Номер 30729.10.2020 г.Град гр. Горна Оряховица
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Горна ОряховицаIV състав
На 27.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Пламен А. Станчев
Секретар:Анита Е. Личева
като разгледа докладваното от Пламен А. Станчев Административно
наказателно дело № 20204120200635 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А. А. А. е останал недоволен и чрез защитника
адв. А.Д. от АК – Търговище обжалва електронен фиш серия К № 3730693,
издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на основание чл. 189, ал. 4
във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушаване на разпоредбата на чл. 21,
ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП. Поставя под съмнение дали е установено точно
мястото на заснемане на автомобила и на фиксиране на скоростта му с
техническото средство, дали изображението на изготвената с техническото
средство фотоснимка на нарушението е достатъчно ясно, за да позволи да се
установят марката, модела, видът, регистрационният номер и другите
индивидуализиращи данни на заснетия автомобил, както и дали в хода на
административнонаказателното производство е събрана достатъчно
информация за заснетия автомобил. Моли съда да отмени обжалвания
електронен фиш.
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото
на жалбата.
1
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно
призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по
жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 03.02.2020 г. в 21:33 часа при км 153+343 на път I-4 бил заснет със
стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № 00209D33F1A0
лек автомобил *** с рег. № ***, движещ се в посока към град В. със скорост
109 км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение на
скоростта от 60 км/ч. За установеното с автоматизираното техническо
средство нарушение против жалбоподателя А. А. А. в качеството му на
собственик на автомобила бил издаден обжалваният електронен фиш серия К
№ 3730693, в който било прието, че в момента на заснемането автомобилът се
е движел със скорост от 106 км/ч.
Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя срещу разписка на
03.08.2020 г. На 11.08.2020 г. защитникът адв. Д. подал по пощата жалбата
против фиша.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства,
подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган в
срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП от лице с надлежно учредена представителна
власт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания
електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа
законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
2
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката, по която да се
извърши доброволното й плащане.
От данните в справките „Преглед на фиш” на л. 12 и 13 е видно, че
електронният фиш е издаден на 25.06.2020 г., т. е. четири месеца и двадесет и
три дни след посочената във фиша дата на извършване на нарушението,
съвпадаща с датата на неговото заснемане. При това положение следва да се
приеме, че към момента на издаване на електронния фиш не е изтекъл
шестмесечният давностен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, броен от заснемането
на нарушението.
Към настоящия момент не е изтекъл и срокът на предвидената в чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК тригодишна преследвателна давност, която по силата на чл.
11 от ЗАНН намира приложение и за процесното административно
нарушение. (В този смисъл задължителните указания в т. 2 от Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия
на ВАС по тълк.д. № 1/2014 г.) Посочената давност е започнала да тече на
03.02.2020 г., когато е извършено нарушението. На основание чл. 81, ал. 2 от
НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН същата е прекъсната на 25.06.2020 г., когато е
издаден обжалваният електронен фиш (справките л. 12 и 13). От това
прекъсване е започнала да тече нова тригодишна преследвателна давност,
прекъсната на 03.08.2020 г., когато фишът е връчен на жалбоподателя.
Започналата да тече на 03.08.2020 г. нова тригодишна преследвателна давност
не е изтекла към момента на настоящото произнасяне. Към момента на
настоящото произнасяне не е изтекла и регламентираната в чл. 81, ал. 3 във
вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН абсолютна
преследвателна давност от четири години и половина, започнала да тече на
датата на извършване на нарушението 03.02.2020 г.
Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.
От приложената към изпратената в съда преписка снимка № 257,
заснета със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с №
00209D33F1A0 (л. 8 от делото), представляваща по смисъла на чл. 189, ал. 15
3
от ЗДвП веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес, както и от данните от паметта на
техническото средство, възпроизведени на същия хартиен носител, се
установява, че на 03.02.2020 г. в 21:33 часа при км 153+343 на път I-4, на
територията на община Лясковец, лек автомобил с рег. № *** се е движел със
скорост 109 км/ч.
Изображението на посочената по-горе фотоснимка е ясно и позволява
да се разчете номерът на заснетия автомобил, каквото е изискването на чл.
189, ал. 15 от ЗДвП. Поради това е неоснователно изложеното в жалбата
предположение, че изображението не е достатъчно ясно, за да се
индивидуализира заснетият автомобил.
