РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе, 15.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VIІ
състав, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия АГУШ адм.
дело № 125 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Делото е образувано по
жалба на К.Р.К. *** против Акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 19/06/1/0/00119/2/01/04/01
(изх.№ 01-170-6500/510#2) от 06.02.2019 г., издаден от Директора на Областна
дирекция на „Държавен фонд земеделие“ гр. Разград (ОД на ДФЗ – Разград), с
който е отказано изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане
по Договор № 19/06/1/0/00116 от 23.02.2016 г. по подмярка 6.1 „Стартова помощ
за млади земеделски стопани“ от мярка „Развитие на стопанства и предприятия“ от
Програма за развитие на селските райони 2014-2020 и е определено подлежащо на
възстановяване от К.Р.К. публично държавно вземане в размер на 24 447,50
лв.
В жалбата се твърди, че
оспореният административен акт е издаден от некомпетентен орган, неправилен и
незаконосъобразен е и е постановен при липсата на ясни мотиви и доказателства
за издаването му. Оспорват се установените от органа релевантни факти. Твърди
се, че констатациите от извършената проверка на място относно живите лешникови
фиданки са неточни и не съответстват на обективното състояние на проверяваните
лешникови насаждения.
Иска се АУПДВ да бъде
отменен, как и да бъдат присъдени направените в производството разноски.
Ответната страна – Директорът
на ОД на ДФЗ – Разград, чрез юрисконсулт Л.Ж.,
излага доводи за потвърждаване на обжалвания АУПДВ. Моли съда да остави жалбата
без уважение, както и да присъди в полза на ДФЗ юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното
от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след проверка
законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 от АПК и съгласно правомощията си по чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от надлежна
страна, при наличие на правен интерес от оспорване и срещу индивидуален
административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
АУПВД е съобщен на жалбоподателя чрез изпращане по пощата на 07.02.2019 г.,
видно от приложеното известие за доставяне (л. 6 от преписката), а жалбата е
подадена чрез куриерска фирма на 21.02.2019 г. (л. 10 от делото), т.е. в срока
по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество
същата е неоснователна, по
изложените по-долу съображения.
Жалбоподателят К.Р.К. като земеделски
производител с УНР 624135 е подал Заявление за подпомагане по подмярка 6.1
"Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия", регистрирано с Уникален
идентификационен номер (УИН) 19/06/1/0/00119, с приложен Бизнес план (л. 291-306
от преписката). След извършване на необходимите проверки е прието, че подпомагането
е допустимо, поради което на 23.02.2016 година е сключен Договор № 19/06/1/0/00119
за отпускане на безвъзмездна финансова помощ в размер 48 895 лева (л. 29-50 от
преписката), платима на два етапа - първо плащане в размер на 50 % от сумата,
платима в срок от два месеца от сключването на договора, и второ плащане –
остатъкът от сумата, платима в тримесечен срок след издаване на УИН на
окомплектована с всички изискуеми документи заявка за второ плащане. Заявката
за второ плащане следва да бъде подадена в срок до 01.07.2018 г., но не по-рано
от един месец преди изтичането на този срок.
Между страните не се спори, че
жалбоподателят е получил сумата от 24 447,50 лева.
На 02.07.2018 г. (първия работен ден
след 01.07.2018 г. – неделя) жалбоподателят е подал заявка за второ плащане №
19/06/1/0/00119/3/01 (л. 117-290 от преписката), окомплектована с всички
необходими документи, установяващи изпълнението на одобрения бизнес-план. Във
връзка със заявката на 01.08.2018 г. е извършено посещение на място в стопанството
на земеделския производител, при което е установено, че обработваните от
жалбоподателя земеделски парцели са силно затревени, поради което не може да се
установи видимо съответствие на площите на различните култури. Това налага
извършване на проверка на място на процесните площи. Резултатите от посещението
на място са оформени в контролен лист (л. 101-116 от преписката). Посещението
на място е извършено в присъствието на жалбоподателя, който е подписал
съставения контролен лист с отбелязване, че е съгласен със забележките на
експертите.
Със Заповед № 365658/17.08.2018 г. на
началник отдел РТИ – Разград е разпоредено извършване на проверка на място на
кандидат с УНР 624135 относно заявление с УИН 19/010715/06057. Като
местоположение на проверката е посочено с. Нова Черна, общ. Тутракан, а като
период – от 17.08.2018 г. до 30.08.2018 г. (л. 52-53 от преписката).
Резултатите от проверката на място са отразени в доклад от проверка на място
(л. 54-89 от преписката). Според отразеното в доклада жалбоподателят е бил
уведомен за проверката на 21.08.2018 г. и е присъствал при извършването й в
периода от 22.08.2018 г. до 30.08.2018 г. При проверката експертите установили,
че по бизнес-план е заложено отглеждане на 20 дка лешници, като схемата на
засаждане е 5 на 4 м, 50 бр. в декар, а на място площта засята с лешници
(земеделски парцел № 016052) е 20 дка, но от засетите общо 999 бр. дръвчета (в
9 реда по 111 дръвчета по установената схема 5 на 4 м) живи или неизсъхнали са
само 469 броя или средно 23,5 бр. в декар. Освен това парцелът бил частично
окосен като на места междуредията на трайните насаждения са с висока тревна
растителност над 0,50 м.
В забележка към изготвения доклад за
проверката на място жалбоподателят вписал, че част от приетите за изсъхнали
дръвчета (без да се посочва каква част), са се развивали добре в началото на
пролетта и до средата на лятото, но поради неблагоприятния климат (суха пролет
и обилни валежи през месеците юни и юли) е настъпил преждевременен листопад.
Жалбоподателят обаче счита, че дръвчетата са живи. Независимо от това посочва,
че тъй като лятото не е сезон подходящ за пресаждане, изчаква есента, когато ще
може да оцени щетите и да възстанови загубите. По време на проверката на място
от жалбоподателя са изискани документи по изрично съставен от бенефициера
списък (л. 90-95 от преписката), които са и представени от земеделския
производител в указания 10 дневен срок. От представените документи, приложени и
към заявлението за второ плащане се установява, че жалбоподателят е закупил,
получил и заплатил посадъчен материал – вкоренени лешникови издънки – 1000 броя
по договор от 14.03.2016 г., към който момент е извършено засаждането на
трайните насаждения.
Докладът от проверката на място бил
изпратен на жалбоподателя с уведомително писмо изх.№ 01-172-6500/211/30.08.2018
г. като му бил предоставен 14 дневен срок да направи възражения по
констатациите в него. По делото има данни, че жалбоподателят е представил
възражение с вх. № 01-172-6500/211 от 01.10.2018 г. (възражението липсва като
доказателство по преписката или по делото), след което е получил уведомително
писмо изх. № 01-172-6500/211 от 17.10.2018 г. (л. 28 от делото), с което от ДФЗ
го информират, че е извършена допълнителна проверка по подаденото от него
заявление, при която са разгледани заключенията от изготвения контролен лист и
снимков материал от периода на проверката на място като е установено, че част
от заявения парцел не отговаря на критериите за допустимост на трайни
насаждения, заложени в Наредба № 2/26.03.2018 г., чл. 9, ал. 1. Изричен акт за
извършената допълнителна проверка не бил съставян, доколкото било прието, че
липсват основания за промяна на констатациите от проверката на място.
С писмо изх. № 01-170-6500/510 (№
19/06/1/0/00119/2/01/22/01) от 06.11.2018 година (л. 15-16 от преписката)
директорът на ОД на ДФЗ – Разград е уведомил жалбоподателя, че открива
производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане.
Изложени са мотиви, че при извършване на административните проверки по заявката
за второ плащане и след проверка на място е установено, че бенефициентът не е
спазил разпоредбите на чл. 9, ал. 2, т. 18 от Договора от 23.02.2016 година,
чл. 38, ал.1, т. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 година. Посочено е, че измерената
при проверката площ от 20 дка на имот № 016052, засаден с лешници съответства
на Таблица 1 – Данни за земята в земеделското стопанство към заявката за
плащане, но бройките посадъчен материал от лешници, установени чрез
преброяване, не съответства на минималния брой растения на декар. Преброени
били 9 реда по 111 дръвчета като от тях живи, неизсъхнали били 469 броя или
средно по 23,5 броя на декар, докато по заложената схема на засаждане трябва да
са 50 броя на декар, като минималния праг на гъстота на растенията не следва да
е по-малко от 40 броя дръвчета на декар. Отделно от това в писмото се посочва
факта, че парцелът бил частично окосен като на места междуредията били с тревна
растителност над 0,50 м.
Посочено е, че общият размер на
задължението възлиза на 24447,50 лева. Жалбоподателят е възразил срещу писмото
– писмени възражения вх. № 01-170-6500/510#1 от 23.11.2018 г. (л. 18-28 от
преписката) като посочил, че на 22.10.2018 г. е възложил на специалист –
агроном да извърши оглед на лешниковата градина с цел установяване на живите
дръвчета. С възражението си представил изготвения от специалиста Й.Х.М.
протокол за извършена агротехническа експертиза от 29.10.2018 г. (л. 22-23 от
преписката), според който в лешниковата градина са установени 464 броя
дръвчета, които са видимо живи, с листа по клоните, 342 броя дръвчета, които са
с голи клони, но при огъване остават жилави и не се чупят, при резитба
дървесината е плътна и хомогенно, което е признак, че дръвчетата са прихванати,
живи и кореновата им система е здрава и на голяма част от тях започват да
избиват пъпки и издънки. Като изсъхнали са установени само 193 броя дръвчета.
Изчислен е общия брой на живите дръвчета – 806 или средно 40,3 броя на декар. Направена
е препоръка изсъхналите 193 броя дръвчета да се подменят като е посочено, че
най-подходящ период за това е началото на месец ноември до средата на месец
декември. Във възражението си жалбоподателят посочва още, че на 30.10.2018 г. е
получил от фирмата, от която е закупил и първоначално посадъчния материал –
„Белла – 93“ ЕООД, 195 бр. стандартен посадъчен материал – вкоренени лешникови
издънки, които към датата на възражението е засадил. Предоставянето на новия
посадъчен материал е станало въз основа на сключен с доставчика анекс от
05.04.2018 г. към договора за продажба на посадъчен материал от 16.03.2016 г.
(л. 24 от преписката), според който продавачът предоставя на купувача
(жалбоподател в настоящото производство) 200 бр. вкоренени лешникови издънки, с
които купувачът да замени нехваналия се посадъчен материал, доставен от същия
продавач по силата на договора за продажба на посадъчен материал от 16.03.2016
г. Продавачът се задължава при нехващане на доставен от него посадъчен материал
да осигури за подмяна посадъчен материал в срок до 20.11.2018 г. като купувачът
от своя страна е длъжен да представи на продавача годно доказателство за
нехваналия се посадъчен материал, относно нужното количество, включително
снимков материал, както и становище от агроном. Въз основа на този анекс на
30.10.2018 г. жалбоподателят е изготвил уведомление до „Белла – 93“ ЕООД с
искане за предоставяне на 193 броя вкоренени лешникови издънки, които му били
предоставени още в същия ден.
С Акт за установяване на публично
държавно вземане от 06.02.2019 година (л. 1-5 от преписката) директорът на ОД
на ДФЗ - Разград е отказал изплащане на финансова помощ в размер на 24 447,50
лева, представляваща второ плащане по договора и е разпоредил възстановяване на
сумата от 24 447,50 лева, представляваща изплатено първо плащане по договора.
За да постанови този резултат органът е приел, че са налице предпоставките по чл.
33, ал. 2, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 и чл.
45, т. 6 от Наредба № 14 от 28.05.2015 година.
Приел е, че предвид установения брой изсъхнали лешникови дръвчета жалбоподателят
е нарушил чл. 9, ал. 1, т. 2 от Договора и съответно цитираните по-горе
разпоредби от Наредба № 14 от 28.05.2015 г.
При извършена служебна проверка за
законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съгласно чл.
168, ал. 1 от АПК, на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен
състав намира, че процесният АУПДВ е издаден от компетентен орган, определен
със Заповед № 05-РД/286/01.02.2017 година на изпълнителния директор на Държавен
фонд "Земеделие" (л. 7 от преписката) и в съответствие с нормата на
чл. 166, ал. 2 ДОПК, чл. 20а ЗПЗП и чл. 11 от Устройствения правилник на
Държавен фонд "Земеделие". В конкретния случай АУПДВ от 06.02.2019
година е издаден от директора на ОД на ДФЗ – Разград, на когото съобразно
регламентираната в чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП правна възможност са делегирани
правомощия за издаване на решения за налагане финансови корекции по ЗУСЕСИФ и
на актове за установяване на публични държавни вземания по ДОПК по отношение на
ползватели на финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади
земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и
предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014
– 2020 година с цитираната Заповед № 05-РД/286/01.02.2017 година. С оглед на
изложеното съдът счита възражението на жалбоподателя за липса на компетентност
за органа, издател на оспорения акт, за неоснователно.
Оспореният индивидуален
административен акт е издаден в предвидената в чл. 59, ал. 1 от АПК писмена
форма и съдържа всички реквизити, визирани в чл. 59, ал. 2 от АПК, включително
фактически и правни основания за издаването му. В АУПДВ е посочено, че при
извършване на административни проверки преди второто плащане и извършена
проверка на място е установено, че част от лешниковите фиданки са изсъхнали,
при което не е осигурен минималния изискуем брой на насажденията на декар като
по този начин не са изпълнени заложените в бизнес-плана изисквания, т.е. налице
е неизпълнение на одобрения бизнес-план, за чието изпълнение е предоставено
финансовото подпомагане. Това води до неизпълнение на задължения по договора, а
така също и на такива, предвидени в Наредба № 14 от 28.05.2015 г.
Административният орган е спазил
регламентираните в чл. 35 и чл. 36 от АПК задължения за изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая и за служебно събиране и преценка на
доказателствата. Жалбоподателят е уведомен с писмо от 06.11.2018 година (л. 15-16
от преписката), на основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК,
че срещу него е открито производство по издаване на АУПДВ. В законоустановения
срок жалбоподателят е оспорил установеното неизпълнение на договора от 23.02.2016
година и Наредба № 14 от 28.05.2015 година.
С оглед горното съдът намира, че при
издаване на оспорения акт не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да обосноват отмяната на акта само на това основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015
година ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по
чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по
договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към
него, изчислена за период, посочен в договора, когато бизнес планът не е
изпълнен точно, включително и когато не е изпълнен в срока, посочен в договора
за предоставяне на финансова помощ.
Между страните не се спори, че в
изпълнение на сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6
„Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020 жалбоподателят е
закупил и засадил 1 000 броя лешникови фиданки през пролетта на 2016 г.
Спорен по делото е единствено
въпросът дали към момента на приключване на договора и подаване на заявката за
второ плащане – 01.07.2018 г. и в частност към момента на извършване на
проверката на място е налице изпълнение на одобрения бизнес план, т.е. налице
ли са изискуемия минимален брой живи лешникови фиданки на декар. При
извършената проверка на място експертите са установили, че живите дръвчета са
469 броя, а 530 броя са изсъхнали. Именно това обстоятелство се оспорва от
жалбоподателя, който твърди, че повечето от посочените от експертите като
изсъхнали дръвчета всъщност са живи, макар и без наличие на листа. Към момента
на проверката жалбоподателят твърди, че поради лоши климатични условия (обилни
валежи през месеците юни и юли) повечето дръвчета са имали ранен листопад, но
не са погинали. Съдът намира, че в настоящия случай безспорно установения по
делото факт е за наличие на 469 броя живи дръвчета към 30.08.2018 г., както е
отразено в съставения доклад за проверка на място. Този извод не би могъл да
бъде опроверган нито от представената от жалбоподателя, частна агротехническа
експертиза, нито от назначената в хода на делото съдебно-агротехническа
експертиза, нито от показанията на разпитаните по делото свидетели. От една
страна тези експертизи отразяват състоянието на лешниковите насаждения на
жалбоподателя към един по-късен период, след изтичане на срока за изпълнение на
бизнес плана. От друга страна св. М., която е изготвела частната експертиза на
29.10.2018 г. в експертизата посочва, че 342 броя дръвчета са без листа, но са
живи, а изсъхналите дръвчета са 193 бр., докато в показанията си пред съда сочи
„Тогава при проверката имаше и доста дръвчета, които бяха прекършени, паднали
на земята, но те не бяха голяма бройка, преобладаващата част бяха живите“ и „
Имаше около 10 дръвчета, които аз препоръчах да бъдат подменени…“. Идентични
противоречия са налице и в становището на вещото лице, което в експертизата
посочва, че живите дръвчета (към момента на експертизата) са „приблизително 70
%“, а в съдебно заседание заявява, че „60 % от лешниците отговаряха по развитие
и бяха в добра храстовидна форма“.
От своя страна свидетелите П. и Ч. не
установяват по никакъв начин какъв е броя на живите дръвчета към момента на
извършване на проверката на място. В същото време твърдят, че жалбоподателят е
извършвал присаждане на дръвчета не само през есента на 2018 г. – след
извършената проверка, но и преди това – през пролетта на 2018 г. За такова присъждане
обаче въобще няма писмени доказателства, включително за закупен и заплатен
посадъчен материал. В тази връзка следва да се посочи, че съдът не кредитира
представения от жалбоподателя едва с възражението си в откритото производство
по издаване на АУПДВ анекс от 05.04.2018 г. към договора от 2016 г. за
закупуване на посадъчен материал. Според съдържанието на този анекс продавачът
се задължава да предостави на купувача – жалбоподател в настоящото
производство, посадъчен материал (безвъзмездно) за подмяна на нехваналия се
посадъчен материал, доставен по договора от 16.03.2016 г. Липсва дори и
житейска логика за такава договорка две години след продажбата и засяването на
първоначално доставения посадъчен материал.Последният, ако не се е хванал, би
било ясно още през пролетта на 2017 г. и не е ясно защо се сключва подобен
анекс една година по-късно през 2018 г., освен ако не е изцяло за целите на
защитата в производството по издаване на АУПДВ, още повече, че самият анекс не
е представен пред контролните органи нито като доказателство за извършено през
пролетта на 2018 г. присаждане, каквото жалбоподателят и св. Ч. и св. П.
твърдят, че е правено, нито с възражението по съставения доклад за проверка на
място, а идва след образуване на административното производство по издаване на
процесния АУПДВ. Не може да бъде приета и тезата, развита от процесуалния
представител на жалбоподателя, че анексът не е бил представен, тъй като
жалбоподателят е смятал, че повечето дръвчета са живи, но въпреки това се е
договорил за допълнителна доставка на количество фиданки точно каквото е
установено като изсъхнали (не нехванали се) от агронома при частната
експертиза.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Договора за
предоставяне на безвъзмездната финансова помощ Ползвателят се задължава да
изпълни представения от него и одобрен бизнес план в периода от сключване на
този договор до 01.07.2018 г. Идентично е и изискването на чл. 13, ал. 1 от
договора. Това означава, че и към датата 01.07.2018 г. , включително и при
проверките на място преди извършване на второто плащане на земеделския стопанин
следва да е налице пълно и точно изпълнение на бизнес плана, т.е да са налице
изискуемия брой трайни насаждения. Нещо повече, съгласно чл. 14, ал. 1, т. 8 от
договора размерът и вида на насажденията следва да бъде поддържан и в срок до
пет години от сключване на договора. В тази връзка не може да се приеме, че в
конкретния случай е налице хипотезата, развита като защитна теза от жалбоподателя,
че процесните дръвчета са погинали през лятото на 2018 г. и ще бъдат и са
възстановени едва през есента поради нормативно предвидения период на
засаждане. В този случай, жалбоподателят е бил длъжен своевременно да уведоми
фонда за настъпилите обстоятелства, включително и непредвидени (форсмажорни),
които водят до погиване на насажденията, както и за мерките, които се
предприемат за възстановяването им. Това в случая не е направено, а всички
действия от страна на жалбоподателя са предприети едва с цел осуетяване
издаването на АУПДВ.
Предвид изложеното съдът намира, че
оспореният акт е постановен при спазване на административнопроизводствените
правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на
закона.
По изложените съображения жалбата,
като неоснователна, следва да се отхвърли.
На ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено на основание чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, във вр. чл. 78, ал. 8 от
Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, както и 150 лв.
внесен депозит за вещо лице или общо разноски в размер на 250
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Русе,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на К.Р.К.
*** против Акт за установяване на публично държавно вземане №
19/06/1/0/00119/2/01/04/01 (изх.№ 01-170-6500/510#2) от 06.02.2019 г., издаден
от Директора на Областна дирекция на „Държавен фонд земеделие“ гр. Разград, с
който е отказано изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане
по Договор № 19/06/1/0/00116 от 23.02.2016 г. по подмярка 6.1 „Стартова помощ
за млади земеделски стопани“ от мярка „Развитие на стопанства и предприятия“ от
Програма за развитие на селските райони 2014-2020 и е определено подлежащо на
възстановяване от К.Р.К. публично държавно вземане в размер на 24447,50 лв.
ОСЪЖДА К.Р.К. ***, ЕГН **********
да заплати на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр. Разград сумата
от 250,00 (двеста и петдесет) лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: