РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 23.02.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и трети януари през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Д. като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 2952 по описа за 2017
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „Т.П.“
ЕАД
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор Й. В. срещу Х.П.Х.
ЕГН
**********,***, съединени в
условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че
ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 1847,28 лева за консумирана
топлинна енергия, от които 1625,42 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2014 г. до 31.03.2016 г.,
както и 221,86 лева, представляващи лихва за забава за периода от 03.02.2015 г.
до 20.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба,
че ищцовото
дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по
делото. Сочи се, че с определение по ч.г.д. № 1386/2017 г. по описа на ПлРС е
уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, който в
предвидения от закона срок е депозирал възражение по реда на чл.414 ГПК, по
повод на което е депозиран и настоящия иск. В обстоятелствената част на
исковата си молба навежда доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на
топлоснабден имот- апартамент с абонатен № 3502, находящ се в *** е клиент на
топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на
чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата
на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се,
че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във
вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството,
в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение
на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-
„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите
на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия. Излага се, че
с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава
за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна
лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 1386/2017
г. извлечение от сметка за абонатен номер № 3502 ответникът е използвал
доставяната от ищеца топлинна енергия, но не е погасил задължението си. Излага се
и, че сградата – етажна собственост на адрес, ***, в която се намира абонатната станция, от която се
доставя топлинна енергия до имота на ответника, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „НЕЛБО” ЕАД. Навеждат се доводи, че сумите за топлинна енергия за периода за
процесния имот са начислявани от „Т.П.“ ЕАД по изготвяни отчети от фирмата, извършваща
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата фирма „НЕЛБО” ЕАД на база на реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-3334/06.04.2007 г. за
Топлоснабдяването. Моли се съда, по реда на чл.219, ал.1 ГПК, да бъде
привлечено като трето лице помагач и „НЕЛБО” ЕАД. В подкрепа на искането си сочи, че има сключен договор при общи условия
с „НЕЛБО” ЕАД за извършване на услугата за
дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда –етажна
собственост. Твърди, че през процесния период остойностяването на топлинната
енергия за процесния имот е ставало по данни предоставяни от тази фирма. Излага
се, че отношенията между дружеството - ищец и фирмите за дялово разпределение
се уреждат и с ОУ на договорите между „Т.П.“ ЕАД и търговец по см. на ЗЕ, за извършване
на дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в СЕС гр.
Плевен. Твърди се, че за третото лице помагач съществува правен интерес да
участва в делото, тъй като с участието си може да докаже, че извършеното от
нейни служители разпределение на топлинна енергия е извършено в съответствие с
действащата нормативна уредба и съгласно ОУ, както и подписания от страните
договор. Навежда доводи, че за ищцовото дружество съществува правен интерес от
привличането на това трето лице – помагач, тъй като при евентуално неуважаване
на предявения иск поради оспорване на извършеното дялово разпределение на
топлинна енергия дружеството може да заведе регресен иск срещу него. Поради изложеното моли
съда да уважи предявения иск, както и искането за привличане на трето лице
помагач. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство
разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
моли съда да уважи предявения иск. Моли съда да му предостави срок за писмени
бележки, каквито не представя.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, е депозирал отговор на исковата молба. Счита
исковата молба за неоснователна и недоказана. Сочи, че е собственик на недвижим
имот, находящ се в *** и е потребител на
топлинна енергия. Твърди обаче, че няма основания топлинен счетоводител като
„Термостил Систем Плевен“ да отчита месечното потребление, тъй като няма
доказателства за извършен нов избор за топлинен счетоводител по смисъла на
чл.139б от ЗЕ и Договорът сключен между него и ищеца е недействителен. Сочи, че
не е съгласен с отчетените от „Термостил Систем Плевен“ стойности, поради което
и не желае да ги заплати. Твърди, че отчетената топлинна енергия е нереално
висока в сравнение с отчетената от „Холидей и Райзен“ ЕООД, поради което и
погасява частично част от месечните си суми. Навежда доводи и, че
претендираната от ищеца сума е недължима, тъй като начислената топлинна енергия
за процесния период е начислявана служебно по реда на Наредба № 16-334 в
максимални стойности, без да се представят доказателства, които да установят
причините за този вид таксуване на потребена топлинна енергия. Излага, че след
смяната на стария топлинен счетоводител с нов е неоснователно и при липса на
доказателства за избор на нов такъв не е имало извършена уравнителна сметка на
базата, на която да се извършвано новото отчитане. Сочи, че е присъствал на
събранието, несвикано по предвидения в закона ред за избор на нов топлинен
счетоводител. Сочи, че отразените в протокола твърдения за извършен избор са
неверни, поради което и съдържанието на протокола е невярно, поради което
оспорва същия. Сочи, че както неговия така и подписите на други лица са
неистински, за което са сезирани компетентните органи. Поради изложеното счита,
че няма годни доказателства за реално извършен избор на ЕС за нов топлинен
счетоводител, поради което и прави извод, че не са налице доказателства, че
между ищеца и от „Термостил Систем“ Плевен. Излага, че ищецът не е спазил
предвидения в закона срок да прекрати договора със стария топлинен
счетоводител, нито му е дадена възможност да направи уравнение на сметките,
поради което счита и, че няма как новия топлинен счетоводител, дори и да е
допуснат от уредите за отчитане в жилището му да даде реален отчет на
потребената топлинна енергия и коректно да изчисли дължимите суми. Твърди, че
само при пълна подмяна на уредите /каквато не е направена/ и изготвена базова
справка от предишния топлинен счетоводител е могло да се определи реалната цена на базата на
уравнителната сметка. Моли съда да изключи от доказателствата по делото
представения протокол за избор на топлинен счетоводител. Оспорва начина на
отчитане на постъпващата в дома му топлинна енергия, както и тази която е разпределена
като обща за блока.
В проведеното по
делото о.с.з. моли съда да отхвърли
предявения иск и да му присъди разноски. В нарочни писмени бележки
процесуалният представител на ответника поддържа представения по делото
отговор. Не отрича факта, че е клиент на топлинна енергия. Излага, че в процесния период
топлинни счетоводители са били „Холидей и Райзен“ ЕООД, „Термостил систем“ ЕООД
и „Нелбо“ ЕАД. Твърди, че в периода
когато топлинното счетоводство на ищеца се е водило от „Термостил систем“ ЕООД ищецът
не е разполагал с реални отчети, тъй като топлинният счетоводител не е избран
от легитимно ОС на ЕС и поради факта, че по това време е имало двойно отчитане
и поради факта, че няма уравнителна сметка. Излага, че ищецът не е представил
доказателства за реалното доставяне на топлинна енергия по количество и
качество за процесния период. Твърди, че протоколът за избор на ОС от
31.10.2013 г. е неистински и се установило, че подписът в него не е положен от
ответника. Навеждат се и пространни доводи относно нелегитимния избор на
топлинен счетоводител и защо се счита, че същия протокол не следва да се цени
като доказателство по делото. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. третото лице – помагач „Нелбо“ ЕАД не изпраща представител. С
нарочна писмена молба представя документи касаещи месечните начисления за абонатен
№ 3502 за периода след ноември 2016 г.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. №1386/2017 г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сума в размер на 1625,
42 лева, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.12.2014 г. до 31.03.2016 г; сума в размер на 221,86 лева,
представляваща лихва върху главницата за периода от 03.02.2015 г. до 20.02.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението, ведно със сторените в заповедното производство разноски в
размер на 86,94 лева. Въз
основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 878/27.02.2017
г., като срещу издадената заповед в срок е постъпило възражение от длъжника.
В дадения от съда срок длъжникът е упражнил правото си да подаде
възражение срещу издадената от съда заповед, поради което и ищецът е депозирал
искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане
в настоящето производство.
Приобщени като част
от исковото производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен,
публикувани във в. Посоки, от които се установява какви са общите условия,
които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.
Видно е от
приложения по делото протокол на ОС на
етажната собственост от 31.10.2013 г., находящ се на ***, че е направен избор
да се прекрати договора с „Холидей и Райзен“ и да се сключи такъв по реда на
чл.139 б от ЗЕ с „Термостил систем“ ЕООД.
От приложения по
делото /л.105/ Договор от 29.05.2014 г., се установява, че между „Термостил
систем“ ЕООД и собствениците на отделни обекти от етажната собственост, находящ
се на *** е сключен договор за доставка и монтиране на ИРУ, както и за
извършване на услугата за дялово разпределение, след като бъде избран от
потребителите по реда на чл.139 б от ЗЕ.
Видно е от
представения по делото /л.108/ Споразумителен протокол от 29.05.2014 г.,
сключен между ищеца и Ц.Б., че страните са се договорили изразходваната от
абоната ТЕ да се извършва от „Топлофикация Плевен“ на база на предоставени
данни от „Термостил систем“ ЕООД.
Установява се от
приложените по делото копия на касови
бонове, че през процесния период ответникът е заплащал суми за отдадена
ТЕ.
Видно е от
приложеното по делото предизвестие за прекратяване на договор от 29.05.2014 г.,
ведно с придружителното писмо към него, че „Термостил систем“ ЕООД, с копие до ищеца по
делото е уведомило „Холидей и Райзен“ ЕООД, че съгласно решение на ОС на
етажната собственост от 31.10.2013 г., находящ се на *** е избран нов топлинен
счетоводител и договорът с него е бил прекратен.
От приобщеното по
делото писмо от „Холидей и Райзен“ ЕООД от 04.06.2014 г. /л.132/ се установява,
че същите са получили предизвестието за прекратяване на договора.
Установява се от
приложеното по делото Уведомление /л.112/ от Ц. Б., упълномощен представителна
ЕС, че същата е уведомила ищеца, че на ОС от 31.10.2013 г. етажната собственост
е избрал нов топлинен счетоводител – „Термостил систем“ ЕООД, както и, че на
обслужващата фирма е изпратено предизвестие за прекратяване на договорните
правоотношения.
Видно е от представеното по делото Удостоверение
/л.113/, че Ц. Б. е декларирала, че протокола, с който е избрана нова фирма за
дялово разпределение не е обжалван и е влязъл в сила.
Установява се от
приложения по делото /л.131/ Протокол, че „Термостил систем“ ЕООД е заявил
готовност топлинното счетоводство на *** да започне от октомври 2014 г.
От приложеното по
делото писмо от ищеца, отправено до „Холидей и Райзен“ ЕООД от 16.10.2013 г. се
установява, че топлинния счетоводител е уведомен за направения избор на нов
топлинен счетоводител.
Видно е от
приложеното по делото писмо от „Холидей и Райзен“ ЕООД от 07.11.2014 г., че е
уведомило ищецът, че новия топлинен счетоводител е следвало да започне
обслужване на абонатната станция след 27.11.2014 г., тъй като ЗЕ изисква един
месец за преминаване от един топлинен
счетоводител към друг.
От приложеното по
делото писмо от „Холидей и Райзен“ ЕООД, изпратено до ищеца на 09.12.2014 г. се
установява, че на същия са изпратени
жалби от абонати с адрес ***, относно прехвърляне на абонатната станция.
Установява се от
приложеното по делото писмо от ищеца до „Холидей и Райзен“ ЕООД от 24.10.2014
г., че топлинния счетоводител е уведомен, че клиентите на СЕС на ***, чрез
надлежно оформени документи са избрали „Термостил систем“ ЕООД за извършване на
услуга за дялово разпределение.
От приобщената по
делото Справка за АС 466 за адрес *** , актуална към 21.01.2015 г. се
установява, че ответника не е обурдван с ИРУ.
От представеното по
делото решение №523/15.04.2014 г. на КЗК, потвърдено с решение на ВАС се
установява, че на „Термостил систем“ ЕООД е наложена санкция за извършено
нарушение по реда на чл.29 ЗЗК.
От депозираните по
делото отчетни карти на *** се установява и какво е отчел от уредите за
дялово разпределение „Холидей и Райзен“
ЕООД за периода от май до октомври 2014 г.
По делото са
приобщени и сметки за дялово разпределение, направени от „Холидей и Райзен“
ЕООД от м. май 2014 г. до м. септември 2014 г.
По делото е
приобщено и писмо /л.158/ от „Холидей и
Райзен“ ЕООД /без дата/ адресирано до Ц. Б., с което й връчват изпратеното
предизвестие като незаконосъобразно и в нарушение на процедурата по избор на
нов топлинен счетоводител.
По делото е
приложена и прокурорска преписка В-3442/2015 г. по описа на ПлРП, от която се
установява, че е отказано да се образува ДП за подправен протокол за избор на
топлинен счетоводител на етажна
собственост, находяща се в гр. Плевен, *** от 31.10.2013г.
Видно е от
приобщеното по делото Постановление за отказ да се образува досъдебно производство, че е отказано да се образува
такова по сигнал на ответника срещу неизвестен извършител, който го е подписал
в протокол за избор на топлинен счетоводител на
етажна собственост, находяща се в гр. Плевен, *** от 31.10.2013г.
По делото са
събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетелите М.И.К. и В.В. Д..
Свидетелят М.И.К.
свидетелства, че е работил във фирма „Холидей и райзен“ ЕООД и като топлинен
счетоводител е отчитал уредите на
ответника. Излага, че е имало период в началото на отоплителния сезон на 2014
г.,когато две фирми за дялово
разпределение са отчитали ИРУ. Твърди, че след сключване на договора с
новата фирма за дялово разпределение никой не им е искал изравнителни сметки.
Обяснява, че през този период са правили отчитане, защото имало абонати, които не
са си сменили уредите. Твърди и, че бил поканен на ОС на етажната собственост,
но че тогава не се е стигнало до решение за смяна. Свидетелства, че при избор
на нов топлинен счетоводител Топлофикация Плевен като възложител следва в
едномесечен срок да уведоми старият, че не следва да прави отчитане. Твърди, че
ищецът ги е уведомил през м. ноември 2014 г. за избор на нов топлинен
счетоводител. Излага, че при тях е имало оплакване от членовете
на етажната собственост, че не са присъствали на събранието и подписите им са
поправени.
Свидетелят В.В.Д.
свидетелства, че е присъствал на ОС на ЕС когато е избран „Термостил систем“
ЕООД за топлинен счетоводител. Твърди, че срещу протокола за избор на топлинен
счетоводител не е имало жалби и същият е влязъл в сила. Обяснява, че на
ответника не са монтирани индивидуални
уреди за дялово разпределение, тъй като той не е изявил желание. Твърди, че е
предупредил ответника за последствията при немонтиране на уредите. Излага, че
изходните данни при отчитане в началото на отоплителния сезон са получили от
ищеца и, че не е било необходимо да се прави уравнителна сметка.
По делото са изслушани и заключенията по
допуснатите ССЕ, СТЕ и СГЕ, които съдът кредитира като обективно и компетентно
дадени.
В заключението си вещото лице по допуснатата
СТЕ сочи че: до абонатната станция, находяща се в гр. Плевен, ***, вх. Г е
доставяна топлинна енергия от топлоснабдителното предприятие, което от своя
страна означава, че е доставяна топлинна енергия до имотите на етажната
собственост; че до процесния имот е доставяна топлинна енергия, както и, че
разпределението на същата е извършено съгласно действащата нормативна база; че
изчисленията са направени на базата на мощността на отоплителните тела и щранг
– лира в баня, съгласно т.6.4.4 от Методиката за дялово разпределение, тъй като
ответникът няма монтирани топлоразпределители. В проведеното по делото о.с.з.
вещото лице сочи и, че при изчисляването в случая по т.6.4.4 става по формула,
която има различни параметри, като единия от тях е мощността на отоплителните
тела, щранг лирата и средните температури за всеки месец и е сметнато максималното
количество ТЕ, което могат да отдадат тези тела
От заключението на
допуснатата по делото СГЕ се установява, че подписът положен в протокол за
проведено ОС от 31.10.2013 г. срещу името на Хр. П.Х. не е положен от него.
От заключението
по допуснатата ССЕ се установява, че:
ответникът е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия през
процесния период; че ищецът е издавал фактури за доставената топлинна енергия;
че главницата за периода от 01.12.2014 г. до 31.03.2016 г. е в размер на
1625,42 лева; размера на лихвата върху главницата за периода от 03.02.2014 г.
до 31.03.2016 г е в размер на 221,86 лева;
че през процесния период са заплатени 158,22 лева, което е частично
плащане по фактура от декември 2014г., което е приспаданото от претендираното
за м. декември задължение; че преди завеждане на заповедното производство
са правени погасявания на лихви за част
от претендирания период, а именно : 11.2015 г. ; 12.2015 г.; 01.2016 г. и
03.2016 г.; че след завеждане на делото
ответникът е заплатил сумата от 20 лева, с което е погасена част от мораторната
лихва и същата е останала като непогасена в размер на 201,86 лева.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За
успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи, че
учреденото по негова
инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова
полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и спазване на
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че етажната
собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на
„Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно че ответникът има качеството потребител на
топлинна енергия
изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението -
главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената
топлоенергия - по количество и качество.
Не се спори по делото, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за
изпълнение за претендираните суми, срещу които в срок е постъпило възражение от
длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда
правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
Не се спори по делото, че Х.П.Х.
е собственик
на недвижим имот, находящ се в ***, с аб.
№ 3502, както и, че сградата, в която се намира имотът е присъединена към
топлопреносната мрежа на „Т.П.“ ЕАД, поради което и съдът приема, че същата е потребител
на топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ според който текст всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства,
същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо ответника са
влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.П.“ ЕАД на потребители
за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от
ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на
топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след
изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на
потребителя при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите
суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия, за
плащането, на която не е необходимо изпращането на покана. От изслушаното по делото заключение по
допуснатата ССЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена се
установява и какъв е размерът на претендираните от ищеца суми.
Спорно
по делото е дали ответникът дължи претендираните от ищеца суми, поради
наведените твърдения за неправилно изчисление на доставената ТЕ, както и за
наличието на измерване на ИРУ от двама топлинни счетоводители, ненаправена
изравнителна сметка и поради нелегитимен избор на нов топлинен счетоводител.
Съгласно
разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалата към процесния
период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34
от 24.04.2007 г.). Съгласно чл. 142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите.Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Разпоредбата на чл.144, ал.6 предвижда, че при липса на средства за дялово разпределение за
отопление в отделен имот и/или в отделно помещение топлинната енергия за
отоплението им се изчислява, като инсталираната мощност на монтираните в тях
отоплителни тела се умножи с максималния специфичен разход на сградата,
определен по реда на Наредбата по чл. 125, ал. 3.
По делото безспорно се установи, че
през периодът, в който уредите за дялово разпределение са били отчитани от
„Термостил систем“ ЕООД ответникът не е бил поставил такива, поради което и правилно
дължимата сума за доставена топлинна енергия е определена по реда на чл.144,
ал.6 ЗЕ и т.6.4.4 от Методиката за дялово разпределение.
Съгласно
изслушаната и приета по делото СТЕ, неоспорена от страните и кредитирана от
съда като обективно и компетентно дадена се установява, че тъй като ответникът
не е имал монтирани топлоразпределители, индивидуалната му сметка е пресмятана
по т.6.4.4 от Методиката за дялово разпределение. Установява се и конкретно
какво се дължи за всеки месец от ответника на базата на дадената формула в
Методиката.
Поради изложеното съдът приема, че
в процесния период ответника е потребявал топлинна
енергия за притежавания от него обект в количествата, сочени от ищеца, както и
че дължи заплащането на същата.
По отношение на направеното от ответника възражение,
че дружеството „Термостил
Систем” ЕООД не е разполагало с правото да извършва дялово
разпределение в сградата, където се намира обекта, тъй като не е избран от легитимно ОС съдът намира същото за несъстоятелно. По делото безспорно се установи,
че на 13.10.2013 г. е проведено ОС на етажната собственост, при което е взето
решение за избор на лице по чл.139 б ЗЕ. Действително по делото се доказа, че
подписът положен срещу името на ответника не е негов, но това не прави избора
на нова фирма, която да извърши услугата за дялово разпределение за нелегитимен.
Ответникът е разполагал с иск за отмяна на решението на ОС на Етажната
собственост по реда на чл.40, ал.1 от ЗУЕС. По
делото не са представени доказателства същият да е упражнил правото си да
обжалва решението на ОС и същото е влязло в сила. Съдът счита, че следва да
отбележи, че дори да се приеме, че ответникът не е гласувал на проведеното ОС,
то останалите гласове на другите гласували са достатъчни да се вземе решението.
По отношение на наведеното възражение,
че при смяна на топлинния счетоводител с друг не е направена уравнителна
сметка, съдът счита същото за неоснователно. Действително когато става смяна на
една фирма за дялово разпределение с друга следва да се направи такава
уравнителна сметка, но съдът счита, че
такава следва да се прави само ако това е станало по време на отоплителния
сезон, когато има извършен вече отчет и при използване на същите индивидуални
уреди за отчитане. От събраните по делото доказателства безспорно се установи,
че представител на ЕС още на 29.05.2014 г. / преди началото на отоплителния
сезон/ е уведомил „Холидей и Райзен“ ЕООД, че е направен нов избор на фирма за
дялово разпределение и, че се прекратяват отношенията им с тях. Писмото за
прекратяване на договорните отношения е получено от „Холидей и Райзен“ ЕООД, но
въпреки това те са продължили да правят отчети. Видно е, от
представените по делото доказателства, че още в началото на отоплителния
сезон новоизбраната фирма за дялово
разпределение е заявила готовност да извършва отчет, както и, че са подменени
уредите за индивидуално отчитане на топлинната енергия. Поради изложеното съдът
счита, че не е било необходимо правенето на изравнителна сметка, както и, че
двойното отчитане за период от два месеца, което обаче не обхваща исковия
период е било по вина на старата фирма за дялово разпределение, която въпреки
прекратения договор е продължила да прави отчет.
Въз основа на представените доказателства настоящия
състав на съда приема за доказано, че за ответника, в качеството си на
потребител на топлинна енергия по реда на чл.153 ЗЕ е възникнало задължението
да заплаща месечните дължими суми за ползването на топлинната енергия.
Неизпълнение на задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок
мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че ответникът дължи процесните
в исковото производство суми – главница и за част от претендираната лихва – в размер на
201,86 лева, като за горницата до претендирания размер от 211,86 лева искът
следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като ответника е направил плащане
преди датата на исковата молба.
Предвид изложеното съдът намира, че
към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и съответно датата на
подаване на исковата молба, с която е предявен установителният иск по чл.422,
ал.1 ГПК за ответника е съществувало задължение към ищеца за заплащане на претендираната
сума, поради което предявения иск с правно основание чл.422 вр вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в
петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски.С депозиране на възражение в заповедното
производство и незаплащане в рамките на срока за възражение на дължимите суми
изцяло или частично, ответникът е станал повод за водене на делото, поради
което не е налице основание разноските да останат в тежест на ищеца така, както
ги е направил и същите следва да бъдат понесени от ответника. С оглед на
представените по делото доказателства съдът установи, че дължимият размер на направените в
заповедното производство разноски, е сумата от 86,94 лв.
За исковото производство, съобразно уважената
част от иска на ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса,
експертизи и юрисконсултско възнаграждение в размер на 311,66 лв.
Съобразно отхвърлената част
на иска в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на
2,40 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Х.П.Х. ЕГН **********,***1 дължи на „Т.П.“
ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор Й. В., сума в размер на обща сума в
размер на 1827,28 лева за консумирана топлинна енергия, от които 1625,42 лева –
главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.12.2014 г. до 31.03.2016 г., както и 201,86 лева, представляващи лихва за
забава за периода от 03.02.2015 г. до 20.02.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания размер от 221,86 лева, като
неоснователен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до
окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА Х.П.Х.
ЕГН
**********,*** заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор Й. В., сумата от 86,94 лева, представляваща сторени в заповедното производство
по ч.гр.д. № 1386 по описа за 2017г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Х.П.Х. ЕГН **********,*** заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор Й. В., сумата от 311,66 лв., представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния
директор Й. В.
Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителния директор Й. В. да заплати на Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор Й. В. сумата от 2,40 лв., представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на ищеца „НЕЛБО“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: