№ 241
гр. Пловдив, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева
като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело №
20235300900535 по описа за 2023 година
Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени
осъдителни искове по чл. 432 от Кодекса за застраховането и чл. 86 от ЗЗД.
Предявен е иска от Г. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: *** против ЗК
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 за заплащане на сумата от 26 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и
страдания от нанесените травматични увреди на шията, тазобедрената става,
гръдният кош, главата и мозъчно сътресение, които са настъпили вследствие
на ПТП, настъпило на ***г. около 12.30 часа на околовръстен път на
гр.Пловдив, от разклона на ***, с участници четири на брой леки автомобили,
като пострадалият е бил водач на втория автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.
№ ***, а след него се е движил автомобил марка „Тойота Хайлукс“ с рег.№
***, при което четвъртият автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег.№ *** с
водач Т. П. не е съобразил скоростта си на движение и не е спазил дистанция
на намиращия се пред него лек автомобил „Тойота Хайлукс“, като го е ударил
отзад и от удара същият автомобил е отскочил като е ударил лекия автомобил
на ищеца. Обезщетението се претендира ведно със законната лихва, начиная
от депозиране на претенцията пред застрахователя на 30.05.2023 г. до
окончателното й изплащане. В исковата молба подробно се сочат
1
настъпилите болки и страдания във връзка с инцидента, посочва се какви са
били последиците от това във връзка с проведени прегледи и назначено
лечение. Индивидуализират се настъпилите психо-физични смущения в
психиката и здравето на ищеца и се обосновава искането за репарация на така
настъпилите вреди. Твърди се, че по време на ПТП-то виновният водач е
управлявал автомобил, който има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответника ЗК „БУЛ ИНС“ АД по полица № 122003661348. По
този повод ищецът е отправил покана за доброволно изпълнение до
застрахователя, но такова не е било заплатено.
Ответникът ЗК „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 заявява, че оспорва
фактите визирани от ищеца във връзка с механизма на ПТП. Твърди се, че
констативният протокол не се ползва с доказателствена сила и не
удостоверява факта на настъпване на самото произшествие и участниците в
него. Оспорват се твърдения за настъпили вреди и причинно-следствена
връзка с процесното ПТП. Оспорва се исковата претенция по размер, като се
счита за завишена и се взема становище, че релевантна за ответника към
претърпените от ищеца болки и страдания е в размер на от 3000 лв. до 4 000
лв. Оспорва се и претенцията за лихвата.
Пловдивски Окръжен Съд, ТО, ХVIIІ с., като обсъди обстоятелствата по
делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намери за установено следното:
Между страните е безспорно наличието на ПТП с участниците
посочени от ищеца по исковата молба.
Правното основание на предявената претенция е чл.432, ал.1 от КЗ.
Според посочената новела увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки
на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и
застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване
предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този
институт правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно
изявени са деяние от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена
застраховка “ГО”, което в случая е действие и следва да е противоправно,
2
настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна връзка между
активното поведение на делинквента и резултата, като това е обединяващия
елемент завършващ фактическия състав.
При липсата на акт на наказателния съд установяващ елементите на
изискуемия фактически състав, същите следва да бъдат констатирани
съобразно събраните по делото доказателства. Основни доказателства въз
основа на които може да се установи обективната фактическа обстановка,
наред с писмените доказателства, като констативен протокол за ПТП и др. е
приетата по делото САТЕ. Следва да се посочи, че съдът изцяло кредитира,
констатациите на вещото лице по назначената САТЕ, като безпристрастни и
компетентни. Съвкупния анализ на събраните писмени и гласни
доказателства разгледани в светлината на изложеното в САТЕ обосновават
категоричния извод, че е налице фактическият състав на чл.45 от ЗЗД.
Установява се, че на посочената в ИМ дата и час е настъпило
процесното ПТП, като лек автомобил марка Фолксваген модел Пасат с рег. №
***, управляван от Т. П., настига и блъска отзад спрелия на пътното платно
товарен автомобил марка Тойота модел Хайлукс с рег. № ***, управляван от
Д. М., при който удар товарния автомобил отскача и блъска отзад спрелия
пред него автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ***, управляван от ищеца.
Несъмнените изводи на експерта са, че вина за настъпилото произшествие
има водачът на лекия автомобил марка Фолксваген модел Пасат с рег. № ***
Т. П., тъй като е управлявал ППС на такова разстояние от движещия се пред
нето и спиращ товарен автомобил, което разстояние не му е позволило да
спре зад него безопасно.
Съдът намира, че в случая очевидно е налице противоправно деяние от
страна на П., който е нарушил правилата за движение по пътищата
прогласени в ЗДвП. В унисон с тези изводи са и събраните по делото писмени
доказателства, като протокол за ПТП, както и влязъл в сила АУАН. Поради
това съдът приема за установен факта, че е нарушен чл.23 от ЗДвП, който
установява, че водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да
може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. В
случая Т. П. е бил в невъзможност да установи в покой автомобила си, с което
да предотврати сблъсък със спрелия товарен автомобил.
3
Това определя категоричния извод, че е налице фактическия състав на
нормата на чл.45 от ЗЗД. Очевидно е налице деяние от страна на лицето П.
управлявало процесното МПС, което в случая е действие, въз основа на което
е настъпило ПТП. На следващо място следва да се приеме, че деянието
несъмнено е противоправно, тъй като виновният водач е нарушил цитираните
императивни правила по ЗДвП. Също така по делото от приетата СМЕ, САТЕ
и събраните писмени доказателства се установява пряка причинно –
следствена връзка между активното поведение на делинквента и настъпилите
вреди.
На следващо място следва да се посочи, че по делото се събраха
доказателства, че към момента на настъпване на деликта относно процесния
автомобил е била налице сключена валидна застрахова ГО на
автомобилистите с ответното застрахователно дружество. Действително
изричен документ не е приложен, но от съдържанието на констативния
протокол несъмнено може да се направи този извод. Този документ
действително не установява, с обвързваща страните и съда доказателствена
сила, елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, но относно
констатациите на длъжностното лице за участниците в ПТП и установените
валидни застраховки писменото доказателство има характер на официален
свидетелстващ документ.
Приложени са и доказателства, че ищците са отправили искане до
застрахователя за репарация на претърпените неимуществени вреди по повод
задължението визирано в КЗ. /лист 27/
Ето защо и са налице всички изискуеми нормативни предпоставки за
заплащане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди от
страна на ответното дружество. По делото са представени писмени
доказателства и е прието заключение на допусната СМЕ, което съдът изцяло
кредитира, от съдържанието на които се изяснява настъпването на посочените
в исковата молба телесни увреждания и причинната връзка с процесното
ПТП.
Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52
прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда
по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на вредата не
4
може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени
средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на
деликта интервенира в неимуществената сфера на пострадалите и е част от
техния психо- емоционален статус. Алюзии в тази посока се съдържат в
показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието им следва да се
извлече необходима информация за изпитваните от ищците болки и
страдания след настъпване на смъртта на техния син.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки
и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда
да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение.
Това предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени
от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата -
емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят
не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо –
емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото
си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и
емоционална зрялост на лицето/. По делото, относно преживените болки и
страдания от ищеца е разпитан свидетеля М. Б., чийто показания съдът изцяло
кредитира, като плод на непосредствени и лични впечатления. Действително
се установява, че този свидетел живее на семейни начала с ищеца, но съдът не
се разколебава в своя извод за достоверност на показанията му. Това е така,
тъй като е естествено свидетелите обективиращи настъпилите неимуществени
вреди на пострадали от ПТП да са от техния най- близък родствен кръг. Няма
данни по делото, които да опровергават изложеното от свидетелката Б..
В конкретния случай при определяне паричния еквивалент на
дължимото от ответника обезщетение за неимуществени вреди съдът отчита
и обстоятелството, че се касае за нормално развит зрял мъж, при което не се
са установени някакви особености в психо- физическото състояние на Н.
определящи, че същият е претърпял болки и страдания с по – голям от
обичайния интензитет. Наред с това приетата по делото СМЕ установява, че
на практика липсват анатомични увреждания, като за период 15-20 дни
следва да настъпи пълно възстановяване. Т.е. касае се за натъртвания и
причинени травми от удари от тъп и твърд предмет, но не са налице някакви
5
разкъсно – контузни рани, счупвания и др. интервенции в тялото на ищеца.
Тук следва да се отбележи, че съдът не счита, че следва да обсъжда
представената извънсъдебна експертиза за психичното състояние на Н., като
доказателствено средство събрано в разрез с процесуалните норми по ГПК.
При съвкупния анализ на събраните доказателства и отчитайки
посочените по – горе обстоятелства настоящият състав на съда намира, че
справедливият паричен еквивалент на обезщетението за претърпените от
ищеца болки и страдания е в размер на 12 000 лева.
Следва да се присъди обезщетение начиная от посочената в ИМ дата
30.05.2023г., а именно датата на която ищците са отправили претенция към
застрахователя. Функционалната отговорност на застрахователя е дефинирана
в разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ и съгласно т.1 от цитираната разпоредба,
с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. В ал.2 на чл.429 от КЗ
е регламентиран обхватът на застрахователното обезщетение, а именно – в
застрахователното обезщетение се включват и: 1. пропуснати ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане; 2.
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал.3. А ал.3 гласи: лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. С оглед съдържанието на цитираната разпоредба в
обхвата на отговорността на застрахователя, като отговорност – дублираща
или съвпадаща с отговорността на деликвента, е отговорността за заплащане
на лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице. Единственото ограничение на тази отговорност е дадено в
разпоредбата на чл.429, ал.3 от КЗ и то е – лихвите за забава, ведно с
6
дължимото обезщетение от прекия деликвент да попадат в рамките на
застрахователната сума – лимита на отговорност и застрахователят да е
уведомен за настъпването на застрахователното събитие - по реда на чл.430
ал.1, т.2 от КЗ – от застрахования или от увреденото лице, чрез предявяване
на застрахователна претенция. Именно от този момент – от по-ранната от
двете дати на уведомяване, възниква функционалната отговорност на
застрахователя за заплащане на лихвата за забава, която се дължи от самия
деликвент.
При този изход от спора ответникът следва да понесе сторените от
ищеца разноски в процеса съразмерно на уважената част от исковете, а
именно сумата от 895. 38 лева. Отправено е искане от ищеца за присъждане
на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. Искането е
своевременно направено, като очевидно поради липса на парични средства на
доверителите, пълномощникът на ищците е извършвал услугата безплатно.
/договор за правна помощ лист 149 / Ето защо и следва ответникът да бъде
осъден да заплати на адв. Д. сумата от 1480 лева дължимо адвокатско
възнаграждение. Аналогично съразмерно на отхвърлената част от исковете
следва ищецът да заплати на ответника сумата от 1809.23 лева с ДДС. Ето
защо и Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 432 от КЗ ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул Джеймс Баучер № 87 да
заплати на Г. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 12 000 /дванадесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени болки и страдания от нанесените травматични увреди на шията,
тазобедрената става, гръдният кош, главата и мозъчно сътресение, които са
настъпили вследствие на ПТП, настъпило на ***г. около 12.30 часа на
околовръстен път на гр.Пловдив, от разклона на ***, с участници четири на
брой леки автомобили, като пострадалият е бил водач на втория автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег.№ ***, а след него се е движил автомобил марка
„Тойота Хайлукс“ с рег.№ ***, при което четвъртият автомобил марка
„Фолксваген Пасат“ с рег.№ *** с водач Т. П. не е съобразил скоростта си на
движение и не е спазил дистанция на намиращия се пред него лек автомобил
7
„Тойота Хайлукс“, като го е ударил отзад и от удара същият автомобил е
отскочил като е ударил лекия автомобил на ищеца., ведно със законната лихва
начиная от 30.05.2023г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове до пълния им претендиран размер, като недоказани и
неоснователни.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, бул Джеймс Баучер № 87 да заплати на Г. Г. Н.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 895. 38 лева направени деловодни
разноски съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, бул Джеймс Баучер № 87 да заплати на адвокат И.
Д. от *** адвокатска колегия със служебен адрес ***, сумата от 1480 лева на
осн. чл.38, ал.2 от ЗА представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ЗД
„БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул Джеймс Баучер № 87 сумата от 1809.23 лева, ведно с дължимото
ДДС представляваща сторени деловодни разноски в размер на адвокатско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8