№ 18397
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20221110118159 по
описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на цена на
доставенатоплинна енергия, такса за дялово разпределение и за обезщетение за забава в
размер на законната лихва.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа,
че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за
дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава.
В срока по чл.131 ГПК от ответника Н. Н. е депозиран отговор на исковата молба, в който
оспорва исковете по подробно изложени съображения. Релевира възражение за погасяване
на вземанията по давност.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор от ответника Й. С..
Третото лице помагач „Т С” ЕООД счита, че предявените искове са основателни и доказани.
Твърди, че е изготвяло дяловото разпределение за аб. № .. в съответствие с всички
действащи през процесния период нормативни разпоредби.
Й. И. С. е починала в хода на процеса на 26.03.2023 г. Постъпило е удостоверение за
наследници на същата, от което се установява, че нейни наследници по закон са синовете й
В. С. Н. и Н. С. Н. – л. 101 от делото. Н. С. Н. участва и като правоприемник на починалата
1
Й. И. С.. Определението по чл. 227 ГПК има само констативно действие – виж определение
№ 48 от 28.01.2022 г. по ч. т. д. № 2486/2021 г. на II т. о. на ВКС. С оглед това обстоятелства
и предвид указанията на съда ищецът е конкретизирал с уточнителна молба от 08.06.2023 г.
– л. 104- 105 за какви суми следва да отговоря ответникът Н. С. Н. лично и като
правоприемник на Й. И. С., а именно за 3/6 от общия размер на претендираните суми,
съответно В. С. Н. за 2/6.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявените положителни установителни искове е предпоставена от
установяване съществуването на облигационно отношение между главните страни с
източник договор за покупко – продажна на топлинна енергия, в изпълнение на който
ищецът подава в исковия период топлоенергия за битови нужди.
Правилото на чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е договорът да е формален, в писмена форма при общи
условия, сключен между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в
сграда – етажна собственост. Изключението е предвидено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съгласно
който облигационното отношение възниква с източник закона, с факта на придобиване на
право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
сграда в режим на етажна собственост ( презумирано правоотношение ).
Между главните страни е възникнало облигационно отношение от качеството на
ответниците на собственици/ползватели на апартамент № 10, находящ се в гр. София,
ж.к.“..“, ..БЛ., ВХ. ., ет.4, което обстоятелство не се оспорва от ответниците, и от това, че в
исковия период ищецът подава в него топлоенергия за битови нужди. Ответниците са
потребители на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, а следователно и
длъжници за цената на доставяната в собствения им апартамент топлоенергия ( чл. 155 от
ЗЕ), включително и на тази, отдадена от сградната инсталация ). Източник на права и
задължения са и Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Т С" ЕАД на
потребители за битови нужди, тъй като са спазени изискванията за одобряването им от
ДКЕВР и публикуването им в столичен ежедневник, както и поради липсата на твърдения,
че в 30-дневния срок от влизането им в сила ответниците са изявили писмено несъгласието
си с тях, като са предложили на топлопреносното предприятие ОУ, различни от
публикуваните / чл. 150, ал. 3 от ЗЕ/.
Подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира процесният имот, в
периода от м. 05. 2018 г. – м. 04. 2020 г., за който е предявен искът, се установява от
съвкупната преценка на документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена топлинна
енергия и заключението на съдебно - техническата експертиза, което се базира не само на
изходящите от ищеца фактури, но и на проверки на месечните отчети на общия топломер в
сградата / който е сред уредите за топлинно отчитане, одобрени от Националния център по
метрология/ и дяловите разпределения от фирмата за топлинно счетоводство.
2
Изложеното предпоставя, че установителните искове за цената на доставена топлинна
енергия са доказани по основание за посочения по – горе период.
Предвид изложеното следва да бъде разгледано релевираното от ответника Н. С. Н.
възражение за погасяване по давност на главното вземане за цена на топлинна енергия.
Задълженията за плащане на цената на доставяната топлинна енергия представляват
задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в", пр. 3 от ЗЗД и се погасяват
с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност / в този смисъл ТР № 3/11 г. на
ОСГКТК /. Изводът следва от еднородния и периодичен характер на задълженията, които
независимо, че имат в основанието си получена топлинна енергия, съгласно чл. 155, ал. 1 от
ЗЕ се дължат на месечни вноски, включително в случаите, при които окончателният общ
размер на задължението се определя в края на отчетен период по реда на чл. 155, ал. 1, т. 1 и
2 от ЗЕ. Изводът следва и от характера на насрещното задължение на топлоснабдителното
дружество – задължението на това дружество е да осигури постоянно топлоснабдяване до
процесния имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да достави определен брой
единици топлинна енергия срещу предварително определена цена с разсрочено плащане на
месечни падежи.
Съгласно общите условия ( чл. 33, ал. 2 ) на ищцовото дружество, приложими за процесния
период клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Така задълженията стават изискуеми на 45-то число,
следващо месеца, за който са дължими, и от този момент започва да тече погасителната
давност. Предвид това покрито е с давностен срок вземането за главница за периода
м.05.2018 г.- м.09.2018 г. вкл.
Съдът, като взе предвид притежаваната от ответника Н. Н. квота в собствеността на
топлоснабдения имот, изчисленията на вещото лице по ССчЕ, приема искът за главница,
представляваща цена на доставка на топлинна енергия, за основателен за периода м.10.2018
г. -м.04.2020 г. в размер на сумата 553,47 лв., поради което искът подлежи на уважаване в
пълния предявен размер от 516,54 лева.
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал. 1 и ал. 4 от
продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, съответно
само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите
условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят. Ответникът не твърди и не доказва да е погасил в срок паричното вземане за
главница за цена на доставка на топлинна енергия, поради което ищецът има право на
обезщетение за забавено изпълнение за непогасената главница за цена на топлинна енергия
за периода периода м.10.2018 г. -м.04.2020 г., съразмерно с притежаваната от ответника
квота в собствеността на топлоснабдения имот, в размер 88,48 лв., определен от съда по
реда на чл. 162 от ГПК, но с оглед диспозитивното начало на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 83,87 лева.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите
3
в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3
ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна
енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в
хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали
лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение)
като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на продавача- чл. 36 от
ОУ. От представените писмени доказателства, вкл. от третото лице- помагач главни и
индивидуални отчети, се установява, че са предоставени услуги за дялово разпределение, за
които ответникът дължи сумата 17,43 лв.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за мораторна лихва за неплатена услуга
дялово разпределение. По арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ не се установява уреден ред и начин за
заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
Ответникът В. С. Н. следва да отговаря пред ищеца за заплащане на стойността на
потребените в имота стоки и услуги във връзка с топлоснабдяването му при квота от 2/6 ид.
ч. или искът за цена на топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата от 344,36 лв. и за
периода м. 05. 2018 г. – м. 04. 2020 г., искът за лихва за забава върху тази главница следва да
бъде уважен за сумата 55,91 лв. и за периода 16.07.2019 г. – 27.10.2021 г., съответно за
стойността на услугата дялово разпределение в размер на 11,62 лева и за периода м.10.2018
г. – м.04.2020 г. с оглед диспозитивното начало в гражданския процес. Неоснователен е и
следва да бъде отхвърлен иска за мораторна лихва за неплатена услуга дялово
разпределение по изложените по- горе мотиви.
Ответниците дължат и законната лихва, изтекла върху главните вземания от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 17.11.2021 г. до
окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците дължат да заплатят
направените от ищеца разноски съобразно квотата си в съсобствеността за заповедното
производството, съразмерно на уважената част от исковете в общ размер 66,14 лв. и за
исковото производство в размер на 830,05 лв. / за държавна такса, възнаграждение на вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение /.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Н. С. Н., ЕГН **********,
с адрес – гр. Бургас, ж.к.“М“, БЛ. .., ет.2, ап. .. дължи на "Т С" ЕАД, ЕИК .., гр. София, ул.
4
"Я" № .., на основание чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата
516,54 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от
м.10.2018 г. – 30.04.2020 г., сумата 17,43 лв. за дялово разпределение за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.11.2021 г., до
окончателното им изплащане и сумата 83,87 лв. законна лихва за забава върху цената за
топлинна енергия за периода 16.07.2019 г. – 27.10.2021 г., за които суми по ч. гр. д. №
65603/2021 г. по описа на СРС, 151 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за периода
м.05.2018 г. – м.09.2018 г. вкл. и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
вземане на ищеца за сумата от 3,78 лв. – законна лихва за забава върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. – 27.10.2021 г., като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че В. С. Н., ЕГН **********,
с адрес – гр. София, ж.к.“..“, ..БЛ., ВХ. ., ет.4, ап. .. дължи на "Т С" ЕАД, ЕИК .., гр. София,
ул. "Я" № .., на основание чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата
344,36 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от
м.05.2018 г. – 30.04.2020 г., сумата 11,62 лв. за дялово разпределение за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.11.2021 г., до
окончателното им изплащане и сумата 55,91 лв. законна лихва за забава върху цената за
топлинна енергия за периода 16.07.2019 г. – 27.10.2021 г., за които суми по ч. гр. д. №
65603/2021 г. по описа на СРС, 151 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване вземане на ищеца за сумата от 2,52 лв. – законна лихва за забава върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. – 27.10.2021
г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. С. Н., ЕГН **********, с адрес – гр. Бургас, ж.к.“М“, БЛ. .., ет.2, ап. .. с квота
от 3/6 и В. С. Н., ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к.“..“, ..БЛ., ВХ. ., ет.4, ап. .. с квота
2/6 да заплатят на "Т С" ЕАД, ЕИК .., гр. София, ул. "Я" № .., на основание на чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК разделно при посочените квоти сумата от 830,05 лв.- разноски за исковото
производство и сумата от 66,14 лева- разноски за заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните и е постановено при участието на „Т С” ЕООД, ЕИК ...- трето
лице помагач на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5