№ 19
гр. Благоевград, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
като разгледа докладваното от Катя Бельова Гражданско дело №
20211200100151 по описа за 2021 година
при участието на секретаря К.Пелтекова
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от К. М., родена на - г. в
гр.К., л.к.№-, лично и в качеството си на майка и законен представител на Т.М., -. в гр.Б,
чрез адв.К.Д., срещу ЗД "Б" ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул."Д"
представлявано от С.П. и К.Д.К..
В исковата молба се твърди, че на 11.02.2016 г., около 12.50 ч. в района на километър
387+620 на ПП-1, Е-79, е настъпило ПТП между водач на товарен автомобил "И.", с рег.
№РА 2256 ВС и лек автомобил марка "Ф.", при което е починал А.М., водач на л.а."Ф."
В исковата молба се поддържа, че процесното ПТП е настъпило при следните обстоятелства:
На 11.02.2016 год. около 10.30-11.00 ч. водачът на товарен автомобил марка „Ивеко 35- Ц
13” с peг.№ РА 2256 ВС – Г. тръгнал от гр.С., с.Л. Около 12.35 ч. пътувал по ПП-1, Е-79, в
района на Кресненското дефиле, километър 387+620, посока от гр.Благоевград за гр.К.. В
същото време лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Голф” с peг.№Е 0813 КМ,
собственост на Д.Д., ЕГН **********, и управляван от А.М., ЕГН ********** се е движил
по главен път Е-79 в противоположната посока. В този участък платното за движение на
моторни превозни средства е двупосочно, с по една лента във всяка посока. Лентите за
движение са разделени помежду си с единична бяла непрекъсната разделителна линия
/маркировка тип М1/, която е с широчина 0.10 м. Лентата за движение в посока към
гр.Благоевград е с широчина 3.60 м., ограничена по външния си край от бялата
направляваща непрекъсната линия /маркировка Ml/. Банкета встрани от направляващата
линия има асфалтово покритие с неравна крайна линия и с широчина от около 0.24 - 0.27 м.
встрани от която преминава към отъпканото земно покритие с повърхностно затревяване. В
1
затревената част на банкета е монтирана предпазна метална еластична ограда /тип
мантинела/. Лентата за движение в посока към гр.К. е с широчина от 3.80м. Банкета встрани
от направляващата линия има асфалтово покритие с неравни краища и широчина от около
0.15 м. до 0.23 м., която преминава към отъпкано земно покритие с повърхностно
затревяване. Преди мястото на удара по широчината на пътното платно за движение - на
около 1.5 - 2.5 м. вляво от левия край на платното за движение с посока от гр.Благоевград -
гр.С, в лентата за движение на лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Голф” с peг.№ Е
0813 КМ, главния път представлява прав участък с дължина около 220.0 м. Асфалтовата
настилка на главния път е била суха, гладка без повърхностно износване или частично
напукване, без дупки и неравности.
При десен завой на водача на товарен автомобил марка „Ивеко 35-Ц 13” с peг.№РА 2256 ВС
- Г., пресича надлъжната пътна маркировка Ml, която забранява на пътните превозни
средства да я пресичат и навлиза в насрещната лента за движение. В този момент лек
автомобил марка „Фолксваген” модел „Голф” с peг.№Е 0813 КМ се движи в
противоположната посока на движение на товарен автомобил марка „Ивеко 35-Ц 13” с peг.
№ РА 2256 ВС. В резултат на навлизане на товарния автомобил в лентата за движение на
лекия автомобил настъпва удар между предната лява част на товарния автомобил, в областта
на левия фар и лявата страна на л.а.„Фолксваген” модел „Голф” с peг.№ Е 0813 КМ. По
широчината на платното за движение ударът бил на около 1.5 - 2.5 м. вляво от левия край на
платното за движение, считано в посока гр.Благоевград - гр.С, в лентата за движение на л.а.
„Фолксваген” модел „Голф” с peг.№ Е 0813 КМ, в областта на преден ляв калник и преден
ляв фар. Ударът между двете моторни превозни средства е бил челен, ексцентричен,
пораждащ и въртящ момент за автомобилите. Вследствие на удара л.а.„Фолксваген” модел
„Голф” с peг.№Е 0813 КМ е отхвърлен назад и надясно спрямо посоката си на движение,
като ротирайки в посока, обратна на движението на часовниковите стрелки достига със
задната си част до еластична метална ограда. Ударът между л.а.„Фолксваген” модел „Голф”
с peг.№Е 0813 КМ и мантинелата е бил поет от теглича на автомобила. Вследствие
инерционните сили л.а.„Фолксваген” модел „Голф” с peг.№ Е 0813 КМ продължил
движението си, ротирайки в същата посока до установяването си в мястото, описано в
протокола за оглед /с предна дясна гума върху осевата линия/. След удара товарен
автомобил марка „Ивеко 35-Ц 13” под действието на инерционните сили и въртящия
момент, създаден от удара, ротирайки в посока обратна на движението на часовниковите
стрелки се удря челно в мантинелата и след продължаваща ротация се установява на
мястото, отразено при огледа на местопроизшествието. В процеса на удара, под
въздействието на инерционните сили са разрушени крепежните елементи на фургона, като
при ротацията същият се е отделил от автомобила и се е установил на мястото на което е
намерен при огледа.
Твърди се в исковата молба, че вследствие на пътнотранспортното произшествие е починал
А.М., водач на л.а."Ф." Твърди се, че причината за смъртта на А.М. е остър хеморогично -
травматичен шок, счупвания на гръбначен стълб, ребра, таз и крайници, гръдна и коремна
2
травма, настъпили в резултат на описаното по - горе процесно ПТП, за което е издаден акт
за смърт № 115 от 12.02.2016 год.
Посочва се, че във връзка с настъпилото събитие спрямо водача на товарен автомобил марка
„Ивеко 35-Ц 13” с peг.№ РА 2256 ВС - АТ. Д. Г., ЕГН ********** е образувано досъдебно
производство № 7852/2016г. по описа на 02 РУП гр. Благоевград, по което е повдигнато
обвинение спрямо виновния водач по НОХД №96 /2019 год. Окръжен съд - гр.Благоевград.
Навежда се, че относно същия автомобил от ЗД "Б" АД е издадена полица по застраховка
„Гражданска отговорност” под № 02115000739834 със срок на валидност от 11.03.2015 г. до
10.03.2016 г.
Твърди се, че съгласно "С." на Д.Х., - год., А.М. е съпруг на К. М. и баща на Т.М., поради
което на основание чл.226 от КЗ (отм.) за ищците е налице правен интерес от завеждането
на настоящия иск.
В исковата молба се излагат подробни съображения за това, че ищците са претърпели
неимуществени вреди в резултат на смъртта на А.М.. Поддържа се, че след смъртта му К. М.
(съпруга на починалия) е загубила своя спътник и опора в живота и е понесла изключително
трудно неговата загуба. Животът й се преобърнал. Не искала да говори и общува с други
хора. Подробно се описват претърпените от К. М. неимуществени вреди. На следващо
място, излагат се и подробни съображения относно претърпените от ищцата Т.М. (дъщеря
на починалия) неимуществени вреди, като се поддържа, че същата е дъщеря на А.М. и е
понесла изключително тежко новината за смъртта на своя баща. Твърди се, че от весело и
лъчезарно дете Т. се превърнала в затворено и мрачно дете, отказвала да ходи на училище и
да се вижда с приятелите си. Започнала да страда от безсъние, изпитвала притеснение от
тъмнината, не искала да заспива сама и сънувала кошмари. Твърди се, че до момента Т. не се
е освободила от мъката от изживяното.
Иска се от съда постановяване на решение, с което да осъди ответника, като застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност“ под №02115000739834, със срок на валидност от
11.03.2015 г. до 10.03.2016 г., издадена за товарен автомобил марка "И." с рег.№РА 2256 ВС,
да заплати на ищците сумата от 400 000 лв. (четиристотин хиляди лева) – неимуществени
вреди, както следва: на К. М. – сума в размер на 200 000 лв. (двеста хиляди лева),
представляваща неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, причинило смъртта на
съпруга й, ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП – 11.02.2016 г. до
окончателното плащане, както и направените разноски по делото и адвокатско
възнаграждение по чл.38 ЗАдв.; на Т.М. – сума в размер на 200 000 лв. (двеста хиляди лева),
представляваща неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, причинило смъртта на
баща й, ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП – 11.02.2016 г. до
окончателното плащане, както и направените разноски по делото и адвокатско
възнаграждение по чл.38 ЗАдв.
По реда на чл.131, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ЗД
"Б" ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул."Д" чрез адв.А.И. В отговора се
3
оспорва механизма на ПТП, като се оспорва причиняването на деликт от страна на водача на
т.а.“Ивеко“ рег.№РА 2256 ВС – А.Г.. Оспорва се, че той да е причинил противоправно и
виновно процесното ПТП. Твърди се, че представеният като доказателство към исковата
молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица не установява твърдяната от ищеца
фактическа обстановка. Оспорва се твърдяната причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищеца неимуществени вреди. Оспорва
се също така и размера на предявения иск за неимуществени вреди, като се поддържа, че
същият е недължим, респ. прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост,
прогласен в чл.52 ЗЗД. На самостоятелно основание се прави възражение и за
съпричиняване на вредите от страна на пострадалия при осъществяване механизма на ПТП,
като се поддържа, че причина за настъпване на претендираните вреди е и извършено от А.М.
нарушение на ЗДвП, изразяващо се в неползване на предпазен колан и в управление на
процесното МПС с несъобразена скорост. Прави се възражение за погасителна давност. В
заключение на изложеното се иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на
сторените по делото разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
В проведеното открито съдебно заседание по делото, в което е даден ход на делото по
същество, ищците К. М. и Т.М., редовно призовани, не се явяват, за тях се явява адв.Д.,
която по съществото на делото моли за постановяване на решение, с което съдът да уважи
предявените искове. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски.
В проведеното открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, за
ответника ЗД „Бул инс“ АД, редовно призован, явява се адв.М.М, който по съществото на
делото изразява становище за неоснователност на предявените искове. Заявява още, че не
поддържа възражението си за съпричиняване.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
От съставения акт за смърт №115/12.02.2016 г. се установява, че А.М. от Р.С.М, роден на
02.04.1975 г., с ЕГН ********** е починал на 11.02.2016 г., като от "С." на Д.Х., - г., се
установява, че А.М. е съпруг на ищцата К. М. и баща на другата ищца – Т.М..
С влязла в сила на 05.03.2021 г. Присъда №900287 от 17.02.2021 г., постановена по н.о.х.д.
№96/2019 г. по описа на Окръжен съд Благоевград е признат подсъдимия А.Д. Г. – роден на
19.06.1992 г. в гр.С, -, живущ в с.Л., общ.С, ЕГН: **********, за виновен в това, че на
11.02.2016 г. около 12.35 часа на ПП 1 Е-79, на километър 387+620, като правоспособен
водач, категория „В“ и „АМ, управлявайки товарен автомобил марка и модел „Ивеко 35 Ц
13” с рег.№ РА 2256 ВС в посока от гр.Б. към гр.К е нарушил правилата за движение
установени в чл.16, ал.1, т.1; чл.21, ал.1 ЗДвП и чл.63, ал.2, т.1 ППЗДвП, а именно: като
водач на пътно превозно средство е нарушил забраната на пътно платно с двупосочно
движение, да не навлиза и да се движи в насрещната лента за движение освен при
изпреварване и заобикаляне - чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП; при избиране скоростта на движение –
104 км/ч. като водач на пътно превозно средство не е спазил задължението да не
4
превишава стойността на скоростта в км/ч. извън населено място, а именно – 80 км/ч. -
чл.21, ал.1 ЗДвП; като водач на пътно превозно средство е нарушил забраната да пресича
надлъжна пътна маркировка „М1“ – „единична непрекъсната линия“ - чл.63, ал.2, т.1
ППЗДвП, в резултат на което е допуснал пътно-транспортно произшествие с движещия се в
насрещната лента за движение лек автомобил марка „Фолксфаген Голф“ с рег.№ Е 08 13 КМ
и по непредпазливост причинил смъртта на управляващия го А.М. от Р М.,
ЕГН:********** и средна телесна повреда на возещия се на предна дясна седалка в
автомобил „Фолксаген Голф“ Д.Д. от Р М., ЕГН:**********, изразяваща се в контузия на
мозъка и счупване на средна черепна ямка в дясно, причинили му разстройство на здравето
временно опасно за живота; счупване на черепна основа с изтичане на мозъчна течност -
нараняване, проникващо в черепната кухина; контузия хемартроза на дясно коляно със
счупване на лява коленна капачка, причинили му трайно затрудняване на движенията на
десен долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, с което е осъществил състав на
престъпление по чл.343, ал.4 вр. с ал.3 б.”б”, пр.1 вр. чл.342 ал.1, пр.3 от НК вр. чл. и
чл.16,ал.1,т.1 вр. чл.21,ал.1 от ЗДвП и чл. 63, ал.2, т.1 ППЗДвП и на основание посочения
текст вр. чл.54 от НК e осъден на 3 /три/ години лишаване от свобода, което на основание
чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата.
На основание чл.343г НК АТ. Д. Г. е лишен от право да управлява МПС за срок от три
години. С присъдата подсъдимият АТ. Д. Г. е признат за невинен да е нарушил чл.20, ал.1
ЗДвП и е оправдан по повдигнатото му обвинение в тази му част.
От застрахователна полица с №02115000739834, с валидност, считано от 11.03.2015 г. до
10.03.2016 г., се установява, че за товарен автомобил марка и модел „Ивеко 35 Ц 13” с рег.№
РА 2256 ВС е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
ответното застрахователно дружество "Б", с ЕИК.
От данните, съдържащи се в представения констативен протокол за ПТП от 10.03.2016 г.,
съставен от дежурен полицейски служител при РУ-гр.Благоевград и неоспореното
заключение на извършената от инж.Вл. Н. Н. съдебна авто-техническа експертиза се
установява механизма на ПТП, при което е починал А.М., съпруг на К. М. и баща на Т.М..
Установява се, че на 11.02.2016 година около 12.50 часа на главен път Е-79 водача А.Г. е
управлявал товарен автомобил марка „ИВЕКО”, модел „35С13” с дк.№РА 2256 ВС в
посоката от град Благоевград към гр.К. В същото това време в посока от гр.К към град
Благоевград се е движил лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН”, модел “ ГОЛФ III “ с дк.№
Е 0813 КМ, управляван от водача А.М.. На предната дясна седалка в л.а.ФОЛКСВАГЕН се е
возил пътника Д.Д.. В момента когато т.а.“ИВЕКО“ се е намирал в района на километър
387+620 преди десен за движението му завой на главния път скоростта, с която водача Г. е
уравнявал е била около 103,2 км/ч, а водачът М. е управлявал л.а.ФОЛКСВАГЕН със
скорост от около 59,2 км/ч в описаният на ляв за посоката му на движението завой. Когато
л.а.ФОЛКСВАГЕН е започнал да излиза от завоя и се е намирал по дължина спрямо мястото
на удара на разстояние около 35,40 метра и на 94,60 метра спрямо насрещно движещият се
автомобил, т.а.ИВЕКО без ясна техническа причина се е отклонил към насрещната лента. В
5
същото това време водача М. виждайки промяната в посока на насрещно движещият се
т.а.ИВЕКО, предприел отклоняване в посока надясно на л.а.ФОЛКСВАГЕН. След като
л.а.ФОЛКСВАГЕН се отклонил надясно до ъгъл от 1 градус и движейки се със скорост 59,2
км/ч, е бил ударен от т.а.ИВЕКО, движещ се със скорост от около 103,2 км/ч. Вследствие от
този удар настъпили много тежки деформации в двигателният отсек и купето на
л.а.ФОЛКСВАГЕН и корпусни части разположени в предната част. При този първоначален
контакт между автомобилите върху асфалтовата настилка останали следи от задиране,
голямо мазно петно от разлив на масла или антифриз и следи от земна маса и пясък, описана
при определяне мястото на удара. В дълбочина проекцията на ударната сила се е предала по
лявата страна от купето на л.а.ФОЛКСВАГЕН, което е довело до много тежка деформация
на вертикалния пояс и двигателя, окачването в ляво, тавана на купето, леви врати и други.
По т.а.ИВЕКО вследствие от удара се деформирали и счупили предна броня, ляв фар, предна
маска с усилваща греда, носеща рама, деформирала се кабината, врата на водача, окачването
в ляво и много други. Тежката деформация в купето на л.а.ФОЛКСВАГЕН е довело до
изместване на вертикалният пояс (предадено от преден ляв рог и предна основа към
вътрешността на купето), арматурното табло и кормилната колона към вътрешността на
купето. Това е довело да навлизане волана, предната колона челното стъкло и други към
мястото на водача. Едновременно с увеличаването на деформациите по л.а.Фолксваген в
тялото на водача М. от момента на удара внезапно се е породила и рязко е нарастнала
инерционна сила, вектора на която е бил насочен напред към зоната на контакта между
автомобилите. Вследствие от описаната тежка деформация на купето и изместване на
вертикалния пояс към вътрешността на купето и удар, горната част от тялото на водача се е
ударила и е била притисната от волана в деформираните части, настъпило е чупене на
ребрата и травми на органите в гръдния кош, като са се увредили и ръцете. Едновременно с
удара във волана главата на водача също се е ударила във вътрешните повърхности на
деформираните части. Краката на водача са се ударили в долната част на арматурното табло,
което и довело на притискането на таза към седалката и са настъпили травмите в
крайниците, по таза и гръбначния стълб. С началото на деформациите по двата автомобила
и вследствие от значително по - голяма кинетична енергия на т.а.Ивеко е започнало
избутване на л.а.Фолксваген в посока към гр.К. Едновременно със съвместното
постъпателно преместване на автомобилите в посоката към гр.К и към банкета, поради
ексцентричния удар и породени въртящи моменти в купетата е започнало и завъртане на
купетата в посока, обратна на часовниковата стрелка спрямо проекцията на вертикалната ос
към центъра на тежестта им. При продължилото въртене л.а.“Фолксваген“ се е отделил от
т.а. „Ивеко“, достигнал до еластичната метална ограда и се е ударил в нея, като поради
еластичността на оградата е отскочил от нея. След като л.а.“Фолксваген“ е отскочил от
мантинелата с предната си част се е насочил към лентата за движение на автомобили в
посока към гр.Благоевград. След като изминава кратко разстояние от значителното пътно
съпротивление, скоростта на л.а.“Фолксваген“ е достигнала до нула, с което кинетичната му
енергия е била погасена напълно. С достигане на скоростта до нула л.а.“Фолксваген“ се е
установил неподвижно в състояние на покой в лентата за движение към Благоевград,
6
насочен с предната си част към гр.К до мястото, на което е бил открит от разследващите
органи. След разделянето на двата автомобила т.а.“Ивеко“ въртейки се започва да се движи
към банкета и мантинелата в банкета до лентата, намираща се в лято от първоначалната му
посока. Вследствие от скъсване на скобите за монтаж и нарушената конструкция, товарният
фургон на т.а.“Ивеко“ се отделил от шасито и паднал в лентата за движение на автомобили
към гр.К.. След падането върху настилката фургона се плъзнал и претъркалял по
асфалтовата настилка и паднал странично върху мантинелата в банкета до същата лента.
След падането на товарния фургон задната част на носещата рама на т.а.“Ивеко“ се
дозавъртял и достигнал мантинелата до лентата за град Благоевград, плъзнал се до горната й
част до окончателното спиране на МПС в крайното му положение. От значителното
съпротивление скоростта на т.а.“Ивеко“ е достигнала до нулева стойност, а автомобила се е
установил неподвижно до мястото, на което е бил открит от разследващия орган.
В съдебната автотехническа експертиза се посочва още, че механизмът на удар между
л.а.“Фолксваген“ и т.а.“Ивеко“ и начина на получаване на травмите довели до такива,
несъвместими с живота на водача М..
В коментираното заключение се посочва също така, че от техническа гледна точка не може
да бъде даден категоричен отговор на въпроса дали водачът М. е бил с поставен предпазен
колан. Посочва се, че нарушената цялост в предната част от купето на л.а.“Фолксваген“,
получена в зоната пред водача, вследствие от челния удар на т.а.“Ивеко“ е със значителна
кинетична енергия и не предоставя техническа възможност за изразяване на становище. В
заключението се посочва обаче, че технически поставен предпазен колан при конкретния
удар няма да избегне механизма на травмите и да се отрази така, че да бъдат намалени или
ограничени фаталните наранявания. В заключението се посочва също, че лек автомобил
„Фолксваген“ с дк. №Е 0813 КМ, управляван от водача А.М. е оборудван заводски по
всички седалки с лентови предпазни колани, имащи инерционни спирачки.
Според съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р К.А. смъртта на
А.М. се дължи на тежка комбинирана гръдно-коремна травма. Смъртта е настъпила бързо,
но не моментално. Вещото лице посочва, че всички установени травматични увреждания
добре отговарят да са получени вътре в купето на лек автомобил. Посочва още, че
настъпилата смърт е в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното от А.М. на
11.02.2016 г. ПТП. Вещото лице посочва също, че не се установяват травматични
увреждания, които да не могат да се обяснят механизма на процесното ПТП, както и, че не
се установяват други болестни увреждания и изменения на органите, които да имат
отношение към причината за настъпване на смъртта. Не се установявали също така и
травматични увреждания, от които да се направи извод, че пострадалият е бил без поставен
предпазен колан. Посочва се, че в конкретния случай вида и разположението на
установените травматични увреждания, при аутопсията сочат, че по време на ПТП-то
пострадалият най-вероятно е бил с поставен предпазен колан. Експертизата посочва, че в
конкретния случай, наличието на предпазен колан е намалило тежестта на установените
травматични увреждания и най-вече наличието на по-тежки такива в областта на главата, но
7
предвид тежестта на удара в автомобила при ПТП-то, както и значителното разместване при
удара на някои части в автомобилното купе, така получените травматични увреждания са
били с достатъчна тежест за настъпване на смъртен изход.
По делото е разпитано като свидетели лицето АТ. Д. Г.. Същият заявява, че през месец
февруари 2016 г. е участвал в пътен инцидент, станал в Кресненското дефиле. Твърди, че е
управлявал автомобил „Ивеко“ – тип камион, малък камион. Движил се с посока
гр.Благоевград – гр.С. Както си карал, навлязъл в негов десен завой и срещу него се
показали хора, които го ударили. Твърди, че те били навлезли в неговото платно, не можел
да ги избегне и се ударили. Ударът настъпил в неговата лента, в лентата за движение за гр.С,
като 10 секунди преди удара видял километража и се движел с не повече от 50 км.ч.
Автомобилът му нямал тахошайба. Скоростта му била определена от експертите и била не
повече от 65-70 км.ч. Времето било сухо и слънчево, часа бил около 13, 00 ч., нямал
заслепяване от слънце. Твърди, че маркировката била непресечена, но не е сигурен.
Посочва, че на негов десен завой няма какво да прави в другата лента. Твърди, че след
катастрофата колите били в положение на завъртане, а камионът на свидетеля се откачил от
шасито.
Съдът не кредитира показанията на св.АТ. Д. Г., че процесното ПТП е настъпило в лентата
на движение на свидетеля, тъй като показанията на свидетеля в тази насока противоречат на
влязлата в сила присъда по н.о.х.д.№96/2019 г. по описа на БлОС, според която
подсъдимият (сега свидетел) АТ. Д. Г. е нарушил правилата за движение, установени в
чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП, а именно като водач на пътно превозно средство е нарушил забраната
на пътно платно с двупосочно движение, да не навлиза и да се движи в насрещната лента за
движение, освен при изпреварване и заобикаляне – чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП. Отделно от това,
показанията на този свидетел противоречат и на заключението по допуснатата съдебна
автотехническа експертиза, вещото лице по която изразява категорично становище,
поддържано и в о.с.з., че мястото на удара е било в насрещната лента за движение. По
изложените съображения, съдът не кредитира показанията на св.АТ. Д. Г..
По делото е разпитано като свидетел и лицето Р.Д.К. Същият заявява, че е познавал А.М. и
неговото семейство. Твърди, че А- му изградил лично образ и модел за македонско
патриархално семейство, където мъжът е основна движеща сила. Твърди, че познава
семейството на А.М. от около 2009 г. Имал е много семейни срещи с тях. Не е бил свидел на
караници между А- и Кате, както и между А- и Т.. Твърди, че няма пряко наблюдение, но
след трагедията от общи познати е разбрал, че Кате била съкрушена и се е изолирала до
такава степен от най-близките си сякаш е сърдита на целия свят, светът за нея е свършил от
това, което се е случило. Твърди, че е виждал Т. и Кате година преди инцидента, а след това
не ги е виждал. Не е присъствал на погребението на А-.
Съдът кредитира показанията на св.Р.К, тъй като същите са логични и последователни и не
са събрани доказателства, които да им противоречат.
Въз основа на установеното от фактическа страна, след като съобрази становищата на
страните и приложимите разпоредби на закона, съдът намира следното от правна
8
страна:
Правното основание на предявените при условията на обективно кумулативно съединяване
искове е чл.226, ал.1 КЗ във вр. с чл.267, ал.1 т.1 КЗ (отм.), във вр. с §22 от ПЗР на КЗ (ДВ
бр.102/2015 г., в сила от 01.01.2016 г.,доп., бр. 62 от 9.08.2016 г., в сила от 9.08.2016 г.), и
във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Възражението на ответника за съпричиняване намира правното си основание в разпоредбата
на чл.226 ал.2 КЗ (отм.) във вр.с чл.51, ал.2 ЗЗД, а възражението за погасяване по давност на
исковете за главници и лихви намира правното си основание в разпоредбите на чл.110 ЗЗД и
чл.111, б.“в“, предл.второ ЗЗД.
Съдът приема, че приложими в случая са разпоредбите Кодекса за застраховането – отм.
Застрахователната полица е със срок на валидност 11.03.2015 г. до 10.03.2016 г.
Застрахователното събитие е настъпило на 11.02.2016 г. Съгласно §22 ПЗР на КЗ /2016 г./ за
застрахователните договори, сключени преди влизане в сила на този кодекс, се прилага част
четвърта от КЗ (отм.), освен ако страните договорят нещо друго след влизане в сила на този
кодекс. Предвид това приложими към спорното материално правоотношение са
разпоредбите на КЗ (отм.), а исковете на ищеца намират своето правно основание в чл.226,
ал.1 КЗ (отм.). Следва да се отбележи също, че в отменения Кодекс за застраховането /2005
г./ не се съдържа разпоредба задължаваща пострадалият да предяви своите претенции за
обезщетение пред застрахователя и това да е поставено като процесуална предпоставка за
предявяването на иск по съдебен ред. Такова условие е въведено с чл.498, ал.3 КЗ (в сила от
01.01.2016 г.), която разпоредба няма обратно действие и съобразно §22 от ПЗР неговите
разпоредби са приложими за сключени договори "Гражданска отговорност" след влизането
му в сила.
Ищцовата страна следва да докаже в процеса, че е настъпило описаното в исковата молба
ПТП, на датата, часа, мястото и при механизма, описан в исковата молба, наличието на
описаното в исковата молба на увреждане, което да е причинено от управляващ застрахован
при ответното дружество автомобил, противоправното поведение и вината на същият за
настъпване на процесното ПТП, както и причинно-следствената връзка между деянието и
причинените на ищците увреждания, изразяващи се в претърпени неимуществени вреди за
ищците, като наследници на починалия А.М..
Ответникът следва да представи доказателства за плащане само в случай, че твърди такова.
Предвид, че в о.с.з. процесуалният представител на ответника е заявил, че не поддържа
възражението си за съпричиняване, то обстоятелствата във връзка с това възражение не
следва да се доказват от ответника, тъй като същото не подлежи на разглеждане.
Въпросите относно извършване на деянието (датата, часа, мястото и механизма на
извършването му), неговата противоправност и виновността на водач на застрахованото
МПС – АТ. Д. Г., са разрешени със задължителна за гражданския съд, съгласно чл.300 ГПК,
влязла в сила присъда по н.о.х.д.№96/2019 г. по описа на ОС-Благоевград. От посочената
присъда се установява, че АТ. Д. Г. на 11.02.2016 г. около 12.35 часа на ПП 1 Е-79, на
9
километър 387+620, като правоспособен водач, категория „В“ и „АМ, управлявайки товарен
автомобил марка и модел „Ивеко 35 Ц 13” с рег.№ РА 2256 ВС в посока от гр.Б. към гр.К е
нарушил правилата за движение, установени в чл.16, ал.1, т.1; чл.21, ал.1 ЗДвП и чл.63,
ал.2, т.1 ППЗДвП, а именно: като водач на пътно превозно средство е нарушил забраната на
пътно платно с двупосочно движение, да не навлиза и да се движи в насрещната лента за
движение освен при изпреварване и заобикаляне - чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП; при избиране
скоростта на движение – 104 км/ч. като водач на пътно превозно средство не е спазил
задължението да не превишава стойността на скоростта в км/ч. извън населено място, а
именно – 80 км/ч. - чл.21, ал.1 ЗДвП; като водач на пътно превозно средство е нарушил
забраната да пресича надлъжна пътна маркировка „М1“ – „единична непрекъсната линия“ -
чл.63, ал.2, т.1 ППЗДвП, в резултат на което е допуснал пътно-транспортно произшествие с
движещия се в насрещната лента за движение лек автомобил марка „Фолксфаген Голф“ с
рег.№ Е 08 13 КМ и по непредпазливост причинил смъртта на управляващия го А.М. от Р
М., ЕГН:**********.
Настъпилите вреди в резултат на противоправното поведение на делинквента, както и
причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват, освен от
посочената присъда, но също така и от съдебно-медицинската експертиза, която настоящият
съдебен състав кредитира като обективна и обоснована. Според посочената експертиза
между смъртта на А.М. се дължи на тежка комбинирана гръдно-коремна травма, като
смъртта е в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното от А.М. на 11.02.2016 г.
ПТП.
Липсва също така спор и относно обстоятелството, че към датата на застрахователното
събитие ответникът - застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо риска
„гражданска отговорност“ по отношение на процесното МПС, управлявано от делинквента,
което се установява и от представената застрахователна полица с №02115000739834, с
валидност, считано от 11.03.2015 г. до 10.03.2016 г.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), следва да бъде ангажирана, като
предявеният иск за неимуществени вреди се явява доказан по основание.
Относно размера на неимуществени вреди, който следва да се присъди в полза на всеки от
ищците, като наследници на починалия, съдът намира следното:
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да
бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно.
Според Постановление на Пленума на Върховния съд на Република България №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Като примерни критерии, релевантни за размера на обезщетението в случай
на причинена смърт, са посочени възрастта на увредения, действителните отношения между
него и лицето, което търси обезщетение, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта,
10
преживяванията на търсещия обезщетение след смъртта на родственика му.
Настоящата инстанция намира, че болките и страданията на преживелия съпруг и тези на
детето следва да бъдат обезщетени с различни суми. Това е така, тъй като от свидетелските
показания на разпитания по делото свидетел Р.Д.К се установява, че по-тежко смъртта на
А.М. е понесена от съпругата му К. М., която била „съкрушена и се е изолирала до такава
степен от най-близките си, сякаш е била сърдита на целия свят, светът за нея е свършил от
това, което се е случило“. Не без значение са и изнесените от посочения свидетел
обстоятелства, че А- е изградил в свидетеля „образ и модел за македонско патриархално
семейство, където мъжът е основна движеща сила“. Отделно от това, при определяне на
обезщетението следва да се взема предвид и обстоятелството, че ищцата К. М. е останала
сама, вдовица едва на 31 г., без опората на своя съпруг. Към момента на причиняване
смъртта на А дъщеря им Т. (втората ищца) е била само на 7 г. и цялата грижа за детето и
родителската отговорност по отглеждането и възпитанието му е поета изцяло от К. М..
Следва да се вземе предвид, при определяне на обезщетението за ищцата К. М. и
обстоятелството, че наред с мъката по загубата на съпруга си, същата страда и от това, че
детето й е останало без баща, което допълнително утежнява негативните й емоции. Макар и
от свидетелските показания на разпитания свидетел Р.Д.К да не се установяват конкретни
неимуществени вреди за ищцата Т.М., в тази насока следва да се съобрази, че тя е останала
без баща на много крехка – едва на 7 г. Съдът намира, че възрастта на детето към датата на
смъртта е достатъчна, за да оцени и усети болката от загубата на своя родител, която ще
усещат винаги през целия си живот. Подкрепата на бащата в семейството е важна за
възпитанието на децата и емоционалното им равновесие, особено при отношения на силна
привързаност към него. Не е необходима психологическа или психиатрична експертиза за
преценката на този факт, а не е необходимо и свидетелски показания в тази насока. Всяко
дете има нужда от любящ баща, който да е опора на своите деца, които да поддържа и
подкрепя през целия им живот.
Отчитайки всичко това, при преценката по чл.52 ЗЗД и имайки предвид всичко изложено
по-горе, БлОС намира, че справедливите обезщетения за претърпените неимуществени
вреди от ищците в резултат на смъртта на А.М., възлизат на 120 000 лв. за ищцата К. М. и
100 000 лв. за ищцата Т.М.. Над горните размери исковете за обезщетение за неимуществени
вреди са завишени, поради което следва да се отхвърлят като неоснователни.
Както вече се изтъкна по-горе, възражението на ответника за съпричиняване не следва да се
разглежда, тъй като в открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника
изрично е заявил, че не го поддържа.
Що се касае до възражението за изтекла погасителна давност по отношение на исковете за
главница и лихва, съдът намира следното.
Погасителната давност за претендираните от ищците главници срещу ответното
застрахователно дружество, в качеството му на застраховател по задължителната
застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите за обезщетение за претърпените
11
вследствие на смъртта на А.М. неимуществени вреди е започнала да тече от момента на
смъртта на последния на 11.02.2016 г. Същата по арг. от чл.110 ЗЗД е петгодишна и при
спазване на установените с чл.72 от ЗЗД и чл. 60, ал. 2 от ГПК правила за броене на
сроковете изтича на 11.02.2021 г. Исковата молба е подадена по куриер на 08.02.2021
година, поради което към този момент искът по чл.226, ал. 1 от КЗ (отм.) за главница не е
погасен по давност. Същевременно, съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж” от ЗЗД от същия момент
погасителната давност е спряна, поради което не може да изтече докато трае съдебното
производство.
Съгласно чл. 111, б. "в", предл. второ ЗЗД, вземането за лихви се погасява с изтичането на
тригодишна давност, поради което погасени са лихвите, изтекли за периода от три години
преди подаването на исковата молба (така Решение 53/25.03.2016 г. по т. д. 288/2015 г. на I т.
о., ТК на ВКС). Искът е предявен на 08.02.2021 г. по куриер, поради което лихвите за
времето от 11.02.2016 г. до 07.02.2018 г. са погасени по давност. Такива се дължат за период
от три години преди датата на завеждането на исковата молба – от 08.02.2018 г., като
претенцията за присъждане на законна лихва върху главниците за периода от 11.02.2016 г.
до 07.02.2018 г., включително, ще бъде отхвърлена.
По разноските:
Всяка от страните е направила своевременно искане за присъждане на разноските по
делото.
Съобразно резултата и на основание чл.78 ал.1 ГПК на ищците се дължат разноски от
ответната страна съразмерно на уважената част на исковете. Същите не доказват
извършването на разноски по делото, поради което и такива не следва да им се присъждат с
решението.
След като съобрази уважената част от исковете, съдът намира, че на основание чл.38 ЗАдв. в
полза на процесуалния представител на ищците – адв.К.Д. следва да се присъди сумата в
размер на 5225 лв. за осъщественото процесуално представителство на ищците по
настоящото дело, като същата следва да се заплати от ответната страна по делото.
Съобразно резултата от делото и по арг. от чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на
сторените от него разноски съобразно отхвърлената част от иска, които с оглед
доказателствата по делото възлизат в размер на 3195 лв.
Във връзка с освобождаването на ищцовата страна от заплащане на държавни такси и
разноски, и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на съда дължимата за производството държавна такса съобразно уважената част от
исковете, възлизаща в размер на 8800 лв.
Водим от гореизложените съображения, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.226, ал.1 КЗ във вр. с чл.267, ал.1 т.1 КЗ /отм./, във вр. с §22 от
12
ПЗР на КЗ /ДВ бр.102/2015г., в сила от 01.01.2016 г.,доп., бр. 62 от 9.08.2016 г., в сила от
9.08.2016 г./,и във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, ЗД "Б", с ЕИК, със седалище и
адрес на управление: гр.С., бул."Д" представлявано от С.П. и К.Д.К., да заплати на К. М.,
родена на - г. в гр.К., л.к.№-, сумата от 120 000 лв. (сто и двадесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпените от нея от възникналото на 11.02.2016 г.
пътно-транспортно произшествие неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки
и страдания, в резултат на смъртта на нейния съпруг А.М., ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от 08.02.2018 г. до окончателното плащане на присъдената сума,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 120 000 лв. (сто и двадесет хиляди) до претендираните 200 000 лв. (двеста
хиляди лева) и претенцията за присъждане на законна лихва за периода от 11.02.2016 г. до
07.02.2018 г., включително.
ОСЪЖДА, на основание чл.226, ал.1 КЗ във вр. с чл.267, ал.1 т.1 КЗ /отм./, във вр. с §22 от
ПЗР на КЗ /ДВ бр.102/2015г., в сила от 01.01.2016 г.,доп., бр. 62 от 9.08.2016 г., в сила от
9.08.2016 г./,и във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, ЗД "Б" ЕИК, със седалище и
адрес на управление: гр.С., бул."Д" представлявано от С.П. и К.Д.К., да заплати на Т.М., -. в
гр.Б, представлявана от своята майка и законен представител К. М., сумата в размер на
100 000 лв. (сто хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от нея от
възникналото на 11.02.2016 г. пътно-транспортно произшествие неимуществени вреди,
изразяващи се в психически болки и страдания, в резултат на смъртта на нейния баща А.М.,
ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 08.02.2018 г. до
окончателното плащане на присъдената сума, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 100 000 лв. (сто хиляди лева) до
претендираните 200 000 лв. (двеста хиляди лева) и претенцията за присъждане на законна
лихва за периода от 11.02.2016 г. до 07.02.2018 г., включително.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ЗД "Б" ЕИК, със седалище и адрес на управление:
гр.С., бул."Д" представлявано от С.П. и К.Д.К., да заплати на адв.К.Д. сумата от 5225 лв.
(пет хиляди двеста двадесет и пет лева), представляваща адвокатско възнаграждение за
осъщественото при условията на чл.38 ЗАдв. процесуално представителство на ищцата по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК К. М., родена на - г. в гр.К., л.к.№- и Т.М., -. в
гр.Б, представлявана от своята майка и законен представител К. М., да заплатят на ЗД "Б"
ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул."Д" представлявано от С.П. и К.Д.К.,
сумата 3195 лв. (три хиляди сто деветдесет и пет лева) разноски, съобразно отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ЗД "Б" ЕИК, със седалище и адрес на управление:
гр.С., бул."Д" представлявано от С.П. и К.Д.К. да заплати по сметка на Окръжен съд
Благоевград, държавна такса за разглеждана на исковете съобразно уважената им част, в
размер на 8800 лв. (осем хиляди и осемстотин лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
13
пред Апелативен съд – гр.София.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
14