№ 27637
гр. София, 05.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Частно гражданско
дело № 20231110128083 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 415 ГПК.
Конкретиката на случая сочи, че съдът е сезиран със заявление за издаване на
заповед за изпълнение.
С разпореждане от 20.10.2023г., съдът е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си, като е указал и неблагоприятните последици от
неизпълнение на дадените указания. В конкретния случай определението, с което на
заявителя се указва да предяви иск за установяване на вземането си, е връчено на
последния на 26.02.2024г. С оглед това, при спазване на разпоредбата на чл. 60, ал. 3
ГПК, срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 26.03.2024г. Във визираният
срок заявителят не е предявил иск за установяване на вземането си.
Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест
на молителя. За изпълнение на това задължение, с оглед предотвратяване на
евентуалното обезсилване на заповедта за изпълнение, молителят следва да представи
пред съда, издал заповедта, доказателства за предявяване на иска и за датата на
депозиране на исковата молба. "Представянето" на посочените доказателства по
смисъла на чл. 415, ал. 2 ГПК предполага не само изпращане и постъпване в
регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване на съда - по делото,
образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е съдебно
предявен. Уведомяването би могло да се осъществи, както изрично със заявление,
придружено с копие от исковата молба и данни за депозирането й, така и със съдебно
удостоверение, издадено от съда, пред който е образувано исковото производство.
Единствено фактът на предявяване на исковата молба в съда, включително и когато е
налице съвпадение в институцията (един и същ конкретен съд) по заповедното и по
исковото производство, не е достатъчен за доказване, че са спазени изискванията по
чл. 415, ал. 2 ГПК. Съдът не е задължен служебно да извършва проверка дали искова
1
молба, с предмет, съвпадащ със заявлението по чл. 410 ГПК, е постъпила в съда, както
и да събира данни за датата на депозирането й. Съдът по заповедното производство би
могъл единствено да извърши справка, ако представените му доказателства са неясни
или съдържат противоречиви данни. В т.см. са постановените по реда на чл. 274, ал. 3
ГПК определение № 123 от 27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 736/2009 г., I т. о., ТК;
определение № 127 от 11.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 880/2010 г., I т. о., ТК. С оглед
изложеното, следва да се приеме, че заявителят не е предявил за иск за установяване
на вземането си в определения месечен срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 415 ГПК, в едномесечен срок заявителят следва да
предяви иск за установяване на вземането си и да представи затова доказателства пред
съда, издал заповедта за изпълнение, в който смисъл са и дадените до заявителя
указания. Неизпълнението на указанията от заявителя за предявяване на иск за
установяване на вземането му обуславя обезсилване на издадената заповед за
изпълнение. В т.см. са постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 115
от 11.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 91/2010 г., II т. о., ТК; определение № 123 от
27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 736/2009 г., I т. о., ТК; определение № 127 от
11.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 880/2010 г., I т. о., ТК.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
18.07.2023г., издадена по ч.гр. дело № 28083 по описа за 2023г. на Софийски районен
съд, с която е разпоредено В. К. С., с ЕГН **********, да плати на “Е.М.” ЕООД, с
ЕИК **********, сумата 304,30 лева, представляваща главница, съгласно договор за
стоков кредит № 3932203, скл. на 09.11.2019г. между “У.К.Ф.” ЕАД и В. К. С.,
вземането по който е прехвърлено с договор за прехвърляне на вземания, скл. на
22.03.2021г. между “У.К.Ф.” ЕАД и “Е.М.” ЕООД, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
23.05.2023г., до окончателното плащане на сумата, сумата 11,67 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 13.04.2021г.-
22.05.2023г., сумата 25 лева- държавна такса и сумата 180 лева- адвокатско
възнаграждение. , на основание чл. 415, ал. 2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмичен срок от връчването му
пред Софийски градски съд.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3