Р
Е Ш Е Н И Е
№181
гр.Горна Оряховица, 27.04.2011г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, осми състав, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Р.Г. и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 1986 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.49 ал.1 от СК за развод поради разстройство на брака.
Ищецът Е.М.А. *** излага твърдения в исковата молба, че ответницата е негова законна съпруга, с която са сключили граждански брак на 19.12.2005г. Твърди, че от съвместния си живот преди брака имат родени две малолетни деца Ю. и Е.. Сочи, че липсата на средства за издръжка на семейството ги подтикнала към заминаване в чужбина, като решили да се установят в Италия в гр.Коллеферо близо до столицата Рим. Твърди, че съпругата започвала периодично работа, като през по-голямата част от времето била без такава, като финансовата издръжка поемал изцяло той. Твърди, че липсата на работа и нейни лични средства я направили сприхава и нервна, и поведението й е довело до отчуждаване и разрушаване на брачната им връзка, вследствие на което през месец юли 2010г. А. напуснала квартирата и децата им, без да остави адрес и телефон за връзка, и се установила да живее при майка си, като не желаела да разговаря и контактува с децата си. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да прекрати бракът им с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо брачно разстройство, без да се произнася по вината за брачното разстройство, да му предостави упражняването на родителските права спрямо родените от съвместното съжителство преди брака малолетни деца Ю.и Е., като бъде определен подходящ режим на лични отношения на майката с децата и последната да бъде осъдена да заплаща на всяко едно от двете си деца месечна издръжка в размер на от по 150лв., считано от датата на предявяване на ИМ до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване.
В СЗ ищецът, чрез пълномощника си адв.Р.И. от ВТАК , поддържа исковете.
Ответницата С.Р.А., редовно призована по реда на чл.47 ал.1 от ГПК, в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез назначения и особен представител адв.Н. П. от ВТАК, депозира писмен отговор, с който относно иска за развод не сезира съда с искане за произнасяне относно вината за разстройството на брака. В СЗ, чрез назначения й особен представител адв. Н.П. от ВТАК, не оспорва иска за развод и съединения с него небрачен иск за предоставяне упражняването на родителските права спрямо двете деца на бащата. Оспорва иска по чл.143 ал.2 от СК за издръжка на малолетните деца Ю. и Е. по размер, като счита същия за основателен в размер на минималната месечна издръжка от по 60лв. за всяко дете. Моли на представляваната от нея – майка на децата да бъде определен режим на лични отношения с всяко едно от децата, съобразно трайната съдебна практика, а не стеснен такъв.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна, прецени ги съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак от 16.01.2007г., изд. от Община Горна Оряховица, страните са законни съпрузи, сключили граждански брак на 19.12.2005г. От съвместното си фактическо съжителство преди брака страните имат родени две малолетни деца – Ю., роден на ***г., и Е., родена на ***г. От събраните по делото гласни и писмени доказателства, включително обяснения на малолетния Ю., депозирани по реда на чл.15 ал.1 от ЗЗДетето, се установи, че съпрузите са живели заедно в гр.Коллеферо, близо до гр.Рим в Италия, като през м. август 2010г. заедно с двете си деца се върнали в РБългария, и след връщането им в страната се разделили, като поотделно всеки от тях заминал да живее и работи в Италия, където всеки един от тях води живот отделно и независимо от другия, а двете им деца се отглеждат от родителите на ищеца в жилището в с.В., ул.”К.К.” №…, предлагащо, видно от соц. доклад, необходимите условия за развитието на децата. Установи се, че след раздялата на страните, майката контактува с децата един път месечно и не им изпраща средства за издръжка. Не се спори, че семейното жилище на страните, в което са живели в България, е освободено.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По иска по чл.49 ал.1 от СК за развод поради разстройство на брака:
Искът е процесуално допустим.
Разгледан по същество се явява основателен.
Безспорно по делото се установи, че съпрузите от м.08.2010г. не живеят заедно, като след раздялата им, настъпила в България, всеки един от тях е заминал за Италия самостоятелно и живее и работи там отделно и независимо от другия, като не поддържат отношения като съпрузи, които обстоятелства обосновават извод за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните, което е основание за допускане на развод. Безспорно е налице дълбоко разстройство на брака, тъй като е разрушено взаимното уважение, доверие, разбирателството между съпрузите и общи грижи за семейството. Между съпрузите липсва нужната взаимност по смисъла на чл.14 от СК, която е в основата на брачната връзка и липсата на които означава, че бракът съществува формално и е изпразнен от онова съдържание, което влагат в него законът и моралът. Доколкото всеки един от съпрузите води самостоятелен живот отделно и независимо от другия съдът приема, че разстройството в брачните им отношения е и непоправимо, тъй като не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормални отношения между тях.
Предвид горното, искът за развод, като основателен и доказан, следва да бъде уважен, ведно с законните последици от това.
На основание чл.49 ал.3 от СК и доколкото никоя от страните не е сезирала съда с искане за произнасяне по вината за разстройството на брака съдът не дължи произнасяне в тази насока.
С брачния иск ищецът е предявил и иск по чл.59 от СК за предоставяне на родителските права след развода спрямо двете родени от съвместното съжителство на страните преди брака малолетни деца Е. и Ю.. Съдът не е сезиран с искане за предоставяне упражняването на родителските права спрямо двете деца от ответницата по делото, поради което следва да уважи иска на ищеца, който, макар и трайно да живее и работи в Италия, полага грижите по отглеждане, възпитание и издръжка на децата чрез родителите си, които пряко се грижат за двете деца, и към които Е. и Ю.са привързани. Предвид горното, съдът следва да постанови, че местоживеенето на двете деца ще бъде при ищеца, техен баща, който ще упражнява родителските права спрямо децата.
При този изход по иска по чл.59 от СК съдът следва да определи подходящ режим на лични отношения между майката и всяко едно от децата, съобразно чл.59 ал.3 от СК и трайната съдебна практика, както следва: право на майката да вижда и взема всяко едно от децата при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00ч. в събота до 18,00ч. в неделя, както и един месец през лятото, когато бащата не е в законоустановен редовен платен годишен отпуск, в дните на официални празници през първото полугодие на съответната година, през половината дни от училищните ваканции на децата, както и по един ден след личните им празници.
Страните не спорят, че семейното им жилище, в което са живели в РБългария, е освободено, поради което не се поставя въпроса за предоставяне на ползването му и съдът не следва да се произнася в тази насока.
С брачния иск ищецът, в качеството му на баща и законен представител на двете малолетни деца Елеонора и Юлиян, е съединил и субективно съединени искове по чл.143 ал.2 от СК за издръжка на всяко едно от двете деца. Като майка на децата и на основание чл.143 ал.2 от СК ответницата дължи издръжка на малолетните си деца Елеонора и Юлиян безусловно, независимо дали е работоспособна и дали може да се издържа от имуществото си и доколкото родителските права спрямо децата се присъждат на бащата, С.А. следва да бъде осъдена да заплаща издръжка на всяко едно от децата си. На основание чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Малолетните Е., на 6г., и Ю., на 11г. към момента на приключване на устните състезания, безспорно се нуждаят от средства за издръжка. Възможността на дължащия издръжка се определя от доходите, имуществото и квалификацията му. По делото липсват доказателства относно доходите, имуществото и квалификацията на дължащия издръжка – ответница по делото, поради което съдът приема, че следва да присъди на всяко едно от двете деца издръжка в минималния установен в чл.142 ал.2 от СК размер от 60лв., равняващ се на ¼ от размера на МРЗ, считано от датата на предявяване на ИМ до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, като субективно съединените искове за издръжка за разликата от по 90лв. до пълния предявен размер от по 150лв. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съдът не е сезиран от ответницата с иск по чл.53 от СК за възстановяване на фамилното и име преди този брак, поради което следва да постанови, че жената запазва брачното си фамилно име „А.”, като в тази си част решението има констативен характер.
Съдът не се произнася по вината за брачното разстройство, поради което на основание чл.329 ал.1 от ГПК разноските остават в тежест на всяка страна така, както са направени.
Съдът на основание чл.6 т.2 от „Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК” определя окончателна ДТ по допускане на развода в размер на 50лв., която, съобразно чл.329 ал.1 изр.2 пр.1 от ГПК, следва да се възложи в тежест на двете страни по равно, т.е. всяка от тях от по 25лв., ведно с по 5лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответницата следва да бъде възложена дължимата ДТ върху определената издръжка за двете деца, съобразно чл.72 ал.1 от ГПК, общо в размер на 172,80 лв., ведно с 5лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен с Акт №…./19.12.2005г. на Община Горна Оряховица, между С.Р.А. с постоянен и настоящ адрес ***, с ЕГН ********** ***, с ЕГН **********, по реда на чл.49 ал.1 от СК, с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по вината за разстройството на брака, доколкото никой от съпрузите не е поискал това.
ПОСТАНОВЯВА, че МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на малолетните деца на страните – Ю.Е.М., роден на ***г., с ЕГН ********** и Е.Е.М., родена на ***г., с ЕГН **********, ще бъде при техния баща Е.М.А. ***, с ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо малолетните на страните деца Ю.Е.М., роден на ***г., с ЕГН ********** и Е.Е.М., родена на ***г., с ЕГН **********, на бащата Е.М.А. ***, с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между майката С.Р.А. с постоянен и настоящ адрес ***, с ЕГН ********** и всяко едно от малолетните и деца Ю.Е.М., роден на ***г., с ЕГН ********** и Е.Е.М., родена на ***г., с ЕГН **********, както следва: право на майката да вижда и взема всяко едно от децата при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00ч. в събота до 18,00ч. в неделя, както и един месец през лятото, когато бащата не е в законоустановен редовен платен годишен отпуск, в дните на официални празници през първото полугодие на съответната година, през половината дни от училищните ваканции на децата, както и по един ден след личните им празници.
ОСЪЖДА майката С.Р.А. с постоянен и настоящ адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА на всяко едно от малолетните си деца Ю.Е.М., роден на ***г., с ЕГН ********** и Е.Е.М., родена на ***г., с ЕГН **********, чрез техния баща и законен представител Е.М.А. ***, с ЕГН **********, ежемесечна издръжка занапред в размер на от по 60 лв. /шейсет лева/, считано от датата на предявяване на исковата молба 10.09.2010г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.М.А., в качеството му на баща и законен представител на малолетните му деца Ю.Е.М. и Е.Е.М., против С.Р.А. субективно съединени искове с правно основание чл.143 ал.2 от СК за издръжка на всяко едно от децата за разликата от по 90лв. до пълния предявен размер от по 150лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ЖЕНАТА С.Р.А. след развода запазва брачното си фамилно име „А.”.
ОСЪЖДА Е.М.А. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРС окончателна държавна такса за допускане на развода в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева /, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С.Р.А. с постоянен и настоящ адрес ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРС окончателна държавна такса за допускане на развода в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева /, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С.Р.А. с постоянен и настоящ адрес ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРС държавна такса върху определената издръжка за двете деца общо в размер на 172,80 лв. /сто седемдесет и два лева и осемдесет стотинки/, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:………………