Решение по дело №39/2019 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 221
Дата: 14 юни 2019 г. (в сила от 11 юли 2019 г.)
Съдия: Дарина Илиева Попова
Дело: 20195320100039
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. Карлово, 14.06.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                             трети граждански състав

на четиринадесети май                             две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА

 

Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 39 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО  е по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 127, ал.2 от СК.

Ищцата М.К.В. с ********** *** твърди, че с ответника нямали брак, но били във фактическо съпружеско съжителство от 2008 г. до фактическата им раздяла, настъпила на 18.11.2018 г. Имали едно дете - К.А.П., роден на *** г., ЕГН **********. След раздялата им детето останало при ищцата, която полагала ежедневните грижи за него и поемала всички разходи, свързани с отглеждането, образованието и възпитанието му, като ответникът не плащал издръжка.

Видно от приложеното към молбата експертно решение № ***/06.06.2018 г. на втори състав на ТЕЛК към „УМБАЛ П.“ АД, детето им било със здравословни проблеми, с диагноза „Разстройство в експресивната реч с изоставане в нервно-психичното развитие. Чуплива X хромозома“, с оценка на работоспособността: 73% вид и степен на увреждане с чужда помощ. ТЕЛК препоръчва: наблюдение от детски психиатър, невролог, ресурсно подпомагане, занимания с логопед, лечение. Във връзка със заболяването детето посещавало ежедневно психолог и логопед в училище. Същото било в първи клас в СУ „***“ - К.. След училище посещавало Дневен център - гр. К., в който се подпомагало от специалисти. Три пъти в годината извършвали преглед при невролог, за който ищцата заплащала по 30 лева. Понастоящем детето не било на медикаментозно лечение, но задължително му давала мултивитамини за имунната система. Ежедневно заплащала за храна и напитки в училище и в центъра по 4 лева. С детето живеели на квартира от 29.11.2018 г. с месечен наем от 300 лева. При подписване на договора за наем заплатила на наемодателя и депозит в размер на 300 лева. Тези обстоятелства се установявали от приложения договор за наем, фактура N° 5999/30.11.2018 г. с фискален бон и фактура № 5998/30.11.2018 г. с фискален бон. В жилището се отоплявали с климатик, който закупила на лизинг, като заплащала месечна вноска в размер на 120 лева, със срок на изплащане до юни 2019 г. Стойността на ползваната ел. енергия за последния месец била близо 200 лева. Ползвали кабелна телевизия с месечна такса от 15 лева. Преди настаняването им в жилището под наем, живели с детето един месец в друго, собственост на приятели, като заплатила през месец декември 2018 г. за ел. енергия 71.96 лева и за вода 4.39 лева. Ищцата работела в „***“ ЕАД и получавала средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 890 лева. Не получавала други доходи и не притежавала недвижими имоти. Ответникът живеел в жилището на своите родители, бил трудоспособен, работел във „***“ ЕАД - С. и получавал средно месечно трудово възнаграждение около 600 лева. Същият нямал задължения към други лица за издръжка. От фактическата им раздяла до момента не заплащал издръжка за детето им. С ответника не можели да постигнат взаимно съгласие относно отношенията, свързани с малолетното им дете, имала желание същите да бъдат регламентирани по начин, който в най-голяма степен ще е в интерес на детето, като ще бъдат защитени и правата на страните като родители.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да й предостави упражняването на родителските права върху детето К.А.П. с ЕГН **********, родено от съвместното й съжителство с ответника, да определи режим на лични отношения между бащата и детето; да осъди ответника да заплаща на детето К., чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от датата на предявяване на иска – 16.01.2019 г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, както и месечна издръжка за минало време, в размер на 200 лева месечно, считано от датата на фактическата раздяла – 18.11.2018 г. до предявяване на иска. Претендира за разноските по делото.

