№ 345
гр. Пловдив, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20235001000363 по описа за 2023 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 вр. с чл. 294 ГПК.
Образувано, след като с Решение № 50043 от 06.06.2023г., постановено
по т.д. 53 по описа за 2022г. на ВКС, ТК, І отд. е отменено решение № 89 от
28.07.2021г. по в.т.д. № 293/2021г. по описа на АС Пловдив, с което е
обезсилено решение № 26029 от 26.01.2021г. по т.д. № 137/2019г. на ОС
Стара Загора в частта, с която е отхвърлен предявения от Г. А. иск срещу ЗК
„Л.И.“ АД за заплащане на сумата от 40 000 лв. – разлика над присъдените
100 000 лв. до претендираните 140 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес,
вследствие на получените телесни увреждания при ПТП, настъпило на
30.06.2018г., ведно със законната лихва от 13.10.2018г. до окончателното й
заплащане и е прекратено производството, като делото е върнато на
въззивния съд за ново произнасяне от друг съдебен състав.
Решението на ОС Стара Загора е обжалвано от ищеца Г. Н. А.,
представляван от адв. П. К. с твърдения за неправилност и необоснованост
при определяне справедливия размер на обезщетението и формално
приложение на чл. 52 ЗЗД и за неправилност на решението при определяне
началния момент за дължимост на законната лихва, считано от 13.10.2018г., а
именно след изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал.1 ГПК. Искането
1
отправено до въззивният съд е решението в частта, с която предявения иск е
отхвърлен за разликата над присъдените 100 000 лв. до претендираните
140 000 лв. да бъде отменено и да бъде поставено друго, с което иска бъде
уважен в пълен размер като в полза на ищеца се присъдят още 40 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 08.07.2018г., евентуално от
13.07.2018г.. Претендира разноски.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв, с който ЗК
„Л.И.“ АД ЕИК ...... със седалище и адрес на управление гр. С., бул. С.ш. №
67А, представляван от юристконсулт Р.Ч. оспорва жалбата и настоява
съдебното решение да бъде потвърдено.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269, чл.271 от
ГПК и чл.294 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по обективно
съединени искове на Г. Н. А., ЕГН ********** с адрес: с. Д., ул. “С.” №8
против „З.К. Л.И." АД, ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Ч.в." № 51Д с правно основание чл. 432 КЗ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 140 000 лв., след като е
допуснато от първоинстанционния съд изменение на предявения иск в посока
неговото увеличаване от 25 000 лв., частично от 80 000 лв. и за имуществени
вреди в размер на 431.56 лв.. Твърденията, на които се основават предявените
искове се свеждат до следното: на 30.06.2018 г. около 16:40 ч., по ПП-1-6, км.
331+500, при управление на моторно превозно средство - л.а. марка „Т.",
модел „К.В.", с рег. № ......, управляван от водача Р.К.Р., ЕГН **********,
последният нарушил правилата за движение по пътищата, като навлязъл в
лентата за насрещно движение и блъснал правомерно движещия се в
собствената си лента лек автомобил марка „О.", модел „А.", с рег. № .....,
управляван от Г. Н. А.. В резултат на станалото ПТП са причинени телесни
повреди на Г. Н. А.. Ищецът твърди, че по случая е образувано ДП № 284-ЗМ-
840/2018 г. по описа на РУП - Казанлък, както и че причина за настъпване на
процесното ПТП и вредните общественоопасни последици от него е
виновното нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на
водача Р.К.Р.. Като сочи, е налице пряка причинна връзка между деянието на
водача Р.К.Р. и настъпилите обществено опасни последици - причинените
телесни повреди на ищеца Г. Н. А., както и че гражданската отговорност на
последния, като водач на увреждащия л.а. „Т.", модел „К.В.", с рег. № ...... към
датата на ПТП-то е била застрахована при ответника със застрахователна
полица № ....... г. ищецът сочи, че е предявил претенцията си за изплащане на
обезщетение пред ЗД "Л.И." АД и е представил всички документи, с които
разполага, но въпреки това застрахователят е отказал да определи и изплати
застрахователно обезщетение.
