Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

Гр. К., 19.02.2020 г.

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. К.,  ІI – ри състав  в публично заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета  година, в състав :

 

 

                                    Районен съдия : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

 

При секретаря                Д.М.                    и в присъствието

на прокурора                                                                разгледа докладваното

от съдията                             Атанасова                     АНД № 322  по описа

за 2019 година, за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

 

 

          Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания / ЗАНН /.

Образувано е по жалба на ЕТ „С.Е.С.Т.С.М.”, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. К., ул. „С.“ № 173, представляван от С.И.М., ЕГН **********  / правоприемник ЕТ „С.Е.С.А.А./ срещу наказателно постановление № 427003 – F427602 /  08.04.2019 година, издадено от Началник на Сектор „О.Д.“ - С.Ц.Н.Н.С., с което на едноличния търговец е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500.00 / петстотин / лева за извършено административно нарушение по чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 година на МФ.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, поради което моли съдът да го отмени. Упълномощеният защитник на жалбоподателя сочи, че НП е получено от С.В., който е имал пълномощно, но в същото същият не е упълномощен изрично да получава актове и НП.

Въззиваемата страна Т.Н.Н.С.редовно призована не изпраща представител. Същата, чрез гл. юрк. Е. е депозирала писмена защита, в която излага подробни доводи за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена данъчна проверка от контролните органи на Т.Н.Н. в търговски обект – хотел - ресторант, находящ се в гр. К., ул. „С.“ № 173 на 15.10.2018 година, било установено, че обектът се стопанисва от жалбоподателя, като при извършена контролна покупка на 1 бр. фанта / кенче / и 1 бр. кафе, на обща стойност 1.70 лева, същата е заплатена с банкнота с номинал 10.00 лева и е върнато ресто от 8.30 лева, не е издадена фискална касова бележка или бележка от кочан.

Проверката е документирана в протокол за извършена проверка от 15.10.2018 година. С оглед на това на ЕТ „С.Е.С.Т.С.М.”, ЕИК : ********* е съставен акт за установяване на административно нарушение №  F427602 / 19.10.2018 година. В него е отразено, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а именно : Е.С.Е.С.“ не е отпечатало в 7 – дневен срок след изтичане на месеца съкратен отчет на фискалната памет за месеците през 2018 г., както следва : януари – не е отпечатан, февруари – не е отпечатан, април – не е отпечатан, май – не е отпечатан, август – не е отпечатан, за въведеното в експлоатация в обекта Фискално устройство модел T., № на фискално устройство ZK039535, № на фискална памет 50044988, регистрирано в НАП с потвърждение № 3045532 / 23.08.2011 г.   

На 08.04.2019 г. въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, видно от съдържанието на което административно наказващият орган възприел описаната от свидетеля М.Ю.А. фактическа обстановка, но с фиксиране на различен времеви период от този, посочен в акта, а именно само за един месец от  посочените в АУАН, за „месец август“, а другите месеци посочени в АУАН не са посочени. На нарушението е дадена правна квалификация по чл. 41, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и на основание санкционната норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл. 185 ал. 1 от ЗДДС на дружеството било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500.00 / петстотин / лева.

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени  доказателства - акт за установяване на административно нарушение, протокол за извършена проверка, както и от събраните гласни доказателства по делото.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, правилност и обоснованост, прави следните изводи :

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения :

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление, констатира следното : актът и издаденото въз основа на него НП са съставени при допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на задължителни според чл. 42 - чл. 57 от ЗАНН реквизити. Нормата на чл. 57 ЗАНН е императивна и липсата на който и да било от изброените реквизити обуславя отмяна на НП без да се разглежда спора по същество. В конкретния случай, съдът в резултат на вмененото му задължение за служебна проверка, констатира липса на дата на извършване на нарушението - чл.57, ал.1, т. 5 ЗАНН. Същата не е изяснена в хода на производството пред АНО, а остана неизяснена дори в хода на съдебното производство. В обстоятелствената част на НП е отразено, че „Е.С.Е.С.“ не е отпечатало в 7 – дневен срок след изтичане на месеца съкратен отчет на фискалната памет за месец август – не е отпечатан, за въведеното в експлоатация в обекта Фискално устройство модел T., № на фискално устройство ZK039535, № на фискална памет 50044988, регистрирано в НАП с потвърждение № 3045532 / 23.08.2011 г.“. Според цитираната като нарушена разпоредба на чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства „в 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година лицето по чл. 3 отпечатва съкратен отчет на фискалната памет на всяко устройство в обекта за съответния период.“. Следователно за процесния период, жалбоподателят е имал законово регламентиран 7 - дневен срок да отпечата месечния отчет и до тази дата не носи административно наказателна отговорност. Нарушението е извършено чак след изтичане на определения 7 - дневен срок, който законът предоставя за изпълнение на вмененото задължение. Конкретна дата  на нарушението липсва както  в НП, така и в АУАН. Нещо повече – дори фиксираните периоди в НП и АУАН са различни като в нито един от двата документа не е посочена дата, нито дори период на извършване  на нарушението, нещо което в с.з. не  конкретизира в показанията си и актосъставителя М.Ю.А..  Внимателният прочит на текста на НП сочи, че в него е посочена само датата на проверката - 15.10.2018 г., но това безспорно не е момента на извършване на нарушението, поради което съдът приема, че дата на извършване на нарушението в АУАН и в обжалваното НП липсва. Следва да се има предвид, че при липса на яснота относно датата на извършване на деянието, обективно е нарушено и правото на защита на нарушителя / доколкото НП очертава рамките на „обвинението“ /, т.к. същият е поставен в невъзможност да разбере кога се твърди, че е извършил нарушението, респективно - да организира адекватно защитата си.

За изчерпателност следва да се отбележи, че административно – наказващият орган е съобразил, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1 и при това положение е посочил, че санкционирането е на осн. чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС, но нито в АУАН, нито в НП се съдържат фактически констатации, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи, а това като елемент от фактическия състав следваше да фигурира, доколкото е определящо за правилната квалификация на нарушението и съответно определяне на наказанието.

В допълнение на изложеното настоящият съдебен състав не споделя доводите на защитата на жалбоподателя относно пълномощното на упълномощеното от жалбоподателя лице / л. 18 от делото /. Съдът намира, че независимо, че АУАН е съставен и връчен на пълномощник на жалбоподателя, то на последния не е ограничено правото да участва в административнонаказателното производство, доколкото по делото е налично изрично пълномощно за представителство пред всички държавни органи и данъчните органи. За посоченото пълномощно ЗАНН не е предвидил като форма и съдържание как следва да бъде оформено пълномощното, респ. по отношение на същото се прилагат общите правила. В действащото българско законодателство няма обща правна норма, която да установява изисквания за съдържанието на пълномощното, с оглед валидността на упълномощителната сделка или на последващата я правна сделка или действие, извършени чрез пълномощника. При възприетия от законодателя в общата уредба на упълномощаването принцип на свободата на договаряне, единственото общо правило, което може да бъде изведено по тълкувателен път е, че за да е налице упълномощаване с последиците, необходимо и достатъчно е в пълномощното ясно и еднозначно, общо да е изразена волята на упълномощителя за извършване на правни сделки или действия от негово име чрез пълномощника, като последният също следва да е ясно и еднозначно посочен в пълномощното /така Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5 / 2014 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК/. В настоящия случай, по делото е представено пълномощно, в което са индивидуализирани по несъмнен начин упълномощителя – Симеон Н. Владов и действията, които могат да бъдат извършвани от името на упълномощителя. Поради изложеното, съдът намира, че несъмнено пълномощникът е имал представителна власт при съставянето на АУАН и връчването на наказателното постановление, което не е ограничило правото на защита на жалбоподателя.

          Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

         

          ОТМЕНЯ наказателно постановление № 427003 – F427602 /  08.04.2019 година, издадено от Началник на Сектор „О.Д.“ - С.Ц.Н.Н.С. с което на ЕТ „С.Е.С.Т.С.М.”, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. К., ул. „С.“ № 173, представляван от С.И.М., ЕГН ********** е наложено административно наказание :  „Имуществена санкция“ в размер на 500.00 / петстотин/ лева, на основание чл. 185 ал.  2, вр. ал. 1 от  ЗДДС.    

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване  пред Административен съд – С. област в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                                     

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :