Решение по дело №320/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата, (ЗДвП), във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на К. К. К. от [населено място] пазар, обл.Шумен, [улица], действащ чрез пълномощника си адв.Ц. И. от АК - Търговище, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, против Заповед за прилагане на принудителна мярка (ПАМ) № 24-0307-000112/24.07.2024г., издадена от полицейски инспектор в РУ - Нови пазар към ОДМВР - Шумен, с която на основание чл.171, т.2а, б. «б» от ЗДвП на К. К. К. е наложена ПАМ «прекратяване на регистрацията на лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег.№ [рег. номер]» за срок от 6 месеца, считано от 24.07.2024г. В жалбата се сочи, че атакуваната заповед е издадена в нарушение на материалния закон. Не се оспорва обстоятелството, че на посочените в нея дата и място жалбоподателят е бил спрян от автопатрул на ОДМВР - Шумен и му е била извършена проверка с техническо средство, установила употреба на наркотични вещества. Същевременно се твърди, че поради несъгласие с показанията на техническото средство, оспорващият е дал кръв за медицинско изследване, като резултатът от изследване на кръвната проба не е изготвен към настоящия момент. Излагат се и доводи за немотивираност на атакувания акт, доколкото посоченото в него, че К. К. е управлявал МПС след употреба на наркотици, не отговаря на истината и той е съобщил на полицейските служители, че употребява лекарства, предписани му от лекар. Сочи се, че след като водачът на МПС доброволно е дал кръвна проба за изследване и ответната администрация не е осигурила своевременно химико-биологично изследване, заповедта за прилагане на ПАМ е незаконосъобразна, поради което се отправя искане за нейната отмяна, ведно със законните последици.

В проведените на на 25.09.2024г. и 15.10.2024г. открити съдебни заседания оспорващият, редовно призован, не се явява и не се представлява. В хода на устните състезания по делото, проведени в съдебното заседание от 12.11.2024г., чрез процесуалния си представител адв.Ц. И. от АК - Търговище, поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като ги доразвива. Отправя искане за отмяна на атакуваната заповед, като незаконосъобразна.

Ответната страна - полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ при РУ - Нови пазар към ОДМВР - Шумен, редовно призован, не се явява. В придружително писмо рег.№ ДА-01-1937/12.08.2024г., с което преписката е изпратена в съда, излага аргументи за неоснователност на оспорването, сочейки, че при прилагане на ПАМ административният орган действа в условията на обвързана компетентност, поради което за преценката на законосъобразността на атакуваната заповед е ирелевантен резултатът от извършеното впоследствие химико-токсикологично изследване. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по отношение на претенцията за разноски на жалбоподателя. В проведените на 25.09.2024г. и 15.10.2024г. открити съдебни заседания ответникът се представлява от главен юрисконсулт И. С., редовно упълномощена, който оспорва жалбата като неоснователна.

Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища на страните, прие за установено следното:

На 24.07.2024г. около 11:50 часа, след проверка, извършена в [населено място] пазар, актосъставителят Д. С. Д. - полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ при РУ - Нови пазар към ОДМВР - Шумен, съставил АУАН GA № 127396 от 24.07.2024г. срещу К. К. К., за това, че на посочената дата в [населено място] пазар, по ул.Хаджи Димитър, срещу дом № 2 е управлявал притежавания от него лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с техническо средство „Drager Drug Test 5000“ с фабричен номер „ARSD-0017“, който с тест № 58, извършен в 11:46 часа, отчел положителен резултат за употреба на „канабис“. Резултатът от теста е представен по делото под формата на заверено копие, като същият е под № 58 от 24.07.2024г. с посочен номер на тестово устройство, съвпадащ с този в акта и отчетен положителен резултат за „канабис“. На водача бил издаден и Талон за медицинско изследване № 0185026, връчен в 12:50 ч. на същата дата, като в него е посочено, че лицето следва да се яви във ФСМП – [населено място] пазар за вземане на кръв и урина за изследване. Въпросните кръв и урина били предмет на изследване по назначена по досъдебно производство № 296/2024г. при РУ-[община], съдебно-химическа експертиза.

След съставяне на АУАН, актосъставителят иззел от К. К. свидетелството му за управление на МПС № *********, свидетелство за регистрация на МПС с № *********, както и двете регистрационни табели на автомобила с рег.№ [рег. номер]. Актосъставителят квалифицирал извършеното административно нарушение, като такова по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП. Актът бил подписан без възражения от нарушителя. С оглед обстоятелството, че описаното в АУАН деяние съставлява престъпление от общ характер, по реда на чл.212, ал.2 от НПК на 24.07.2024г. било образувано досъдебно производство № 296/2024г. за това, че на 24.07.2024г. в [населено място] пазар, обл.Шумен, по ул.Хаджи Димитър, срещу дом №2, е управляван лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег.№ [рег. номер], след употреба на наркотични вещества или техните аналози (конкретно-канабис), установено по надлежния ред, с проба № 58/24.07.2024г. на техническо средство за установяване на употребата на наркотични и упойващи вещества „Drager Drug Test 5000“, с номер ARSD-0017, представляващо престъпление от общ характер по чл.343, ал.3 от НК.

По отношение на установеното деяние, със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0307-000112/24.07.2024г. на полицейски инспектор при РУ - Нови пазар към ОДМВР - Шумен, упълномощен със Заповед № 372з-4057/31.12.2021г. на Директора на ОДМВР – Шумен, въз основа на съставения АУАН, относно установената употреба на наркотични вещества, на оспорващия била наложена ПАМ на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като на основание чл.172, ал.4 от ЗДвП били иззети СРМПС № ********* и 2 бр. регистрационни табели с № [рег. номер].

Заповедта била връчена лично на К. К. на 24.07.2024г., видно от отбелязването върху същата, а жалбата му е подадена в срока за обжалване чрез административния орган на 06.08.2024г.

По делото е представена цялата преписка по издаване на оспорения акт, включително и заверено копие от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, с която са определени лицата, осъществяващи контролна дейност по ЗДвП и Заповед № 372з-4057/31.12.2021г. на Директора на ОДМВР – Шумен, с която в т.1.11 са оправомощени служители на длъжност „полицейски инспектор“ група „Охранителна полиция“ при РУ – [община], РУ - Каолиново и РУ - В. П. с компетентност на територията на съответното РУ при ОДМВР – Шумен, да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171, т.1 (букви „а“, „б“, „в“, „г“, „е“, „ж“), т.2 (букви „а“, „б“, „в“, „д“, „е“, „л“, „м“, „н“), т.2а (буква „а“ и „б“), т.4 и т.5, буква „а“ от ЗДвП.

С писмо рег.№ ДА-01-2402/16.20.2024г. на прокурор от РП – Шумен, ТО – Нови пазар по делото е приложено писмо от старши разследващ полицай при РУ – Нови пазар към ОДМВР – Шумен, в което е посочено, че в хода на досъдебното производство по ДП № 296/2024г. по описа на РУ – [община], на 24.07.2024г. е назначена съдебно-химическа експертиза за установяване наличието на наркотични вещества или техни аналози в кръвта и урината, иззети от К. К.. Посочено е също, че към датата на изготвяне на писмото – 08.10.2024г., заключение по назначената СХЕ не е представено.

За изясняване на спорните факти по делото по искане на ответната страна са изслушани като свидетели полицейските служители М. Т. и Е. И., чиито показания съдът кредитира като безпротиворечиви и основаващи се на преки техни впечатления.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. «б» от ЗДвП № 24-0307-000112/24.07.2024г., издадена от полицейски инспектор в РУ-[населено място] пазар към ОДМВР-[населено място] - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. ЗППАМ е връчена на нейния адресат на 24.07.2024 г., поради което настоящата жалба, подадена на 06.08.2024 г., се явява депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, административният съд приема жалбата за основателна, по следните съображения:

Издадената заповед по правното си действие е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, от който произтичат отрицателни последици за адресата. За да бъде една принудителна административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, по начин и ред, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл. 22 от ЗАНН целта на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

С обжалваната заповед е наложена ПАМ на основание чл. 171, т. 2а, б. «б» от ЗДвП – прекратяване регистрацията на МПС за срок от 6 месеца до 1 година.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на основание чл. 165, ал. 1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. Със Заповед № 372з-4057/31.12.2021 г. директорът на ОД на МВР - [населено място] е оправомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл. 171, т. 2а, б. «б» от ЗДвП), в т. ч. служители на длъжност полицейски инспектор VI-V степен (ПК) в група „Охранителна полиция“ към РУ – [община], РУ – Каолиново и РУ – В. П. при ОДМВР-[населено място] – с компетентност за територията на съответното РУ към Областна дирекция на МВР – Шумен. Доколкото настоящата заповед е издадена от Д. Д., който заема именно въпросната длъжност в група „Охранителна полиция“ към РУ – Нови пазар при ОДМВР - Шумен, съдът приема, че същата е постановена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в изискуемата от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл. 59, ал. 2 от с. к. реквизити. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управление на МПС след употреба на наркотици или техни аналози, установено с техническо средство „Drager Drug Test 5000“. Административният орган е възпроизвел обстоятелствата, релевантни за приложението на процесната ПАМ, като е посочил и относимото правно основание – чл. 171, т. 2а, б. «б» от ЗДвП.

Въз основа на изложеното заповедта се преценява като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия й статут на утежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган и в предвидената от закона форма.

При направената преценка за съответствие на Заповед за прилагане на принудителна мярка № 24-0307-000112/24.07.2024г., издадена от полицейски инспектор при РУ – Нови пазар към ОДМВР – Шумен, с материалния закон, съдът намира следното:

Принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, което сочи, че същите са от вида "преустановяващи ПАМ" по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. Съгласно чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, "прекратяване на регистрацията на МПС", с който е извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, се прилага по отношение на собственика на МПС за това, че е допуснал да бъде управлявано от водач (в случая водачът и собственикът се персонализират в едно и също лице - жалбоподателят), след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с химико-токсикологично лабораторно изследване..., като при наличие на изследване от кръвна проба..., установените стойности са определящи, съгласно регламентацията от чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, регулираща административната принуда (при същите обективни факти) по отношение на водача на МПС. За да е материално законосъобразна процесната ПАМ, следва да е приложена след безсъмнено установено управление на лекия автомобил от оспорващия, след като е употребил наркотични вещества (в случая канабис), защото това именно е централният съставомерен факт и без неговото осъществяване/установяване няма нарушение на ЗДвП, а следователно и нормативна основа за прилагане на мярка от процесния вид.

В настоящия случай е безспорно установено, че при проверката на жалбоподателя на 24.07.2024 г. за употреба на наркотични вещества с „Drager Drug Test 5000“ с фабричен номер „ARSD-0017“, с тест № 58 е отчетено наличие на канабис, но водачът не е приел този резултат и е дал незабавно, в рамките на необходимото технологично време, биологични проби за извършване на медицинско изследване за наличието на наркотични вещества. Това е и нормативният ред, съгласно чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, съгласно чийто текст, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста, употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване.

По аргумент за противното от чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1/19.07.2017 г., резултатът за употреба на наркотични вещества следва да се установи от медицинското (химико-токсикологично) изследване и само в случай на отказ на водача да получи талона за медицинско изследване и при неявяване в определения срок, както и при отказ за изследване, се вземат предвид показанията на „Drager Drug Test 5000“, какъвто настоящият случай не е. При това положение, административният орган не е следвало да приема безкритично показанията на последния, а да изчака резултата от медицинското изследване, за което жалбоподателят е дал надлежни проби. В настоящото производство, по аргумент от чл. 3а, т. 2, във връзка с чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1/19.07.2017 г. и във връзка с чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, с приоритет следва да бъде ценен резултатът от съдебно-химическата експертиза, посредством който би се оборила/потвърдила презумптивната доказателствена сила на АУАН, серия GA № 127396/24.07.2024 г., съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. След като към датата на приключване на устните състезания по настоящото делотакава експертиза не е представена, то следва да се приеме, че отчетеният резултат от „Drager Drug Test 5000“ при процесната проверка, е неотносим към повдигнатия спор. И доколкото липсват доказателства за потвърждаване на неговия резултат за употреба на наркотични вещества, от медицинско изследване на биологичните проби, дадени от водача, не са налице посочените в заповедта фактически основания за нейното издаване. В тази връзка следва да се има предвид, че липсата на заключение на съдебно-химическата експертиза, назначена от разследващия орган по ДП № 296/2024г. по описа на РУ – [община], не може да бъде обсъждана в тежест на оспорващия.

От изложеното следва, че липсва материалноправно основание за прилагане на процесната ПАМ по отношение на оспорващия собственик, който в случая е и водач на лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег.№ [рег. номер], управлявал го на 24.07.2024 г. в [населено място] пазар, но при отсъствие на надлежни доказателства за употреба на наркотични вещества.

Съдът намира, че ПАМ в случая се явява и несъразмерна на целта, преследвана от закона. Касае се за водач на МПС, който е съдействал на контролните органи, проявил е добросъвестност, като е дал проба за изследване. В този смисъл съдът приема, че мярката засяга жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото за целта на преустановяване на нарушението. Наред с това съдът отчита обстоятелството, че срокът на ограничаване правата на водача посредством прилагане на процесната ПАМ, е обусловен от срока, в който лабораторията ще извърши изследването на биологичния материал. В Наредба № 1/19.07.2017 г. липсва нормативно регламентиран срок за извършване на изследването. Липсата на такова ограничение води до забавянето във времето на извършването на изследването и на оформянето на протокола с данните за резултатите, поради което и предвид срока на наложената ПАМ, налага извод за несъразмерност на същата.

Вярно е, че при издаване на ЗППАМ длъжностното лице действа в условията на обвързана компетентност – за да възникне същата обаче нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 2 от ЗДвП следва да бъде доказано по реда на Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. След като фактическото основание за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя не е доказано по предвидения от законодателя ред, т. е. с положителен резултат за наличието на наркотични вещества или техните аналози в дадените за изследване биологични проби след проведено химико-токсикологично лабораторно изследване, оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта му – отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

В обобщение на изложеното съдът приема, че ЗППАМ е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила поради неизясняване на фактите и обстоятелствата по случая и неизчакване на резултатите от кръвната проба, които са решаващи, както и в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена.

С оглед липсата на направено искане от жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски, такива не се присъждат.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

OТМЕНЯ по жалба на К. К. К. от [населено място] пазар, обл.Шумен, [улица], Заповед за прилагане на принудителна мярка № 24-0307-000112/24.07.2024г., издадена от полицейски инспектор в РУ - Нови пазар към ОДМВР - Шумен, с която на основание чл.171, т.2а, б. «б» от ЗДвП на К. К. К. е наложена ПАМ «прекратяване на регистрацията на лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег.№ [рег. номер]» за срок от 6 месеца, считано от 24.07.2024г.

Разноски не се присъждат.

На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото по реда на чл. 138, ал. 3 от АПК.