№ 1712
гр. Пловдив, 03.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, ХХVІІІ състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретар РУМЯНА АГАЛАРЕВА, като разгледа
докладваното от председателя административно дело № 3343/2020 година по
описа на съда, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.118 от КСО.
Образувано е по жалба на Сдружение "Национална
камара за мода на България“, ЕИК115848983, със седалище в гр. Пловдив чрез
пълномощника юриск. С.Б., против Решение № Ц2153-15-242/19.11.2020 г., издадено
от Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което са оставени в сила задължителни
предписания № ЗД-1-15-00824931/14.10.2020 г., с които на основание чл.108, ал.1 т.3 от КСО и
чл.37 ал.1 от Инструкцията за реда и начина на осъществяване на
контролно.ревизионната дейност от контролните органи на НОИ, жалбоподателят като осигурител е задължен в срок от
20 работни дни от получаването да заличи данните по чл.5 ал.4 т.1
от КСО, подадени в регистъра на осигурените лица по
отношение на лицата и осигурителните периоди, както следва: Н.Ф.Е.– за периода
14.05.2020 г. – 16.07.2020 г. и А.К.Б. – за периода 14.05.2020 г. – 31.05.2020
г.
Жалбоподателят
иска отмяна на акта. Счита, че същият е издаден при неправилно приложение на
процесуалния и материалния закон. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява
от процесуалния си представител юриск. Б. и председателя на УС – Н. Вълчева, които
поддържат жалбата и ангажират гласни и писмени доказателства. По същество в
представеното по делото становище по подробно изложени доводи считат, че
жалбата е основателна, а административният акт незаконосъобразен и се иска
неговата отмяна. Претендира присъждане на разноски по делото.
Ответникът по оспорването – директор на ТП на НОИ - Пловдив,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. - М., оспорва жалбата като
неоснователна. По същество на спора излага в подробно становище доводите за законосъобразност на издадения
административен акт, който счита за съответен на събраните в административното
производство доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и разноски по делото.
Съдът, като се запозна със становищата на страните и
съобрази събраните доказателства, прие следното от фактическа страна:
Началото на административното производство е сложено с писма: вх. №
Ц1029-20-555/11.08.2020 г. (л.25, т.1) и вх. № Ц1029-20-1155/11.08.2020 г
(л.28, т.1) от ТП на НОИ – Смолян до директора на ТП на НОИ – Пловдив за
извършване на проверка на осигурителя Сдружение“Национална камара за мода на
България“ относно работа по трудов договор за промяна основание на прекратяване
и на висок осигурителен доход по отношение на лицата, съответно А.К.Б. и Н.Ф.Е..
Във връзка с цитираните писма, ръководителят на ТП на НОИ – Пловдив, на
01.09.2020 г. издава Заповед № ЗР-5-15-00804546 (л.10, т.1), с която възлага на
контролни органи на ТП на НОИ да извършат проверка по разходите на държавното
обществено осигуряване на Сдружение „Национална камара за мода на България“ със
срок 20 работни дни. Проверката от контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив е
извършена в периода от 23.09.2020 г. – 14.10.2020 г., като резултатите от нея
са обективирани в Констативен протокол № КП-5-15-00824923/14.10.2020 г. (л.7,
т.1). В хода на нейното провеждане се установявали обстоятелства, касаещи
основанията за осигуряването на конкретно посочени лица: Н.Ф.Е., ЕГН **********,
и А.К.Б., ЕГН **********, наети по трудово правоотношение, във връзка с
възникнало осигуряване на основание чл.10 ал.1 и §1 от ДР на КСО. В тази връзка
са направени редица констатации, подробно отразени в цитирания по-горе КП, като
е формиран извода, че за тези 2 лица, служители на сдружението, не са
установени достатъчно доказателства за упражнявана от тях трудова дейност в
проверяваните периоди. Обосновката на това становище е изградена въз основа на
проверка на: представени в ТП на НОИ – Пловдив документи от председателя на
сдружението Н. В. , касаещи трудовите правоотношение с двете посочени по-горе
лица, а именно: - трудови договори, заповеди за прекратяване на трудовите
правоотношения изготвени ведомости на служители за м. май, юни и юли 2020 г.,
разходни касови ордери, възлагателни писма за осъществяване на определена
работа, приемо-предавателни протоколи за осъществен обем от работа от двете
лица, както и други документи, предоставени непреведени от английски език; - на саморъчно попълнени декларации от Н. Е. и
А.Б., ведно с представени от тях документи във връзка с трудовата им дейност,
както и извършени проверки в Регистъра на осигурените лица, информационната
система на ТП на НОИ. От декларацията на Н.Ф.Е.е установено, че трудовата
дейност е изпълнявана от къщи по 7 часа дневно, а дори и по 10 часа, а неин
пряк ръководител е Н. В. . От декларацията на А.К.Б. се установява, че е
изготвяла ведомости за заплати на служителите в камарата, извършвала е
представителство в НАП и банкови институции, изготвяла е финансови справки и е
установявала дължими неустойки по трудови и други договори. Посочила е, че работи
по 8-10 часа на ден от къщи по настоящия си адрес, а пряк ръководител е Н. В. .
