№ 12166
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20241110111535 по описа за 2024 година
Ищецът С. К. С. с ЕГН **********, чрез адв. К. А. – САК, със съдебен адрес: гр. С... е
предявил срещу "Е" АД, с ЕИК **********, с адрес: гр. С.... отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 439, ал.1, във вр. с чл. 124, ал.1, пр. 3 от ГПК за признаване за
установено, че С. К. С. не дължи на "Е" АД претендираните от него суми по изпълнително
дело № .... по описа на ЧСИ М.Б. с peг. № ... на КЧСИ, образувано по въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 27.03.2018г. по гр. д. № 50108/2014 г. по описа на СРС, 46
състав, по силата на който длъжникът ЕТ „С. К. - К" с ЕИК ********* е осъден да заплати
на взискателя парично задължение в размер на 1701,62 лв. за ползване на ел. енергия, за
периода от 14.02.2014 г. до 09.03.2014 г., ведно със законната лихва от 03.06.2014 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 27.95 лв. за периода от 28.03.2014 г.
до 26.05.2014 г., както и по изпълнителен лист от 06.06.2018год., издаден по гр. д. №
50108/2014 г. по описа на СРС, 46 състав, с който ЕТ „С. К. - К" с ЕИК *********, е осъден
да заплати на взискателя 364,06 лв., както и разноски от 98,59 лв. по ч.гр.д. № 29870/2018 г.
Претендират се сторените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска по основание и размер.
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от
ГПК, във вр. с чл. 124, ал.1, пр. 3 от ГПК.
Ищецът се позовава на образувано изпълнително дело № .... по описа на ЧСИ М.Б., по
молба на „Ч“ АД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 27.03.2018г. от Софийски
районен съд, по гр.д. №50108 от 2014 г. по описа на СРС, 46 състав, по силата на който
длъжникът ЕТ „С. К. – К" с ЕИК ********* е осъден да заплати на взискателя парично
1
задължение за сума в размер на 1701,62 лв. - за ползване на ел. енергия за периода от
14.02.2014 г. до 09.03.2014 г., ведно със законната лихва от 03.06.2014 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 27.95 лв. за периода от 28.03.2014 г. до 26.05.2014 г.,
както и изпълнителен лист от 06.06.2018 г. на СРС, издаден по гр. д. № 50108/2014 год. по
описа на СРС, 46 състав, с който ЕТ „С. К. – К" с ЕИК *********, е осъден да заплати на
взискателя 364, 06 лв., както и разноски от 98,59 лв. по ч. гр. д. № 29870/2014 г.
Сочи, че с № 20210510124037 на ТРРЮЛНЦ е вписано решение № 260720 от 05.05.2021г.
на СГС TO VI-5 състав по т.д. № 2378/2020г., с което ЕТ „С. К. – К" с ЕИК ********* е
обявен в несъстоятелност. С вписване № 20220711113310 на ТРРЮЛНЦ е вписано решение
№ 260438 от 24.06.2022 г. на СГС TO VI-5 състав по т.д. № 2378/2020 г., с което ЕТ „С. К. –
К" с ЕИК ********* е заличен като търговец.
Ищецът е поискал от ЧСИ Бъзински да прекрати изпълнителното производство поради
заличаване на едноличния търговец на осн. чл. 632, ал. 4 от ТЗ. С Постановление от
10.11.2022 год. ЧСИ е отхвърлил искането с мотив, че чл. 739, ал.1 от ТЗ не е сред
основанията за прекратяване по смисъла на чл.433, ал.1, т.1-8 от ГПК. Ищецът се позовава
на решение № 3967 от 22.12.2022 г. по в.гр.д. № 20221100512707/2022г. на СГС, 1-Д с-в, с
което постановлението е потвърдено, но в мотивите на същото съдът е приел, че доводите на
жалбоподателя за погасяване на вземането, предмет на изпълнението са основателни.
Съгласно разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2018 г. от 13.07.2020 г.,
постановено по т. д. № 2/2018 г. на на ОСТК на ВКС, когато производството по
несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, aл. 4 от ТЗ, без да се е развила фаза по
предявяване и приемане на вземанията, се погасяват на основание чл. 739. ал. 1 от ТЗ
непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права,
независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и
правноорганизационната форма на длъжника, включително едноличен търговец. Акцентира
на необходимостта да не се стига до различно третиране на търговците, с оглед
правноорганизационната им форма. Тъй като в хипотезата на заличаване на едноличен
търговец, това не влияе на правосубектността му, при продължаването на изпълнението би
се стигнало до изпълнение на задължения, възникнали преди прекратяване на
производството по несъстоятелност въз основа на новопридобито след това имущество.
Въпреки това, основанията за прекратяване на изпълнителното дело са посочените в чл. 433,
ал.1, т. 1 - 8 от ГПК, сред които не е процесното. Затова ищецът счита, че е налице законова
празнота, която може да бъде преодоляна посредством предявен установителен иск от
жалбоподателя срещу взискателя за недължимост на вземаното, при основателност на който
изпълнителното дело би подлежало на прекратяване на осн. чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Ответникът счита, че вземанията по процесните изпълнителни листове са признати и не
може да бъдат пререшавани въпросите по материалноправните предпоставки за
съществуване на вземането. Излага твърдения свързани с неизпълнени договорни
задължения на ищеца към ответника. Не спори, че ищецът е заличен търговец, който преди
това с решение № 2260720 от 05.05.2021г. по т.д. № 2378/2020г. на СГС е обявен в
2
несъстоятелност. Излага съображения, че след заличаване на едноличния търговец,
легитимиран да приеме правата и задълженията му е неговият правоприемник в лицето на
регистриралото го физическо лице, в случая С. К. К, който отговаря неограничено със
своето имущество както за задълженията, придобити от него като физическо лице, така и за
задълженията, възникнали в резултат на търговската му дейност. Сочи, че в производството
по несъстоятелността по т.д. № 2378/2020г., на 14.06.2021г. в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ,
„Е“ ЕАД се е възползвал от правото си да предяви вземанията си срещу ЕТ „С. К. – К“ по
процесните изпълнителни листове. И въпреки, че в последствие не се е развила фазата на
предявяване на вземанията в производството по несъстоятелността, кредиторът е направил
всичко необходимо, за да запази вземането си. Изтъква се също така, че като взискател по
изп. д. № 5544/2018 г. по описа на ЧСИ Бъзински е поискал извършването на множество
принудителни изпълнителни действия, които са прекъсвали давността и тя не е изтекла,
поради което вземането не е погасено по давност.
От събраните по делото доказателства се установи следното във фактическо и правно
отношение:
Правното основание на предявения иск, с който е оспорено изпълнението по изпълнително
дело № .... по описа на ЧСИ М.Б. е чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 124, ал.1, пр.3 от ГПК, за
установяване несъществуването на правото на принудително изпълнение на „Е“ АД срещу
С. К. С. за вземане по изпълнителен лист, издаден на 27.03.2018г. и изпълнителен лист от
06.06.2018 г., двата издадени по гр.д. № 50108/2014 г. по описа на СРС, 46 състав.
Производството по изпълнително дело .... по описа на ЧСИ М.Б. е образувано по молба на
взискателя „Ч“ АД, сега „Е“ АД срещу длъжника ЕТ „С. К. - К“ с ЕИК ********* за
паричните вземания по посочените два изпълнителни листа. С молба вх. №
37018/24.08.2022г. С. К. С., за когото не се спори, че е длъжник по делото, е поискал
производството по изпълнителното дело да бъде прекратено, тъй като счита, че на
основание чл. 739, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 632, ал. 4 от ТЗ вземанията срещу него са
погасени.
Не се спори още, а и при служебно справка се установява, че с вписване с peг. №
20220711114818 е отразено в ТРРЮЛНЦ по партидата на ЕТ „С. К. - К“ решение от
24.06.2022 г. по т.д. № 2378/2020 г. на СГС, с което на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ е
постановено прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване от
търговския регистър на ЕТ „С. К. - К“, което е влязло в сила на 05.07.2022 г.
С Постановление за отказ от 10.11.2022г. на ЧСИ М.Б. е постановен отказ за прекратяване
на производството по изпълнително дело № .... по заявено за това искане от длъжника,
поради липсата на основанията на чл. 433, ал.1 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна съдът счита, че предявения иск е недопустим,
като предявен при липса на правен интерес за длъжника от търсената защита, поради
погасяване на процесното вземане преди датата на иска.
По делото се установи заличаването на ЕТ „С. К. - К“ на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ и
3
постановяването на влязло в сила решение в този смисъл в производството по
несъстоятелност срещу длъжника. Последователна и непротиворечива е съдебната практика,
че физическото лице и регистрирания от същото едноличен търговец не съставляват
различни правни субекти. Имуществото на едноличния търговец е неразделна част от
имуществото на физическото лице, което отговаря със същото за задълженията на
търговеца. Формалното разграничаване имуществото на търговеца спрямо личното му
имущество има значение относно пораждане на задълженията въз основа на
правоотношения пряко свързано с търговската му дейност или в личното качество на лицето.
При заличаването на търговеца престава да съществува като правен субект едноличният
търговец, което не засяга правосубектността на физическото лице, което запазва качеството
си на съществуващ правен субект.
В разглеждания казус съдът напълно споделя доводите, изложени в решение №
3274/04.06.2024г., постановено по гр.д. № 3743/2024г. по описа на СГС, с което е зачетено
въведеното качество на физическото лице на предприемач по смисъла на Директива /ЕС/
2019/1023 на ЕП и Съвета от 20.06.2019г., която предвижда пълно опрощаване на дълга на
предприемачите след изтичането на определен максимален период, предвиден и за
възстановяване на правата им. Разпоредбите на Директивата за преструктуриране и
несъстоятелност са транспонирани и в националното ни законодателство в Глава
„Несъстоятелност на предприемача“ в чл. 760а и сл. от ТЗ. В тази насока са и дадените
разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение от 13.07.2020 г. по т.д. № 2/2018 г. на ОСТК на
ВКС, съгласно които, ако неограничено отговорните съдружници са физически лица,
личните им дългове също се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 от ТЗ с приключване на
откритото по отношение на тях производство по несъстоятелност по отношение на
търговското дружество, в което те членуват, каквито могат да бъдат СД, КД и КДА.
Предвидено е, че положението на физическото лице - неограничено отговорен съдружник не
може да бъде по-тежко от това на физическото лице - едноличен търговец. В заключение е
възприето, че когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632,
ал. 4 от ТЗ без да се е развила фаза на предявяване и приемане на вземанията, на основание
чл. 739, ал. 1 от ТЗ се погасяват непредявените вземания и неупражнените права,
независимо от правноорганизационната форма на длъжника. Така възприетото в
тълкувателното решение е задължително за прилагане от съдилищата. В разглежданият
казус, макар вземанията на ответника да са предявени, няма данни да е развита процедура по
приемане на вземанията, поради което е настъпил ефекта на погасяването им на осн. чл. 739,
ал. 1 от ТЗ, съгласно който непредявените в производството по несъстоятелност вземания и
неупражнените права се погасяват.
На основание чл. 739, ал. 1 от ТЗ се е погасило вземането на кредитора не само срещу
търговеца, но и срещу физическото лице, което го е учредило и това обстоятелство не
следва да бъде установявано в отделно исково производство, доколкото същото произтича
пряко от закона и настъпва с влизане в сила на решението за прекратяване производството
по несъстоятелност. С погасяване на вземането на основание чл. 739, ал. 1 от ТЗ се погасява
4
и възможността то да се събира в изпълнителното производство, затова същото става
безпредметно. Налице е съдебна практика, според която следва да е налице съдебно
производството по установяване недължимост на вземането, като решение №
3967/22.12.2022г. по в.гр.д. № 12707/2022г. по описа на СГС. Но и в мотивите на същото е
застъпена тезата, че вземането на длъжника е погасено с прекратяване на производството по
несъстоятелност на осн. чл. 632, ал.4 от ТЗ, който извод съдът по настоящото дело счита за
определящ изхода на спора.
С настоящото решение може само да бъде прогласено настъпилото по силата на закона
погасяване на вземането на взискателя "Е" АД от С. К. С..
При този изход на делото на осн. чл. 78, ал.4 от ГПК разноски се дължат на ответника, а
именно юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по отрицателния установителен иск с правно основание чл.
439, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК, предявен от С. К. С. с ЕГН
**********, чрез адв. К. А. – САК, със съдебен адрес: гр. С... срещу "Е" АД, с ЕИК
**********, с адрес: гр. С...., за признаване за установено, че С. К. С. не дължи на "Е" АД
претендираните от него суми по изпълнително дело № .... по описа на ЧСИ М.Б. с peг. № ...
на КЧСИ, образувано по изпълнителен лист, издаден на 27.03.2018г. по гр.д. №50108 от
2014 г. по описа на СРС, 46 състав, с който длъжникът ЕТ „С. К. - К“ с ЕИК ********* е
осъден да заплати на взискателя парично задължение за сума в размер на 1701, 62 лв. за
ползване на ел. енергия, за периода от 14.02.2014 г. до 09.03.2014 г., ведно със законната
лихва от 03.06.2014 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 27.95 лв. за
периода от 28.03.2014 г. до 26.05.2014 г., както и по изпълнителен лист от 06.06.2018 г.,
издаден по гр. д. № 50108/2014 г. по описа на СРС, 46 състав, с който ЕТ „С. К. - К“ с ЕИК
*********, е осъден да заплати на взискателя 364, 06 лв., както и разноски от 98, 59 лв. по
ч.гр.д. № 29870/2014год., като недопустимо при липса на правен интерес.
ПРОГЛАСЯВА настъпилото по силата на закона погасяване на вземането на взискателя
"Е" АД, с ЕИК **********, с адрес: гр. С.... срещу длъжника С. К. С. с ЕГН ********** по
изпълнително дело № .... по описа на ЧСИ М.Б., съгласно изпълнителен лист, издаден на
27.03.2018г. и изпълнителен лист, издаден на 06.06.2018г., двата по гр.д. № 50108/2014г. по
описа на СРС, 46 с-в.
ОСЪЖДА С. К. С. с ЕГН **********, чрез адв. К. А. – САК, със съдебен адрес: гр. С... да
плати на "Е" АД, с ЕИК **********, с адрес: гр. С.... разноски по делото в размер на 100 лв.
– юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 4, във вр. с ал. 8 от ГПК
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6