№ 191
гр. Варна, 21.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора Анн. Вл. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600178 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
ПРЕВОДАЧЪТ Р. ИВ. Ш., редовно призована, явява се лично.
ЖАЛБ. С. – Разбирам малко български език.
СЪДЪТ като съобрази, че лицето К. Ск. не владее български език,
намира, че за нуждите на настоящото наказателно производство на същия
следва да се назначи преводач, поради което и на основание чл.142, ал.1 от
НПК
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА за преводач на жалбоподателя К. Ск. – Р. ИВ. Ш. , която
да извършва устен превод от български език на италиански език и от
италиански език на български език.
СНЕМА се самоличността на преводача.
ПРЕВОДАЧ Р. ИВ. Ш. - 41 годишна, българска гражданка, омъжена, с
висше образование, не осъждана, без родство с жалбоподателя.
СЪДЪТ предупреди преводача за отговорността по чл.290, ал.2 от НК.
Жалбоподателят К. Ск., редовно призован, води се от органите на
Съдебна охрана, представлява се от адв. ТР. Г. СТ. от АК – Силистра,
редовно упълномощен.
1
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор П.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ. С. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ГРЪНЧЕВ
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. С. – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам жалбата така, както
е формулирана. Това, което смятам за необходимо да добавя към
аргументите, които съм използвал в жалбата, адресирана до Вас, е че самата
заповед за арест, която е приведена в изпълнение под формата, която е
предвидена в чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА от Силистренския окръжен съд не би
могла да се възприема като редовен способ за сезиране на ОС, който е
единственият компетентен орган за изпълнение на заповедта за арест,
съобразно нормативната уредба на това особено производство пред
наказателните съдилища. Считам за необходимо да Ви припомня начина, по
който ЕЗА е достигнала до правораздавателния орган, който е постановил
решението, предмет на жалбата, с която сте сезирани.
Моят подзащитен е подал молба за продължено пребиваване на
територията на Р. България. Явил се е пред МВР и в миграционните служби,
оформил е документите и на датата, на която е следвало да получи своя
документ за пребиваване на територията на Р. България е задържан от
компетентните органи на МВР, тъй като те са установили при оформяне на
документа му, че той е посочен в ЕЗА, като лице, което следва да бъде
предадено за изпълнение на наложеното му наказание лишаване от свобода.
Очевидно е, че в тази хипотеза предпоставките за получаване на ЕЗА са
тези предвидени в чл.38а, ал.1, т.3 ЕЗА, която е разпространена и е
достигнала до нашата държава от органите на международната организация
на криминалната полиция ИНТЕРПОЛ. Тази е причината да приемем, че
компетентния орган, който е предвиден в чл.37 СОС не е сезиран пряко от
органа, който търси съдействие за изпълнение на неговата присъда,
съответния съд на Р. Румъния. Тази е причината от своя страна като
подпричина да приемем, че самата ЕЗА едва ли съответства на онова
волеизявление на правораздавателния орган в Р. Румъния, което е актуално
след седем години към днешна дата. Ето защо аз поисках както от
представителя на СОП, така и от СОС, да бъде попълнено делото с оригинала
2
на ЕЗА дотолкова, доколкото едва по този начин бихме могли да установим
действителната воля на търсещата държава за съдействието, което ние
дължим по ЕЗА.
На мен ми е пределно ясно, че подобно интерпретиране на
предпоставките за това производство звучи малко непоследователно и неясно
и няма как да обвърже правораздавателен орган, но все пак в самия текст на
нормативния акт съществува предпоставка, която ми дава право да твърдя, че
установяване на автентичността на волеизявлението е централния въпрос,
който трябва да бъде разрешен от правораздавателния орган преди да се
намери формулата за начина, по който да се изпълни ЕЗА. Ако Вие отворите
преписката по делото ще установите, че единствената документация, която е
получена както от ОП, така и от СОС, въпреки, че ОС – Силистра е
компетентния орган е тази, която е изпратена по имейл, дори няма и факс, на
който да се позове представителя на СОП, но по никакъв начин не е
съпроводен със самия оригинал и нещо, което е по-неприятно и страшно при
дирене автентичната воля на търсещата държава е че преводът, който е
направен на български и който е приложен пред български съд за да се
произнесе по изпълнение на ЕЗА е извършен върху копие от ЕЗА, а не върху
оригинала на този основополагащ, по отношение на това производство,
документ.
Не бих искал Ви да отнемам повече вниманието със формалните на пръв
поглед предпоставки за допустимостта на производството и валидността на
окончателния правораздавателен акт по него, но това, което Вие ще
забележете е второто ми оплакване и неговата напълно коректна
съвместимост с порока, който се съдържа в самата ЕЗА. Вие като
правораздавателен орган нямате възможността да проследите кое е това
осъждане, за което на моя подзащитен е наложено наказание лишаване от
свобода от две години и половина, по начина, по който е индивидуализирано
наказанието като период от време, а не като основание за неговото налагане в
ЕЗА. Очевидно е, че става въпрос за предходно престъпление, за което той по
всяка вероятност е получил условна присъда и очевидно е, че ние не
познаваме механизма, по който е групирано или добавено наказанието към
това, което му е определено за опита за кражба, за което е осъден на
територията на Р. Румъния. Така или иначе за да прецените принципа за
двойната наказуемост на деянията Вие следва да разполагате с информация
какъв е характерът на престъплението, което е извършено по първата
присъда, която е добавена към наказанието по втората присъда. В тази връзка,
между другото ако проследите протокола от съд. заседание ще установите, че
аз направих подобно възражение пред СОС и доказах основателността или
поне евентуалната основателност на възражението си плюс вадене на копие
на закон за амнистията за общо опасното престъпление, за което той е
санкциониран в Румъния до първата присъда, където му е наложено условно
наказание. Ако ние имаме амнистия за периода, а не знаем кой е този период
защото нямаме данни за цялата тази история, ако имаме амнистия за това
3
престъпление, то тогава така наречената двойственост на наказанията е
неприложима поне за един от елементите на крайното наказание, което е
определено на подзащитния ми С..
Няма да Ви занимавам повече защото обременявам едно изложение,
което според мен е свързано с формални предпоставки и това не ми допада,
тъй като няма нищо, което да е свързано с правно явление. Това което по мое
мнение е любопитно е свързано по-скоро с начина, по който трябва да бъде
изпълнено решението, което е постановено от СОС. Ако Вие се обърнете към
диспозитива на атакуваното пред Вас решение ще установите това, което
отбелязано в жалбата - не се разбира докрай къде трябва да бъде осъществено
наказанието, което е предмет на ЕЗА. Да ние приемаме то да бъде изтърпяно
на територията на Р. България, да упоменато е в текста, въз основа на който е
отклонено изпълнението на ЕЗА, но конкретизацията, когато става въпрос за
лишаване от свобода е повече от необходимото по моя преценка. Това, което
бих искал да допълня е, че на мен ми е напълно известно, че след като влезе в
сила това решение е необходим друг правораздавателен акт, с който да бъде
допуснато изпълнението на чуждестранен правораздавателен орган на
територията на Р. България, където ще се преценява изтеклата давност,
размер на остатъка от наказанието, което трябва да се изпълни,
първоначалния режим, мястото, където трябва да се изпълни и все пак по моя
преценка, когато допускаме изпълнението по ЕЗА на базата на искането на
моя подзащитен той да изтърпи наказанието на територията на Р.България би
следвало с нужната сериозност да се обърнем към статута му на осъдено лице
и съдът да е напълно наясно какво от туй, което предстои да бъде изпълнено
по реда на чл.40, ал.1, т.4 от Закона в Р. България.
Преди да приключа и да Ви освободя от многословието си аз искам да се
обърна към Вас с един друг въпрос, който според мен е от съществено
значение за конкретното производство. Уважаеми Апелативни съдии, вярно
е, че мярката за неотклонение, която е взета по отношение на моя подзащитен
е традиционната, макар че не е единствена като процесуална принуда в
подобен род производства, но ако съдът прецени, че начинът по който трябва
да бъде осъществено наказанието, въпреки отказа от изпълнение както е
поискано от търсещата държава е настаняване в мястото за изтърпяване на
наказание лишаване от свобода на територията на Р. България молбата ми
при тази предпоставка е да промените по реда, който е предвиден за
компетентността на правораздавателните органи. Мярката за неотклонение,
която е в момента „Задържане под стража“ го лишава от възможността просто
да се нагласи за изтърпяване на наложеното наказание. Тук са необходими
няколко дни, не повече от това, за да се приведе в съответствие, ако щете и
психически и физически и така да отиде и да си изтърпи наказанието там,
където го настани Софийски градски съд. На пръв поглед никакви
предпоставки не мога да Ви посоча освен чисто хуманните в подкрепа на
моето искане за промяна на мярката за неотклонение, но тя като „домашен
арест“, която аз настоявам, че е адекватна на процесуалните нужди за случая
4
ще обезпечи както правилното развитие на конкретното наказателно
производство, така и ще даде възможност за елементарна самопомощ на
лицето при подготовка за изтърпяване на наложеното му наказание. В тази
насока искам да Ви кажа, че той има установено местоживеене, доказано е, че
има трайна месторабота, няма как според мен да се прецени, че няма къде да
престои вън от ареста, което да обезпечи пък неговото явяване пред
съдебната система с оглед продължаване на евентуалното производство.
В заключение аз Ви моля, че ако приемете, че ЕЗА в този си вид не
отговаря на изискванията за форма и съдържание на този документ е да
откажете изпълнението изцяло на тази заповед. Ако Вие приемете, че
формалната страна на моите възражения са неоснователни, то самото
решение следва да остане в сила, защото отговаря на искането на моя
подзащитен, с молба да промените неговата мярка за неотклонение.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените
решението на СОС и съответно да допуснете предаване на лицето на
румънските власти, като по този начин допуснете изпълнение на така
отправената към българския съд ЕЗА.
Считам, че доводите, които са в част от писмената жалбата срещу акта на
СОС и днес ги чухме, те са представени на вниманието на Силистренския съд
и аз се солидаризирам с иначе подробно взетото отношение пункт по пункт на
първоинстанционния съд за наличие на всички положителни предпоставки и
липса на отрицателни такива за допускане на въпросното предаване.
Всъщност единствената причина поради която не е допуснато
изпълнение на съответната заповед и съответно предаване на лицето е
намерените като наличност, според мен категорично неоснователно,
основание на чл. 40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА, че лицето живее в България. Считам,
че в тази част актът на СОС е в разрез със закона и е необоснован, тъй като по
делото не са събрани доказателства за наличие на условията на въпросната
точка от чл.40, ал.1. Ясно е, че италианският гражданин нито е български
такъв, нито е със статут на постоянно пребиваващ в Р. България. Категорично
по мое мнение по делото не е доказано, че той живее в България, тъй като
представените официални документи, част от делото, датират от 31 март тази
година насам, имам предвид неговата регистрация в НАП и след това самият
край на май месец – подаването на заявление, с което той е придобил статут
само на кандидат за постоянно пребиваване в България. В същото време СОС
не е обърнал внимание на изявление на самото лице, което е протоколирано в
протокола от съд. заседание на 8 юни, че той да пребивава в България в
период от три години според него, но „отивам, връщам се“, това не е по мое
мнение живеене в Р. България като едно трайно установяване на територията
на България, което да обоснове приложението на въпросната точка 4 от чл.40,
ал.1 от закона.
В тази връзка аз считам, че няма никакъв спор, че са налице всички
5
основания на закона за допускане на изпълнението на ЕЗА и предаване на
лицето за изпълнение наказанието, във връзка на което той е обявен на
издирване от месец февруари 2015 г., това не бива да се подценява като факт
и както и колегата каза наистина именно това заявление от края на месец май
е довело и до неговото установяване и получаване на ЕЗА в СОС.
Благодаря Ви.
АДВ. С. /РЕПЛИКА/ – Уважаеми съдии, смятам, че изявлението на
представителя на прокуратурата влиза в противоречие с основен принцип на
съдопроизводствените правила на наказателния процес, в крайна сметка и с
Конституцията на РБългария. Жалбата е подадена от моя подзащитен. Това,
което иска прокуратурата е да се отмени решението без да е протестирано от
представителя на прокуратурата и да се влоши положението на
жалбоподателя, когото аз представлявам, като се отклоним от неговата воля и
желание и да предадем подзащитния ми на търсещата държава, в случая Р.
Румъния. Това е влошаване на положението и против интересите на моя
подзащитен е повече от очевидно, като анализирате процесуалното му
поведение до момента при явяването му в тази зала. Аз не смятам не само за
допустимо да обсъдите всяко едно от исканията направени от представителя
на прокуратурата, аз не смятам за допустимо да се поставя въобще този
въпрос, тъй като в тази част прилагането на чл.40, ал.1, т.4 решението на
СОС формално е влязло в сила. Благодаря Ви.
ЖАЛБ. С. – Аз съм извършил две престъпления на територията на Р.
Румъния. Първото престъпление е пътно произшествие и след това бях
предмет на жалба за кражба, която никога не се е случвала.
Искам да направя и друго искане, ако трябва да бъда затворен някъде
нека да е подходящо място защото страдам от диабет. Искам да бъда оставен
на свобода за да работя и да се грижа за здравето си. Сам съм и никой не
може да ме издържа.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание, като обяви, че ще се произнесе
със съдебен акт, който ще бъде съобщен на страните в 13:30 часа.
СЪДЪТ след тайно съвещание се произнесе с решение, като разясни на
страните, че същото е окончателно и не подлежи на обжалване.
ЖАЛБ. С. - Желая да ми бъде предоставен превод на протокола от с.з. и
на Вашето решение.
СЪДЪТ определи възнаграждение в размер на 163.20 /сто шестдесет и
три лева и двадесет ст./ лева на преводача Р. ИВ. Ш. . /Изд. РКО 1 бр./
6
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:40
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7