РЕШЕНИЕ
№
260026 03.02.2021г., гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и седми януари
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
в присъствието на секретаря Лилия Кирякова, като разгледа докладваното
от съдията Бозаджиев в.гр.дело №686 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по
реда на чл.258 от ГПК.
С
Решение №769/23.07.2020г., постановено по гр.д.№4690/2018г. по описа на РС- П.
е осъден ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С.
1000, общ.С., район Т., пл.“П.“ 5, представлявано от К.Р., Н.Д.Ч., И.И.Г.и П.А.Ш.-
заедно от всеки двама изпълнителни директори, да заплати на „Д.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“А.С.“ №63, ет.1, ап.3,
представлявано от управителя К.В.Б. сумата в размер на 3274,84лв.,
представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди на собствения на
дружеството лек автомобил марка „М.“, модификация „С 180“, peг.№ *****, РАМА: ***,
двигател: *** в резултат на застрахователно събитие, настъпило на 04.09.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер общо на
1650,99лв., като е отхвърлена претенцията за присъждане на законна лихва за
забава за периода от 04.09.2018г. до 28.09.2018г., като неоснователна.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба от ЗАД „Б.В.И.Г.“, представлявано от Изпълнителните директори Н.Ч.и
И.Г., чрез юриск.Н.З..
Твърди се в същата, че постановеното съдебно решение е неправилно и
необосновано. В тази насока се визира, че първоинстанционният съд неправилно е
преценил събраните по делото доказателства и е достигнал до неправилни изводи,
вследствие на което е постановил решението си в нарушение на материалния закон.
Счита се, че първата инстанция
неправилно и необосновано е приела, че по процесния застрахователен договор е
настъпило застрахователно събитие по покрит застрахователен риск, поради което
следва да заплати застрахователно обезщетение.
Приема се, че в производството
е останала неизяснена фактическата обстановка относно настъпването на
застрахователното събитие, тъй като от приетите доказателства не се установява
настъпването на такова.
Сочи се, че от заключението на
автотехническата експертиза не се дава отговор на въпроса, дали е настъпило
събитие, в какво се изразява то. От страна на вещото лице са дадени отговори на
въпросите в тази им част, като „най- вероятна причина“ за увреждането, но от
страна на първоинстанционният съд не е установена причинно- следствената връзка
между „вероятно“ настъпване на събитието по твърдения от ищцовото дружество
начин и други обстоятелства от значение за делото, а именно конструктивен
дефект, скрита неизправност, като дали останалите причини следва да бъдат
изключени, като вероятност поради обстоятелства установени по делото извън
предмета на автотехническото заключение или на основание констатации в него,
съобразно приетите доказателства, включително и свидетелски показания.
Твърди се, че преценката на
всички доказателства по делото, включително и изграждането на извод за причинно
следствена връзка е задължение на съда което не е извършено от първата
инстанция.
Искането е за отмяна на
обжалваното решение, като вместо него се постанови друго, с което да се
отхвърли предявения от ищеца иск за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва.
Моли се за присъждане на
направените разноски пред двете съдебни инстанции.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК
е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- „Д.“ ООД, представлявано
от управителя К.В.Б., чрез процесуалния му представител адв.Г.С.- Ц..
В същият се твърди, че
подадената въззивна жалба е неоснователна и необоснована. Приема се, че
решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.
В тази насока излага
съображенията си.
Моли се за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Моли се за присъждане на
сторените разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.78 от ГПК.
В съдебно заседание, жалбоподателят
ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, редовно призован, законен представител не се явява.
Ответникът „Д.“ ООД, редовно
призован, законен представител не се явява. За същият се явява адв.С.- Ц.. От
страна на последната се оспорва подадената въззивна жалба. Моли за
потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. В този
смисъл визира, че подробни съображения са изложени в представения писмен
отговор.
Моли се за присъждане на
направените в настоящата инстанция разноски.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено следното:
Производството пред първоинстанционния
съд е образувано по повод на подадена искова молба от „Д.“ ООД, представлявано
от управителя К.В.Б. против ЗАД „Б.В.И.Г. с която е предявен иск, с правно
основание чл.405, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ - за обезщетение за
имуществени вреди.
