Присъда по дело №144/2022 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 2
Дата: 20 февруари 2023 г.
Съдия: Магдалена Георгиева Татарева Кръстева
Дело: 20225230200144
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 10 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 2
гр. Панагюрище, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева К.а
при участието на секретаря И.ка П. Палашева
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева К.а Наказателно дело
частен характер № 20225230200144 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Г. В. Д., родена на 27.05.1988 г. в гр.
Панагюрище, с постоянен адрес в гр. София, а настоящ адрес: гр.
Панагюрище, ж.к. „************“, № 3, ***, ***, ап.6, българка, български
гражданин, с висше образование, омъжена, работеща, неосъждана, с ЕГН:
**********, за ВИНОВНА в това, че на 07.10.2022 г., в 17,00 часа, в гр.
Панагюрище, в качеството си на майка и законен представител на малолетните си деца
А Е Е. и Б А. Е.а, не е изпълнила съдебно решение № 480/10.11.2021 г. по въззивно
гражданско дело № 1012/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, относно личните
контакти на А. М. Е., с ЕГН: ********** с А А Е., с ЕГН: ********** и Б А. Е.а, с
ЕГН: ********** - престъпление по чл. 182, ал.2 от НК, поради което и на основание
чл. 78а, ал.1 от НК я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и й НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000,00 (хиляда) лева, платима в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Панагюрище.
ОСЪЖДА подсъдимата Г. В. Д., с ЕГН: ********** да заплати на А. М. Е., с
ЕГН: ********** сумата от 300,00 лева (триста лева), представляваща обезщетение за
нанесените му с деянието неимуществени вреди, като за разликата до претендирания
пълен размер от 2000,00 лв., ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА подсъдимия подсъдимата Г. В. Д. с ЕГН: ********** да заплати на А.
1
М. Е. с ЕГН: **********, сторените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер
на 1000,00 лева (хиляда лева), както и сумата от 12,00 лева (дванадесет лева) - ДТ за
делото.
ОСЪЖДА подсъдимата Г. В. Д. с ЕГН: **********, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Панагюрище държавна такса
върху размера на уважения граждански иск в размер на 50,00 лв. (петдесет лева), както
5,00 лв. (пет лева) държавна такса само в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист за събиране на наложеното наказание глоба и присъдената
държавна такса.
Присъдата може да се обжалва пред Окръжен съд Пазарджик в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

НЧХД № 144/2022год.
МОТИВИ:
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в
Районен съд - Панагюрище тъжба от А М Е от град Панагюрище, с която е
повдигнато обвинение против:
1. подсъдимата Г В Д за извършено престъпление по:
- чл. 182, ал. 2 от НК, тъй като на 07.10.2022 г., в 17,00 часа, в гр.
Панагюрище, в качеството си на майка и законен представител на
малолетните си деца А Е Е и Б А Е, не е изпълнила съдебно решение №
480/10.11.2021 г. по въззивно гражданско дело № 1012/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас, относно личните контакти на А М Е, с ЕГН:
********** с А А Е, с ЕГН: ********** и Б А Е, с ЕГН: **********.
С протоколно определение на съда от 09.12.2022 г. е приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес предявения от частния тъжител
граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД в размер на 2 000 лева,
представляващ обезщетение за причинените неимуществени вреди от
престъплението. В същото съдебно заседание, с нарочен акт на съда, частният
тъжител е конституиран и като граждански ищец в процеса.
В съдебно заседание частният тъжител се представлява от адвокат
Белчев, който поддържа повдигнатото обвинение с тъжбата. Пледира за
постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимата, както и за
уважаване на предявения граждански иск.
Подсъдимата се явява лично в съдебно заседание (второ по ред), като
посочва, че не е целяла осуетяване режима на лични контакти на бащата с
децата, а единствената причина, поради която евентуално не е предала децата
са здравословни причини на децата или изчакване на акт на съда. Заявява, че
не жела е да бъде осъждана.
Районен съд - Панагюрище като обсъди и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след
като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимата Д и частният тъжител Е са родители на малолетните деца:
А А Е, роден на 17.04.2015 г. и Б А Е, родена на 12.07.2016 г. Поради
фактическа раздяла на родителите пред Районен съд- Бургас е образувано
гр.д. № 807 от 2019 г., с което съдът е предоставил на майката Г Д
родителските права по отношение на децата А и Б Еи, като е определил
режим на лични отношения на бащата А Е с децата както следва: всяка първа
и трета седмица от месеца от 17:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя;
първите три дни от всяка пролетна ученическа ваканция на децата от 10:00
часа на първия ден до 18:00 часа на третия ден, по десет дни през месеците
юли и август всяка година, от 10:00 часа на първия до 18:00 часа на десетия
ден; всяка четна година от 10:00 часа на Разпети Петък до 18:00 часа на деня
1
на Великден и от 10:00 часа на 24.12. до 18:00 часа на 26.12; всяка нечетна
календарна година от 10:00 часа на 30.12. до 18:00 часа на 01.01; всяка година
на рождения ден на бащата – 16.09 от 10:00 часа до 19:00 часа, ако денят е
неучебен или от 16:00 часа до 19:00 часа ако денят е учебен; всяка четна
календарна година на рождените дни на децата- 17.04 и 12.07 от 10:00 часа до
19:00 часа, ако денят е неучебен или от 16:00 часа до 19:00 часа ако денят е
учебен, като срещите на бащата за 17.04 и 12.07 се провеждат и с двете му
деца. Определено е децата да живеят на адреса на майката, а именно: гр.
Панагюрище, ул.“*******“ ***. Решението на районния съд е изцяло
потвърдено с Решение № 480 от 10.11.2021 г. постановено по в.гр.д. №
20212100501012 по описа за 2021 г. на Окръжен съд – Бургас. Въз основа на
последното съдебно решение е издаден и изпълнителен лист 35 от 22.03.2022
г. по отношение личните контакти на бащата А Е с децата А и Б Еи.
С оглед така определения режим на лични контакти с децата частният
тъжител Е на 07.10.2022 г. –ден петък в 17:00 часа се намирал в гр.
Панагюрище на адрес: ул. „*******“ 27, където бил домът на децата и на
майката Д като очаквал подсъдимата Д да му предаде децата – А и Б Еи. Това
обаче не се случило, поради което той поискал съдействие от ЕЕН 112, за
което в РЦ 112 гр. Кърджали в 17:09 минути на 07.10.2022 г. било
регистрирано обаждане от А Е, с което същият потърсил съдействие с оглед
осъществяване режима на лични контакти с децата си. С оглед подадения
сигнал на място – на ул. „*******“ ***, гр. Панагюрище около 17:30 часа
пристигнали полицейските служители свидетелите И Х и И В, които по
сведения на бащата на подсъдимата констатирали, че Д я няма на адреса. В
последствие подсъдимата Д минала с автомобил покрай дома си, а
свидетелите Х и В тръгнали след нея. След като влезли в контакт с
подсъдимата Д тя посочила, че няма да даде децата на А Е. За посоченото
свидетел Х състави докладна записка – л. 60 от делото. Междувременно
тъжителят Е потърсил съдействие и от отдел „Закрила на детето“ към ДСП-
Панагюрище, за което след 17:00 часа на 07.10.2022 г. подал устен сигнал, по
повод което били регистрирани сигнали за всяко едно от децата (№ СИГ/Д-
РА-ПН/214 от 07.10.2022 г. и № СИГ/Д-РА-ПН/215 от 07.10.2022 г. ) и
съставен доклад за оценка на постъпилите сигнали, в който е посочено, че на
07.10.2022 г. в 17: 12 часа в проведен телефонен разговор с майката Г Д
същата е информирала социалните служби, че на 07.10.2022 г. не е предала
децата А и Б Еи на бащата А Е, тъй като е консултирана от адвокат, че
периода 07.10.2022 г. до 09.10.2022 г. се счита за втора по ред седмица за м.
октомври. Във връзка със случаите открити пред ДСП – Панагюрище са
съставени задължителни предписания за подсъдимата Д за изпълнение на
режима на лични отношения на децата А и Б Еи с техния баща А Е, съобразно
съдебното решение. В следствие на това тъжителят Е се почувствал срам и
безпокойство.
Във връзка с определения режим на лични отношение на
неупражняващия родителките права родител – А Е с малолетните деца – А и Б
2
Еи от РУ- Панагюрище ОДМВР Пазарджик са съставени предупредителни
протоколи с номера: 310000-5582 от 24.08.2022 г., 310000-5693 от 26.08.2022
г., 310000-6002 от 09.09.2022 г. и 310000-5646 от 07.09.2022 г. Във връзка с
режима на лични контакти в ДСП – Панагюрище са открити случаи за децата
А и Б Еи по повод сигнали от А Е за неизпълнение от страна на Г Д на
определения от съда режим на лични контакти, като за периода от 22.03.2022
г. до 20.01.2023 г. сигналите са 36 броя. Във връзка с това Д е консултирана за
наказателната отговорност, която носи за осуетяване на определеният от съда
режим на личните отношения между бащата и децата.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на
свидетелите И Х и И В, като и от представените от страните и приети от съда
писмените доказателства.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите И Х и И В, тъй като
същите са полицейски служители, респ. са запознати със случая именно с
оглед осъществяваната от тях правоохранителна дейност, като по делото не се
установи да имат познанство с някоя от страните и да целят нейното
оневиняване или обслужване на обвинителната теза. Показанията на двамата
свидетели са непротиворечиви помежду си и взаимно се допълват, като се
подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал –
писмени доказателства. Свидетелите Х и В посочват, че са се отзовали по
повод сигнал подаден от тъжителя Е на ЕЕН 112, като на 07.10.2022 г. след
17:00 часа А Е се намирал в гр. Панагюрище, ул. „*******“ *** в опит да
влезе в контакт с подсъдимата Д, която е следвало да предаде децата А и Б Еи
на баща им - Е. Установява се също така, че Д не се е намирала на адреса. В
последствие било констатирано, че се намира в близост до адрес и след
контакт с нея от страна на свидетелите Х и В същата посочила, че няма да
предаде децата на бащата.
При постановяване на своята присъда съдът не взема предвид
показанията на свидетел А Н- доколкото същите са неясни и неконкретни,
респ. не носят достоверна информация относно случилото се на 07.10.2022 г.
Съдът кредитира всички представени по делото писмени доказателства,
същите са неоспорени, издадени от трети за делото лица, като информацията
в тях е взаимно допълваща се. В по-голямата си част събраните писмени
доказателства – копие от преписки образувано по сигнали изготвени от ДСП-
Панагюрище и докладна записка изготвена от св. Х, в качеството му на
служител на РУ- Панагюрище представляват документи изготвени от
държавни органи, носещи конкретна и пряка информация по отношение на
инкриминираното деяние. От посочените документи се установява, че както
пред органите на реда- служителите на РУ- Панагюрище, така и пред
служителите на ДСП – Панагюрище подсъдимата Д е заявила, че на
07.10.2022 г. няма да предостави децата А и Б Еи на баща им А Е за
осъществяване режим на лични отношения.
3
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от
обективна и субективна страна подсъдимата Д е осъществил престъпния
състав на чл. 182, ал. 2 НК като на 07.10.2022 г., в 17,00 часа, в гр.
Панагюрище, в качеството си на майка и законен представител на
малолетните си деца А Е Е и Б А Е, не е изпълнила съдебно решение №
480/10.11.2021 г. по въззивно гражданско дело № 1012/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас, относно личните контакти на А М Е, с ЕГН:
********** с А А Е, с ЕГН: ********** и Б А Е, с ЕГН: **********.
От събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимата Д
има качеството на родител на децата А и Б Еи, като с Решение №
480/10.11.2021 г. по въззивно гражданско дело № 1012/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас родителките права на децата са предоставени на
майката – подсъдимата Г Д, като е определен режим на лични контакти с
бащата - тъжителя А Е. На основание чл. 404, т.1, предл. 2 ГПК въззивното
решение подлежи на изпълнение, поради което е издаден и изпълнителен
лист № 35 от 22.03.2022г., приет по делото като доказателство. Съгласно така
постановеното решение бащата А Е има право да осъществява лични контакти
с децата А и Б Еи всяка първа и трета седмица на месеца. Тук е мястото да се
посочи, че съобразно константната практика на съдилищата за първа седмица
на месеца се счита тази, чиито и понеделник и неделя са в съответния месец–
„първата /съответно третата седмица/ се броят от първия /съответно третия/
понеделник на месеца и изтичат в първата/съответно третата/ неделя на
месеца“ - така Решение № 188 от 20.06.2013 г. по гр.д. № 25/2013 г. на Трето
гр.о., ВКС. С оглед на това действително първата седмица на м. октомври е за
периода от 03-09 октомври, като денят, в който е следвало да започне
осъществяването на лични контакти на тъжителя с децата А и Б Еи е
07.10.2022 г. – петък в 17: 00 часа, като децата е следвало да бъдат предадени
в гр. Панагюрище, ул. „*******“ ***, където се е намирал и тъжителят. От
събраните по делото доказателства се установи, че на инкриминираното
време и място подсъдимата Д, в качеството си на майка на децата А и Б Еи не
ги е предала на бащата А Е, като този свои отказ е заявила както пред
служителите на РУ- Панагюрище, така и пред служителите на ДСП
Панагюрище, с което не е изпълнила съдебно решение постановено от
Окръжен съд – Бургас.
Авторството на деянието по чл.182, ал. 2 от НК, както и другите
обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване, се доказаха по
един несъмнен начин.
Подсъдимата е имала представа за всички обективни елементи от
състава на престъплението. Съзнавала че с действията си, в качеството на
родител на малолетни деца, нарушава съдебно решение.
Престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2 от НК.
4
По наказанието:
При определяне размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимата, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК - относно
целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и следващите от НК
- относно индивидуализацията на същите.
Подсъдимата е личност с ниска степен на обществена опасност,
доколкото е неосъждана, липсва данни да е криминално проявена и не е
негативно охарактеризирана. Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимата.
Отегчаващи обстоятелства - не се установиха.
Съдът отчете фактите, че за престъплението по чл.182, ал. 2 от НК се
предвижда като най-тежко наказание пробация и глоба от две хиляди до пет
хиляди лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до шест
месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и обстоятелствата,
че подс. Д е пълнолетна, не е осъждана, не е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на раздел ІV глава VІІІ от общата част на НК и от
деянието не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.
Поради това съдът приема, че по отношение на подсъдимата са налице
условията, предвидени в императивната разпоредба на чл.78А, ал.1 от НК - за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание глоба.
Предвид това и като отчете индивидуализиращите отговорността
обстоятелства, съобразно относителната им тежест и на основание чл.78А,
ал.1 от НК съдът счете, че на подс. Г Д следва да бъде наложено
административно наказание глоба в минималния размер от 1 000 лева, с
което ще се постигнат целите на наказанието и което е съответно на
извършеното деяние.
По предявения граждански:
За да бъде осъществен фактическият състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД в тежест на ищеца по гражданския иск е да
установи следните факти: че ответникът по гражданския иск е осъществил
противоправно действие; че от същото са настъпили вреди за ищеца;
причинна връзка между деянието и настъпилите вреди, които следва да са
пряка и непосредствена последица от деянието. При този изход на делото и
събраните доказателства се установява наличието на всички
материалноправни предпоставки от фактическия състав на непозволеното
увреждане, по отношение на предявения иск за заплащане на неимуществени
вреди причинени от осуетяване изпълнението на съдебното решение от
подсъдимата Д, поради което искът се явява основателен.
Дължимото обезщетение по смисъла на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
се определя от съда по справедливост. С Постановление № 4 от 23.12.1968г.
на Пленума на ВС са дадени указания на съдилищата при определяне на
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от деликт да
5
вземат предвид обстоятелствата, при които е извършено увреждането.
Изяснено е, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Посочени са примерно
обстоятелствата, които могат да бъдат релевантни, като на обезщетяване
подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с
увреждането като размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и
тежестта на причинените телесни и психични травми. Съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени
вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост.
Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението
за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва
винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага
са имали за своя притежател. В този аспект справедливостта по смисъла на
чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които
носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и
степен на интензитет. Удовлетворяването на изискването за справедливост по
чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за
неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането. Същевременно
обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер,
необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени
вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй
като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за
определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или
дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на
отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло. В
същия смисъл е и застъпената в множество съдебни актове на ВКС,
постановени по реда на чл.290 ГПК ( Решение № 223 от 27.12.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 1839/2016 г., III г. о., ГК, Решение № 100 от 12.04.2017 г. на ВКС
по гр. д. № 3834/2016 г., IV г. о.и др. ).
По делото не се събраха никакви доказателства по отношение на
размета на неимуществените вреди претърпени от граждански ищец
вследствие на осъществяване на инкриминираното деяние, поради което
съдът намира, че доколкото както бе посочено по-горе искът се явява доказан
по основание, то неговият размер следва да се прецени от съда (арг. чл. 162
ГПК- когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни
за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка). Ето защо
съобразявайки вида, естеството на деянието на подсъдимата, както и че е
повдигнато обвинение единствено за 07.10.2022 г., респ. не се касае за
6
продължаващо престъпление, съдът намери за доказан по основание
предявения от тъжителя против подсъдимата граждански иск по чл. 45 от
ЗЗД до размера на сумата от 300 лева – представляваща обезщетение за
неимуществени вреди претърпени от него вследствие инкриминираното
деляние. За разликата до претендирания размер от 2000 лева гражданският
иск като неоснователен бе отхвърлен.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата бе осъдена да заплати в
полза на държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на РС
Панагюрище държавна такса върху размера на уважения граждански иск.
Подсъдимата беше осъдена да заплати на частния тъжител и граждански
ищец сторените по делото разноски в размер на 1012 лв., като съобрази, че
размерът на заплатената държавна такса е 12 лв., а заплатеното адвокатско
възнаграждение е 1000 лв., съобразно договор за правна защита и съдействие
от 08.12.2022 г. – л. 22 от делото
По изложените съображения, Районен съд - Панагюрище постанови
присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7