Р
Е Ш Е Н И Е
№
ІІ-260509 29.07.2021г. гр.
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На двадесет и девети юли 2021 година
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: Таня Русева-Маркова
Членове: Елеонора
Кралева
мл.с. Александър Муртев
Секретар:
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско
дело номер 99 по описа за 2021
година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод депозирана жалба с вх. № 17574 от 30.10.2020г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова от „Топ Билдингс“ ЕООД със седалище гр. Айтос в качеството му на трето задължено лице, предоставило обезпечение – ипотекиран недвижим имот в полза на длъжника по изпълнителното дело против Разпореждане от 21.08.2020г., (съобщено с Уведомление с изх. № 17135/24.08.2020г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова), с което са приети за разноски направените от взискателя по изпълнителното дело разходи за охрана на недвижим имот, оставен на отговорно пазене на същия по изпълнително дело № 368/2012г. в размер на 437 057, 39 лева. В жалбата се посочва, че се оспорва валидността и законосъобразността на извършеното действие по приемане на въпросната сума за охрана на обект за разноски като неоснователна. Посочва се, че в кориците на делото липсва изпълнително основание или титул за дължимостта на тази сума за разноски за охрана, приета с атакуваното разпореждане на ЧСИ от 21.08.2020г. В жалбата се сочи, че без да се държи сметка за реалната стойност на извършената услуга – охрана на обект и без да се държи сметка от ЧСИ Ивелина Божилова за издадените до момента съдебни актове в споровете между „ОББ“ АД и главния длъжник – „Делта Строй 2003“ ЕООД. От друга страна – в жалбата се посочва, че за определения размер на разноските по обжалваното действие на ЧСИ на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК не е дало повод поведението на главния длъжник по делото, а още по-малко третото лице – ипотекарен длъжник „Топ Билдинг“ ЕООД, като това е видно от хронологията на посочените съдебни актове. В жалбата се посочва, че възлагането на разноските в тежест на жалбоподателя е изцяло неоснователно, тъй като поставянето на имот за пазене на трето лице, избрано от взискателя, не на тях като длъжници и то при положение, че са вътре в имота и са крайно заинтересовани от неговото съхранение и цялостно опазване и проблем само на взискателя и всички негови действия по пози повод са негов риск и негова тежест, която не следва да бъде прехвърляна на дружеството-жалбоподател. С жалбата се претендира да бъде отменено атакуваното разпореждане и да се присъдят направените разноски в настоящото производство.
Производството по делото е образувано и по повод депозирана жалба с вх. № 17573 от 30.10.2020г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова от „Делта Строй 2003“ ЕООД със седалище гр. Айтос в качеството му на длъжник в изпълнителното производство против Разпореждане от 21.08.2020г., (съобщено с Уведомление с изх. № 17135/24.08.2020г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова), с което са приети за разноски направените от взискателя по изпълнителното дело разходи за охрана на недвижим имот, оставен на отговорно пазене на същия по изпълнително дело № 368/2012г. в размер на 437 057, 39 лева. В жалбата се посочва, че се оспорва валидността и законосъобразността на извършеното действие по приемане на въпросната сума за охрана на обект за разноски като неоснователна. Посочва се, че в кориците на делото липсва изпълнително основание или титул за дължимостта на тази сума за разноски за охрана, приета с атакуваното разпореждане на ЧСИ от 21.08.2020г. В жалбата се сочи, че без да се държи сметка за реалната стойност на извършената услуга – охрана на обект и без да се държи сметка от ЧСИ Ивелина Божилова за издадените до момента съдебни актове в споровете между „ОББ“ АД и главния длъжник – „Делта Строй 2003“ ЕООД. От друга страна – в жалбата се посочва, че за определения размер на разноските по обжалваното действие на ЧСИ на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК не е дало повод поведението на главния длъжник по делото, а още по-малко третото лице – ипотекарен длъжник „Топ Билдинг“ ЕООД, като това е видно от хронологията на посочените съдебни актове. В жалбата се посочва, че възлагането на разноските в тежест на жалбоподателя е изцяло неоснователно, тъй като поставянето на имот за пазене на трето лице, избрано от взискателя, не на тях като длъжници и то при положение, че са вътре в имота и са крайно заинтересовани от неговото съхранение и цялостно опазване и проблем само на взискателя и всички негови действия по пози повод са негов риск и негова тежест, която не следва да бъде прехвърляна на дружеството-жалбоподател. С жалбата се претендира да бъде отменено атакуваното разпореждане и да се присъдят направените разноски в настоящото производство.
По делото е депозирана и Молба от „Делта Строй“ ЕООД, представлявана от М.Б., в която изрично се посочва, че поддържа депозираната жалба, по която е образувано гр. дело № 99/2021г. по описа на БОС и се излагат допълнителни аргументи в по отношение на основателността на депозираната жалба.
Ответната страна по жалбата – „Обединена Българска банка“ АД депозира по делото писмено възражение, в което посочва, че жалбата е недопустима, тъй като е подадена след изтичане на регламентирания в чл. 436, ал. 1 от ГПК срок, като видно от самата жалба на „Топ Билдингс“ ЕООД се сочи, че дружеството е узнало за разпореждането на ЧСИ Божилова на 24.08.2020г. и е следвало в четиринадесетдневен срок да го атакува, а жалба е депозирана едва на 30.10.2020г. с вх. № 17574. В отговора се посочва, че в случай, че жалбата е допустима, то следва съдът да я отхвърли като неоснователна. Сочи се, че се прави опит от страна на длъжника по изпълнителното дело да се атакуват актове на съдебния изпълнител по повод на надлежно учредена в полза на Банката ипотека. В писмения отговор на жалбата се прави анализ на постановените съдебни решения относно обстоятелството кои са обектите, придобити от страна на Банката вследствие на проведена публична продан през 2010г. от страна на съдебния изпълнител Трифон Димитров. В жалбата се сочи и обстоятелството, че след постановяване на Определение № 323 от 15.05.2020г., постановено по касационно търговско дело № 1303/2019г. по описа на ВКС на РБ, Банката е намалила размера на вземането с цената на публичната продан и е продължила принудителното изпълнение спрямо построените самостоятелни обекти (155 апартамента), апортирани в капитала на „Топ Билдингс“ ЕООД, които дружеството е придобило обременени с ипотека. В отговора се посочва, че съдебният изпълнител правилно и законосъобразно в рамките на своята компетентност е издала акт, с който е приела направените от Банката разноски за охрана и за удовлетворяването на които не е необходимо Банката като взискател да има нарочен, отделен изпълнителен лист.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е безспорно, че изпълнителното производство е образувано въз основа на Молба от „Сибанк“ АД за образуване на изпълнително производство и представен Изпълнителен лист от 16.12.2009г., изд. по частно гр. дело № 812/2009г. по описа на Районен съд – Айтос, по силата на който „Делта Строй 2003“ със седалище гр. Айтос е осъдено да заплати на „Сибанк“ АД със седалище гр. София сума в размер на 3 150 000 евро, 284 140, 14 евро, представляваща договорна лихва за периода от 21.12.2008г. до 23.11.2009г., сума в размер на 87 073, 92 евро, представляваща наказателна лихва за периода от 21.01.2009г. до 15.12.2009г., законната лихва върху главницата от 15.12.2009г. до изплащане на вземането, както и съдебни разноски.
По делото се установява, че първоначално изпълнителното производство е образувано пред ЧСИ Трифон Димитров под № 3/2010г., през 2011г. е прехвърлено на ЧСИ Георги Михалев, а през 2012г. е прехвърлено на ЧСИ Ивелина Божилова и е образувано под № 368/2012г. Понастоящем универсален правоприемник на „Сибанк” ЕАД, респективно- взискател по изпълнителното дело е „Обединена Българска Банка“ АД.
С Решение № 489 от 24.11.2016г., постановено по търговско дело № 153/2016г. по описа на е прието за установено в отношенията между „Делта строй 2003” ЕООД със седалище гр. Айтос и „Сибанк” ЕАД със седалище гр. София, че по изпълнително дело № 20128000400368 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, рег. № 800 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Бургас, длъжникът „Делта строй 2003” ЕООД не дължи на взискателя „Сибанк” ЕАД сумата 3 877 250, 83 лева, с която задължението му се е намалило след проведена публична продан на ПИ 51500.21.41 в гр. Несебър, м. Бостанлъка, ведно с правото на строеж за изграждане на обект „Апартаментен хотел с ресторант, магазин и фитнес-център”.
С Решение № 115 от 20.12.2018г., постановено по въззивно търговско дело № 253/2018г. по описа на Апелативен съд – Бургас е потвърдено Решение № 489 от 24.11.2016г., постановено по търговско дело № 153/2016г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
С Определение № 323 от 15.05.2020г., постановено по търговско дело № 1303/2019г. по описа на ВКС на РБ не е допуснато касационно обжалване на Решение № 115 от 20.12.2018г., постановено по въззивно търговско дело № 1303/2019г. по описа на Апелативен съд – Бургас.
На основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението и тъй като в конкретния случай се атакува именно акт на съдебен изпълнител – Разпореждане от 21.08.2020г., с което са приети разноски в изпълнителното производство от страна на съдебния изпълнител, настоящата инстанция намира, че това действие на съдебния изпълнител подлежи на атакуване по реда на чл. 436 и сл. от ГПК.
От представеното изпълнително дело се установява, че се атакува Разпореждане на Частен съдебен изпълнител Ивелина Божилова, постановено на 21.08.2020г.
По изпълнителното дело е изпратено Уведомление с изх. № 17135/24.08.2020г. за изготвеното Разпореждане от 21.08.2020г. до „Топ Билдингс“ ЕООД на посочения адрес на управление на дружеството, което е получено от страна на дружеството на 23.10.2020г., а депозираната жалба – предмет на настоящото производство е входирана на 30.10.2020г. – тоест в рамките на преклузивния седмодневен срок, поради което и настоящата инстанция намира, че същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По отношение на депозираната Жалба от страна на „Делта строй 2003“ ЕООД следва да се отбележи, че с Молба с вх. № 12316/18.08.2020г. длъжникът в изпълнителното производство е посочил пред съдебния изпълнител адрес за получаване на съобщения, а именно – гр. Айтос, ул. „Гоце Делчев“ № 48. След постановяване на атакуваното Разпореждане от 21.08.2020г., съдебният изпълнител е изпратила и уведомление до длъжника „Делта строй 2003“ ЕООД с изх. № 17136/24.08.2020г., но не на посочения от страната адрес за връчване на съобщения – гр. Айтос, ул. „Гоце Делчев“ № 48, а на адрес – гр. Бургас, ул. „Македония“ № 61-63. Изпратеното съобщение на адреса в гр. Бургас се е върнало цяло с отбелязване, че дружеството не може да бъде намерено на адреса, но дори и след връщане на това съобщение, съдебният изпълнител не е изпратил ново съобщение на адреса, който е посочен от страната. Нещо повече – три дни по-късно от изпратеното Уведомление с изх. № 17136/24.08.2020г. съдебният изпълнител е връчил друго съобщение (за друго свое извършено действие), като е посочил адрес на връчване на книжата посочения от страната адрес, а именно гр. Айтос, ул. „Гоце Делчев“ № 48, на който адрес съобщението е получено от страната. При това положение и като взе предвид, че за длъжника в изпълнителното производство „Делта строй 2003“ ЕООД не е връчено валидно съобщение за изготвеното Разпореждане от 21.08.2020г., настоящата инстанция намира, че за това дружество не е започнал да тече срок за обжалване на атакуваното Разпореждане от 21.08.2020г., поради което и счита, че депозираната на 30.10.2020г. Жалба против Разпореждане от 21.08.2020г. е депозирана в срок и следва да бъде разгледана по същество.