Твърди се в същата, че на
15.06.2018г. в гр.П., ищцовото дружество е сключило със Застрахователно
акционерно дружество „Б.В.И.Г.“ договор за застраховка на МПС, съгласно
застрахователна полица №…/15.06.2018г., при застрахователно покритие „Пълно
Каско“ и Допълнителни покрития „Помощ на пътя /асистънс/“ и „Официален сервиз“.
Твърди се, че предмет на
застраховане бил лекият автомобил на дружеството марка „М.“, модификация „С
180“, peг.№ *****, Рама: ***, Двигател: ***.
Визира се, че срокът на
Застрахователната полица е от 17.00ч. на 15.06.2018г. до 17.00ч. на
15.06.2019г.
Твърди се, че плащането на
дължимата застрахователна премия, съгласно сключения между страните договор е
на четири равни вноски по време на действие на договора.
Посочва се, че от Сметка
№20180304451 се установява, че първата дължима вноска е заплатена в деня на
сключване на Застрахователния договор- 15.06.2018г. След настъпване на
застрахователното събитие на 04.09.2018г., застрахователната премия е изплатена
в цялост, видно от Сметка №20180462023 заплатена застрахователна премия на
11.09.2018г.
Твърди се, че при сключването
на застрахователния договор бил извършен оглед и заснемане на МПС в офис на „Булстрад“
в гр.П. на 15.06.2018г. от служител К. Н.. След задължителния оглед и
заснемане, в графа „констатирани повреди и липси“ в застрахователния договор е
посочено „без забележки“.
Твърди, че по време на сключването
на застрахователния договор и след това, лекият автомобил винаги е бил и е в
пълна изправност.
Визира се, че на 19.07.2018г.,
лекият автомобил е бил закаран от управителя на дружеството, в лицензиран
сервиз на М.-бенц в Република България, собственост на фирма „Силвър Стар Ритейл“
ЕАД в гр.Пловдив за настройване на LED фарове. При извършване на тези настройки,
на фаровете на автомобила е извършена цялостна проверка от компютърна система,
като същата не е отчела абсолютно никакъв дефект, като цялата тази информация
се пази в лицензирания сервиз.
Сочи, че всички LED фарове на
автомобила са били в пълна изправност, като това е проверено и от служителите
на фирма „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД- официалния представител на „М. Бенц“ за
България на 19.07.2018г.
Твърди се от страна на ищецът,
чрез управителя му, че на 04.09.2018г. следобед е бил със семейството си в МОЛ
Пловдив. Тръгвайки си от паркинга на търговския център и пускайки фаровете на
автомобила се забелязало, че светлинният лъч на левия фар е насочен много
надолу. Веднага слязъл да погледне и установил, че друго МПС е ударило левия
фар на автомобила. Направил обстоен оглед и видял, че фугите между предния
капак, предната броня, предния ляв калник и левия фар на автомобила са по- големи,
което може да се получи само вследствие на удар. Също така щифчето, което държи
предния регистрационен номер на автомобила от лявата страна, било счупено.
Твърди се от управителя, че на
следващия ден - 05.09.2018г., веднага отишъл в офиса на Застрахователното
дружество в гр.П., за да регистрира настъпилата щета и за да се предприемат
необходимите действия по отстраняването й, но от там отговорили, че първо
трябва да регистрира настъпилото застрахователно събитие на телефон 088 11 111.
Обадил се на този номер и регистрирал настъпилото застрахователно събитие. След
това отново отишъл в офиса на Застрахователното дружество и там бил съставен
Опис на претенция №50-05020-00450/18/05.09.2018г. В този документ било
посочено, че претенцията е само за ляв фар реглаж. При съставянето на Описа на
претенцията, офис- служителя Н. К. погледнал предния ляв фар и двамата
подписали документа. Било посочено, че предстои следващ оглед. Такъв оглед не
бил извършен от никой.
Сочи се от страна на ищецът, че
е получил писмен бланкетен отговор на заявената претенция от застрахователното
дружество с изх.Л№450/17.09.2018г., с който ЗАД „Б.В.И.Г.“ уведомило управителя
на ищцовото дружество, че претенцията му
за обезщетение на МПС-то попада в раздел изключения от покритие по застраховка
„Каско Стандарт“, за които дружеството не дължи застрахователно обезщетение, а
именно клауза „Всички рискове" IX Общи изключения, т.1.16; „овехтяване
/умора на материала/ на отделна част или възел, конструктивен дефект, скрита
неизправност“. В същото писмо било упоменато, че мнението на експертите на ЗАД
„Б.В.И.Г.“ е, че щетата на фар ляв на МПС се дължи на дефект- скрита
неизправност на същия и поради това дружеството отказва да изплати настъпилото
застрахователно обезщетение.
Счита се, че този писмен
отговор, изготвен от застрахователното дружество е изключително немотивиран,
написан „под шаблон“ като по този начин противоречи на разпоредбата на чл.108
ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането.
Сочи се, че на 01.10.2018г.,
чрез упълномощен от ищецът адвокат е изпратено възражение на уведомителното
писмо до ЗАД „Б.В.И.Г.“, с което е поискано претенцията му да бъде
преразгледана, тъй като проблемът в левия фар е само и единствено вследствие на
удар от друго МПС и да бъде издадено възлагателно писмо до официален сервиз,
обслужващ тази марка автомобили, за отстраняване на повредата на левия фар.
Твърди се, че на 22.10.2018г.,
упълномощения от ищецът адв.Г.С.- Ц. *** е получила на служебния си адрес, отговор
от ЗАД „Б.В.И.Г.“ с изх. №1327/УККЗПОЕ/09.10.2018г., с който един от членовете
на управителния съвет на застрахователното дружество уведомява, че след извършена
проверка на документацията е установено, че съгласно т.1.16 от Раздел „Общи
положения“, подраздел X, „Общи изключения“ на застраховка „Каско Стандарт“,
овехтяване /умора на материала/ на отделна част или възел се дължи на
конструктивен дефект, скрита неизправност. Ако в резултат на тези причини
настъпи застрахователно събитие, последвалите щети се изплащат без стойността
на частта или възела, причинили събитието. В същият отговор се казвало, че
видно от характера на увреждания по левия фар, експертите на застрахователното
дружество са установили, че те няма как да настъпят от заявения от ищеца начин-
при удар от друго МПС, а се дължат на конструктивен дефект на детайла, за което
ЗАД „Б.В.И.Г.“ не дължи изплащане на застрахователно обезщетение.
Твърди се, че самите отговори
на ЗАД „Б.В.И.Г.“ са крайно неясни и неточни. Според техните експерти за какво
ставало въпрос- за дефект - скрита неизправност или за конструктивен дефект и
как го установили, след като никога не са виждали на място МПС- то, не са
извършвали оглед, не са разглобявали левия фар, да стигнат до тези си изводи?
Възможно ли е от разстояние П. - С. да бъдат установени тези дефекти и по какъв
начин?
Счита се, че на първо място в
настоящия случай не се касае за дефект- скрита неизправност или конструктивен
дефект, така като се е позовало застрахователното дружество, а щетата е
причинена от удар от друго МПС.
Твърди се, че на 19.07.2018г. е
извършен обстоен преглед от официален лицензиран сервиз, от който е установено,
че цялата система, обслужваща фаровете на автомобила е в пълна изправност.
Твърди, че няма как застрахователното дружество да направи изводите, които е
посочило при положение, че „експертите“ на ЗАД „Б.В.И.Г.“ не са правили оглед и
проверка на автомобила след 04.09.2018г.
Твърди се, че конструктивен
дефект би могло да бъде установен само след обстоен професионален преглед с
помощта на компютърна система.
Сочи, че в чл.343 от Кодекса за
застраховане е посочено легалното определение на застрахователния договор- с
договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск
срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати
застрахователно обезщетение или сума. В ал.2 от чл.343 КЗ е предвидено, че за
застрахователните договори се прилагат общите правила на Търговския закон и
Закона за задълженията и договорите, доколкото в този кодекс не е предвидено
друго.
Сочи се, че съгласно
съдържащото се в разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок.
Искането е да се постанови
решение, с което се осъди ЗАД „Б.В.И.Г.“, да заплати на ищцовото дружество
сумата в размер на 3 000лв., представляваща равностойността на нанесената щета
към 04.09.2018г.- неизправност на ляв преден фар, съгласно Опис на претенция
№50-05020-00450/18/05.09.2018г. по сключен договор за застраховка „Б.Каско
Стандарт“ по застрахователна полица №47041818205000626/15.06.2018г.
Иска се да се осъди ответника
да заплати законната лихва за забава върху главницата от датата на увреждането-
04.09.2018г. до реалното плащане на дължимата сума /Решение №126 от
02.10.2009г. по т.д. №290/2009г. на ВКС, търговска колегия, II т.о./, ведно с
направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар, сторени
от ищцовото дружество.
В срока по чл.131 от ГПК по
делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното дружество, с
който се оспорва изцяло по основание и размер предявеният от „Д.“ ООД иск срещу
ЗАД „Б.В.И.Г.“ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на 3 000лв., ведно със законната лихва, считано от 04.09.2018г. до
окончателното плащане, както и за присъждане на направените по делото разноски.
В него се оспорва настъпването
на увреждане на основание, на което да се обективира отговорността на ответното
дружество.
Възразява се, че от
представените с исковата молба доказателства не се установява настъпване на
увреждане на процесния лек автомобил, което да представлява покрит риск по
застраховка „Б.Каско Стандарт“. Сочи, че в тази връзка, видно от петитума на
исковата молба се касае за „неизправност на ляв преден фар“, което не
представлява увреждане на процесния автомобил, поради което исковата претенция
следва да бъде отхвърлена.
Оспорва се, че има настъпило
застрахователно събитие, като в случай, че съдът счете настъпване на
застрахователно събитие се оспорва твърдяната от ищеца дата на настъпването му.
Също така се счита, че ако е налице застрахователно събитие, същото е настъпило
извън срока на застрахователния договор.
Оспорват се твърденията за
наличие на основания за заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като
съгласно Раздел IX, „Общи изключения“, т.1.16 от Общите условия по застраховка
„Б.Каско Стандарт“, застрахователят не дължи застрахователно обезщетение при
„овехтяване /умора на материала/ на отделна част или възел, конструктивен
дефект, скрита неизправност“, какъвто е настоящия случай, като в настоящата
хипотеза е налице и изключен застрахователен риск. Съответно не е налице и
покрит риск по застраховката, поради което се приема, че предявените искове са
неоснователни.
Твърди, че наличието на изключен
застрахователен риск, както и на липса на покрит риск по застраховката, какъвто
е налице, обективира и невъзможността за застрахователя да изплати
застрахователно обезщетение, поради липса на основание, поради което исковете
следва да бъдат отхвърлени.
Счита се, че е налице изключен
застрахователен риск, на основание Раздел II „Дефиниции“, т.6.1 от Общите
условия по застраховка „Б.Каско Стандарт“, като в тази връзка оспорва
настъпването на „щета“ по смисъла на т.7 от същите Общи условия.
Оспорват се твърденията на
ищеца, че увреждане по процесния автомобил е настъпило от „удар от друго МПС“
на процесното превозно средство. В тази връзка се оспорва вида и характера на
уврежданията във връзка с деликта, както и причинно- следствената връзка между
твърдения деликт и претърпените имуществени вреди.
При условията на евентуалност
се оспорва стойността на причинените по отношение на лек автомобил „М. С 180“,
с peг. №… вреди, като се счита исковата претенция за силно завишена в тази й част,
тъй като претендираното обезщетение значително надвишава действително
претърпените вреди.
Оспорва също така
необходимостта от подмяна на претендираните от страна на ищеца елементи и
детайли.
Оспорва се също така и исковата
претенция за присъждане на законна лихва, считано от 04.09.2018г. като следва
да се има предвид разпоредбата на чл.497 от Кодекса за застраховането.
Искането да се постанови
решение, с което да се отхвърли предявения от „Д.“ ООД иск срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“
за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на
3 000лв., ведно със законната лихва, считано от 04.09.2018г. до
окончателното плащане, както и за присъждане на направените по делото разноски.
Моли се за присъждане в полза
на ЗАД „Б.В.И.Г.“ на юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство.
С протоколно определение от
23.06.2020г., постановено в производството по делото пред районния съд, по
искане на пълномощника на ищеца и на основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато
изменение на размера на предявения иск, чрез неговото увеличаване от сумата в
размер на 3000лв. на сумата в размер на 3274,84лв., за която сума искът се
счита предявен.
Пазарджишкият окръжен съд от фактическа страна прие за установено
следното:
Не е спорно между страните по
делото, като в този смисъл са налице и писмени доказателства, от които се
установява, че на 15.06.2018г. в гр.П., ищцовото дружество „Д.“ ООД е сключило
с ответника- Застрахователно акционерно дружество „Б.В.И.Г.“, договор за
застраховка на МПС, със застрахователна полица №47041818205000626/15.06.2018г.,
при застрахователно покритие „Пълно Каско“ и Допълнителни покрития: „Помощ на
пътя“ /асистънс/ и „Официален сервиз“. Предмет на застраховане е бил лекият автомобил
на дружеството марка „М.“, модификация „С 180“, peг. №…., Рама: *** и двигател:
***.
Видно от Застрахователна полица
се установява, че срокът на застраховката е от 17.00 часа на 15.06.2018г. до
17.00 часа на 15.06.2019г. Страните са се договорили, че плащането на дължимата
застрахователна премия ще се извършва разсрочено на четири вноски, първата от
които платима на датата на сключване на договора, а останалите три, съответно
на датите: 15.09.2018г., 15.12.2018г. и 15.03.2019г.
Видно от Сметка №20180304451 е,
че първата дължима вноска от застрахователната премия е платена от ищеца в деня
на сключване на договора за застраховка- на 15.06.2018г.
Остатъкът от застрахователната
премия, равняващ се на общата стойност на другите три вноски е изплатен в
цялост от ищеца на датата 11.09.2018г., видно от Сметка №20180462023 от същата
дата.
Видно от застрахователната
полица е, че при сключването на застрахователния договор е бил извършен оглед и
заснемане на МПС-то в офиса на Б.на датата 15.06.2018г. от служител К.Н., като
в графата „констатирани повреди и липси“ е отразено „без забележки“.
На 19.07.2018г., в „Силвър Стар
Ритейл“ ЕАД, с.Радиново, обл.Пловдив- сервиз официален представител на М.-Бенц
за България е извършена операция „Настройване на LED фарове“ на процесния лек
автомобил, за което е издадена фактура №**********. В тази смисъл са както
твърденията на ищеца в исковата молба, така и отразеното от вещото лице в
допълнителното му заключение в частта „Данни за извършвани технически
обслужвания“.
В исковата молба ищецът, чрез
пълномощника си, твърди, че на 04.09.2018г., на паркинга на МОЛ Пловдив, лекият
автомобил е бил ударен от друго МПС в областта на левия фар. Сочи, че още при пускането
на фаровете, управителят на дружеството забелязал, че светлинният лъч на левия
фар е насочен много надолу. След оглед видял, че фугите между предния капак,
предната броня, предния ляв калник и левия фар на автомобила са по-големи, а
щифчето, което държи предния регистрационен номер на автомобила от лявата
страна- било счупено.
В тази връзка се установява от
приети писмени доказателства по делото,
че на следващия ден- 05.09.2018г., управителят на ищцовото дружество е уведомил
застрахователя си- ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие,
като първо отишъл в офиса на застрахователното дружество в гр.П., за да
регистрира настъпилата щета, а след това и в изпълнение на казаното му-
регистрирал настъпилото застрахователно събитие на посочения му телефон 088 11
111. В тази насока е съставен Опис на претенция
№50-05020-00450/18/05.09.2018г., в който е отразено, че претенцията е фар ляв-
реглаж. В документа е посочено, че предстои следващ оглед.
От Писмо с
изх.Л№450/17.09.2018г. е видно, че ищцовото дружество е уведомено от ответника-
застраховател за отказа му да изплати застрахователно обезщетение по претенция
№470418181847356 /реф. №50-05020-00450/18/. Отразено е като мотиви за отказа, е
че претенцията на ищеца за обезщетение на МПС-то попада в раздел изключения от
покритие по застраховка „Каско Стандарт“, за които дружеството- застраховател
не дължи застрахователно обезщетение, а именно: клауза „Всички рискове“ IX Общи
изключения, т.1.16; „овехтяване /умора на материала/ на отделна част или възел,
конструктивен дефект, скрита неизправност“. Отразено е в този документ, че мнението
на експертите на ЗАД „Б.В.И.Г.“ е, че щетата на фар ляв на МПС-то се дължи на
дефект- скрита неизправност на същия. Поради това застрахователното дружество
няма основание за изплащане на застрахователно обезщетение по претенцията.
Видно от Възражение от 01.10.2018г.
на ищецът, чрез пълномощника му, изготвено във връзка с посоченото по- горе
уведомително писмо до застрахователното дружество е поискано претенцията му да бъде
преразгледана, тъй като проблемът в левия фар е само и единствено вследствие на
удар от друго МПС, както и да бъде издадено възлагателно писмо до официален
сервиз, обслужващ тази марка автомобили, за отстраняване на повредата на левия
фар.
От Отговор на възражението до
пълномощника на ищеца на ЗАД „Б.В.И.Г.“ с изх.№1327/УККЗПОЕ/09.10.2018г. и
видно, че с него се уведомява ищеца, че след извършена проверка на
документацията е установено, че съгласно т.1.16 от Раздел „Общи положения“,
подраздел X, „Общи изключения“ на застраховка „Каско Стандарт“, овехтяване
/умора на материала/ на отделна част или възел, конструктивен дефект, скрита
неизправност. Ако в резултат на тези причини настъпи застрахователно събитие,
последвалите щети се изплащат без стойността на частта или възела, причинили
събитието. В същият отговор е отразено, че видно от характера на уврежданията
по левия фар, експертите на застрахователното дружество са установили, че те
няма как да настъпят от заявения от ищеца начин- при удар от друго МПС, а се
дължат на конструктивен дефект на детайла, за което ЗАД „Б.В.И.Г.“ не дължи
изплащане на застрахователно обезщетение.
В показанията си св.Д.Д.Б. излага
данни в насока момента на увреждането на процесния лек автомобил, а именно,
първите дни на септември месец 2018г., както и конкретни обстоятелства в насока,
че лекия автомобилът е бил паркиран в подземния паркинг на МОЛ Пловдив и че
когато си тръгнали, а вече е била настъпила тъмната част на деня, забелязали,
че левият фар бие много ниско долу. Освен изместването на светлината, имало и
фуга от горната страна, където се съединяват фара и капака.
Видно от основното заключение
на вещото лице се установява, че при съвременните иновативни и
високотехнологични автомобили е възможно при скорости на контакт до 8 км/ч с
оглед на коструктивните особености на предната част да не настъпят явни външно
видими повреди и изменения. В конкретния случай, съгласно данните, става дума
за точно това- имало е контакт на зоната на предния ляв фар на „М.а“ с друг
обект с малка атакуваща площ, при малка скорост и по- скоро кратковременен
допир и натиск без относително приплъзване. При този механизъм на контакт не са
настъпили разрушения на отделни елементи, а само леко деформиране и вероятно
изместване от нормалното положение. От техническа гледна точка според вещото
лице, напълно възможно е настъпилото изменение в регулировката на предния ляв
фар, както е упомената в исковата молба, да е причинено от друг автомобил. До
момента на извършения от вещото лице оглед на фара, същият не е подменян с нов
и е правилно регулиран.
От допълнителното заключение на
вещото лице, при проведеният технически преглед и замерване на автомобила, извършени
след разглобяване на елементите от предната му част е установено, че в резултат
на достатъчен натиск върху предната лява ъглова част на автомобила е настъпило
изменение положението на левия фар
спрямо съседните на него детайли предна броня, преден капак и предния ляв
калник. Вследствие упражнения натиск е нарушена и херметичността на предния ляв
фар на автомобила, което се изразява в изменение целостта на свързващия
компонент между корпуса- рефлектор и отражателното стъкло. В резултат, при
ниски температури на околната среда и работещи светлини проникналата във фара
влага кондензира върху отражателното стъкло, като го запотява от вътрешна
страна. Налице е техническа неизправност на предния ляв фар на автомобила,
която може да се отстрани чрез подмяната му с нов. Общата стойност на увредените
детайли и части- 3102,04лв. и трудът- 172,80лв., необходими за пълното
възстановяване на автомобила възлизат на сумата от 3274,84 лева с ДДС.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата за редовна и допустима-
отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване акт. По съществото си, същата е неоснователна.
При извършване на въззивен контрол
за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебно решение, в
рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от
първата инстанция доказателства намира, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно.
В настоящият казус, районният
съд е уважил предявения иск, с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ.
В тази насока е приел, че от
събраните по делото доказателства безспорно е установено, че е налице сключен
между ищеца и ответника валиден застрахователен договор по застраховка „Каско“
на МПС /с покритие „Пълно Каско“ и допълнителни покрития „Помощ на пътя /асистънс/
и „Официален сервиз“ за процесния лек автомобил, собственост на дружеството.
Установено е настъпилото произшествие със застрахования лек автомобил, което
представлява застрахователно събитие по смисъла на договора, както и вида на
вредите по същия, индивидуализирани в приетото и неоспорено от страните
допълнително заключение на вещото лице.
Прието е, че това произшествие
е настъпило в срока на действие на застрахователния договор и при изпълнено от
застрахования задължение за плащане на съответната вноска по договора.
С оглед на тези си изводи,
първоинстанционният съд е извел довод, че в случая се касае за покрит риск по
застраховката и че ответникът-застраховател дължи на ищеца, в качеството му на
застрахован собственик на увредения лек автомобил, заплащането на
застрахователно обезщетение за вредите, възникнали при паркирано състояние на
автомобила, от застрахователното събитие, настъпило на 04.09.2018г.
Ето защо е и счетено, че предявеният
иск е изцяло основателен в претендирания от ищеца размер- след допуснатото
изменение, чрез увеличение по реда на чл.214, ал.1 от ГПК и като такъв следва
да бъде уважен.
Този му извод се споделя изцяло
от настоящата инстанция, като същата споделя изцяло изложените му съображения
по неговото формиране.
В конкретният казус
възраженията изложени във въззивната жалба няма основание да бъдат приети, с
оглед на събрания по делото съвкупен доказателствен материал, които обосновано
е анализиран от първоинстанционния съд.
В случая няма основание да се
приеме довода, че е налице неизяснена фактическа обстановка относно
настъпването на застрахователното събитие.
Неоспорени са гласните
доказателства изразени в разпита на св.Байлова, която е категорична в
излаганите от нея данни в насока обстоятелствата при които е настъпило
увреждането на процесния лек автомобил. От страна на ответната страна не е
налице каквото и да е доказателство оборващо нейните твърдения. В тази връзка
следва да се посочи, че последните са в относимост и със заключенията на
основната и допълнителната автотехническа експертиза.
Не е оспорена констатацията
визирана от вещото лице, че е „имало контакт на зоната на предния ляв фар на „М.а“
с друг обект с малка атакуваща площ, при малка скорост…“. Не е оспорен фактът,
че процесното увреждане е реализирано на паркинг в МОЛ, където логично следва
да се приеме, че придвижването през него става с ниска скорост.
Следва да се отбележи, че не е
налице оспорване и на констатацията на вещото лице в насока, че: „Вследствие на
упражнения натиск е нарушена и херметичността на предния ляв фар на автомобила,
което се изразява в изменение на целостта на свързващия компонент между
корпуса- рефлектор и отражателното стъкло.“.
Налице са възражения от страна
на жалбоподателят в насока, че е налице „конструктивен дефект“ и „скрита
неизправност“, които също не могат да се приемат за основателни. Основанието за
този извод е отново категоричността на вещото лице в насока, че понятията
„дефект“ и „конструктивен дефект“ са технически, но в конкретния случай не може
да се приложат. В заводите на Даймлер- Бенц, нивото на качеството на
изработваните автомобили и части за тях е много високо… Конструктивен дефект-
понятие лишено от смисъл.“.
Доказателства в насока на
противното и които да оборват установеното по- горе не са налице.
Предвид на гореизложеното
споделяйки изцяло крайните правни изводи на първоинстанционния съд, настоящия
въззивен състав приема, че обжалваното решение, като правилно и законосъобразно
следва да бъде изцяло потвърдено, като бъде оставена без уважение подадената
въззивна жалба.
С оглед изхода на делото, в
тежест на жалбоподателят ЗАД „Б.В.И.Г.“, следва да се присъдят направени от
страна на „Д.“ ООД разноски пред настоящата съдебна инстанция в размер на 600лв.,
представляващи заплатен адвокатско възнаграждение.
Поради изложеното и на основание чл.271 от ГПК,
Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№769/23.07.2020г,. постановено по гр.д.№4690/2018г. по описа на РС- П..
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С. 1000, общ.С., район Т.,
пл.“П.“ 5, представлявано от К.Р., Н.Д.Ч., И.И.Г.и П.А.Ш.- заедно от всеки
двама изпълнителни директори, да ЗАПЛАТИ
на „Д.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“А.С.“
№63, ет.1, ап.3, представлявано от управителя К.В.Б. сумата в размер на
600/шестотин/лв.- адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.