РЕШЕНИЕ
№ 3070
гр. Пловдив, 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330119497 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от К. М. К., ЕГН **********, с адрес гр.
П., ул. „***“ № *, против „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ЖК Люлин № 7, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46,
представлявано от П. Д., с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо
ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 20,00 лв.
– платена при начална липса на основание по клауза за такса „Оценка на
досие“ по договор за потребителски кредит № *** от ***г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
09.12.2021 г., до окончателното изплащане на сумата; и 50,00 лв. – платена
при начална липса на основание по клауза за такса „Кредит у дома“ по
договор за потребителски кредит № *** от *** г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.12.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата.
В хода на съдебното дирене е допуснато по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК
изменение на размера на исковете, като е приета окончателна претенция,
както следва: за сумата от 4,60 лв. – платена при начална липса на основание
по клауза за такса „Оценка на досие“, и за сумата от 77,93 лв. платена при
начална липса на основание по клауза за такса „Кредит у дома“.
В исковата молба и уточняваща молба от 22.12.2021 г. се твърди, че
между страните е сключен договор за потребителски кредит № *** от *** г.,
по силата на който ответникът предоставил на ищеца парична сума в размер
1
на 1100 лв., при фиксирана лихва от 31,82 % и ГПР – 48 %, съгласно чл. 2 от
договора. Общата дължима сума била 2310,25 лв. В исковата молба се излагат
съображения, че договорът за кредит, за който, като потребителски кредит, се
прилагали разпоредбите на ЗПК, е недействителен на основание чл. 22 ЗПК,
тъй като нарушавал разпоредбите на чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. В договора
било уговорено и заплащането на две такси - „Оценка на досие“ и „Кредит у
дома“, сумите по които не се дължали на основание чл. 10а ЗПК, защото
реално представлявали разходи, свързани с отпускането и управлението на
кредита. Сумите, начислени по двете такси представлявали също така разход
по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и водели до завишаване на ГПР
над законоустановения лимит в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Последното, на основание
чл. 21, ал. 1 ЗПК, водело до нищожност на клаузите, въз основа на който
двете такси са начислени. В уточняваща молба се твърди, че по договора за
кредит била заплатена сумата от 2038,45 лв. на ответното дружество, което се
установявало от справка на извършените плащания. Поради изложеното се
иска връщане на недължимо платените суми по двете клаузи.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от
„Файненшъл България” ЕООД, с които е излагат възражения за изтекла
погасителна давност и такива за неоснователност на претенцията. Твърди се,
че давността за процесните претенции е започнала да тече със сключването на
договора – *** г., като 5-годишния срок по чл. 114 ЗЗД бил изтекъл на дата
16.11.2021 г., т.е. преди предявяването на настоящия иск. Излага съображения
за неоснователност на твърденията на ищеца, че процесния договор за кредит
нарушавал изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. В случая бил
уговорен фиксиран лихвен процент, който е посочен в договора. Ясно бил
посочен и процента на разходите – 48 % на годишна база, както и общата
дължима сума – 2310,25 лв. Поддържа, че сумите, начислени за таксата
„Кредит у дома“ не следвало да се включват в ГПР по кредита. Излага
аргументи, че клаузите, предвиждащи заплащане на такса „Оценка на досие“
и „Кредит у дома“ не са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и не
нарушават изискванията на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. По тези съображения моли
предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен сключен между ищеца, като кредитополучател,
и „Файненшъл България” ЕООД, като кредитодател, Договор за
потребителски кредит № *** от *** г., с който на ищеца е предоставен
паричен заем в размер от 1100 лв., при фиксиран ГЛП по заема – 31,82 %, и
посочено ГПР от 48 % и обща дължима сума – 2310,25 лв. В договора е
посочено, че потребителят дължи заплащане на такса „Оценка на досие“ в
размер на 55 лв., включена при изчисляването на процента на разходите,
както и такса за услугата „Кредит у дома“ в размер на 938,27 лв., която не е
взета предвид при формирането на ГПР. Последната се дължи за доставка на
заетата сума в брой по местоживеене на потребителя и седмично домашно
събиране на вноските по кредита. В договора не е посочено конкретно за
2
предоставянето на каква услуга се дължи такса „Оценка на досие“.
Представени са и действащите общи условия. Погасяването на дължимите
суми по двете такси се осъществявало ежеседмично, заедно с погасителни
вноски по кредите, което е видно от погасителния план по договора.
По делото са депозирани от „Файненшъл България” ЕООД справки за
извършени плащания от К.К. към ответното дружество по процесиня договор,
вкл. и за погасяване на двете такси. Видно от справките ищецът е превел
сумата от общо 25,76 лв. за заплащане на такса „Оценка на досие“, и общо
437,92 лв. за такса за услугата „Кредит у дома“.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Между ищеца и „Файненшъл България” ЕООД е възникнало
облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит
№ *** от *** г., при което ищецът е имал качеството на кредитополучател и
на потребител. С оглед на установените по делото факти съдът споделя
съображенията в исковата молба за недействителност на процесния договор
на основание чл. 22 ЗПК, като не се споделя изложеното от ответника в
обратния смисъл. В случая е налице правоотношение по договор за
потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението – настоящ
ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на
ЗЗП, поради което същият се ползва със законустановената потребителска
закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен
и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя. В процесната хипотеза съдът
намира, че приложимия ГПР по Договор за потребителски кредит № *** от
*** г., не е коректно посочен, тъй като сумата, дължима за такса за услугата
„Кредит у дома“, неправилно не е взета предвид при изчисляването му.
Същата представлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
защото е пряко свързана с договора за кредит, известна е на кредитора и се
дължи от потребителя. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в
заблуждение относно размера на реалните разходи по кредита, които ще
направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Последното е видно от
съдържанието на самия договор за кредит, където е посочен ГПР от 48 %, при
изчисляването на който са отчетени единствено възнаградителната лихва и
таксата за „Оценка на досие“. Освен това, като се вземат предвид размера на
заетата сума – 1100 лв., този на таксата „Кредит у дома“ – 938,27 лв., и срока
на договора – 60 седмици, е очевидно дори и без специални познания, че
процентът на годишните разходи не е равен на посочения в договора.
Доколкото договорът за кредит се намира за недействителен на
основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, то по силата на чл. 23 ЗПК
кредитополучателя дължи връщане само на чистата стойност на кредита, т.е.
получената главница, но не и на начислените лихви и такси. Видно от
3
представените справки за извършени плащания ищецът е платил на ответника
сумата от 25,76 лв. за заплащане на такса „Оценка на досие“, и 437,92 лв. за
такса за услугата „Кредит у дома“, които се намират за недължимо платени,
поради което и на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД подлежат на
връщане.
За пълнота следва да се посочи, че клауза, предвиждаща заплащане на
такса за услугата „Кредит у дома“, противоречи и на разпоредбата на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК, тъй като тази услуга е свързана с действия по усвояването и
управлението на кредита, които са част от дейността на кредитора по
предоставянето на кредита. Целта на таксите и комисионните по смисъла на
чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора
при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на
кредит. По този начин клаузата е нищожна и на самостоятелно основание –
чл. 21, ал. 1 ЗПК. При същите съображения е нищожна и клаузата,
предвиждаща заплащане на такса за услугата „Оценка на досие“, в случай че
същата се дължи за проверка на кредитоспособността на длъжника, което
отново е свързано със сключването на договора, респ. усвояването на кредита,
но също така е и задължение за кредитора и не следва да се прехвърля
отговорността от неговото неизпълнение върху потребителя.
Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна
давност на процесните вземания. Действително договорът е сключен на *** г.,
но изпълнението на задълженията за заплащане на двете такси е разсрочено
във времето и съответната част от това задължение е следвало да се плаща
едновременно с ежеседмичните погасителни вноски по кредита, последната
от които е била на 10.01.2018 г. Видно от представената справка за извършени
плащания, на дата 27.06.2017 г., т.е. на дата, предхождаща предявяването на
иска с по-малко от пет години, ищецът е платил за погасяване на таксата за
услугата „Оценка на досие“ сумата от 4,6 лв., а за таксата „Кредит у дома“ –
77,93 лв. Посочените суми напълно съответстват по размер на настоящата
искова претенция, поради което безпредметно се явява обсъждането дали са
налице предходно платени суми за заплащане на двете такси, давността, за
които е изтекла.
С оглед на горното исковете се намират за основателни и доказани по
размер, предвид съдържанието на представените справки, поради което ще се
уважат. Като законна последица от уважаването им, в полза на ищеца ще се
присъди и законната лихва върху присъдените суми от датата на подаване на
исковата молба до погасяване на вземането.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищеца на основание
чл.78, ал.1 ГПК и с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК и Договор за
правна защита и съдействие. В негова полза следва да се присъди сумата от
100 лв. разноски за държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2,
т. 1 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения всеки от ответниците следва да заплати в полза на АД „Г.“
4
сумата от по 360 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за оказана правна
помощ на ищцата по настоящото дело.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ЖК Люлин № 7, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46,
представлявано от П. Д., да заплати на К. М. К., ЕГН **********, с адрес гр.
П., ул. „***“ № *, сумата в размер на 4,60 лв. (четири лева и 60 ст.) –
недължимо платена по клауза за такса „Оценка на досие“ по договор за
потребителски кредит № *** от *** г., и сумата от 77,93 лв. (седемдесет и
седем лева и 93 ст.) – недължимо платена по клауза за такса „Кредит у дома“
по договор за потребителски кредит № *** от *** г., ведно със законната
лихва върху всяка от сумите, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 09.12.2021 г., до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ЖК Люлин № 7, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46,
представлявано от П. Д., да заплати на К. М. К., ЕГН **********, с адрес гр.
П., ул. „***“ № *, сумата от 100 лв. (сто лева) разноски за заплатена
държавна такса.
ОСЪЖДА „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ЖК Люлин № 7, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46,
представлявано от П. Д., да заплати, основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на АД
„Г.“, БУЛСТАТ ***, със служебен адрес гр. П., ул. „***“ № *, сумата от 360
лв. (триста и шестдесет лева) с ДДС, представляващо адвокатско
възнаграждение, дължимо за оказана правна помощ на ищеца по настоящото
дело.
Сумите могат да бъдат платени на ищеца по банкова сметка:
IBAN: ***, банка „***“ АД.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
5