РЕШЕНИЕ
№ 4526
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110102458 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕООД срещу А. К. З., с която са
предявени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2
ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: сумата от 866,84
лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № ***/*** г., сключен
между „***“ АД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени от „***“ АД на ищеца с
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –07.09.2023 г. до окончателното
плащане, сумата от 139,77 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода
от 18.12.2018 г. до 20.01.2020 г., и сумата от 370,81 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 18.12.2018 г. до 04.09.2023 г., за които суми на 10.11.2023 г. е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50006/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът „***“ ЕООД твърди, че между „***“ ЕАД и ответницата А. К. З. е сключен
договор за потребителски кредит № ***/*** г. по електронен път по силата на ЗПФУР, а
именно: като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние на
кредитодателя чрез отправяне на предложение чрез използване на средства за комуникация.
Сочи, че на кредитополучателя е предоставена цялата изискуема от закона информация в т.
ч. и Общите условия при спазване на изискванията на ЗПК. Твърди, че по силата на
договора ответникът е получил сумата от 1000 лв., която е следвало да върне чрез 13 броя
вноски от по 91,51 лв. всяка в срок до 20.01.2020 г., съгласно погасителен план,
представляващ Приложение № 1 към него, при фиксиран лихвен процент от 41,24 % и
годишен процент на разходите (ГПР) от 50 %. Твърди, че на 18.12.2018 г. ответницата е
сключила договор за предоставяне на поръчителство с „***“ ЕООД, въз основа на който
между „***“ ЕАД и „***“ ЕООД бил сключен договор за поръчителство от *** г., според
1
който поръчителят се задължил да отговаря солидарно със заемополучателя за всички негови
задължения по кредита. Твърди се още, че предвид неизпълнение на задълженията на
длъжника по договора за кредит и след изпратено уведомление до ответника, на 23.02.2021
г. „***“ ЕООД погасил всички дължими от кредитополучателя по процесния договор за
кредит суми. Допълва още, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** г. и
Приложение № 1 към него „***“ ЕАД е прехвърлил в полза на ищеца вземанията си по
договора срещу ответницата, която е била уведомена за извършената цесия с имейл от
01.04.2021 г., с което обосновава и активната си материалноправна легитимация да
претендира процесните вземания. Поддържа още, че ответницата е неизправна страна по
договора за кредит, тъй като до изтичане на крайния му срок – 20.01.2020 г. не е върнала
заемната сума по него. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответницата А. К.
З., чрез назначения от съда особен представител адв. В., с който оспорва предявените искове.
Оспорва наличието на облигационни отношения между страните. Оспорва „***“ ЕАД да е
предоставило процесната сума. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представения договор за потребителски кредит № ***/*** г. и Приложение № 1
към него се установява, че на посочената дата е сключен договор за потребителски кредит,
по силата на който „***“ АД, в качеството на кредитодател, се е задължил да предостави на
А. К. З., в качеството на кредитополучател, кредит в размер на 1000 лв., срещу поемане от
нейна страна на насрещно задължение за връщане на същия в срок до 20.01.2020 г. съгласно
погасителен план. Уговорено е сумата да се изплаща посредством 13 бр. месечни
погасителни вноски всяка в размер от по 91,51 лв., като кредитополучателят дължи и
годишен лихвен процент в размер на 30,93 % при годишен процент на разходите от 50,00 %,
при което общият размер на всички плащания възлиза на сумата от 1189,63 лв. Съгласно чл.
4, ал. 2, вр. ал. 1 от договора като условие за пораждане на действието му и усвояване на
сумата е предвидено предоставянето на поръчителство от одобрено от „***“ АД юридическо
лице в срок от 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредита или банкова
гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението. Уговорено е, че срокът за одобрение
на заявлението на кредитополучателя при предоставяне на обезпечение е 24 часа от
предоставянето на обезпечението, както и че в случай, че в посочения срок
кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че
заявлението не е одобрено от „***“ АД, съответно договорът няма да породи действие
между страните.
Като писмени доказателства по делото са представени и приети още Общи условия за
предоставяне на кредити на „***“ АД, приложими към договорите за предоставяне на
потребителски кредит и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителските кредити, в който също са посочени параметрите на договора за
потребителски кредит.