Видно от приетата като писмено доказателство схема на вертикалната
сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км
152+000 до км 155+000 (л. 32 – 33), посоченото във фиша място на
нарушението при км 153+343 в посока към град В. попада в зоната на
действие на пътен знак В26, поставен при км 153+300, с който е въведено
ограничение на скоростта от 60 км/ч. От същата схема се установява, че
посоченото място на нарушението при км 153+343 се намира по посоката на
движение на автомобила *** с рег. № *** на 6 м след мястото, на което е била
монтирана стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580 (км
153+337). Тези данни съответстват на изображението върху разпечатката от
видеоклипа, възпроизвеждащо заснетата задна част на автомобила с
поставената върху нея табела с регистрационен номер ***. От друга страна,
от данните в т. 1.4 на методическите указания за реда за работа със
стационарна система MultaRadar SD 580 (л. 20 от делото) се установява, че
дистанцията на измерване на тази система е от 1 м до 99 м. Следователно
намиращият се в момента на заснемане на нарушението лек автомобил на
позиция при км 153+343 на пътя е попадал в обхвата на радарния сензор на
стационарната видео-радарна система, разположена при км 153+337.
Предвид изложеното е неоснователно изложеното в жалбата
предположение, че не е установено точно мястото на заснемане на
автомобила и на фиксиране на скоростта му с техническото средство.
От приетото като писмено доказателство удостоверение 10.12.4888,
4
издадено от Българския институт по метрология (л. 19), се установява, че е
одобрен типът на стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580, с
която е заснет автомобилът и е измерена скоростта му. Срокът на валидност
на удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от
08.12.2010 до 08.12.2020 г. и включва датата на заснемане на процесното
нарушение. От протокол за проверка № 45-С-ИСИС/22.08.2019 г. (л. 17) е
видно, че използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна
система MultaRadar SD 580 с МАС № 00209D33F1A0 е преминала последваща
метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията
за това средство за измерване.
Предвид изложеното следва да се приеме, че фактът на извършване на
нарушението е установен по несъмнен начин.
От приложената към преписката и приета като писмено доказателство
справка за собствеността на моторното превозно средство, изготвена чрез
системата EUROCARIS (л. 11), се установява, че към датата на нарушението
03.02.2020 г. заснетият с техническото средство автомобил с рег. № *** е бил
собственост на жалбоподателя. Посочената справка съдържа данни за
марката, модела и номера на рамата на заснетото моторно превозно средство,
както и необходимите данни за еднозначно определяне на собственика на
автомобила (в т.ч. име, дата и място на раждане, място на пребиваване,
държава на пребиваване и адрес).
Предвид изложеното е неоснователно развитото в жалбата
предположение, че в хода на производството не са събрани данни за заснетия
автомобил.
В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП жалбоподателят не е представил в ОД
на МВР – Велико Търново декларация с данни за различно от него лице,
управлявало собствения му автомобил по времето и на мястото, посочени в
електронния фиш. Поради това и по аргумент от разпоредбите на чл. 188, ал.
1, изр. 1 и изр. 2 от ЗДвП за извършеното с автомобила нарушение следва да
бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя в качеството му на
собственик на това моторно превозно средство.
Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като
5
административно нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП. За това
нарушение на жалбоподателя е наложено абсолютно определеното в закона
по вид и размер административно наказание глоба от 400 лв.
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 109
км/ч с 3 км/ч до приетата за установена скорост от 106 км/ч е в интерес на
жалбоподателя, тъй като изключва възможните неблагоприятни за него
последици от допустимата грешка на измерване със стационарната видео-
радарна система MultaRadar SD 580 (т. 1.4 от цитираните по-горе
методически указания на л. 20 от делото). Така извършеното редуциране на
фактически измерената скорост е в съответствие с основния принцип в
административнонаказателното право, че наказание може да бъде наложено
само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин. В
процесния случай обсъжданото редуциране не води до промяна на правната
квалификация на нарушението или до друго основание за налагане на
различно административно наказание, тъй като и двете превишения на
скоростта – фактически измереното от 49 км/ч и приетото за установено от 46
км/ч – попадат в хипотезата на чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, за която законът
предвижда абсолютно определено по вид и размер административно
наказание. Ето защо в крайна сметка решението на издателя на фиша да
приеме за установена скорост на движение на автомобила с 3 км/ч по-ниска
от фактически измерената не се отразява на законосъобразността на
електронния фиш.
Правилно е и решението в конкретния случай да не се прилага
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Приетото за установено превишение на
скоростта от 46 км/ч надвишава значително границата от 10 км/ч, над която
деянието съставлява административно нарушение по чл. 182, ал. 2 от ЗДвП.
Липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Поради това не може да се приеме, че конкретното нарушение
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения по чл. 182, ал. 2 от
ЗДвП, което да даде основание за квалифицирането му като маловажен
случай на такова нарушение.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че обжалваният електронен
6
фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3730693 , издаден от
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на А. А. А. , ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, с друг известен адрес ***, със съдебен адрес *** – адв.
А.Д., е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лв.
(четиристотин лева) на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5
от Закона за движение по пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл.
21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7