Видно от представеното по делото изпълнително производство не се спори, че принудителното изпълнение е насочено върху 155 бр. апартаменти, построени в ПИ №51500.21.41 по плана на землището на гр.Несебър, м. „Бостанлъка“, тъй като според банката и ЧСИ върху тези апартаменти тежи ипотечно право. По делото не се спори, че по силата на сключен договор с Нотариален акт № ***, т. ****, рег. №1****, дело № 6*** от *.**.20**г. на помощник нотариус Йорданка Йовчева, действаща по заместване на нотариус Стоян Ангелов дружеството – длъжник „Делта Строй 2003” ООД учредява договорна ипотека в полза на „Стопанска и инвестиционна банка“ (Сибанк) АД като обезпечение на вземането на банката по договор за банков кредит в размер на 3 750 000 евро, отпуснат за рефинансиране на други кредити на дружеството, както и на физически лица, както и за изграждането на апартаментен хотел с ресторант, магазин и фитнес център в гр.Несебър, м.“Бостанлъка“, с разгърната застроена площ от 9565,38 кв.м. Видно от цитирания нотариален акт ипотекираните имоти са най-общо две групи, като в т. 2 „А“ от нотариалния акт ипотеката е учредена върху следния обект – поземлен имот № 51500.21.41 по плана на землището на гр.Несебър, м. „Бостанлъка“, ведно с правото на строеж за изграждане в горния имот на обект: „Апартаментен хотел с ресторант, магазин и фитнес център“ в гр.Несебър, м.“Бостанлъка“,, състоящ се от четири свързани блока – А, В, С и Д, със застроена площ от 2313,72 кв.м. и обща застроена разгърната площ от 9565,38 кв.м., КИНТ 1,2 и кота корниз 10м., съгласно издадено разрешение за строеж №78 от 19.09.2007г. и одобрен проект, а в т. 2 „Б“ от нотариалния акт е учредена ипотека върху конкретно описани апартаменти, находящи се в сградата, изградена в УПИ III - 61003 в кв. 83 по плана на гр.Несебър, представляващ ПИ с идентификатор 51500.204.58, като не се спори, че тези апартаменти са различни от процесните 155 бр. апартаменти.
По делото не се спори и относно обстоятелството, че договорната ипотека е била подновена с молба по чл. 172 от ЗЗД от „СИБАНК” ЕАД, вписана в Службата по вписванията, като в тази молба ипотекираните имоти са описани по идентичен начин с тези в нотариалния акт от 2007г.
По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че след като процесните 155 бр. апартаменти са били изградени в поземления имот с идентификатор 51500.21.41, същите са били апортирани от „Делта Строй 2003” ООД в капитала на дружеството - жалбоподател „Топ Билдингс“ ООД, като са подробно описани в дружествения договор, вписан в Агенцията по вписванията през 2009г.
От представеното по делото изпълнително производство се установява, че процесните 155 бр. апартаменти са били описани от ЧСИ Трифон Димитров и спрямо тях поотделно (а не в цялост като апартаментен хотел) по изп. д. №638/12г. по описа на ЧСИ Божилова продължават да се извършват изпълнителни действия по искане на взискателя ОББ АД.
По делото са представени копия от Протоколи за опис на недвижими имущества от 07.11.2016г. (лист 1864, лист 1878 и лист 1920 от изпълнителното производство), от които е видно, че са описани недвижими имущества, представляващи самостоятелни обекти в сграда с идентификатор № 51500.21.41.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, с предназначение – жилищна сграда с адрес на сградата – гр. Несебър, м. Бостанлъка, попадаща в поземлен имот с идентификатор 51500.21.41. Видно от представените по делото копия от Протоколите за опис на недвижимите имущества описаните имоти са оставени за управление на „Сибанк“ ЕАД със седалище гр. София, като дружеството е поело задължението по чл. 486 от ГПК.
