РЕШЕНИЕ
№ 1286
гр. Велико Търново, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20234110100662 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Ц. И. А., в която се излагат твърдения, че
се *в трудово правоотношение с ответника, *. Твърди се, че със заповед от 03.01.2023г. на
управителя на търговското дружество * наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и
трудовото правоотношение е прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Изтъква се,
че работодателят не е спазил изискването на чл. 193, ал. 1 от КТ тъй като преди изтичане на
определения от него срок за даване на обяснения от служителя е издал оспорената заповед.
С оглед гореизложеното се отправя искане до съда за постановяване на решение, с което да
отмени заповедта за уволнение като незаконосъобразна и да осъди ответника да заплати на
ищеца направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, е представил отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на предявения иск. Признава, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал посочената длъжност както и
прекратяването му с оспорената заповед от 03.01.2023г. Заема становище, че ищецът е
извършил посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина свързани с
неизпълнение на задълженията му за явяване на работа, както и че при изпълнение на
процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазил законовите изисквания. С
оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане
на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
1
Предмет на делото е иск по иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 04.01.2022г. ищецът сключил с ответника трудов договор за неопределено време, по
силата на който е назначен на длъжността *. След извършена кражба на стока от
управлявания от Ц. А. товарен автомобил, *възникнал спор за неизплатени трудови
възнаграждения. В резултат на това на 12.12.2022г. работникът не се явил на работа и подал
молба до ответника за прекратяване на правоотношението по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 от
КТ. Последният отхвърлил искането и въз основа на докладна записка за неявяването на Ц.
А. на работа издал заповед от 14.12.2022г., с която назначил комисия да извърши проверка и
да изиска писмени обяснения по чл. 193 от КТ. Комисията съставила дванадесет
констативни протокола относно неявяването на работника за периода от 12.12.2022г. до
30.12.2022г. като след запознаване с тях ответникът издал заповед №1 от 03.01.2023г. и
заповед №32 от 03.01.2023г., с които съответно наложил на Ц. А. дисциплинарно наказание
„уволнение” и прекратил трудовото *правоотношение, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от
КТ. При извършване на дисциплинарната проверка работодателят съставил покана от
03.01.2023г. за даване на обяснения от ищеца по чл. 193, ал. 1 от КТ. Поради оспорване от
ответника на автентичността на поканата в частта относно посочената в нея дата, съдът е
открил производство по чл. 193 от ГПК като е допуснал извършване на съдебно-графическа
експертиза. От заключението на последната се установява, че изразът „Дата: 03.01.2023г.” е
отпечатан заедно с останалия текст на документа и не е добавен след подписването и
подпечатването му. Събраните по делото гласни доказателства при разпита на служители на
* относно изготвяне и изпращане на поканата не могат да опровергаят заключението на
вещото лице тъй като показанията им са недостоверни. Поканата представлява частен
документ и съгласно чл. 180 от ГПК се ползва с формална доказателствена сила като
посочената в нея дата важи срещу издателя й. Освен това, заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание от 03.01.2023г., за която липсват доказателства да е връчена на
работника, се отнася за нарушения на трудовата дисциплина през периода от 12 до 30
декември 2022г., което също потвърждава, че поканата по чл. 193, ал. 1 от КТ е издадена от
работодателя на посочената в нея дата, а не в по-ранен момент. От изложеното се достига до
извод, че оспорването на документа е недоказано, като същият заедно със заповедта за
прекратяване на правоотношението е изпратен от ответника до ищеца на 03.01.2023г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Между страните е съществувало трудово правоотношение, което след налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение” с оспорваната заповед №1 от 03.01.2023г. е
прекратено на 03.01.2023г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. При налагане на
наказанието работодателят не е изискал предварително писмени обяснения от работника за
констатираните нарушения на трудовата дисциплина, а е отправил покана по чл. 193, ал. 1
от КТ едновременно с изпращане на препис от заповед №32 от 03.01.2023г. за прекратяване
на правоотношението. Изложените съображения водят до извод, че ответникът не е спазил
изискванията на трудовото законодателство при прекратяване на правоотношението с
2
ищеца, поради което уволнението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено само на
това основание съгласно чл. 193, ал. 2 от КТ, без да е необходима проверка за реалното
извършване на нарушенията и за спазване на изискванията на чл. 189, ал. 1 от КТ.
При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е
неоснователна, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, той следва да заплати на ищеца
сумата от 700 лв., представляващи направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение. Искането на ищеца за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение за разликата от 700 лв. до 1400 лв. е неоснователно. Възнаграждението от
1400 лв. реално е заплатено, но то е уговорено общо както за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ, така и за претенция за неизплатени трудови възнаграждения, която е отделена за
разглеждане в друго производство. Възражението на ответника за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно тъй като същото е
определено в съответствие с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размерни на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на
Великотърновския районен съд сумата от 80 лв., представляваща дължимата държавна такса
за предявения иск.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Признава за незаконно уволнението на Ц. И. А. с ЕГН: ********** * и отменя като
незаконосъобразни заповед №1 от 03.01.2023г. и заповед №32 от 03.01.2023г. на управителя
на*, с които *е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено трудовото
правоотношение, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.
Приема за недоказано, на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 193 от ГПК, заявеното от
ответника *, оспорване истинността на представената от ищеца Ц. И. А. с ЕГН: **********
*, Покана за даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ от 03.01.2023г., че документът е
неистински в частта относно израза „Дата: 03.01.2023г.”.
Осъжда*, да заплати на Ц. И. А. с ЕГН: ********** *, сумата от 700 лв. /седемстотин лева/,
представляваща направени по делото разноски.
Осъжда *, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумата от 80 лв. /осемдесет
лева/, представляваща дължимата държавна такса за предявения иск, както и 5 лв. /пет лева/
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок считано от 27.10.2023г.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3
4