Приет е Договор за предоставяне на поръчителство от *** г., ведно с Приложение №
1 към него, между „***“ ЕООД, в качеството на поръчител, и А. К. З., в качеството на
потребител, с който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с „***“
ЕАД, по силата на който да отговаря пред него солидарно с потребителя за изпълнението на
всички негови задължения, възникнали съгласно договор за потребителски кредит с
отпусната сума от 1000 лв. и краен срок на погасяване –20.01.2020 г., срещу което
потребителят се е задължил да заплати месечно възнаграждение в размер от по 73,73 лв.
Съгласно чл. 3, ал. 1, поръчителят е длъжен при писмено поискване от страна на „***“ ЕАД
2
да заплати всички изискуеми задължения на потребителя по договора за потребителски
кредит, след уведомяване на потребителя за постъпилото искане за плащане и предоставяне
на информация за общия размер на задълженията (чл. 3, ал. 2). Страните са постигнали и
съгласие, че поръчителят е длъжен да уведоми потребителя по електронна поща за
извършеното плащане в срок от два работни дни, считано от плащането, както и да му
предостави информация за общия размер на извършеното плащане и за това кои задължения
са погасени с него (чл. 3, ал. 4). Договорът за предоставяне на поръчителство не носи подпис
за страните по него.
Приет е и Договор за поръчителство от 18.12.2018 г. между „***“ АД и „***“ ЕООД,
по силата на който поръчителят се е задължил да отговаря солидарно с ответника за
изпълнение на задълженията, произтичащи от договор за потребителски кредит с отпусната
сума от 1000 лв. и краен срок на погасяване –20.01.2020 г.
По силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от *** г.
сключен между „***“ ЕАД, наречен в договора „Цедент 1“, „***“ ЕООД наречен в договора
„Цедент 2“ и „***“ ЕООД, наречен в договора „Цесионер“, „Цедент 1“ продава в полза на
цесионера свои парични вземания, произтичащи от просрочени и незаплатени договори за
кредит на физически лица, сключени между „Цедент 1“ в качеството на кредитодател и
физическите лица, в качеството им на кредитополучатели, индивидуализирани в
Приложение № 1 към договора, които към 23.02.2021 г. са в размер на 1 217 129,93 лв. По
силата на договора „Цедент 2“ продава възмездно на цесионера свои парични вземания,
произтичащи от встъпване на поръчителя „***“ ЕООД в правата на първоначалния кредитор
по просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, сключени между
първоначалния кредитор „Цедент 1“ като кредитодател и физическите лица –
кредитополучатели, както и вземанията на „Цедент 2“ по договорите за предоставяне на
поръчителство по потребителски кредити на „***“ ЕАД, ведно с техните привилегии,
обезпечения и другите им принадлежности, включително и с начислените лихви.
Предвидено е още, че вземанията на „Цедент 1“ са посочени в Приложение № 1 към
договора, а вземанията на „Цедент 2“ са индивидуализирани в Приложение № 1 към него,
които към 23.02.2021 г. са в размер на 11 494 818,60 лв. Уговорено е, че Приложение № 1 се
изготвя и подписва на хартиен носител от двете страни при сключване на договора и
съдържа поотделно описание на вземанията на „Цедент 1“ за всеки отделен договор за
потребителски кредит, вземанията на „Цедент 2“, произтичащи от встъпване на поръчителя
„***“ ЕООД в правата на първоначалния кредитор по просрочени и неизплатени договори за
кредит на физически лица, сключени между първоначалния кредитор „Цедент 1“ като
кредитодател и физическите лица – кредитополучатели, както и вземанията на „Цедент 2“.
Изрично е посочено, че прехвърлянето и фактическото предаване на вземанията, предмет на
договора, настъпва с подписването му. Отразено е, че неразделна част от договора за цесия
са Приложение № 1 – списък на индивидуализираните и прехвърлени вземания,
Приложение № 2 – приемнопредавателен протокол, Приложение № 3 – пълномощно в полза
на цесионера за уведомяване на длъжниците по прехвърлените вземания съгласно чл. 99 ЗЗД
и Приложение № 4 – Рамков договор за поръчителство между „Цедент 1“ и „Цедент 2“,
ведно с приложенията и анексите към него.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, което
след преценка по реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира изцяло, се установява, че в системата
на „***“ ЕАД е налице регистрирано и одобрено кандидатстване и сключване на договор за
кредит № ***/*** г., с посочено лице – А. К. З.. Вещото лице уточнява, че съгласно
алгоритъм на функциониране на ЕС, в процеса на кандидатстване клиентът е достигнал до
стъпка, в която е необходимо маркиране с отметки на предварително празни полета към
които са прикачени линкове към документи, съдържащи: Съгласие за обработка на лични
данни; Стандартен европейски формуляр и Договор за финансова услуга с *** плюс с
Общите условия, като ако не се маркират задължителните отметки, не може да бъде
3
натиснат бутон „вземи парите сега“ и кредитът не би могъл да бъде отпуснат. Вещото лице е
установило, че в административния панел на ЕС в „***“ ЕАД е отразено с „да“ направените
от клиента отметки. В случая клиентът не е маркирал/дал съгласие да се присъедини към
Лоялната програма на „***“ ЕАД и не е маркирал маркетинг съгласие. Системата е
изпратила автоматично мейл съдържащ СЕФ, Договор за кредит и ОУ на 18.12.2018 г. от
„***“ ЕАД до е-мейла посочен от клиента.
Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза,
няма информация на коя дата и по какъв начин е усвоена сумата по кредита. По договора за
извършвани плащания в общ размер на 330,48 лв. Според вещото лице размерът на
годишния процент на разходите по процесния договор, изчислен без да се включва
възнаграждението за поръчител е 35,72 %, а при включването му –344,79 %.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ,
вр. чл. 9 ЗПК, чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: възникването на валидно облигационно правоотношение между
„***“ ЕАД и А. К. З. по силата на процесния договор за потребителски кредит № ***/*** г. с
твърдяното съдържание; изпълнение на задължението на „***“ ЕАД за предоставяне на
заемната сума по договора, при което за ответницата е възникнало насрещно задължение за
връщане на усвоената заемна сума; валидно постигната уговорка за връщане на кредита с
надбавка лихва; настъпване на изискуемостта на вземанията към длъжника и ищеца и
уведомяване на ответницата за извършената цесия; изпадане на ответницата в забава;
размера на претендираните суми.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже
погасяване на процесните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение
за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне. Договорът за потребителски кредит
следва да се сключи в писмена форма на хартиен или друг траен носител със
задължителното му съдържание по чл. 11 ЗПК. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен
носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до
него информация по начин, който позволява лесното използване за период от време,
съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява
непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.
В ЗПК е предвидена възможност договорът за потребителски кредит да бъде
сключен от разстояние. Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително и само средства за комуникация от разстояние - едно или
повече.
Съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ писмената форма на документ е спазена, ако е съставен
електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронното изявление е
представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа несловесна
4
информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл.
13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена
или логически свързана с електронното изявление за установяване на авторството му.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови
услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както и, че е получил
съгласието на последния за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на
посочените обстоятелства се прилага чл. 293 от ТЗ, а в случаите на електронни изявления –
Закона за електронния документ и електронния подпис /в действащата редакция/.
В конкретния случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е
била изключително по електронен път, поради което приложение към същата намират
нормите на ЗЕДЕП /сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни
знаци/. Съгласно чл. 3, ал. 1 на ЗЕДЕП, в редакцията му към 22.11.2017 г., електронен
документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител,
който дава възможност да бъде възпроизвеждано. С оглед разпоредбите на чл. 13, ал. 3 и ал.
4 ЗЕДЕП съдът достига до извод, че законът придава значението на подписан документ само
на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис,
допускайки страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен. Същевременно съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП
електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически
свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство.
Доказателствената сила на така създадения електронен документ е такава, каквото законът
признава на подписания писмен документ. Ако се касае за частен документ, той се ползва с
такава сила само за авторството на изявлението – арг. чл. 180 от ГПК, а ако изявлението
съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, то това увеличава
доказателствената стойност на документа, без да му придава материална доказателствена
сила, каквато имат само подписаните официални документи – чл. 179, ал. 1 ГПК.
Съдебната практика приема, че електронният документ не е необходимо да бъде
инкорпориран на хартия и подписан. В този смисъл е и легалната дефиниция на понятието
по чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23
юли 2014 г., съобразно която електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано
в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.
В случая, по делото е представен в писмен вид договор за потребителски паричен
кредит № ***/*** г. и договор за поръчителство от *** г., като възпроизвеждането на
електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му.
Представеният по делото препис, заверен от страната, е годно и достатъчно доказателство за
авторството на изявлението и за съдържанието му /арг. от чл. 184, ал. 1 ГПК/. Преписът има
значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните, документи, които
съгласно чл. 180 ГПК се ползват с формална
доказателствена сила за авторството им. Ако другата страна не поиска предоставяне на
документа на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за
авторството на волеизявлението и съдържанието му (в този смисъл е Решение №
70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/12 г. на ВКС, IV г. о.). Същият съдържа електронно
изявление (попълнен електронен формуляр), като доколкото не съдържа характеристиките
на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по см. на чл. 13, ал. 2 и 3
ЗЕДЕУУ, то следва да се приеме, че документът е подписан с обикновен електронен подпис
– част от електронните изявления са свързани и с установяване на авторството на документа,
като съдържат информация за самоличността на лицето, от което изхождат изявленията –
трите имена на ответницата, адрес, телефон, ЕГН, сметка и други. Действително значение на
подписан
5
саморъчен документ е придадено само на този електронен документ, към който е прибавен
квалифициран електронен подпис, но разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ допуска
страните да се съгласят в отношенията им помежду им да придадат на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен.
В случая с оглед ангажираните по делото писмени доказателства – договор за
потребителски кредит № ***г., общи условия към него, договор за поръчителство от *** г.,
съдържащи подробна информация относно личните данни на ответницата А. К. З., в т. ч. и
три имена, ЕГН, адрес, номер на лична карта, с която информация няма основание да се
счита, че кредитодателят, респ. поръчителят биха разполагали в случай, че същата не им е
била предоставена именно от кредитополучателя, респ. поръчителя, съдът приема, че
процесните договори са били сключени именно от ответницата, която се е съгласила на
отправеното предложение от насрещната страна по тях, предоставяйки своите лични данни.
Предвид това, съдът намира за доказано по делото, че „***“ ЕАД /тогава АД/, в качеството
си на кредитодател и доставчик на финансови услуги, респ. „***“ ЕООД, в качеството си на
поръчител, са получили съгласието на заемополучателя, респ. потребителя А. К. З. за
сключването на двата договора от *** г. по реда на чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР. Касае се за
информация, предоставена в електронна форма, логически свързана с електронното
изявление, за установяване на неговото авторство – арг. чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП. Ето защо, съдът
намира, че е спазена формата за действителност както на договора за потребителски кредит,
така и на договора за предоставяне на поръчителство.
Договорът за кредит представлява разновидност на договора за заем за потребление,
който е реален договор, и за да се приеме, че е сключен и е породил действие, следва да е
налице реално предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя. При предаване на
паричната сума е налице възникнало облигационно правоотношение, което поражда
едностранно задължение на заемателя да върне заетата сума. В случа по делото при заявено
от ответника с отговора на исковата молба нарочно оспорване и изрично указана с доклада
по делото доказателствена тежест за ищеца не се установява, че последният е изпълнил
задължението си за предоставяне на заемната сума в полза на кредитополучателя А. К. З..
Според констатациите на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза няма
информация на коя дата и по какъв начин е усвоена сумата по процесния кредит. При
изслушването си в открито съдебно заседание вещото лице потвърди, че от ищцовото
дружество не са му предоставили никаква информация по какъв начин е усвоена заемната
сума. По делото не са представени никакви доказателства, от които да се установява, че
сумата по процесния договор за кредит е била предоставена на ответницата. Съгласно чл.
154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания
или възражения. Страната, която носи доказателствената тежест за определен факт, следва
да проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да установи по несъмнен начин
осъществяването му в обективната действителност.
При горната доказателствена непълнота и указана доказателствена тежест за ищеца,
съдът намира предявените искове с правно основание чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1
и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за недоказани и неоснователни, поради
което следва да бъдат отхвърлени, без да бъдат подлагани на изследване следващите
елементи от фактическия състав на исковете.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответницата А. К. З.. Последната не е сторила разноски, доколкото е представлявана от
особен представител, назначен от съда по реда на чл. 47 ГПК. Ето защо и разноски със
съдебното решение не следва да бъдат присъждани.
6
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, бул. „***“ № ***, срещу А. К. З., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.
„***“ № ***, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1
и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: сумата от 866,84
лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № ***/*** г., сключен
между „***“ АД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени от „***“ АД на ищеца с
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.09.2023 г. до окончателното
плащане, сумата от 139,77 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода
от 18.12.2018 г. до 20.01.2020 г., и сумата от 370,81 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 18.12.2018 г. до 04.09.2023 г., за които суми на 10.11.2023 г. е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50006/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7