Определение по дело №97/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 164
Дата: 25 февруари 2022 г. (в сила от 25 февруари 2022 г.)
Съдия: Анета Николова Братанова
Дело: 20223001000097
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 164
гр. Варна, 25.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова

Магдалена Кр. Недева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20223001000097 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна
жалба подадена от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД-гр. София,
представлявано от изпълнителните директори М.М.-Г. и П. Д., чрез процесуалния
представител адв. Н.Д., срещу решение № 479/02.12.2021 год., постановено по т.д.№
104/2021 год. по описа на ВОС, в частта, с което съдът е осъдил ЗК ЛЕВ ИНС АД да
заплати на Я.С.А. от гр. Варна, разликата над 18 000 лв. до присъдените 45 000 лв.,
представляващи застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие ПТП, реализирано на 14.01.2017 г. около 17:30 часа в гр. Варна, бул.
„Народни будители“ на паркинга пред бл. 53, вх. „А“, по вина на водача на лек
автомобил “Дачия Логан“, с рег. № *******, който към момента на инцидента е бил
застрахован при ответника по застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“, обективирана в Полица № BG/22/116000729234, със срок на
валидност до 20.03.2017 г., ведно с мораторна лихва върху посочената главница за
периода от 11.11.2020 г. до 16.02.2021 г. и законна лихва върху тези суми, считано от
предявяване на иска 17.02.2021 г. до окончателното им изплащане.
Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон. Излага подробни съображения за неправилно
приложение нормата на чл. 52 ЗЗД, което е довело до прекомерност на определеното
от съда обезщетение за неимуществени вреди, несъответно по размер на действително
претърпените вреди, като пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП.
Поддържа възражението за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата.
Навежда оплаквания, че определеният размер на обезщетението не кореспондира с
трайно установената съдебна практика по аналогични случаи. Позовава се на
1
обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие през 2017г. Моли съда да отмени обжалваното решение в
съответната му част, като отхвърли исковата претенция за разликата над 18 000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди следствие настъпило на
14.01.2017г. ПТП, ведно със законната лихва считано от предявяване на
застрахователната претенция пред застрахователя на 11.11.2020г. до окончателното
изплащане на задължението като неоснователна и недоказана. Претендира сторените
по делото разноски.
Решението в останалата му частта е влязло в законна сила и не е предмет на
обжалване.
Жалбата е редовна и надлежно администрирана.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна
Я.С.А., чрез адв. К. от ВАК, с който се изразява становище за неоснователност на
жалбата с подробно изложени съображения за това. Намирайки решението за
правилно, обосновано и законосъобразно моли съда да потвърди същото, респ. да
остави въззивната жалба без уважение. Претендират се сторените в производството
пред ВАпС разноски.
Страните не претендират събирането на нови доказателства във въззивното
производство.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимната страна, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
при наличие на правен интерес от обжалването и отговаря на изискванията на чл. 262
ГПК. Представени са доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по сметка
на ВАпС. Жалбата отговарят и на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл.
261 от ГПК, поради което се преценява от въззивния съд като процесуално допустима
и редовна. Предвид така очертания от жалбата спор пред тази инстанция, въззивният
съд намира, че не се налага служебно събиране на други доказателства или даване на
указания на страните за предприемане на процесуални действия за доказване на
релевантни факти и обстоятелства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, с призоваване на страните, на основание чл. 267, ал. 1 от
ГПК.
Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба подадена от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД-гр. София, представлявано от изпълнителните директори
2
М.М.-Г. и П. Д., чрез процесуалния представител адв. Н.Д., срещу решение №
479/02.12.2021 год., постановено по т.д.№ 104/2021 год. по описа на ВОС.
НАСРОЧВА производството по в.т.д. № 97/2022г. по описа на ВАпС в о. с. з.
на 27.04.2022 г. от 14.45 часа, за които дата и час да се призоват страните с препис
от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3