Ответникът А.П.П. с ЕГН ********** *** признава като основателен иска за упражняване на родителските права; оспорва се предложения режим на лични отношения и прави искане за по-разширен режим, както следва:  всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца (с нощуване) от 10:00 на съботния ден до 18.00 часа в неделя, един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, коледните празници (24-26 декември) през всяка нечетна година от 08:00 часа на първия ден до 18:00 часа на последния ден; новогодишните празници (31 декември - 01 януари) през всяка четна година от 08:00 часа на първия ден до 18:00 часа на последния ден; великденските празници през всяка четна година от 08:00 часа на първия ден до 18:00 часа на последния ден, пет дни през коледната ваканция, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, пет дни през пролетната ваканция, които не съвпадат с платения отпуск на майката. Оспорва иска за издръжка по размер. Оспорва изцяло иска за издръжка за минало време.

Признава факта, че с ищцата имат родено дете - К.А.П., както и че след раздялата същото живее при майка си. Не възразява упражняването на родителските права върху малолетното дете да бъдат предоставени на ищцата. Не оспорва обстоятелството, че детето е със здравословни проблеми, както и че следва да извършват прегледи при неврлог три пъти в годината. Ищцата категорично отрича необходимостта от тези прегледи, както и необходимостта от приемането от страна на детето на предписаните медикаменти за лечението му. Досега извършили само един преглед и то свързан с необходимостта от освидетелстването на К.. От момента на фактическата им раздяла детето изоставало още повече в развитието си. По отношение на него не се полагали пълноценни грижи. През почивните дни не се извеждало навън, започнало да проявява страх от всеки лек шум, като този шум свързвало с пристигането на несъществуващи герои от приказки. Напоследък ищцата отказвала да му осигури срещи с детето, което счита, че се отразява изключително неблагоприятно върху и без това крехката му психика. Предложения от ищцата режим на лични отношения бил изключително стеснен и не бил съобразен с възрастта, както и с необходимостта от това детето да общува пълноценно и с двамата си родители. Не оспорва основателността на предявения иск с право основание чл.143, ал.2 от СК, като оспорва размера на същия. Претендираният от ищцата размер на издръжката не бил съобразен с неговите финансови възможности. В момента бил студент III курс, редовна (платена) форма на обучение. Всичко това било свързано със значителни разходи за транспорт, храна, учебници и допълнителна литература. Живеел сам и съответно всички разходи за ток, вода, храна, интернет, както и всички останали разходи за домакинството се поемали изцяло от ответника. При напускане на жилището им ищцата взела със себе си цялото обзавеждане като пералня, маса, столове, спалня, детско легло, диван, климатик, пътеки, килими и др. В момента се опитвал да обзаведе наново жилището. Работел във „***“ ЕАД С. и получавал трудово възнаграждение в размер по-нисък от това на ищцата. Ищцата освен доходите от трудовото възнаграждение, получила еднократна помощ, както и ежемесечно получавала обезщетение за дете с увреждания от Дирекция „Социално подпомагане“, като размерът на това обезщетение през 2018 г. бил 450 лева месечно. Оспорва обстоятелството, че ищцата заплаща за храна и напитки в училище, както и в центъра по 4 лева на ден. Към момента бил в състояние да заплаща издръжка само в законоустановения минимален размер. Оспорвам изцяло основателността на предявения иск по чл.149 от СК.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че страните са живели на семейни начала от 2008 г. и от съвместното си съжителство имат общо дете –К., роден на *** г., понастоящем седемгодишен, установено и с представеното удостоверение за раждане. Не се спори, че родителите са разделени от 18.11.2018 г., като ответникът е останал в жилището, в което са живели съвместно – собственост на неговите родители, а ищцата живее в жилище под наем, последният факт установен с договор за наем от 29.11.2018 г. Не се спори, че през учебната 2018/2019 г. К. е бил ученик в първи клас. Не се спори и се установява от представеното експертно решение № ***/06.06.2018 г. на втори състав на ТЕЛК към „УМБАЛ П.“ АД, че детето е страда от заболяване - „Разстройство в експресивната реч с изоставане в нервно-психичното развитие. Чуплива X хромозома“, с оценка на работоспособността: 73% вид и степен на увреждане с чужда помощ, като ТЕЛК препоръчва: наблюдение от детски психиатър, невролог, ресурсно подпомагане, занимания с логопед, лечение.

Установява се от представения договор за наем, че ищцата заплаща месечен наем в размер на 300 лева с ДДС. От представената разписка от Изипей4 се установява, че в полза на БНП Париба се превежда сума в размер на 119.41 лева и такса за операцията – 1.20 лева по задължение на ищцата. Договорът не е представен по делото. Установява се, че за периода от 16.11.2018 г. до 15.12.2018 г. ищцата е платила начислена електроенергия в размер на 71.96 лева с ДДС, и вода в размер на 4.49 лева. Не е установено по делото за какво са платени разликите между посочените от съда суми и тези, отразени в адресната част на разписките от 196.91 лева (л.11) и 111.40 лева (л.12). От представената служебна бележка за трудовото възнаграждение на ищцата се установява, че същата получава брутно трудово възнаграждение в размер на 905.77 лева средно месечно, изчислено на база шест месеца. От представената служебна бележка за трудовото възнаграждение на ответника се установява, че същият получава брутно трудово възнаграждение в размер на 740.04 лева средно месечно, изчислено на база шест месеца. От писмото на ДСП К. и социалния доклад се установява, че за детето са изплащани семейни помощи за деца в размер на 450 лева месечно, като плащането ще продължи до 30.06.2019 г. в същия размер при липса на промени в обстоятелствата. Представени са по делото фактури за заплатените от ищцата средства за наем и консумативи, от които се установява, че за електроенергия и вода същата заплаща приблизително 120-140 лева месечно през зимния сезон. Установява се, че ответникът е студент, редовна форма на обучение по специалност МТТ, обучението е платено за шест семестъра със семестриална такса в размер на 350 лева. От обясненията му, дадени в съдебно заседание се установява, че ответникът се обучава по договор дс работодателя си, но няма нужния успех, за да поеме работодателят изцяло или част от семестриалните му такси, поради което е заплаща сумата сам. От социалния доклад се установява, че К. общува еднакво добре и с двамата си родители, спокойно и емоционално момче е, не е лишен от вниманието на близките си. Детето не било лишено от внимание, храна и дрехи, имало нужда от задоволяване на здравните му потребности и на образователните такива. В показанията си св. Л. сочи, че познава страните, с ищцата се познават от деца. Свидетелката живеела в П. и идвала в К. в края на всяка работна седмица. Поддържала с ищцата ежедневно контакти по телефон. Свидетелката знаела за раздялата между страните, че ищцата се изнесла от общото им жилище и известно време живяла у приятели. През това време не плащала наем, само разходите. Свидетелката знаела за заболяването на детето и че само майката полага грижи, свързано със здравословното му състояние. Ежедневно го водела и вземала от училище, а когато нямала възможност, майката на ищцата се грижела за това. И ищцата, и майка й живеели в К., а работели в С., редували се да вземат детето от училище, налагало се едната да излиза по-рано от работа. Детето посещавало психиатър, психолог, невролог и логопед. Посещавало и детския център. Откакто родителите се разделили, в състоянието на детето имало подобрение. Лекарят, който го преглеждал, определял дали към определен момент има нужда от лекарства или не. В момента било спокойно и не приемало медикаменти. Майката през зимния период купувала витамини и необходимото, за да запази здравето на детето. Майката се стараела да осигури разнообразна храна за детето, доколкото й позволявали финансовите възможности, сама му приготвяла закуски или купувала от училище. Живеела в уютно жилище, отоплявала се с климатик, който изплащала на вноски. Свидетелката знаела, че от раздялата до момента бащата не плащал издръжка за К., не го търсил и не полагал грижи за детето. Свидетелката знаела, че понякога бащата взема детето от детския център, веднъж или два пъти детето останало при него. Майката на ответника също вземала детето от градина, докато родителите живеели заедно. Преди раздялата единствените грижи на бащата за детето се свеждали до воденето му на градина и прибирането след нея. Майката се занимавала и с обучението на К., заедно учили буквите, работели върху учебния материал.  В показанията си св. Петрова, майка на ответника сочи, че след раздялата, синът й взела детето, след уговорка с майката. Майката не създавала пречки за срещи между бащата и детето. След като ищцата напуснала жилището, в което живеели родителите, наложило се то да бъде преобзаведено, защото ищцата взела вещите, които считала, че са купени с нейни средства – взела маса, столове, кухненски ъгъл, пералня, прахосмукачка, ютия, леглото на детето, килими, пътеки, телевизор и климатик. С помощ на родителите си, ответникът успял да купи такива вещи. Ответникът не живеел заедно с родителите си, те живеели на вилата, а той сам в жилището им. К. бил привързан към баща си и обичал да са заедно, свидетелката го виждала и след раздялата, ответникът го водел на разходка, играели си двамата, педи като че ли по-често търсел майка си,сега оставал с баща си, който го водел и на вилата.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:

При анализа на доказателствата и при липса на спор между страните, се налага изводът, че до раздялата на родителите през месец ноември 2018 г., всеки от тях е участвал според възрастта на детето и конкретната житейска ситуация в отглеждането, възпитанието му и и осигуряване на издръжката му. Родителският капацитет на страните не е спорен в процеса, същите нямат спор и кой от тях да упражнява родителските права, като полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на К.. Няма данни за родителско поведение, което да е в ущърб на детето, не са установени качества на някой от двамата родители към настоящия момент, които да са във вреда на детето, не са доказани вредни влияния от някой от родителите. Спор за подходящи битови условия и при двамата родители няма. К. е живял в жилището на баща си от раждането си до раздялата – в продължение на седем години, а понастоящем е установено, че майката е осигурила много подходящи условия за отглеждането му.

При това положение, упражняването на родителските права върху детето К. следва да бъде предоставено на майката, а на бащата съдът да определи разширен режим на личния отношения с детето, предвид установената и неоспорена близост между двамата. Общуването между бащата и сина в достатъчна степен е нужно както с оглед на това, да не се прекъсва биологичната връзка, както и емоционалната и социалната такива между родител и дете. По принцип, контактите с родителя, на когото не са предоставени родителските права за упражняване са необходими за нормалното психическо и физическо развитие на детето. Отделно от това, К. е дете със специално потребности, и по-разширения режим на лични отношения би дал възможност на бащата в достатъчна степен да полага грижи и във връзка с тези потребности, и да участва активно в следене на състоянието на детето.

Според съда най-справедливо е К. да пребивава при баща си всяка четна седмица (втора, четвърта и т.н), начиная от влизане на решението в законна сила, от 09:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване, един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на майката. За коледните и великденските празници времето на К. при родителите му следва да бъде разпределено по следния начин – бащата има право да взема детето си на Коледа всяка нечетна година, считано от 09:00 часа на 24.12 до 18:00 часа на 26.12 и на Нова година – всяка четна година от 09:00 часа 31.12. до 16:00 часа на 01.01., като за четна и нечетна се считат годините, в които започва периодът определен за лични отношения. През великденските празници бащата има право да взема детето през първата половина на четните години, и през втората половина на нечетните години – от 09:00 часа на първия ден до 18:00 часа на последния ден. По отношение на коледната ваканция, тъй като същата съвпада с коледните и новогодишните празници, допълнителен режим не следва да се урежда, а по отношение на пролетната ваканция, бащата има право да взема детето за половината ваканция, уговорено за всяка година съобразно графика на майката.

Относно издръжката на детето – при изложените обстоятелства, съдът е длъжен да се произнесе и по издръжката на детето. Родителите са длъжни да дават издръжка на ненавършилите пълнолетие деца. Безспорно е, че двамата родители не живеят заедно, като всеки от тях следва да поеме своя дял от издръжката на К.. С оглед предоставянето на родителските права на майката, съдът намира, че следва да осъди бащата да заплаща на детето си К. месечна издръжка. За да определи размера й, съдът отчете доходите на двамата родители и взе предвид липсата на спор, че никой от тях няма задължения за издръжка към друго ненавършило пълнолетие дете. По делото не са ангажирани доказателства за нужди на детето над обичайните такива за неговата възраст, заболяването му понастоящем не изисква средства за лечение, не се твърди разходите за логопед, психиатър, психолог да се заплащат, заплатен е само приемът при невролог в общ размер на 90 лева годишно. Бащата получава по-ниски доходи с около 200 лева месечно, а майката получава помощите за дете в размер на 450 лева месечно. Макар да са ограничени със срок – срокът на експертното решение на ТЕЛК, няма данни при преосвидетелстването да е налице възможност за намаляване процента н увреждане. И двамата родители сами полагат грижите за издръжка на жилището си, заплащат разходите си за консумативи, и двамата в известна степен получават подкрепа от широкия си роднински кръг. Не се ангажираха доказателства някой от родителите да е в обективна невъзможност да осигурява средства за издръжката на детето.  Отчитайки присъщите нужди на детето с оглед възрастта му и заболяването му, за нормалното задоволяване на нуждите му и с оглед възрастта на същото, съдът намира, че е необходимата сума за издръжка е в размер на 300 лева. От определената издръжка съда счита, че участието на бащата следва да бъде в размер на 170.00 лева, а разликата да се поеме от майката, която също следва да участва в издръжката на детето, макар и с по-малък дял, предвид това че полага непосредствените грижи за отглеждането му. За разликата над 170 лева до пълния претендиран размер от 200 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен. В същият размер следва да се уважи и иска за издръжка за минало време. Периодът от раздялата до предявяване на иска е кратък, а бащата не ангажира доказателства да е осигурявал средства за сина си през този период при негова тежест.

Тъй като производството по упражняване на родителски права е въпрос на спорна съдебна администрация, разноски на страните не се присъждат.

На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди ищеца да заплати, държавна такса по сметка на КрлРС в размер на 285.40 лева, представляваща 4% върху 36-месечните платежи на определената издръжка и тази за минало време.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р        Е       Ш      И:

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетното дете К.А.П., роден на *** г., ЕГН **********, родено от съвместното съжителство на М.К.В. с ********** *** и А.П.П. с ЕГН ********** ***, на майката М.К.В., като определя местоживеене на детето при нея.

ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения между А.П.П. с ЕГН **********и детето К.А.П. с ЕГН ********** както следва:

всяка четна седмица (втора, четвърта и т.н), начиная от влизане на решението в законна сила, от 09:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване;

един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на майката;

по коледните празници - всяка нечетна година, считано от 09:00 часа на 24.12 до 18:00 часа на 26.12;

по новогодишните празници – всяка четна година от 09:00 часа 31.12. до 16:00 часа на 01.01., като за четна и нечетна се считат годините, в които започва периодът определен за лични отношения;

по великденските празници бащата има право да взема детето през първата половина на четните години, и през втората половина на нечетните години – от 09:00 часа на първия ден до 18:00 часа на последния ден.

половината пролетна ваканция, уговорено между родителите за всяка година, съобразно графика и отпуските на майката.

ОСЪЖДА, на основание член 143, ал. 2 от СК, А.П.П. с ЕГН ********** *** да заплаща на детето си К.А.П. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.К.В. с ********** ***, месечна издръжка в размер на 170 (сто и седемдесет) лева, считано от предявяване на иска – 16.01.2019 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като за разликата над 170 лева, до пълния претендиран размер от 200 лева, отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА, на основание член 149 от СК, А.П.П. с ЕГН ********** *** да заплати на детето си К.А.П. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.К.В. с ********** ***, месечна издръжка за минало време в размер на 170 (сто и седемдесет) лева, считано от 18.11.2018 г. до предявяване на иска – 16.01.2019 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като за разликата над 170 лева, до пълния претендиран размер от 200 лева, отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА А.П.П. с ЕГН ********** *** заплати по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 285.40 лева (двеста осемдесет и пет лева и четиридесет стотинки).

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред П.ски окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

П.В.