№ 6170
гр. ********, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20241110175452 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца С. В. срещу ответника „Съдърланд Глобъл
Сървисиз България“ ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и
т. 3 вр. чл. 225 КТ за признаване на незаконно и отмяна на уволнение,
извършено със Заповед № 547/04.11.2024 г. за налагане на дисциплинарно
наказание уволнение на основание чл. 188, т. 3 КТ и чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ вр.
чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ и чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ за неявяване на работа на
9.10.2024г., 10.09.2024г., 13.10.2024 г., 14.10.2024 г., 15.10.2024 г., 16.10.2024 г.
и за заплащане на сумата 2064,00 лева – обезщетение за времето през
което е останал без работа след незаконното прекратяване на трудовото
правоотношение за периода от 15.11.2024 г. до 11.12.2024 г., ведно със
законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на исковата молба
18.12.2024 г. до окончателно изплащане и сумата 400,00 лева – обезщетение
за разликата между получаваното възнаграждение от ответника от
незаконното уволнение и от последващото трудово правоотношение при
новия работодател „Верта Юръп“ ЕООД, УИК ********* за периода от
12.12.2024 г. до 23.12.2024 г. /след изменение на иска, направено в първото по
делото открито съдебно заседание, проведено на 25.03.2025 г./, ведно със
законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на исковата молба
18.12.2024 г. до окончателно изплащане.
Ищецът С. В. твърди, че между страните е възникнало трудово
правоотношение въз основа на Трудов договор № 7464А/04.10.2019 г., по
силата на което заемал длъжността „консултант клиентска поддръжка“. Сочи,
че е изпратил на работодателя писмено предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение, получено от работодателя на 22.10.2024 г.
поддържа че със Заповед № 547/04.11.2024 г. му е наложено дисциплинарно
наказание уволнение на основание чл. 188, т. 3 КТ и чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ за
1
системни нарушения на трудовата дисциплина; вр. чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ за
неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и
технологичните правила и чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ за неизпълнение на други
трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в
правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или
определени при възникването на трудовото правоотношение. Оспорва на
ищеца да предоставена възможност да бъде изслушан и да са му и изискани
по надлежен ред обяснения за твърдените в заповедта нарушения. Сочи, че
връчването чрез приложението Евротръст е неприложимо към ищеца, който е
гражданин на Индия и пребивава в Република България въз основа на
Разрешение за пребиваване. Оспорва да е налице редовно връчване на
заповедта за уволнение и сочи, че ищецът е узнал случайно за нея от служител
на работодателя. Счита уволнението за незаконно и моли същото да бъде
отменено. Моли да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за
периода, през който е останал без работа, считано от 15.11.2024 г. до
11.12.2024 г., както и обезщетение за разликата между получаваното
възнаграждение от ответника (за месец октомври 2024 г. е в размер на 2 228,00
лева) и от последващото трудово правоотношение при новия работодател
„Верта Юръп“ ЕООД, УИК ********* (1500,00 лева), за периода от 12.12.2024
г. до 28.02.2025 г. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът „Съдърланд Глобъл Сървисиз България“ ЕООД подава
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че страните за
били обвързани от трудово правоотношение на основание Трудов договор №
7464А/04.10.2019 г., по силата на което ищецът е бил назначен на длъжност
„Консултант - клиентска поддръжка“. Сочи, че с Допълнително споразумение
към Трудов договор № 250 страните са уговорили допълнителен адрес за
работа от разстояние в гр. ********, ул. ******* № ***, ап. ***. Навежда
твърдения, че поради множеството извършени нарушения на трудовата
дисциплина от страна на ищеца, работодателят е изискал връщането на
служителя в офиса, за което същият е надлежно уведомен. Сочи, че до
ответника е изпратена покана за преустановяване работата от разстояние и за
изпълняване на трудовите задължения от офиса на Дружеството на адрес: гр.
********, ул. *******№ ***, ет. *** (Балкански Бизнес Център), считано от
09.10.2024 г., получена от ищеца на 08.10.2024 г. Сочи, че ищецът не се е явил
на работа в офиса на Дружеството на 09.10.2024 г., 10.10.2024 г., 13.10.2024 г,
14.10.2024 г., 15.10.2024 г. и на 16.10.2024 г. без предупреждение или излагане
на причини за отсъствието си, за което бил съставен Констативен протокол от
16.10.2024 г. за извършени нарушения на трудовата дисциплина. Сочи, че на
21.10.2024 г. е изготвено и изпратено до ищеца, по куриер „Еконт Експрес“
ЕООД, Искане за предоставяне на обяснения по чл. 193 КТ, което ищецът е
отказал да получи на 23.10.2024 г. Поддържа, че ищецът не е предоставил
каквито и да е обяснения във връзка с изпратеното искане по чл. 193 КТ. Сочи,
че на 04.11.2024г., в резултат на проведеното дисциплинарно производство и
на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ и чл. 188, т. 3 от КТ във връзка с чл.190,
ал.1 т.2 и от КТ във вр. с чл. 187, ал.1, т.3 и т.10 от КТ и при спазване на реда
2
по чл.193, ал.1, т.3 от КТ и в съответствие с чл. 189, ал.1 от КТ, е издадена
Заповед № 547/04.11.2024г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „Уволнение“, подписана от надлежно упълномощен служител.
Сочи, че издадената Заповед за налагане на дисциплинарно наказание, заедно
с Декларация по чл. 333 КТ, е изпратена на ищеца чрез куриер „Еконт
Експрес“ ЕООД като ищецът е отказал да получи на 06.11.2024г. Поддържа, че
дружеството е уведомило Националната агенция по приходите за
прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца на 15.11.2024г., тъй
като на тази дата е получило съобщение за отказа на ищеца да получи
Заповедта. Навежда твърдения, че атакуваната заповед е законосъобразна,
издадена е в съответствие с процесуалните изисквания на КТ в двумесечния
преклузивен срок по чл. 194 КТ от установяването на извършването на
нарушенията като при издаването и са взети предвид видът и тежестта на
нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, липсата на дадени
обяснения и поведението на служителя, който ясно е отказвал да изпълнява
трудовите си задължения и да изпълни законни нареждания на работодателя.
Счита иска за обезщетение за неоснователен за периода от 12.12.2024 г.,
евентуално от 23.12.2024 до 28.02.2024 г., тъй като ищецът е изпратил на
ответника предизвестие за прекратяване на сключения трудов договор по чл.
326 КТ с изтичане на срока на предизвестието, а именно от 14.12.2024г.,
получено от дружеството на 22.10.2024г. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да
докаже, че между него и ответника е възникнало трудово правоотношение по
силата на сключен трудов договор със соченото в исковата молба съдържание,
което е било прекратено от страна на ответника.
В тежест на ответника е да докаже, че законосъобразно е прекратил
трудовото правоотношение, а именно да докаже факта на нарушението на
трудовата дисциплина, изслушването и/или приемането на обяснения от
ищеца относно посоченото в заповедта нарушение, наличието на заповед с
изискуемото по чл. 195 КТ съдържание, спазването на сроковете за налагане
на дисциплинарно наказание по чл. 194 ГПК, съобразяване на наложеното
наказание с критериите по чл. 189 ГПК, както и спазване на чл. 333 КТ.
Не се спори, поради което с доклада по делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване наличието между страните на трудово
правоотношение въз основа на Трудов договор № 7464А/04.10.2019 г., по
силата на което ищецът е заемал длъжност „Консултант - клиентска
поддръжка“, както и че със Заповед № 547/04.11.2024 г. трудовото
правоотношение е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание
уволнение на основание чл. 188, т. 3 КТ и чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 187, ал.
1, т. 3 КТ и чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ за неявяване на ищеца на работа на
9.10.2024г., 10.09.2024г., 13.10.2024 г., 14.10.2024 г., 15.10.2024 г., 16.10.2024 г.
3
Не се спори по делото, а и видно от представената от ответника
електронна кореспонденция и писмени доказателства, ищецът е следвало да се
яви на работа на 9.10.2024 г. в офиса на работодателя в гр. ********, ул.
*******№ ***, ет. ***. Изрична покана в тази насока е получена лично от
ищеца на 08.10.2024 г. чрез пощенски оператор Еконт Експрес АД до адрес гр.
********, кв. ********, ул. ******** ***, ап.****.
Видно от представената от ответника товарителница №
1050876062434/22.10.2024 г., дружеството е изпратило на ищеца чрез
пощенски оператор Еконт Експрес АД до адрес гр. ********, кв. ********, ул.
******** ***, ап.**** Искане за предоставяне на обяснения от 21.10.2024 г. за
неявяване на работното място - офиса на работодателя в гр. ********, ул.
*******№ ***, ет. *** на 9.10.2024г., 10.09.2024г., 13.10.2024 г., 14.10.2024 г.,
15.10.2024 г., 16.10.2024 г. Пратката е върната като отказана от получателя
при опит за доставка на 23.10.2024 г.
Видно от представената от ответника товарителница №
1050881216792/05.11.2024 г., дружеството е изпратило на ищеца чрез
пощенски оператор Еконт Експрес АД до адрес гр. ********, кв. ********, ул.
******** ***, ап.**** Заповед № 547/04.11.2024 г. за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ за неявяване на работното място -
офиса на работодателя в гр. ********, ул. *******№ ***, ет. *** на
9.10.2024г., 10.09.2024г., 13.10.2024 г., 14.10.2024 г., 15.10.2024 г., 16.10.2024 г.
Пратката е върната като отказана от получателя при опит за доставка на
06.11.2024 г.
Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ изисква дисциплинарното наказание да
бъде наложено с мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението, кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на
който се налага. Разпоредбата на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ предвижда, че
работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато
работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен. Връчването на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ произвежда
ефекта на прекратяване на трудовото правоотношение, което в случая е
станало на 15.11.2024 г. – с връщане на пратката като отказана от получателя и
получаване на съобщението за това от подателя.
На следващо място, неизпълнението на задължението на работодателя,
произтичащо от нормата на чл. 193, ал. 1 КТ да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени
посочените доказателства е абсолютно основание за отмяна на заповедта за
дисциплинарно уволнение на лицето, без да е необходимо съдът да навлиза в
разглеждането на спора по същество. В случая работодателят е изпълнил
задължението си преди налагане на дисциплинарното наказание да поиска
писмените обяснения на служителя. Ответникът е уведомил ищеца за
откритата срещу него процедура по ангажиране на дисциплинарна
отговорност, като е индивидуализирал дисциплинарното нарушение, за което
се искат писмените обяснения и за което впоследствие е ангажирана
дисциплинарната отговорност на ищеца. Не се спори между страните, а и от
4
представите доказателства в тази насока се вижда, че искането е изпратено по
обичайния канал за комуникация между страните – чрез пощенски оператор
Еконт Експрес АД на адреса на ищеца и с посочване телефонния номер на
ищеца, като пратката е била отказана от получателя на 23.10.2024 г. Съдът
счита, че искането за обяснения е редовно връчена при отказ на посочената
дата. Посредством уведомяването на служителя за нарушението на трудовата
дисциплина, за които и се искат писмени обяснения, работодателят е
обезпечил възможността и да упражни правото си на защита в рамките на
дисциплинарното производство. В случая в рамките на определения срок
ищецът не е депозирал писмени обяснения.
Императивната разпоредба на чл. 194, ал. 1 КТ регламентира, че
дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване
на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. В случая е
установено по делото, че преклузивният срок е спазен, тъй като нарушението
е през периода 09.10.2024 г. - 16.10.2024 г., а наказанието „дисциплинарно
уволнение“ е наложено на ищеца със заповед от 04.11.2024 г.
Константната съдебна практика на ВКС приема, че необходимото
съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла
на чл. 195, ал. 1 КТ са фактическите признаци на нарушението - кога и от кого
е извършено то и в какво се изразява. Задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за
мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл.
189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, спазване на сроковете по чл. 194
КТ, както и възможността на наказания служител за защита в хода на
съдебното производство при обжалване на наложеното наказание. Когато
изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания,
заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. В разглеждания
случай работодателят е изпълнил задължението си, установено в посочената
норма, като е описал кога и при какви обстоятелства е извършено
дисциплинарното нарушение от ищеца и в какво се изразява то.
В заповедта е посочено, че на ищеца са искани обяснения, като
неправилно формулираното, че същото е станало по електронен път в
приложението Евротъст, вместо по действителния начин – чрез пощенски
оператор Еконт Експрес АД, не съставлява съществено нарушение на
Заповедта за уволнение, водещо до нейната незаконосъобразност. Искането за
обяснения и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са редовно
връчени на ищеца по обичайния канал за комуникация между страните – чрез
пощенски оператор Еконт Експрес АД до адреса на ищеца и с посочване на
телефонния номер на страната, като пратките са връчени при отказа от страна
получателя.
В конкретния случай вмененото на ищеца С. В. нарушение на трудовата
дисциплина е свързано с неявяване на работа без уважителни причини повече
от два последователни работни дни – на 9.10.2024г., 10.09.2024г., 13.10.2024 г.,
14.10.2024 г., 15.10.2024 г. и на 16.10.2024 г., въпреки че е бил длъжен да се
яви, за да изпълни трудовите си задължения съгласно Покана за работа от
офис от 07.10.2024 г.
5
По делото категорично се установява, че ищецът не се е явил на работа в
изпълнение на заповедта на работодателя на 9.10.2024г., 10.09.2024г.,
13.10.2024 г., 14.10.2024 г., 15.10.2024 г. и на 16.10.2024 г. В тази насока са
показанията на разпитания свидетел Виктор Вълков Стойков.
Обстоятелството, че ищецът не е съгласен въпросната заповед и временната
организацията на работа в офис на работодател, не го освобождава от
задължението да я изпълнява. Не на последно място, промяната в
организацията на работа и преразпределението на работниците и служителите
в рамките на локация гр. ********, не засяга уговореното с работодателя
място на работа и не съставлява изменение на трудовия договор. В тежест на
ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи по делото
явяването си на работа в състояние, което му позволява да изпълнява
трудовите си задължения. Такова безспорно не се твърди, нито се доказа по
настоящото дело.
Неявяването на работа от страна на ищеца в работни дни, през които е
бил задължен, съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 187, т.
1 КТ, за каквото може да се наложи и наказание "дисциплинарно уволнение" с
оглед тежестта му, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на
работника /чл. 190, ал. 1, т. 2 и ал. 2 КТ/.
С оглед всичко гореизложено налага се изводът, че ответникът е
изпълнил доказателствената си тежест да проведе пълно и главно доказване
на посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
нарушение на трудовата дисциплина. Нарушението е тежко с оглед
обстоятелството, че ищецът е демонстрирал категорично нежелание да се
съобрази с акта на работодателя за временна организация на работата в офис
на дружеството, като нарушението е умишлено. Горното налага извод за
съответствие между нарушението и наложеното дисциплинарно наказание.
Не се твърди и не се установява по делото към датата на налагане на
дисциплинарното наказание уволнение – 04.11.2024 г., ищецът да се ползва от
закрила по чл. 333, ал. 1 КТ.
Не се спори между страните, а и от представите доказателства в тази
насока се вижда, че Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
изпратена по обичайния канал за комуникация между страните – чрез
пощенски оператор Еконт Експрес АД до адреса на ищеца като пратката е
връчена при отказ от страна на получателя на 06.11.2024 г.
Предвид всичко гореизложено искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна
на уволнението, извършено със Заповед № 547/04.11.2024 г. за налагане на
дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 188, т. 3 КТ и чл. 190,
ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ и чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ за неявяване
на работа на 9.10.2024г., 10.09.2024г., 13.10.2024 г., 14.10.2024 г., 15.10.2024 г.,
16.10.2024 г. се явява неоснователен.
Поради неоснователност на главните искови претенции, неоснователни
се явяват и акцесорните искови претенции по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал.
1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение.
6
С оглед изхода от спора, право на разноски възниква в полза на
ответната страна, по аргумент на чл. 78, ал. 3 ГПК. В тежест на ищеца следва
да се присъди посочената в списъка по чл. 80 ГПК сума от 3000,00 лева –
реално заплатено адвокатско възнаграждение. Насрещната страна
своевременно е противопоставила възражение за прекомерност на
заплатеното възнаграждение, което настоящият състав намира за основателно.
Сумата следва да се намали до 2000,00 лева, който размер е съобразен с
предвидения размер в чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, фактическата и правната сложност на
делото, броя предявени искове и извършените процесуални действия.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. В., ЕГН **********, гражданин на
индия, роден на 21.06.1965 г. в Индия, притежаващ разрешение за пребиваване
№ *********, издадено на 18.05.2023 г., валидно до 16.05.2028 г. с адрес гр.
********, ул. ******** № ***, вх.***, ет.***, ап.*** срещу „Съдърланд
Глобъл Сървисиз България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. ********, р-н Младост, ул. *******№ ***, ет. *** искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. чл. 225 КТ за признаване на
незаконно и отмяна на уволнение, извършено със Заповед № 547/04.11.2024
г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 188, т.
3 КТ и чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ и чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ
за неявяване на работа на 9.10.2024г., 10.09.2024г., 13.10.2024 г., 14.10.2024
г., 15.10.2024 г., 16.10.2024 г. и за заплащане на сумата 2064,00 лева –
обезщетение за времето през което е останал без работа след незаконното
прекратяване на трудовото правоотношение за периода от 15.11.2024 г. до
11.12.2024 г. и сумата 400,00 лева – обезщетение за разликата между
получаваното възнаграждение от ответника от незаконното уволнение и от
последващото трудово правоотношение при новия работодател „Верта Юръп“
ЕООД, УИК ********* за периода от 12.12.2024 г. до 23.12.2024 г. като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С. В., ЕГН **********, гражданин на индия, роден на
21.06.1965 г. в Индия, притежаващ разрешение за пребиваване № *********,
издадено на 18.05.2023 г., валидно до 16.05.2028 г. с адрес гр. ********, ул.
******** № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***/ ДА ЗАПЛАТИ на „Съдърланд
Глобъл Сървисиз България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. ********, р-н Младост, ул. *******№ ***, ет. *** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2000,00 лева – разноски в производството
пред СРС.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 315, ал. 2 вр. чл. 259, ал. 1 ГПК
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, считано от 08.04.2025 г. – датата, на която е съобщено на
страните, че ще бъде изготвено.
7
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8