М О
Т И В
И към А Н Д
№ 1116/19г.
Производството е по реда на чл. 375 и
следващите от НПК.
С
постановление от 07.10.2019г. , РП-Казанлък е освободила от наказателна
отговорност Л.Й.Й. като е изпратила материалите на РС-Казанлък за налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК затова,че на 12.12.2017г. в
гр. Павел баня при управление на моторно превозно средство, лек автомобил при
нарушение на правилата за движение по непредпазливост и причинила средна
телесна повреда на С. О. А. което е престъпление по чл.343 ал.1 б. Б вр. чл.342
ал.1 от НК.
В
съдебното заседание след приключване на съдебното следствие представителя на
РП-Казанлък поддържа обвинението и пледира съдът да признае нар. Л.Й. като и
наложи административно наказание глоба в
размер от 1500 лв. и на основание чл.343г от НК да бъде лишена от право да
управлява МПС за срок от около една година.
В
съдебното заседание нар. Л.Й.Й. не се
признава за виновна и дава обяснения
за случилото се.
Защитника
на нар. Й. след приключване на съдебното следствие пледира съдът да я признае
за невиновна тъй като се касае за случайно деяние. Алтернативно пледира ако
съдът признае нар. за виновна да и наложи наказание около предвидения в закона
минимален размер, и да не налага наказание лишаване от право за управление на
МПС.
Съдът
като взе предвид фактическите положения изложени в обстоятелствената част на
постановлението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание и доказателствата събрани в хода на досъдебното
производство по реда на НПК , както и обясненията дадени от нар. Й. в съдебното
заседание счита за установено следното;
Нар.
Л.Й. на 12.12.2017г. управлявала личното си
МПС ,лек автомобил марка ‘Опел Астра’ с рег. № СТ
3993СА.
Същата
притежавала свидетелство за управление на МПС от 01.07.2013г. със придобити
категории В, АМ и В1 .
Около
13.15ч. на същата дата нар. Й. *** посока юг-север.
На
кръстовището с ул. ‘Тодор Мазаров’ предприела завой надясно.
През
това време пострадалия С. А. който бил на две години бил излязъл на пътното
платно.
Завивайки
надясно нар. Й. със предната дясна част
на управлявания от нея автомобил, блъснала пострадалия С. А. в областта на главата при което той
паднал на земята.
Бил
откаран във ФСМП гр. Казанлък, след това във МБАЛ-Стара Загора където останал
на лечение.
През
това време роднини на пострадалия А. счупили автомобила управляван от нар. Й.
като хвърлили камъни по него.
За
настъпилото ПТП били уведомени органите
на МВР, които извършили оглед на местопроизшествието, за който бил съставен
протокол ведно със фотоалбум.
Пострадалия
С.А. останал на лечение до 16.12.2017г..
От
експертното заключение на тройната
съдебно- медицинска експертиза се установява,че на пострадалия А.. е причинена закрита
черепно-мозъчна травма довела до разстройство на здравето временно опасно за
живота, по смисъла на чл.129 от НК.
От
експертното заключение на съдебно-автотехническата експертиза се установява,че
скоростта на движение на автомобила управляван от нар. Й. е била 10 км.ч..Спирачния път на управлявания
от нар. автомобил е по-малък от отстоянието на предната част на автомобила до
мястото на удара поради което в конкретния случай е имала техническата
възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати настъпването на ПТП.
Основната техническа причина за настъпването на конкретното произшествие е
закъсняла реакция на нар. Й. което най-вероятно е в причинна връзка с
отклоняването на вниманието и от конкретната пътна обстановка.
Описаната
фактическа обстановка изложена в постановлението за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание се подкрепя от
събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателствени средства-
показанията на св.Ос. С., Ф. И. и С. С.
от експертните заключения на съдебно-автотехническата и тройната
съдебно-медицинска експертизи, както и от писмените доказателства по делото-
протокол за оглед на местопроизшествие
ведно със фотоалбум,акт за установяване на административно нарушение с
бл. № 577511/12.12.17г.,,справка за нарушител,свидетелство за регистрация част
първа,епикриза на името на пострадалия А. и удостоверение за раждане както и отчасти обясненията на нар. Й..
Съдът
не дава вяра на обясненията на нар. Й. в частта им в която тя твърди,че не е
блъснала пострадалото дете, а то се е ударило в областта между калника и
предната врата от дясната страна на автомобила.
В
тази и част показанията се опровергават от експертното заключение на съдебно-автотехническата
експертиза от което се установява,че първоначалния контакт между автомобила
управляван от нар. и пострадалото дете е реализиран с предната дясна част на автомобила.
Това
експертно заключение се подкрепя и от протокола за оглед на
местопроизшествие при извършването на
който оглед е присъствал и експерта инж.
И. Ч..
Обясненията
на нар. Й. се опровергават и от
експертното заключение на тройната
съдебно-медициниска експертиза от която се установява,че получената от пострадалия закрита черепно-мозъчна травма с контузионен
оток в дясната теменна област,счупване на дясната теменна кост, субдурален ,
епидурален хематоми/кръвоизливи под и над твърдата мозъчна обвивка в дясното
теменно сътресение и контузия на мозъка, мозъчен оток които са получени по
механизма на удар и/или притискане с/или върху твърд тъп предмет и е възможно
да се получени при ПТП на 12.12.2017г. в което пострадалия С. А. е участвал
като пешеходец блъснат от лек автомобил в дясната слепоочно-теменна област на
главата.
Предвид
установената по несъмнен и безспорен начин фактическа обстановка съдът счита,че
нар. Л.Й.Й. от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.343
ал.1 б. б вр. чл.342 ал.1 от НК.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ ;
От
събраните в съдебното следствие доказателства безспорно се установи,че от
обективна страна нар. Й. е водач на моторно превозно средство, притежаваща
категории ‘АМ, В и В1’ и ,че на 12.12.2017г. е управлявала МПС лек
автомобил марка ‘Опел Астра’
с рег. номер СТ 3993 СА.
При
управление на автомобила нар. Й. е нарушила правилата за движение по
пътищата ;
Чл.116
от ЗДП- Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците,особено към децата, към хората с трайни увреждания в
частност към слепите които се движат с бял бастун към слепо-глухите които се
движат с червено-бял бастун и към престарелите хора, и
Чл.117
от ЗДП- при приближаване към място където на пътя или в близост до него се
намират деца, водачът на пътното превозно средство е длъжен да намали скоростта а при необходимост да
спре, и в резултат на тези нарушения е причинила телесни увреждания на
пострадалия А..
Видно
от експертното заключение на
съдебно-медицинската експертиза се установява,че пострадалия С. А. е закрита
черепно-мозъчна травма с контузионен оток в дясната теменна област,счупване на
дясната теменна кост, субдурален , епидурален хематоми/кръвоизливи под и над
твърдата мозъчна обвивка в дясното теменно сътресение и контузия на мозъка,
мозъчен оток .Закритата черепно-мозъчна травма е довела до разстройство на
здравето временно опасно за живота , което представлява средна телесна повреда
по смисъла на чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК.
От
установената фактическа обстановка и от обективираните действия на нар. Й. се установява,че съществува пряка
причинна връзка между деянието на нар. и настъпилите обществено-опасни
последици / съставомерните вреди/.Без деяние от страна на нар. Й. на пострадалия А.нямаше да му бъде причинена средна телесна повреда.
Предвид
на това съдът счита,че деянието на нар. Й. следва да се квалифицира по чл.343
ал.1 б.Б вр. чл.342 ал.1 от НК.
От
установената фактическа обстановка и от обективираните действия на нар. съдът
прави извода,че към момента на деянието
е действала умишлено.
Нар.
не е предвиждала настъпването на обществено-опасните последици но във
конкретния случай е била длъжна и е могла да ги предвиди. Налице е небрежност .
В
този смисъл е и практиката на ВКС-Постановление 1-83 на Пленума на ВС,ТР-19-85
ОСНК,ТР-28-84 ОСНК и др..
ПО
ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЗАЩИТАТА;
Според
последователната и непротиворечива съдебна практика на ВКС, случайното деяние
по смисъла на чл.15 от НК е обратната страна на небрежността и за наличието на невиновно поведение по смисъла
на този законов текст, са необходими две условия.
Първото
условие е задължението на деецът да се съобрази със отделни предписания с оглед
на които, той ще извърши определени действия и тогава няма да е длъжен да
предвижда настъпването на възможните обществено-опасни последици.
Второто
условие е да са налице обстоятелства при
които деецът да е бил поставен в невъзможност да предвиди и предотврати
обществено-опасните последици.
Т.е.
съставомерния резултат в случая е
следвало да настъпи при наличие на обстоятелства при които нар. Й. като водач
на МПС да не е била в състояние да
предвиди, или този резултат да е настъпил по причини които тя не е могла да
преодолее ,като преди това е извършила
всички определени правомерни действия
свързани с управлението на МПС.
Горните
две условия според съдът не са налични.
Нар.
е била правоспособен водач на МПС, и
като такъв е познавала правилата за движение по пътищата .
Следователно
дължимото и поведение при управление на
МПС е било то да бъде съобразено със правилата за движение по пътищата, едно от
които е да не отклонява вниманието си
при управление на МПС, както и да го
съобрази със посочените по-горе разпоредби на чл.116 и чл.117 от ЗДП.
По
време на управляваното от нея МПС не се установиха
обстоятелства които да са я поставили в
невъзможност да предотврати или да предвиди обществено-опасните последици.
Поради
това и съдът не приема възражението на защитника на нар. Й.,че в случая се
касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.
В
горния смисъл са и решенията на ВКС - Р
146/05г., 2-ро,Р 47/04г.,1-во, Р 328/07г., 2-ро и др…
Текста
по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДП е общ, и не стои в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат. Предвид на това
нар. Й. следва да бъде призната за невиновна и оправдана за това,че е
извършила престъплението по чл.343 ал.1 б. вр. чл.342 ал.1 от НК при нарушаване на този законов
текст от правилата за движение по пътищата.
Същото
в пълна степен важи и за разпоредбите на чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДП които уреждат
общо правило за поведение на водачите на ППС при управлението им.
Константната
и непротиворечива съдебна практика също приема,че тези законови разпоредби от
ЗДП следва да се прилагат когато няма нарушена изрична специална законова
разпоредба от ЗДП .
Имайки
предвид изложените дотук мотиви и на основание цитираните по-горе законови
текстове съдът счита,че нар. Л.Й.Й. следва да бъде призната за виновна и
наказана.
За
гореописаното деяние закона предвижда наказание лишаване от свобода до три
години лишаване или пробация. До
настоящия момент нар. Й. не е осъждана и не е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК. С деянието няма причинени имуществени
вреди.
Предвид
на това извода направен от РП-Казанлък за постигане целите на наказанието чрез
приложението на разпоредбата на чл.78а
от НК е правилен и съобразен с императивната норма на законовия текст.
Като
смекчаващи вината обстоятелства при
определяне размера на административното наказание съдът приема- чистото и
съдебно минало, и добрите и характеристични
данни .
Отегчаващи
вината обстоятелства не се събраха.
Предвид
на това наказанието и следва да се определи при превес на смекчаващите вината
обстоятелства и със оглед постигане на целите на чл.12 от ЗАНН – глоба в размер
от хиляда лева.
Налице
са основанията на чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК поради което съдът лишава
нар. Л.Й. от право да управлява МПС за срок от три месеца.
В
случая съдът определи минимално наказание лишаване от право за управление на
МПС като се съобрази с обстоятелството,че нар. Й. като водач на МПС от четири
години към момента на осъществяване на деянието е допуснала само едно нарушение
на правилата за движение по пътищата.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК нар. Л.Й. следва
да заплати и направените по делото разноски в размер от 1 413,92лв. по сметка на ОДМВР-Стара
Загора, възнаграждение за експертите.
Водим
от горните мотиви съдът постанови решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ ;