на довеждане. Навеждат се оплаквания, че в съдебното
заседание на 19.06.2019 г. първоинстанционният съд е извършил всички
процесуални действия в отсъствие на въззивниците и на процесуалния им
представител. Въззивниците считат, че по този начин са били поставени в неравностойно
положение, че са били лишени от право на защита и от възможността да събират доказателства
за обстоятелства, които са от изключително значение за постановяването на
правилен, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Излагат се доводи, че до
приложението на чл. 142, ал. 2 ГПК се стига при повторно искане за отлагане и
едновременно с това липса на кумулативните предпоставки за едновременна
обективна невъзможност и на страната, и на процесуалния й представител. Въззивниците молят съда да отмени
първоинстанционното съдебно решение и вместо него да постанови друго правилно, законосъобразно и
обосновано съдебно решение.
Правят доказателствени искания за събиране на допуснатите
от първоинстанционния съд доказателства и за повторно извършване на процесуалните
действия, от участие в които са били лишени от първоинстанционния съд, в това
число изслушване заключението на вещото лице, приемане/оспорване на
заключението му, изслушване на отговорите на въпросите на ищеца по чл. 176 ГПК
и поставяне на уточняващи въпроси, разпит на свидетел при режим на довеждане.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия Н.С.П. чрез адвокат П.П. – с пълномощно по делото (л. 19). Счита,
че подадената въззивна жалба е недопустима поради липса на правен интерес от
обжалването. Излага доводи, че с отговора на исковата молба ответниците са
направили искане за допускане на делбата между лица и при квоти, както са
определени с обжалваното решение, т.е. исканията на жалбоподателите са
удовлетворени изцяло. Намира, че при това положение дори и да има допуснати
процесуални нарушения в производството пред първата инстанция, те не са оказали
влияние за правилното решаване на делото. Моли съда да остави въззивната жалба
без разглеждане. Алтернативно излага доводи за неоснователност на въззивната
жалба. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, постановено при
съобразяване с всички факти и обстоятелства от значение за допускане на делбата
на процесния апартамент между лица и при квоти, определени съобразно с
материалния закон. Отбелязва, че не е имало спор между страни по тези
обстоятелства. Моли съда да не допуска направените доказателствени искания, тъй
като са неотносими към предмета на настоящото
дело. Претендира за присъждане на разноските във въззивното производство.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото не е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемите Г.И.Г., С.Г.И. и Р.Г.Ш..
При извършване на
служебната проверка за допустимост и редовност на въззивната жалба, съдът
констатира следното:
Районен
съд – Бургас е бил сезиран с искова молба от Н.С.П. срещу Г.И.Г., С.Г.И., Р.Г.Ш.,
Д.С.С. и К. Г. П. – С. за делба на съсобствения им недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 07079.610.118.1.10,
както и за прекратяване на основание чл. 27, ал. 2 СК на съпружеската
имуществена общност между съделителите Д.С.С. и К. Г. П.
– С.. С молба с вх. № 50989 от 11.12.2018 г. ищецът е уточнил квотите на
съделителите, както следва:
1)
при уважаване на иска по чл. 27, ал. 2 СК:
3/18 ид. ч. – за Н.С.П.;
1/18 ид. ч. – за Г.И.Г.;
1/18 ид. ч. – за С.Г.И.;
1/18 ид. ч. – за Р.Г.Ш.;
9/18 ид. ч. – за Д.С.С.;
3/18 ид. ч. – за К.
Г. П. – С.;
2)
при отхвърляне на иска по чл. 27, ал. 2 СК:
3/18 ид. ч. – за Н.С.П.;
1/18 ид. ч. – за Г.И.Г.;
1/18 ид. ч. – за С.Г.И.;
1/18 ид. ч. – за Р.Г.Ш.;
6/18 ид. ч. – за Д.С.С.;
6/18 ид. ч. – в общ дял за Д.С.С. и К. Г. П.
– С..
С отговора на исковата молба ответниците-въззивници Д.С.С.
и К. Г.
П. – С. са заявили, че предявеният иск за делба е допустим и основателен.
Оспорили са иска по чл. 27, ал. 2 СК. Помолили са съда да постанови решение, с
което да допусне делба на самостоятелен обект с идентификатор
07079.610.118.1.10 при квоти:
3/18 ид. ч. – за Н.С.П.;
1/18 ид. ч. – за Г.И.Г.;
1/18 ид. ч. – за С.Г.И.;
1/18 ид. ч. – за Р.Г.Ш.;
6/18 ид. ч. – за Д.С.С.;
6/18 ид. ч. – в общ дял за Д.С.С. и съпругата му К. Г. П.
– С..
В хода на производството ищецът е заявил, че оттегля иска
по чл. 27, ал. 2 СК.
С обжалваното решение съдът е допуснал извършването на
съдебна делба между Н.С.П., Г.И.Г., С.Г.И., Р.Г.Ш., Д.С.С. и К. Г. П.
– С. на съсобствения им недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 07079.610.118.1.10, при квоти:
3/18 ид. ч. – за Н.С.П.;
1/18 ид. ч. – за Г.И.Г.;
1/18 ид. ч. – за С.Г.И.;
1/18 ид. ч. – за Р.Г.Ш.;
6/18 ид. ч. – самостоятелно за Д.С.С.;
6/18 ид. ч. – общо за Д.С.С. и съпругата му К. Г. П.
– С. в режим на съпружеска имуществена общност.
Съдът
намира, че не е ясно какъв е правният интерес от подаването на настоящата
въззивна жалба против решението по допускане на делбата, което е постановено
изцяло в съответствие с исканията на въззивниците-ответници и при липса на спор
(с оглед оттеглянето на иска по чл. 27, ал. 2 СК) между страните относно
въпросите, по които съдът се произнася с решението по чл. 344, ал. 1 ГПК, а
именно между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата и каква е частта на
всеки съделител. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно. Ето защо съдът намира, че подадената
въззивната жалба не отговаря на изискванията за допустимост, поради което
следва да бъде оставена без движение. На въззивниците следва да се укаже в
едноседмичен срок от получаване на съобщението да обосноват правния си интерес
от подаване на въззивна жалба срещу решението по допускане на делбата.
С настоящата въззивна жалба въззивниците молят съда да
отмени първоинстанционното съдебно решение и вместо него да постанови друго правилно, законосъобразно и
обосновано съдебно решение. Не става ясно какво друго съдебно решение
искат да получат жалбоподателите при отмяна на обжалвания съдебен акт. Съгласно
чл. 260, т. 4 ГПК във въззивната жалба следва да е ясно посочено в какво се
състои искането на жалбоподателя. Ето защо съдът намира, че въззивната жалба се
явява нередовна на основание чл. 262, ал. 1 вр. чл. 260, т. 4 ГПК. На
въззивниците следва да се укаже в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да уточнят какво съдебно решение искат да получат при отмяна на
обжалвания съдебен акт.
На въззивниците следва да се укаже, че при неизпълнение
на дадените указания въззивната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а
делото ще бъде прекратено.
От систематичното тълкуване на чл. 262, ал. 1 вр. чл.
260, т. 3 ГПК може да се направи извод, че посочването на конкретен порок на
обжалваното съдебно решение не е сред изискванията за редовност на въззивната
жалба. В настоящата въззивна жалба са изложени твърдения за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка със събирането на доказателства
за обстоятелства, които са от изключително значение за постановяването на
правилен, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не става ясно дали
наведените оплаквания касаят събирането на доказателства, които са допустими,
относими и необходими за постановяването на обжалваното решение за допускане на
делбата. Ето защо на въззивниците следва да се даде възможност в едноседмичен
срок от получаване на съобщението да уточнят кои са тези обстоятелства, които
са от изключително значение за постановяването на правилно, законосъобразно и
обосновано решение по допускане на делбата, но са останали неизяснени поради
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при събирането на доказателства
в съдебно заседание на 19.06.2019 г.
Така мотивиран и на основание чл. 267 вр. чл. 262, ал. 1 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ въззивната
жалба на Д.С.С., ЕГН ********** и К. Г. П. – С., ЕГН **********, и двамата с
постоянен адрес:***, площад „Атанас
Сиреков" № 2, етаж 2, чрез адвокат Е.Т.,***, площад „Атанас Сиреков"
№ 2, ет. 1, против Решение № 1726 от 05.07.2019 г. по гр. д. № 8367/2018 г. по
описа на Районен съд – Бургас.
УКАЗВА на
въззивниците в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да обосноват правния си интерес от подаване на въззивна
жалба срещу решението по допускане на делбата.
УКАЗВА на
въззивниците в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да уточнят какво съдебно решение искат да получат при
отмяна на обжалвания съдебен акт.
УКАЗВА на
въззивниците, че при неизпълнение на дадените указания в срок въззивната жалба
ще бъде върната, а делото – прекратено.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на
въззивниците в едноседмичен срок от получаване на съобщението да уточнят кои са
тези обстоятелства, които са от изключително значение за постановяването на
правилно, законосъобразно и обосновано решение по допускане на делбата, но са
останали неизяснени поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения при събирането на доказателства в съдебно заседание на 19.06.2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.