№ 33811
гр. София, 12.12.... г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20211110155364 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът, като констатира, че исковата молба е редовна и че предявеният иск е
процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и страните са направили
доказателствени искания, на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл.
146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л. В. И. за спиране на производството по
гр.д. № 55364/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 169-ти състав, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4
ГПК. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в
друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на
спора. В конкретния случай ответницата обосновава искането си за спиране с твърдението,
че срещу ищеца е било повдигнато обвинение по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26 НК
(закана с престъпление) и било образувано НОХД № .... по описа за 2021 г. на СРС, НО, 99-
ти състав. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
В настоящия случай предмет на делото са извършените от ответницата деяния (а не
извършените от ищеца), респ. тяхната противоправност и настъпилите от тях вреди. Ето
защо съдът намира, че искането на ответницата за спиране на делото на основание чл. 229,
ал. 1, т. 4 ГПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО.
I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът твърди, че на 03.09.2021 г. бил на гости на приятелката си Л. И. – ответница в
1
настоящото производство, в дома в гр. София, ж.к. адрес, като през нощта избухнал
скандал помежду им. Твърди, че ответницата взела един от домакинските ножове, започнала
да го размахва пред очите му и да го заплашва. Преценил, че ако не успее да вземе ножа от
ответницата, ще пострада сериозно, поради което предприел действия в тази насока.
Последвало сборичкване между тях, в резултат на което ищецът получил увреждания,
изразяващи се в наранявания с нож по челото, множество охлузвания по ръцете и тялото и
множество кръвонасядания. Твърди, че по време на инцидента и след това претърпял силни
болки и страдания, които продължили три-четири седмици. Получените травми му
причинили и психическо разстройство и общо увреждане на здравословното му състояние.
Ето защо моли ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от 3000 лв. обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
03.09.2021 г., до окончателното изплащане на обезщетението. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с
който оспорва исковата претенция по основание и размер. Ответницата не оспорва, че на
процесната дата страните действително са се намирали в дома в гр. София, бл. 233, ет. 8,
ап. 38, но оспорва да е заплашвала и умишлено наранила ищеца. Оспорва изложените в
исковата молба твърдения, като твърди, че не тя, а ищецът след продължителни заплахи и
психически тормоз над нея взел два ножа и предприел действия да нареже лицето и косата