Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1240 /03.11.2022 година, град Бургас
Административен съд -
Бургас, на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и втора година, в
открито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Христов
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Нели
Стоянова
при секретар С.А. и прокурор Андрей Червеняков
разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело № 1378/2022 година
Производството по чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от процесуален
представител на „Мико“ ООД – Бургас с ЕИК ********* със съдебен адрес ***,
против решение № 667/23.06.2022 година по н.а.х.д. № 2590/2021 година на Районен съд – Бургас
(РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 11/12.05.2020 година на
директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас (НП).
С НП на дружеството, за нарушение на чл. 29 ал. 2
предложение трето от Закона за управление на отпадъци (ЗУО), на
основание чл. 134 ал. 2 т. 2 от ЗУО, е наложена имуществена санкция в размер на
10 000 лева.
Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния
съд за приложение на материалното право. Твърди, че от установените факти съдът
е формулирал грешни правни изводи за квалификацията на нарушението, както и че
решението е постановено при процесуално нарушение – неизвършване на допусната
съдебна експертиза, имаща значение за изясняване на обстоятелствата по
констатиране на нарушението както и неразпитването на предварително допуснат
свидетел.
Иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на
НП, при евентуалност – връщане на делото на друг състав на РС за извършване на
необходимите процесуални действия по изясняване на спорните обстоятелства.
Ответникът по касация, не изразява становище по
жалбата.
Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима -
подадена е от надлежна страна в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Дружеството е санкционирано за това, че на 13.02.2020
година в цех за производство на мебели, в град Бургас, ж.п. гара „Сарафово“,
бивша база на „Металснаб“, е установено нерегламентирано изгаряне на опасен
отпадък – изрезки от плоскости от дървесни частици (ПДЧ) и MDF (дървесно – влакнеста плоча) от производствената дейност на дружеството.
Проверката е била извършена във връзка с постъпил сигнал на „Зелен телефон“ в
РИОСВ – Бургас на 07.02.2020 година. Констатирано е, че в съседство на
производственото хале на дружеството е изградена помещение, в което е
разположен котел на твърдо гориво – дърва, в близост до който са поставени два
броя пластмасови щайги за събиране на изрезки от ПДЧ и MDF,
предназначени за изгаряне в котела. Към момента на проверката дружеството не е
разполагало с дърва за огрев като за отоплението на работното хале са се
използвали изрезките от ПДЧ и MDF, образувани в процеса на производство.
РС е потвърдил НП.
В хода на делото, в съдебното заседание на 24.11.2021
година, по искане на жалбоподателя, въпреки възражението на ответника, че не
разполага с иззети образци, съдът е допуснал извършването на съдебно –
техническа експертиза със задача вещото лице да изследва материал, който
жалбоподателят ще предостави за изследване, за да установи какво е съдържанието
на генерираните отпадъци от ПДЧ и MDF и дали в изрезките се съдържат опасни
вещества, заради които те могат да се характеризират като „опасни отпадъци“
(лист 90 от приложеното н.а.х.д. № 2590/2021 година).
В рамките на следващите пет съдебни заседания не е
осигурен експерт, който да извърши назначената експертиза, въпреки усилията на
решаващия състав, изразени в изпращане на писма със запитване за експерт - до
висши учебни заведения и търговско дружество с предмет на дейност, свързан с
производството на материали от ПДЧ и MDF.
В последното съдебно заседание на 01.06.2022
година, без да се произнесе по какъвто и да е начин относно допуснатата съдебно
– техническа експертиза, съдът е дал ход на делото, приел е, че спорът е
изяснен от фактическа страна и го е изнесъл за решаване (лист 149 от
приложеното н.а.х.д. № 2590/2021 година).
В мотивите на съдебния акт РС е описал какви факти
е възприел наказващия орган като резултат от извършената проверка, както и
какви изводи е направил от така възприетите факти. Приел е, че откритите
изгаряни изрезки от ПДЧ и MDF представляват „опасен отпадък“ по смисъла на
закона, поради което и наложената санкция се явява законосъобразна.
Настоящият съдебен състав не споделя интерпретацията
на фактите по спора и на приложимото право, направена от РС.
Съгласно чл. 29 ал. 2 от ЗУО, чието нарушение е
установено с НП, забранява се изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и
изгаряне или друга форма на неконтролирано управление на отпадъците.
Според чл. 134 ал. 2 т. 2 от ЗУО, по който е
санкционирано дружеството с НП, наказва се с имуществена санкция в размер от 10
000 до 50 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което
нерегламентирано изгаря или извършва друга форма на нерегламентирано третиране
на опасни отпадъци.
От съпоставката на двата текста в НП се установява,
че на дружеството е наложена имуществена санкция за нерегламентирано третиране
(изгаряне) на опасни отпадъци.
Нормата на § 1 т. 12 от ДР на ЗУО дава легално
определение на понятието „опасни отпадъци“. Това са отпадъците, които
притежават едно или повече опасни свойства, посочени в приложение № 3 към
закона.
Съответно, в приложение № 3 на ЗУО изрично са
описани признаците, които определят отпадъците като „опасни“.
За да се установи дали наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението като подлежащо на санкциониране, принципно,
извършването на техническа (химична) експертиза на състава на откритите изрезки
от ПДЧ и MDF е било необходимо. Едновременно с това, обаче, съдът не е
установил дали образци от изгаряните изрезки са били иззети в хода на
проверката, а е допуснал извършването на експертиза, която да изследва изрезки,
предоставени от санкционираното лице в значително по – късен момент, без да е
ясно дали те съответстват - като състав - на изрезките, чието изгаряне е било
констатирано, процесуално действие с неясна доказателствена стойност.
Отделно, въпреки че е допуснал експертизата и при
изрично изразеното последващо желание на жалбоподателя тя да бъде извършена,
съдът е игнорирал мълчаливо собственото си определение за назначаването ѝ
(все едно, че не съществува) и се е произнесъл по спора, без да изясни дали
откритите отпадъци са представлявали „опасни отпадъци“ по смисъла на
санкционната норма, приложена с НП.
Подобен подход е всичко друго, но не и
професионален. Настоящият съдебен състав счита, че спорът не е изяснен от
фактическа страна, а съдебният акт е постановен при съществено процесуално
нарушение, довело до необоснованост на решението. Назначаването на съдебна
експертиза с конкретна задача – за изясняване на спорен момент по делото, не
следва да бъде фетишизирано. Дори съдът да е приел, че, към момента на
формулиране на искането, извършването на експертиза е наложително, напълно
допустимо е в по – късен момент от процеса, при нова проверка на събраните
доказателства и твърденията на страните, както и при съпоставката им с
формулираната задача към вещото лице, съдът да установи, че спорът може да бъде
решен и без извършването на експертизата. При всяко положение, обаче, той дължи
изрично последващо произнасяне относно съдбата на вече допуснатото процесуално
действие, а в случая – или като продължи издирването на експерт и, в крайна
сметка, осигури провеждане на експертизата или пък като отмени с изрично определение
допуснатата експертиза, мотивирайки се надлежно за отпадналата необходимост от
нея. В производството по н.а.х.д. № 2590/2021 година не е извършено нищо в
която и да е от тези две насоки, а, без каквито е да е мотиви, е прието, че
дружеството е изгаряло „опасни отпадъци“, т. е. допуснало е нарушението, за
което е санкционирано.
Установената необоснованост на съдебния акт и
липсата на изрично произнасяне по съдбата на вече допуснато процесуално
действие по събиране на доказателства обуславят незаконосъобразност на
решението, като постановено при съществено процесуално нарушение, засегнало
правото на защита на санкционирания.
Решението следва да се отмени, а делото - да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на РС, който, след нова съпоставка на
доказателствата и твърденията на страните, да прецени дали и доколко е възможно
да бъде отговорено – с допуснатата експертиза (непосредствено или по документи
за доставка на ПДЧ и MDF) – дали изрезките, открити на 13.02.2020 година са
представлявали „опасни отпадъци“ по смисъла на § 1 т. 12 от ДР на ЗУО
(обстоятелство, обуславящо приложението на санкционната норма на чл. 134 ал. 2
т. 2 от ЗУО), съответно – може ли законосъобразността на НП да бъде проверена и
без извършването ѝ. Указва, че при новото произнасяне по делото съдът
следва да отчете нормата на чл. 226 ал. 3 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Затова, съдът
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ решение № 667/23.06.2022 година по н.а.х.д. № 2590/2021 година на
Районен съд – Бургас.
Вместо
него постановява
ВРЪЩА
делото на друг състав на Районен съд – Бургас за продължаване на процесуалните
действия, съобразно мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: