Р Е
Ш Е Н
И Е
№3364 12.08.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XX граждански състав, в публично съдебно заседание на
десети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря
Малина Петрова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 748 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от „Модстрой” ЕООД, ЕИК ********* против „Делта Контролс”
ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове
с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 266, ал. 1, вр. с чл.
258 и сл. и чл.86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че съобразно договор от 14.06.2017 г., по възлагане на
ответника, следвало да извърши СМР и доставка на хидроизолационни продукти за
административна сграда и цех за металопреработваща и ремонтна дейност, находящи
се в гр. ************, срещу възнаграждение от общо 59 520 лева с ДДС.
След извършване на доставки на 30.06.2017 г. и 05.07.2017 г., били издадени две
фактури за общо 31 774,56 лева – платени. Въпреки подписване на протокол
за окончателно извършените СМР /по – малко от първоначално уговорените/ на
17.07.2017 г., издадена фактура № 1835/31.07.2017 г. и настъпване на уговорения
падеж, остатъкът от дължимата сума в размер на 24 753,26 лева не бил погасен.
Поради неизпълнение в срок, се
дължало и обезщетение за забава в размер на 1189,63 лева за периода 23.07.2017 г. – 11.01.2018 г.
Моли се за присъждане на сумите,
ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на ИМ в съда –
12.01.2018 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговорэ, с който оспорва
исковете по основание и размер.
Главната претенция не била ликвидна и изискуема.
Признава наличието на правоотношението и доставка на строителни материали на
посочените дати, чиято стойност е платена. Остатъкът от възнаграждението не бил
дължим, т.к. работата не била приета – соченият протокол не бил подписан от
представител на възложителя. Отделно, изпълнените работи били изцяло
некачествени – веднага след извършване на ремонта на покрива, вследствие на
валежи, същият протекъл. Въпреки направените възражения, както и
неколкократните писмени и устни покани, недостатъците не били отстранени. Моли
се за привличане на трето лице – помагач и отхвърляне на исковете. Претендират
се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
главния иск:
В
тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение с ответника по договор за извършване на СМР и доставка на
материали; конкретния размер на уговореното възнаграждение за работата;
изпълнение на договорните си задължения, като изправна страна, т.е., че е
престирал качествено /точно и в срок/, като е извършил съответните дейности,
съобразно уговореното и работата е приета, респ. неоснователно е отказано
приемането й от възложителя, т.е. да докаже по основание и размер претенцията
си. С оглед възражението по чл. 301 ТЗ, в тежест на ищеца е да докаже момента
на узнаване от ответника за извършените без представителна власт действия във
връзка с приемане на работата.
В
тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, като установи възраженията
си в отговора и такива положителни факти, които да изключват, унищожават или
погасяват претендираното вземане, като с оглед чл. 301 ТЗ докаже незабавното
противопоставяне на извършено приемане, а при установяване на горните елементи
от фактическия състав на вземането от ищеца – да докаже, че е погасил търсената
сума.
При
така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен по
следните съображения:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните
обстоятелства: възникването на облигационно правоотношение между страните по договор
от 14.06.2017 г. с твърдяното
съдържание; плащане на доставените на 30.06.2017 г. и 05.07.2017
г. материали за общо 31 774,56 лева /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 9060/18.09.2018 г. – л.72-73/.
Съдът
приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите
доказателства.
Безспорно между страните е
сключването на процесния договор за изработка от 14.06.2017 г., по силата на
който ищецът се е задължил да извърши СМР в обект на ответника. Насрещно,
последният се е задължил да заплати възнаграждение, чиято крайна стойност
следва да се определи на база дейностите, удостоверени за извършени чрез
двустранно подписани протоколи. Претендира се остатък от възнаграждението с
оглед последно съставен протокол за приемане на СМР от 17.07.2017 г. /л.16/.
Възнаграждение се дължи след
приемане на работата. С оглед събраните доказателства съдът приема, че работата,
посочена в този протокол, е приета без забележки от възложителя. За този извод
се съобрази, че протоколът е подписан за последния от лице с представителна
власт – така – показанията на св. Д. /пр. о.с.з. на 07.12.2018 г./, който сам
признава, че е работил в дружеството като „**************”; с други изпълнители
също подписвал документи за приемане на работата; подписал протокола лично и се
е занимавал с всичко, свързано със строителството. Сочи, че към момента на
подписването му, не е имало видими недостатъци на така извършеното.
Документът е подписан от лице с
надлежна представителна власт, при което обвързва търговеца – възложител.
Изрично пълномощно не е изискуемо, вкл. по закон, достатъчно е доказване
обвързаността на приемащия с възложителя, каквато несъмнено е налице, предвид
трудовите правоотношения и дейността, с която се е занимавал свидетелят. Чл.
301 ТЗ не намира приложение. Възраженията на ответника са неоснователни.
Не се приема становището за
това, че към момента на подписване на протокола имало недовършена работа.
Първо, защото подобни оплаквания и възражения при подписването му, не са
отразени, второ, защото не е ясно изобщо кога и евентуално на кого и какво
точно е посочено като неизвършено, за да се прецени и дали е част от възложеното.
Забележки не се установяват при приемането, поради което и тази предпоставка за
дължимост на възнаграждението е доказана.
За възложителя е възникнало
задължението да плати търсеното възнаграждение.
В ОИМ са направени възражения за
недостатъци, които според съда имат характер на скрити такива, поради което и
следва да се обсъди въпросът дали са доказани и евентуално какво е отношението
им към дължимостта на възнаграждението.
За да бъде уважено такова
възражение, насочено към намаляване по см. на чл. 265, ал.1, пр. 3 ЗЗД – трябва
да се установи – наличието на конкретни недостатъци; своевременното уведомяване
за тях и съответен размер, с който да бъде намалено възнаграждението.
По делото не се установява с
категоричност кои са конкретните недостатъци на извършеното, които да са част
от възложеното и респ. прието, съгласно протокола. Такива конкретни данни не се
съдържат нито в СТЕ, нито се извличат от св. показания или други документи.
Появил се е теч – това е установено. Дали и кои от посочените в протокола
работи обаче са изпълнени некачествено и съответно са довели до недостатъците,
не се установява от ответника, който носи тежестта да установи възраженията си
в тази насока, вкл. и размера, с който следва да се намали възнаграждението,
съобразно неточното изпълнение. Отделно, СТЕ сочи, че появилите се течове се
дължат не само на СМР, но и на наличие на конструктивни проблеми, изискващи
нови технически решения, които не са включени като задължения на изпълнителя,
съгласно договора. В о.с.з. ВЛ допълва, че връзката между констатираните петна
на гипсовите пана по окачения таван на сградата и поставената хидроизолация е
косвена, предвид наличието на множество технологични отвори, които просичат
покривната конструкция. Аргументира, че предвид тези отвори, хидроизолацията с
малки забележки е направена добре. Не можел да отговори с категоричност
технически – дали петната са възникнали преди поставянето на хидроизолацията
или след това и не било ясно дали течът наистина е от покрива или е бил от
климатичната инсталация. Това нямало как да се установи.
При тези данни, не се установява
с категоричност наличието на недостатъци, които да се дължат на работата на
изпълнителя. Подобно доказване, което да изключва всякакво съмнение, че
течовете се дължат на неговата дейност, не е проведено. Причинна връзка между
тях и евентуално лошо изпълнение от ищеца, не е доказана по несъмнен начин.
Дори да се дължат на работата на ищеца, не се доказва която точно част от нея и
възложените дейности, е извършена неточно и некачествено, за да се стигне до
съответно намаляване на дължимата сума.
Дори да се приеме различно
становище, не са доказани и останалите предпоставки за уважаване на това
възражение.
Тъй като
се касае за скрити недостатъци, възражението за тях е следвало да бъде
направено незабавно след узнаването,
освен ако изпълнителят е знаел за него. Доказателства за незабавно уведомяване
не са представени. Първо, няма такива в какъв период евентуално след ремонта са
започнали валежи, респ. възложителят не доказа момента, в който е узнал за
недостатъците /за да се прецени срочността на възразяването - конкретен момент
не се установява вкл. от св. показания/, второ, изпратената и получена покана
на 14.12.2017 г., т.е. близо пет месеца след подписването на протокола за
приемане, с категоричност не може да се приеме за незабавно противопоставяне по
см. на закона. Показанията на св. В. също не внасят яснота по този въпрос, т.к.
са напълно лишени от конкретика кога евентуално и по какъв начин е възразено за
теча и дали и кога това изявление е стигнало до адресата преди горния момент.
Нещо повече – тя говори за течове през зимните месеци - януари и февруари на
2018 г. Ето защо и съдът приема, че и тази предпоставка за уважаване на
възражението за намаляване на търсеното възнаграждение, не е доказана, като
своевременно уведомяване по см. на чл. 264, ал. 2 ЗЗД, не е налице. Не се
установяват и конкретни недостатъци, както и стойността им, чрез която
евентуално да се иска намаляване на възнаграждението.
Предвид изложеното и доколкото
пълно и главно доказване на елементите от ФС на претенцията е проведено, а
защитните възражения на ответника – не са установени, главният иск следва да
бъде уважен, ведно със законната лихва като последица.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съдът достигна до извод за
наличие на главен дълг. Погасяване не се установява. В чл. 4.1 е уговорено, че
окончателно дължимото възнаграждение е дължимо в петдневен срок от приключване
и приемане на работата без забележки, за което съдът приема датата 17.07.2017
г. – подписване на протокола за установяване завършването на СМР. Ответникът е
изпаднал в забава от 22.07.2017 г. Обезщетението се претендира за период след
тази дата, като изчислено от съда, чрез он-лайн калкулатор, на осн. чл. 162 ГПК, възлиза на исковата сума. Поради това и претенцията следва да бъде
уважена.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представени са доказателства за плащане на: 990,13
лева – ДТ; 100 лв. – ССЕ; 2000 лева – платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС
/по отношение на което не е направено възражение за прекомерност до
преклузивния за това срок – приключване на устните състезания по делото/.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Делта Контролс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе” № 21 да плати на
„Модстрой” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Иван Вазов” № 61, вх.Б, ет.2, следните суми: 24 753,26 лева /двадесет
и четири хиляди седемстотин петдесет и три лева и двадесет и шест стотинки/ -
главница, представляваща остатък от дължимо възнаграждение по договор за
изпълнение на СМР от 14.06.2017 г.; 1189,63
лева /хиляда сто осемдесет и девет лева и шестдесет и три стотинки/ -
обезщетение за забава за периода
23.07.2017 г. – 11.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
постъпване на исковата молба в съда – 12.01.2018 г. до окончателното
погасяване, както и общо 3090,13 лева
/три хиляди и деветдесет лева и тринадесет стотинки/ - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банковa сметкa на ищеца,
съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.50/:
IBAN: *** – „Прокредит Банк” АД
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала!
КГ