По делото е депозирана молба от „Обединена Българска Банка“ АД със седалище гр. София (лист 3401), в която се посочва, че се претендира да бъдат приети направени от взискателя разноски за охрана с оглед на учредена в полза на ОББ АД (универсален правоприемник на „Сибанк“ АД) договорна ипотека от 2007г., подновена с молба от 2017г. Към молбата за приложени фактури за заплатени разходи за охрана – и списък с описаните на направените разходи – месец, стойност и номер на фактура. Видно от представените фактури и опис на тези фактури се касае за месечни заплащани суми от страна на банката-взискател в полза на „Боду“ ООД, а като основание за плащане на сумата е посочено – охранителна услуга – за конкретен месец – за обект – к.к. Слънчев бряг, Кошарица
С Разпореждане от 21.08.2020г., съдебният изпълнител приема направените разноски в общ размер на 437 057, 39 лева съгласно представените счетоводни документи.
На основание чл. 486, ал. 1 от ГПК имотът се оставя във владение на длъжника до извършване на проданта. Длъжникът трябва да управлява имота като добър стопанин. Той получава имота по описа и е длъжен да го предаде в същото състояние, в което го е приел.
На основание ал. 2 от цитираната разпоредба ако длъжникът не стопанисва добре имота или пречи на огледа от трети лица, съдебният изпълнител предава управлението на друго лице.
С оглед практиката на ВКС на РБ, изразена и в Решение № 47 от 26.02.2018г., постановено по гр. дело № 69/2018г. по описа на ІV г.о. на ВКС на РБ пазач се назначава при публична продан на движими вещи (чл. 470 - чл. 472 ГПК) и не може да стане без съгласието на лицето, което съдебният изпълнител определя за такъв. При изпълнение върху недвижими имоти не се назначава пазач, а те се предават във владение на трето лице, ако длъжникът не ги стопанисва добре или препятства огледите, но и това не може да стане без съгласието на третото лице.
На основание чл. 472, ал. 1 от ГПК на вещото лице и на пазача, когато той е трето лице, съдебният изпълнител определя възнаграждение, което се внася предварително от взискателя. Ако са нужни и разноски за пренасяне или пазене на вещта, те се внасят от взискателя предварително.
По делото няма данни да са налице предпоставките на чл. 486 от ГПК, за да бъде оставено владението на недвижимите имоти в полза на лице, различно от длъжника – взискателя в конкретния случай.
При така изложеното, настоящият състав намира, че атакуваното Разпореждане от 21.08.2020г., по силата на което са приети разноски в размер на 437 057, 39 лева съгласно приложени фактури е незаконосъобразно, по следните съображения:
Съгласно чл. 470, ал. 1 от ГПК, пазачът на вещта, респективно – на недвижимия имот, предмет на изпълнението, се назначава от съдебния изпълнител, който съгласно чл. 470, ал. 2 от ГПК го избира с оглед на личността му и на други посочени в законовата норма обстоятелства, като според чл. 472 от ГПК съдебният изпълнител определя и неговото възнаграждение, вносимо предварително от взискателя. Предвид изложеното, разноските за пазене на вещта, респ. за охрана на имота подлежат на събиране като такива по принудителното изпълнение, само когато пазачът и размерът на дължимото възнаграждение са определени от съдебния изпълнител, като последният не може да делегира на взискателя правомощието си за определяне на възнаграждението на пазача, по договор, сключен с него. Правоотношението във връзка със заплащането на разноските за охрана на имота възниква между съдебния изпълнител и назначения от него пазач, а не между последния и взискателя, дори когато той ги е заплатил авансово.
На основание предвиденото в чл. 470, ал. 1 от ГПК е уредена и възможността вещта, респ. имотът да бъде даден за пазене на самия взискател, ако съдебният изпълнител прецени, че той не следва да бъде оставен за пазене от самия длъжник. В този случай взискателят може да осъществява пазенето и чрез трето лице - специализирана фирма за охрана, по сключен с него договор, но направените за това разходи не представляват разноски за пазене на вещта, доколкото пазачът не е назначен от съдебния изпълнител и размерът на възнаграждението му не е определен от него.
Както бе посочено по-горе – по делото се установи, че владението на недвижимите имоти, предмет на извършените описи е оставена на Банката-взискател – „Сибанк“ ЕАД, но по делото не е налице акт на ЧСИ за определяне на размера на възнаграждение за охрана на имота, макар да са приложени фактури със задължено лице – взискателя в изпълнителното производство. Доколкото възнаграждението на дружеството, извършвало услуга по охрана на имота, не е определено от съдебния изпълнител, а от взискателя, разноските за охрана на имота, възлизащи на 437 057, 39 лева, възложени в тежест на длъжника противоречи на нормата на чл. 472 от ГПК, поради което и следва да се приеме, че такова извършено действие от страна на съдебния изпълнител е незаконосъобразно.
Обстоятелството, че взискателят е извършил разноски във връзка с охраняване на недвижимия имот, каквито действително са направени, видно от приложените по делото фактури и платежни нареждания, може да бъдат основание същият да претендира от длъжника възстановяването им, доколкото пазенето на недвижимия имот е задължение на последния, но не и тази претенция да се реализира в настоящото изпълнително производство, тъй като е извън неговия предмет – за нея не е издаден изпълнителен титул и не може да бъде изпълнена от съдебния изпълнител. Поради това, направените от взискателя разходи за охрана на имота не представляват разноски за пазене на вещта, като част от разноските по изпълнението, след като т. нар. "пазач" не е назначен от съдебния изпълнител при условията на чл. 486, ал. 2 от ГПК и размерът на възнаграждението му не е определен от него.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че от представените по делото фактури не може по категоричен начин да се установи по отношение на кой обект е осъществявана охрана от страна на дружеството, с което Банката е договаряла и съответно е плащала за извършвани услуги за охрана на имот, тъй като имота е посочен само като обект Кошарица без никаква друга индивидуализация. От друга страна – по делото са представени фактури, които касаят период и преди 2016г., а въз основа на цитираните Протоколи за опис на недвижимо имущество по делото се установява, че описаните имоти са оставени във владение на Банката именно от 2016г. и не са налице основания за търсене на разноски за пазенето на вещта преди този период. По делото има данни, че при първоначалния опис на недвижимото имущество, имотите са оставени във владение на портиер, което по никакъв начин не обуславя търсенето на разноски за пазене на имота от страна на взискателя.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав счита, че депозираните жалби против атакуваното Разпореждане от 21.08.2020г. на ЧСИ Ивелина Божилова по изпълнително дело № 20128000400368, с което са приети разноски в изпълнителното производство в размер на 437 057, 39 лева за охрана на недвижими имот, оставен на отговорно пазене на взискателя са основателни, а постановеното разпореждане за приемане на разноски за пазенето на недвижимите имоти като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ (по жалба с вх. № 17574 от 30.10.2020г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова от „Топ Билдингс“ ЕООД със седалище гр. Айтос и по жалба с вх. № 17573 от 30.10.2020г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова от „Делта Строй 2003“ ЕООД със седалище гр. Айтос) Разпореждане от 21.08.2020г., постановено от Частен съдебен изпълнител Ивелина Божилова по изпълнително дело № 20128000400368, с което са приети за разноски направените от взискателя – „Обединена Българска Банка“ АД със седалище гр. София по изпълнителното дело разходи за охрана на недвижим имот, оставен на отговорно пазене на същия в размер на 437 057, 39 лева.
Връща делото на Частен съдебен изпълнител Ивелина Божилова за продължаване на съдопроизводствените действия.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.