При проверката не са представени длъжности характеристики на двете служителки,
а към писмените си обяснения, председателят на сдружението е представил копия
на възлагателни писма и приемо-предавателни протоколи. От тези възлагателни
писма са установени само задълженията за изготвяне на възложените задачи от
лицата. От представените ведомости за заплати, в тази от м. май 2020 г. има
положени подписи от Н. Е. и А.Б., а за м. юни и м.юли 2020 г- такива
липсват На двете лица са изплатени
трудови възнаграждения за тези три месеца, което е установено от представените
разходни касови ордери. Във връзка с установеното обстоятелството, че двете лица
са работили дистанционно, от страна на председателя на сдружението са изложени
аргументи, че това е сторено във връзка с обявеното извънредното положение във
връзка с епидемията, но не са представени доказателства това да е сторено
надлежно, а същевременно в трудовите договори и посочено, че работната място е
офисът на сдружението в гр. Пловдив, ж. к. „Марица гардънс“, бл.5 ет.4, ап.18. От
проверката в информационните масиви на ТП на НОИ – Пловдив е установено, че в
сдружението има назначени и други лица по трудово правоотношение; декларирани
данни в Регистъра на осигурените лица и невнесени в приходи суми по фонд ДОО,
ДЗПО, ГВРС и ЗОВ за периода от м.01.2020 г. до момента на извършване на
проверката, като единствено са внесени осигурителни вноски за м. май, юни и юли
2020 г. по параграф 550101; липсват внесени осигурителни вноски за периода от
м.01.2020 г.до м.04.2020 г. и за периода от м.08.2020 г. до м.09.2020 г. . При
така изяснените обстоятелства контролният орган изградил извода си, че липсват
доказателства и данни за упражняване на трудова дейност от лицата Н.Ф.Е.и А.К.Б..
Затова на основание чл.108 ал.1 т.3 от КСО на жалбоподателят като осигурител са
дадени процесните задължителни предписания №ЗД-1-15-00824931/14.10.2020г. за
заличаване на данните на посочените две лица. Предписанията са връчени на пълномощник
на сдружението на 15.10.2020г., като жалбоподателят ги обжалвал с жалба вх. №
Ц1012-15-342/30.10.2020 г. на ТП на НОИ-Пловдив. С процесното си решение от
19.11.2020 г. директорът на ТП на НОИ -Пловдив приема, че с оглед установените
обстоятелства в КП № КП-5-15-00824923/14.10.2020 г., лицата Н.Ф.Е.и А.К.Б. не
следва да се считат за осигурени лица по смисъла на чл.10 от КСО и това касае
коректността на подаваните за тях данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО в Регистъра на
осигурените лица от Сдружение "Национална камара за мода на България“.
Недоволен от този резултат жалбоподателят инициирал и настоящото съдебно
производство.
В хода на провеждането му материалите от административната
преписка по обжалвания акт, вкл. и писмо от ТД на НАП – Пловдив изх. №
04-01-341#1/17.03.2021г. се установява, че за лицето А.К.Б. като служител на сдружение
„Национална камара за мода на България“ няма данни да има подавани документи до
НАП. В съдебно заседание на 31.03.2021 г. е разпитано като свидетел лицето К.
В. С. , от чийто показания се
установява, че след въвеждането на противоепидемичните мерки в страната,
камарата е освободила офиса, който се намирал в гр. Пловдив, ул. „***“. Затова
той им предоставил една стая на адрес в гр. Пловдив, жк „Марица Гардънс“, бл.5,
ап.18, която да се ползва като офис в периода май, юни и юли 2020г.. Сочи, че през
този период сдружението е осъществявало дейност. Съдил по наличната техника,
присъствието на председателя на УС и идващи лица, вкл. служители. Н. Е. и А. Б.
познавал бегло, като посочва, че са идвали няколко пъти в апартамента. Стаята
била разположена в негов апартамент, жилищно помещение, в което живее самият
той.
В хода на съдебното производство по делото са
изслушани и приети, без възражения от страните, основна и допълнителна
съдебно-графологични експертизи. От основната СГЕ се установява, че подписът от
името на А.К.Б. в представената й длъжностна характеристика не е изпълнен от
Байрактарова; подписът от името на Н.Ф.Е.в представената й длъжностна
характеристика не е изпълнен от Емилова, а е изпълнен от Н. В. ; подписите на
длъжностните характеристики от името на А.К.Б. и Н.Ф.Е.не са изпълнени от С.К.Б..
От допълнителната СГЕ се установява, че подписите на: - трудов договор №
107/12.05.2020 г.; - копие на лична карта на А.Б.; - възлагателно писмо; -
длъжностна характеристика; - молба от А. Б. за прекратяване на трудов договор
са изпълнени от А.К.Б.. Подписите на: - трудов договор № 108/12.05.2020 г.; -
копие на лична карта; - възлагателно писмо; длъжностна характеристика; молба от
Н.Ф.Е.за прекратяване на трудов договор са изпълнени от Н.Ф.Е.. Подписите на
всички цитирани по-горе документи за работодател, проверил и утвърдил са
положени от Н. В. В. . Подписът Подписът
на „Получил длъжностна характеристика“ за А.К.Б. /одитор/, представена на
07.04.2021 г. в копие, не е изпълнен от същото лице, подписало длъжностната
характеристика, представена на 23.04.2021 г. в оригинал за А.К.Б.. Подписът на
„Получил длъжностна характеристика“ за Н.Ф.Е./ПР експерт/, представена на
07.04.2021 г. в копие, не е изпълнен от същото лице, подписало длъжностната
характеристика, представена на 23.04.2021 г. в оригинал за Н.Ф.Е.. В хода на
съдебното производство към делото са приобщени: - представени от ответника
доказателства с молба вх. № 2696/12.02.2021 г. (л.419, т.2); справка от ТД на
НАП – Пловдив с вх. № 5177/22.03.2021 г.; приложение 1, представено от
жалбоподателя вх. № 6259/07.04.2021 г. (л.471, т.2); приложение 2, представено
от жалбоподателя вх. № 7416/23.04.2021 г. (л.489, т.2).
При така установеното от фактическа страна, съобразно
събраните в производството писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът прие следното от
правна страна:
Предмет на оспорване е Решение № Ц 2153-15-242/19.11.2020
г. на директор на ТП на НОИ – Пловдив, постановено на основание чл.117 ал.3
от КСО. Същото е индивидуален административен акт, жалбата е
подадена от неговия адресат – надлежна страна с право и интерес от обжалване.
Оспорването е направено в срока по чл.118 ал.1
от КСО и е процесуално допустимо.
При разглеждането на жалбата по същество и след
проверка на оспорения административен акт по реда на чл.168 ал.1
от АПК, на основанията по чл.146 от АПК, съдът приема, че жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Оспореното решение е издадено от компетентен орган в
условията на заместване. Съгласно чл.117 ал.1
т.3 от КСО пред ръководителя на съответното
териториално поделение на НОИ се подават жалби срещу задължителни предписания
на контролните органи по чл.108 ал.1 т.3. Директорът на ТП на НОИ, който се
явява ръководител по смисъла на цитираната разпоредба, притежава съответната
материална компетентност. Решението съдържа всички съществени елементи на
формата на индивидуален административен акт, установени с чл.59 ал.2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания,
мотивирали постановяването му. При издаването на акта не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като в хода на
производството по съставяне и оспорване на предписанията, вкл. при събирането и
обсъждането на доказателствата и формирането на фактическите и правните изводи,
не са нарушени принципите на административния процес при упражняване на
процесуалните права на съответните органи. Няма данни да са извършени действия,
надвишаващи законовите им правомощия, нито има основание да се приеме, че някое
от предприетите действия, извършени за изясняване на всички правнорелевантни
факти, не съответства на реда и средствата, предвидени в КСО и АПК. На
задълженото лице е била осигурена достатъчна възможност да представи изисканите
му документи и сведения, същото е било редовно уведомявано, както за
откриването на производството, така и за всички последващи действия на
органите, а също и за исканите от тях доказателства от значение за
производството. Изискани са доказателства за попълване на преписката, на база
на които е извършена проверка на релевантните обстоятелства. Извършените въз
основа на тези доказателства фактически констатации и направените правни изводи
са предмет на преценка при проверката за материалната законосъобразност на оспорения
акт. Предвид това съдът намира, че ответната администрация е действала в
съответствие с вменените й задължения, формулирани като основни принципи в
административното производство и не се установява да са допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на състоялото се производство. Ето защо и Решение
№ Ц 2153-15-242/19.11.2020 г. на директор на ТП на НОИ – Пловдив е валиден акт,
издаден в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на процедурните
правила, като не са налице основания за неговата нищожност.
По съществото на спора съдът счита, че обжалваното
решение е издадено в съответствие с материалния закон и с неговата цел, предвид
следното:
По делото не е спорно, че през процесния период
жалбоподателят е бил осигурител през процесните периоди на посочените 2 лица,
изпълняващи длъжностите "одитор" и "ПР експерт". Няма спор
за това, че помежду им е имало сключени трудови договори с уговорено месечно
възнаграждение, както и ведомости за неговото изплащане. От доказателствата се
установява безспорно, че законовите изисквания за деклариране на договора по чл.62 ал.5 от КТ са спазени, като в последствие договорите са били и
прекратени. Така сключените трудови договори с наетите лица са били във валидна
писмена форма, подадено е уведомление до НАП, налична е длъжностна
характеристика и е издадена заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение. Начислявани са и са внасяни осигурителни вноски.
Спорът от фактическа страна се свежда до това,
изпълнявали ли са посочените служители: - лицата А.К.Б. и Н.Ф.Е.трудова дейност на
заеманата длъжност при сдружение "Национална камара за мода на България",
която да определя задължението за осигуряване и произтичащите от това
последващи права за осигуреното лице. Съдът счита, че носейки доказателствената
тежест за това, жалбоподателят не съумя да докаже твърдения от него положителен
факт, на който основава своите искания. Административният орган е изложил в
пълнота фактите за конкретния случай, които изцяло се подкрепят от
представената административна преписка, и не се оборват от събраните в
съдебното производство доказателства. Като цяло събраните гласни и писмени
доказателства по никакъв начин не установяват факти, потвърждаващи наличието на
реално изпълнение на трудовите задължения на лицата Лицата А.Б.и Н.Е.. Това се
потвърждава от проверките, извършени от контролните органи, от проверката в
информационната система на ТП на НОИ – Пловдив,
от проверката, извършена от ТД на НАП – Пловдив, за което е представено
писмо изх. № 04-01-341#1/17.03.2021 г., като е приложен констативен протокол
от извършената в периода от 23.09.2020 г. до 14.10.2020 г. проверка. В
потвърждение на тези констатации са и самите декларации, попълнени и подписани
саморъчно от двете лица. При тези проверки заетите лица не били установени на
работното им място, така, както е посочено в трудовия договор и на двете
служителки, а именно: - гр. Пловдив, ж. к. „Марица гардънс“, бл.5, ет.4 ,ап.18, тъй като и двете, в своите
декларации са декларираци, че са работили от вкъщи. Така Б.сочи, че е работила
по 8-10 часа на ден в къщи на настоящия й адрес, който е гр. Пловдив, ул. „Лазо
войвода“ № 22, а Н. Е. на домашния си адрес в с. Бръшлян, ул.- „Родопи“ № 13,
общ. Доспат, обл. Смолян. В подкрепа на горното са и показанията на свид. К. С.
, който пък твърди, че е предоставил една стая от жилищното си помещение –
апартамент в гр. Пловдив, ж. к. „Марица гардънс“ бл.5, ап.18, но познава бегло
двете служителки, като работата се извършвала основно от Н. В. , а в същото
време, твърди, че е живеел в този апартамент.
Отделно
от това, от представените в хода на съдебното производство и извършените две
СГЕ, които съдът кредитира като коректни и безпристрастно изготвени, се
констатираха множество противоречия, тъй като представените допълнително
документи, в частност длъжностните характеристики, не са подписани от лицата,
като следва да се отчете и обстоятелството, че последните не са били
представени на контролните органи по време на проверката, а това е сторено едва
в хода на съдебното производство, което е индиция, че те не са съществували към
момента на назначаването на двете лица на работа в сдружението, което е
задължително условия пир постъпване на работа. Аналогичен е изводът и за
представените в хода на съдебното производство Заповед № 2/13.03.2020 г. с
приложен списък от 13.03.2020 г. и допълнителни списъци от 14.05.2020 г. и
16.07.2020 г. и инструкция за безопасност и здраве при работа от разстояние.
Прави впечатление, че възлагателното писмо и приемо-предавателните протоколи за
възложена и извършена работа са формални и представляват: вълагателното писмо –
задачи за изпълнение, като липсва: нормативна уредба, която следва да се
спазва, йерахична подчиненост, в какви връзки и взаимодействия е всяко едно от
лицата в процеса на работа с останалите служители в сдружението и по никакъв
начин не показват какви конкретно задължения следва да изпълнява лицето;
приемо-предавателните протоколи пък, от своя страна, представляват изброяване
на мероприятия, за които не се представят доказателства, на каква база са
извършени проучванията по различните точки, за да бъдат създадени посочените в
тях експертизи, база данни, програми и пр.; що се отнася до двата документа,
свързани с работата на А.Б., по отношение на тях, каза се по-горе, се
констатира противоречия, тъй като от информацията на ТД на НАП се ,установява,
че Б.няма представителство в НАП за деклариране на данни и справки, а отделно
от това, не се представят копие на финансовите справки за дължими неустойки и
справки на регистър страни – членове на НКМБ. Ако от страна на жалбоподателя се
има предвид представянето на множеството непреведени на български език
документи, тук следва да се отбележи, че не е спазено изискването на чл.185 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, поради което тези доказателства не могат да
бъдат взети пред вид от съда, а представените в превод, не доказват извършване
на работа от страна на която и да било от служителките Б.и Емилова.
Не
следва да се отминат и други две обстоятелства: - на първо място, при наличие и
на други назначени лица в сдружението, установено от регистъра на осигурените
лица, сдружението не е внасяло осигуровки за периода от м.01.2020 г. до
м.04.2020 г. и за периода от м.08.2020 г. до м.09.2020 г. /момента на
извършване на проверката/; на второ място, внесени са осигуровки за м. май, юни
и юли 2020 г., т.е. за времето, през което са назначени на работа в сдружението
Б.и Емилова, и, на трето място, другите лица, назначени по трудово
правоотношение при осигурителя с по-нисък осигурителен доход.
Обстоятелствата,
предмет на проверката, законосъобразно са били възприети и от противоречивите
обяснения за естеството и мястото на извършваната трудова дейност, дадени от
осигурените лица. Така, правилен е изводът на органите по осигуряване и от
направената съпоставка с предоставени от управителя на дружеството
доказателства: длъжностна характеристика за длъжността "одитор" и „ПР
експерт“, за които безспорно се доказа, че не са подписани от лицата, а от Н. В.
– председател на УС на сдружението,
както и, че подписите на различните представени длъжностни характеристики – са
различни; липса на конкретни документи, които лицата са изготвяли в сдружението
на заеманата от тях длъжност, ведомости за заплати и отчетни форми, липса на
временни офиси на дружеството, за които се твърди, че са били съществуващи,
установени несъответствия между адреса на местоработата, посочен в трудов
договор и адреса на офиса на дружеството, както и, самото извършване на
работата от двете лица по адрес на постоянното им местоживеене. Остава неясна
икономическата логика, обосновала подобна инвестиция от страна на работодателя,
който не ангажира доказателства за реалното и осъществяване, по отношение на
извършваната работа от Емилова, както и безспорната липса на доказателства за
представителство пред НАП от страна на Байрактарова. Принципно от значение за
набирането на персонал е естеството на работата и нейния обем, както и
необходимостта от наемане на лица, които да осъществяват трудова дейност и то
по начин, по който дружеството да реализира печалба. По никакъв начин не може
обективно да се установи, че, в случая, наетите лица, с цялата си дейност, са
допринесли някаква реална полза за своя работодател. Липсва адекватна финансова
обосновка за назначението им и реализираните в резултат от работата им приходи,
което е водещ критерий в дейността на търговските предприятия, в частност на
сдружението.
По правило съдът приема за неосъществен недоказания
факт. В случая, пред съда остава недоказано първоначалното твърдение на
жалбоподателя, че лицата са действително наети за извършване на посочената в
трудовите им договори дейност. Жалбоподателят не съумя да докаже това с
необходимите и съответни на доказателствената му тежест доказателства по
действително изпълнение на сключените трудови договори, което поставя под
въпрос необходимостта от наемането и работата на лицата за изпълнението на
трудовите им функции. Недоказан остава фактът, че е извършвана каквато и да е
друга трудова дейност на позицията "одитор" от страна на А. Б. и „ПР
експерт“ от Н.Е.. Няма нито данни, нито доказателства те да са съблюдавали
целите и задълженията, регламентирани във възлагателните им писма, а длъжностните
им характеристики, които, каза се по-горе, представени едва в съдебното
производство, и които не носят подписите на двете лица, не могат да бъдат
убедително доказателство, че работата е действиетлно извършвана. Като цяло
назначението на А.К.Б. и Н.Ф.Е.не намира еднозначно обяснение от страна на
жалбоподателя, в качеството му на работодател, в хода на цялото производство по
издаването и обжалването на задължителните предписания и впоследствие пред
съда, нещо повече – не се обяснява и от нормалната търговска практика и
житейска логика. При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че единственият логичен и обоснован извод е, че
тези 2 лица не са изпълнявали конкретни трудови функции по сключените трудови
договори със сдружение "Национална камара за мода на България". Тези
фактически констатации имат определящо значение за спора от правна страна, тъй
като по смисъла на чл.10 ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност. Наличието на трудов договор и трудово
правоотношение, само по себе си, не е достатъчно за целите на осигуряването. То
е условие за възникване на осигурителното правоотношение на работещите по
трудов договор лица, но не и единственият елемент от фактическия състав на чл.10 ал.1 от КСО. От съдържанието на определението за осигурено лице
по § 1 ал.1 т.3
от ДР на КСО следва, че едно от условията, на
които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а ал.1 от КСО. Същественото е, дали лицето упражнява трудова
дейност. Не е достатъчно да има сключен трудов договор и валидно възникнало
трудово правоотношение, а следва реално да осъществява трудова дейност въз
основа на това правоотношение. След като по делото се доказа, че А.К.Б. и Н.Ф.Е.реално
не са упражнявали трудова дейност, въз основа на сключените трудови договори,
то следва заключението, че същите са сключени формално, с цел заобикаляне на
разпоредбите на осигурителното законодателство и позволяващи да се получава
обезщетение за безработица след прекратяването им. При това положение съдът
намира за правилен извода за липса на осигурително правоотношение, който
обуславя законосъобразно процедиране по реда на чл.108 ал.1 т.3 от КСО от органите на
ответника. Ето защо във връзка с констатираните несъответствия, правилно
административният орган е задължил с предписание осигурителя да заличи
подадените данни по чл.5 ал.4 т.1
от КСО, както следва: - за А.К.Б. за периода от 14.05.2020
г. до 31.05.2020 и за Н.Ф.Е.за периода от 14.05.2020 г. до 16.07.2020г.. Обжалваното
решение на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на сдружение
"Национална камара за мода на България" срещу Задължителни
предписания ЗД-1-15-00824931/14.10.2020 г. на контролен орган при ТП на НОИ –
Пловдив е законосъобразно, а подадената жалба е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена като такава.
При този изход на делото основателна е претенцията на
ответника за разноски за юрисконсултско възнаграждение, като съдът му присъжда
такива в претендирания размер на 100 лева на основание чл.143 ал.3 от АПК във връзка с чл.37 ал.1 от
Закона за правната помощ и чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ и 334 лв. депозити за вещи лица или
общо 434.00 (четиристотин тридесет и четири) лева.
По изложените мотиви и на осн. чл.118 ал.3 КСО вр. чл.172 ал.2
от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на сдружение "Национална камара за мода
на България“, ЕИК115848983, седалище гр.Пловдив против Решение №
Ц2153-15-242/19.11.2020 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Пловдив, с
което са оставени в сила задължителни предписания № ЗД-1-15-00824931/14.10.2020
г. на контролен орган на ТП на НОИ- Пловдив.
ОСЪЖДА сдружение "Национална камара за мода на
България“, ЕИК115848983, седалище гр. Пловдив, бул. "Христо Ботев" №
87, ет.1, офис – ап.1, да заплати на ТП на НОИ – Пловдив разноски по настоящото
дело в размер на 434.00 (четиристотин тридесет и четири) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
АПК пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: