Р Е
Ш Е Н
И Е № 6
0 9
13.10.2016 година,
гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на тринадесети септември през две хиляди и шестнадесета
година
в публичното заседание в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Велислава Ангелова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 19 по описа за 2016г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.”Младост
Ищецът
твърди, че с договор за потребителски кредит от 03.06.2014г. отпуснал на
ответника паричен кредит в размер на 1648,54лв. Сумата била изплатена от
кредитора по уговорения начин, с което ищецът изпълнил задължението си по него.
Усвояването на сумата ответникът удостоверил с полагането на подписа си. Въз
основа на чл.1 от договора за ответника възниквало задължението да погаси заема
на 12 месечни вноски, всяка от които по 157,15лв. Длъжникът преустановил
плащането на вноските по кредита на 18.07.2014г., към която дата била погасена
една месечна вноска. На основание чл.3 от договора вземането на кредитора
ставало изискуемо в пълен размер, ако кредотополучателят просрочи две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска.
По този начин ответникът следвало да заплати остатъка по заема в размер на
1728,78лв., представляващ оставащите 11 броя погасителни вноски към
20.08.2014г., към която дата станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората
погасителна вноска, кредотополучателят не изпълнил задължението си, което
принудило кредитора да изпрати покана за доброволно изпълнение, в която изрично
обявил вземането си за изискуемо и го поканил да го погаси. Поканата била
изпратена на адреса, деклариран в договора. Освен това към датата на депозиране
на заявлението по чл.410 от ГПК по кредита изтекла и последната падежна дата.
Ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер
на 153,47лв. за периода от настъпване на изискуемостта на кредита –
20.08.2014г. до 11.09.2015г. Предвид гореизложеното се иска постановяване на
решение, с което да се приеме за установено, че е налице вземане от страна на
ищеца от ответника в размер на 1511,17лв. – главница по кредита; 217,61лв. –
такса обработка по кредита; 153,47лв. – законна лихва за забава за периода от
20.08.2014г. до 11.09.2015г. Претендира разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва
изцяло иска като недопустим и неоснователен. Оспорва се настъпилата предсрочна
изискуемост, като се твърдят форсмажорни обстоятелства за закъснялото плащане,
както и извършено плащане по кредита.
Съдът като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена
следната фактическа обстановка :
По подадено от ищцовото
дружество заявление е образувано ч.гр.д.№2095/2015г. по
описа на РС-Хасково
по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите 1511,17лв. – главница; 217,61лв.
– такса обработка; 153,47лв. – мораторна лихва от 20.08.2014г. до 11.09.2015г.
и законната лихва върху главницата от 24.09.2015г. до изплащане на вземането,
дължими по договор за потребителски заем CREX-10768345 от 03.06.2014г., сключен
между страните, както и разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. За тези суми е издадена и заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2095/2015г.
по описа на съда. Видно от приложения с исковата молба договор за потребителски
кредит е, че същият е сключен между А.Г.С. и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД на 03.06.2014г., в който е отразено размера на сумата,
предоставена на кредитополучателя, размера на погасителните вноски и броя на
същите. С исковата молба се представя и изпратената до ответника покана и
фактурата, по която е изплатена заемната сума.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД, като се иска установяване
на вземане на ищеца към ответника за посочената в исковата молба сума. Съдът
намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в
срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че
дължи суми на ищеца по силата на договор за потребителски заем. Разгледан по
същество иска се явява основателен. Видно от представения договор, сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника на 03.06.2014г. последният
е получил в заем сумата от 1648,54лв. срещу поетото от него задължение да я
върне заедно с лихвите и разноските по кредита. Страните по този договор са
уговорили вноските за погасяване на задължението и срока, в който следва да
стане това, както и съответното оскъпяване на кредита. До ответника е изпратена
покана за заплащане на сумите, които се дължат на ищеца, с оглед
преустановяване на плащането от страна на кредитополучателя на 13.03.2015г.
Въпреки дадените указания с доклада по делото на ответника да представи
доказателства за изплащане в съответните срокове на дължимите по договора за
заем задължения, такива не се представиха по делото. В отговора ответникът
твърди, че при изразено от него желание да заплати втората си вноска по кредита
бил уведомен от служителка на ищцовото дружество, че този кредит е обявен за
предсрочно изискуем. Същевременно твърди, че не бил поканен да заплати дължимата
втора вноска по договора. Съдът намира тези възражения на ответника за
неоснователни, тъй като същите не се подкрепят с доказателства, а освен това са
противоречиви и доста несвързани. От една страна ответникът заявява, че не
знаел, че кредита е обявен за предсрочно изискуем, а от друга, че още като
отивал да заплаща втората си вноска му казали това. Несъмнено от представените
писмени доказателства по делото се установява, че между страните съществува
договорно отношение, по силата на което ответникът се е задължил да върне на
ищеца заетата му сума заедно с лихви и разноски по кредита. Липсват данни, от
които да се направи извод за основателност на възраженията на ответника за
недължимост на процесните суми. Доколкото изцяло в тежест на ответника е възложено
да установи, че е извършил съответно заплащане на задължението си към ищцовото
дружество, а в тази насока липсват доказателства, съдът приема, че иска се
явява основателен. С оглед изхода на делото и предвид постановеното
Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът
счита, че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца разноските в
настоящото и в заповедното производство в общ размер на 680,30лв., от които 80,30лв.
за държавна такса и 600лв. за юрисконсултско възнаграждение. Съдът счита, че не
следва да се присъждат разноски в поискания от ищеца размер от 122,80лв. за
държавна такса и от 160,45лв., тъй като липсват данни по делото да са заплащани
държавни такси в тези размери. На репариране подлежат действително направените
от страните разноски, поради което основателно се явява искането на ищеца да му
се заплати сумата от 80,30лв., която е направил като разноски за държавна такса
в двете производство /заповедно и исково/, както и сумата от 600лв. за
юрисконсултско възнаграждение отново в двете производства.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Г.С. с ЕГН:********** ***, че
дължи на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.”Младост
ОСЪЖДА А.Г.С.
с ЕГН:********** ***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.”Младост
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.