Ищецът твърди, че в резултат на процесното ПТП е получил следните
2
травматични увреждания: Фрактура феморис синистра. Фрактура хумери
синистра. Фрактура клавикуле декстра. Фрактура пелвис декстра, както и че
непосредствено след инцидента на 30.06.2018 г. е приет за лечение в УМБАЛ
„Проф. д-р Ст. К." АД с оплаквания от множество травми по главата,
крайниците, гръден кош и таз, силна болка и невъзможност да се движи,
силно болезнена и деформирана лява ръка, активните и пасивни движения му
били силно ограничени и болезнени, изпитвал болка и оток в областта на
дясна клавикула, активните и пасивни движения в дясна раменна става били
леко ограничени и болезнени, налична била силна палпаторна болезненост в
слабинната област и дясна ТБС, активните и пасивни движения в ставата му
били ограничени и болезнени, лявото бедро - оточно и деформирано,
активните движения - невъзможни, а пасивните - силно болезнени, левият
крак бил скъсен и външно ротиран, налична била палпаторна болезненост в
лява колянна става и ляв глезен. Сочи, че са му извършени клинични
прегледи, консултации със специалист - неврохирург, хирург, кардиолог и
анестезиолог, лабораторни и образно-диагностични изследвания и е
проведено медикаментозно лечение, а съгласно оперативен протокол № 367
от 11.07.2018 г. под интубационна анестезия е извършена оперативна
интервенция: открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, хумерус.
На 16.07.2018 г. пострадалият е изписан от болницата с окончателна
диагноза: Фрактура феморис синистра. Фрактура хумери синистра. Фрактура
клавикуле декстра. Фрактура пелеис декстра, като му е издаден болничен
лист за 47 дни отпуск по болест.
Ищецът твърди, че в резултат на увреждането, получено при
настъпилото на 30.06.2018 г. ПТП търпи силни болки и страдания, а
възстановяването му продължава и към настоящия момент. Сочи, че
вследствие на инцидента е получил фрактури на горни и долни крайници,
контузия на гръден кош със серия фрактури на ребра двустранно, което е
наложило спазване на постелен режим за дълго време, ограничило е
двигателната му активност, изпитвал е болки, а за известен период от време е
разчитал на близките си за задоволяване на елементарните си жизнени
потребности. Сочи, че за възстановяването на наранените крайници са му
били извършени оперативни интервенции, както и че оздравителния му
процес продължава и към настоящия момент, съпътстван с нарушения на
съня, напрегнатост и невъзможност да се натоварва психически и физически.
Обобщава, че освен болките е изживял и силен стрес, който ще остане за цял
живот в неговото съзнание.
Въз основа на изложеното и като твърди, че вредите са му причинени в
резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил Р.К.Р.,
за които отговаря ответникът по делото ЗК "Л.И." АД, настоява съда да
постанови решение, с което да осъди ЗК "Л.И." АД да му заплати
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки, страдания и стрес, вследствие на получените телесни
увреждания при процесното ПТП, в размер на сумата от 140 000 лв., както и
3
обезщетение за причинените му в тази връзка имуществени вреди в размер на
431.56 лв.. Претендира законна лихва върху всяка една от сумите, считано от
08.07.2018 г. – датата, на която изтича срокът по чл.429, ал. 3 от КЗ, вр.
чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът – „З.К. Л.И." АД, ЕИК: ......, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Ч.в." № 51Д в срока по чл. 367, ал.1 ГПК е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер.
Конкретно оспорва твърдението, че станалото ПТП е причинено единствено
по вина на застрахования при него водач, както и описания механизъм на
ПТП-то. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан и оспорва твърдяните
да са настъпили увреди за ищеца, както и размера на претендираното
обезщетение, който счита за значително завишен и несъответен на принципа
на справедливост.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с
която ищеца подържа твърденията в исковата молба относно обстоятелствата
и причините, при които е настъпило процесното ПТП, както и твърденията за
претърпени травматични увреждания и във връзка с тях настъпилите
имуществени и неимуществени вреди. Оспорва възраженията на ответника
както неоснователни.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната
искова молба, с който ответника подържа направените с отговора на исковата
молба оспорвания и възражения.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като
допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС
е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно
обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл.
380 КЗ със застрахователна претенция, депозирана на 13.07.2018г. /л.15/, по
която застрахователя с писмо изх. № 8764 от 10.08.2018г. е уведомил
заявителя, че е необходимо представянето на конкретни документи, като
липсват данни да е определил и изплатил застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.
496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за
доброволно уреждане на спора е приключила с отказа на застрахователя да
4
определи и изплати обезщетение, което обосновава извод за допустимост на
прекия иск по чл. 432 КЗ.
Не е спорно, а това се установява и от данните съдържащи се в
образуваното ДП № 284-ЗМ-840/2018г., а и от прочита на съставения
констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 02.07.2018г., че на
30.06.2018г. около 16.40 ч. в с. М., обл. С.З. на път ПП-І-6, км. 331 + 500 е
станало ПТП, като водача на лек автомобил с рег. № ......, марка Т., модел
К.В., Р.К.Р. е навлязъл в лентата за насрещно движение и е ударил движещия
се в нея лек автомобил рег. № ....., марка О., модел А., управляван от ищеца.
Не се спори, че гражданската отговорност на водача на МПС с рег. №
...... е била застрахована към датата на станалото ПТП при ответното
дружество, което след като е било сезирано със застрахователна претенция от
пострадалия не е определило, нито заплатило застрахователно обезщетение.
Спорните между страните във въззивното производство факти и
обстоятелства са очертани от посоченото във въззивната жалба, които се
свеждат до неправилна преценка на първостепенния съд, обосновала
справедливия размер на дължимото се на ищеца обезщетение.
За отговор на този спорен въпрос от значение са събраните гласни
доказателства и приетата автотехническа и съдебномедицинска експертиза.
В качеството на свидетел в проинстанционното производство е
разпитана З.И., чиито показания съдът преценява с приложението на чл. 172
ГПК и кредитира, като подкрепени от останалите събрани по делото
доказателства. Свидетелката твърди, че след станалото ПТП ищеца бил
приет в болница, където е пролежал 16 дни и след това е изписан за домашно
лечение, при провеждане на което се нуждаел от чужда помощ, тъй като не
можел да стои прав, нито да отиде до тоалетна. Твърди, че и понастоящем
ищеца изпитва болка, когато се разваля времето, както и че има затруднения
при движение, куца и не може да си вдига ръката до горе. Заявява, че Г. не е
посещавал рехабилитация, както и че пирона му е махнат, но въпреки това
няма подобрение; не може да извършва физически труд, както и да стои прав
повече от 10-15 минути и да легне на страната, на която е счупения крак.
Свидетелката заявява, че вследствие преживяния стрес ищеца изпитва страх
от шофиране.
В аналогичен смисъл са и показанията на другия разпитан по делото
свидетел В.Б., които съдът кредитира като преки и непосредствени и без
данни за заинтерисованост. Свидетелят твърди, че когато пристигнал на
местопроизшествието, заварил ищеца целия в кръв, със силни болки и без
здраво място. Сочи, че Г. пролежал в болницата две седмици, където пъшкал
и охкал, не ставал и не говорел, а когато се прибрал вкъщи се нуждаел от
чужда помощ в т.ч. и за да отиде до тоалетна. Твърди, че и понастоящем
ищеца не се е възстановил, още куца, лявата ръка е с ограничения в
движението, променил се е като човек – не говори, не шофира, затворил се е в
5
себе си и не излиза, което си обяснява с белезите по лицето. Свидетелят сочи,
че ищеца е бил трудово ангажиран, а понастоящем не е, тъй като има
ограничения в двигателната активност и оттам и в работоспособността.
От данните съдържащи се в съдебно медицинската експертиза, която
като приета от съда и неоспорена от страните, настоящия състав кредитира се
установява, че получените от ищцата увреждания: множество травми по
главата, горни и долни крайници, гръден кош и таз, счупване на ляво бедро,
счупване на раменна кост на левия горен крайник; счупване на дясна ключица
и счупване на таза са настъпили в резултат на процесното ПТП. По
отношение на счупването на лявото бедро експерта е посочил, че то е довело
до трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок по –
дълъг от 30 дни, а за пълно възстановяване при правилно протекъл
оздравителен период е необходим срок от 8-10 месеца. Счупването на лявата
раменна кост сочи, че причинило трайно затруднение в движението на левия
горен крайник за срок по – дълъг от 30 дни и при правилно протичане на
оздравителния процес периода на пълно възстановяване е 4-5 месеца.
Счупването на дясната ключица и счупването на таза експерта сочи, че са
причинили трайно затруднение в движенията на десния горен и долните
крайници за период по - дълъг от 30 дни и при правилно протичане на
възстановителния период са довели до пълно възстановяване в период от 2-3
месеца. На ищеца е проведено болнично лечение, непосредствено след
инцидента за период от 17 дни, а впоследствие домашно амбулаторно за
период от 253 дни, а през 2019г. е провел болнично лечение за отстраняване
на поставен инплант в бедрената кост в рамките на 5 дни и последващ щадящ
домашно – амбулаторен режим за период от около 20 дни. Според експерта са
налични данни за остатъчни ограничения в движенията при разгъване и
сгъване на левия горен крайник и лек дефицит при движенията в левия долен
крайник, които са в пряка връзка на причинност със станалото ПТП. Изводът
на експерта е, че ищеца е бил с поставен предпазен колан, тъй като ако не е
бил при този механизъм на ПТП и последвалото обръщане на автомобила
травмите биха били много по – тежки и дори биха довели до летален изход.
Съдът определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като
се ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост не е
абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се зачетат. Такива обективни обстоятелства в
конкретният случай са причинените телесни увреждания, изразяващи се в
четири фрактури, а именно - на ляво бедро, на лява раменна кост, на дясна
ключица и на таза, като първата от тях наложила период на възстановяване
около 10 месеца и две оперативни интервенции, в т.ч. и поставяне на инплант
и всяка от тях предизвикала трайно затруднение в движението на крайниците
и обусловили необходимост от чужда помощ за задоволяване на елементарни
битови потребности у мъж в зряла, трудоспособна възраст; нарушили
6
обичайната му ангажираност, вкл. и трудова, ограничили социалните му
контакти и довели до страхови усещания при шофиране. Преценявайки от
една страна възрастта на увредения – зряла, трудоспособна и факта, че
уврежданията са оздравели, макар и с наличните остатъчни ограничения в
движенията при разгъване и сгъване на левия горен крайник и лек дефицит
при левия долен крайник, които експерта не е категоричен дали ще бъдат
преодолени с времето и факта, че увредите са превърнали ищеца от
работоспособен мъж в асоциален, предвид наличните белези по главата,
изпълнен със страхове и в невъзможност да се реализира трудово, съдът
счита, че справедливия размер на обезщетението по смисъла на чл. 52 ЗЗД е
100 000 лв., който размер е приет за справедлив и от решаващия
първоинстанционен съд. С посоченият размер, според настоящия състав на
съда, ще се постигне целта на института за репарация на търпените от ищеца
неимуществени вреди, като се съобразят икономическите условия в страната
към момента на настъпване на ПТП-то и същевременно се спази
общественото разбиране за справедливост, ориентир, за което са нормативно
определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя – ищец, че при
определяне справедливия размер на обезщетението съдът не е отчел факта, че
освен коментираните четири фрактури, същия е претърпял и множество други
по – леки увреди по цялото тяло, които са повлияли процеса на
възстановяване в негативна посока. Този факт не е установен, дори напротив
от експерта д-р П. е отречен, като е посочено, че остатъчните дефицити в
двигателната активност на ищеца са вследствие непроведена рехабилитация,
а не вследствие съпътстващите увреждания.
Невярно е твърдението, че определения за справедлив размер на
обезщетението не е съобразен и с факта, че ищеца е бил в трудоспособна
възраст, а причинените му увреждания са довели до неговото обездвижване и
са наложили ползването на чужда помощ. Точно тези обстоятелства са
обосновали размера на определеното като справедливо обезщетение, което е в
размер значителен и адекватен както на претърпените увреждания, така и на
социално икономическата обстановка към момента на настъпването на
увредите.
До същия правен извод е достигнал и решаващия първоинстанционен
съд, поради което и решението в частта, с която предявения иск за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над
присъдените 100 000 лв. до пълния заявен размер от 140 000 лв., като
съобразено с материалния и процесуален закон, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция разноски се дължат
на ответника по жалбата и те се изразяват, съгласно приложения списък на
разноските по чл. 80 ГПК, в юристконсултско възнаграждение, което
определено от съда при съобразяване на чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал.1 от
7
Наредба за заплащане на правната помощ е в размер на сумата от 360 лв..
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 26029 от 26.01.2021г., постановено по
т.д.№ 137 по описа за 2019г. на ОС Стара Загора в частта, с която е отхвърлен
предявеният от Г. Н. А. ЕГН ********** с адрес с. Д., ул. С. № 8 против „З.К.
Л.И." АД, ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч.в." №
51Д иск за заплащане на сумата над присъдените 100 000 лв. до
претендираните 140 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие претърпени телесни увреждания при ПТП, станало на
13.10.2018г..
В останалата част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Г. Н. А. ЕГН ********** с адрес с. Д., ул. С. № 8 да заплати
на „З.К. Л.И." АД, ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Ч.в." № 51Д сума в размер на 360 лв., представляваща дължимо
юристконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8