Р Е Ш Е Н И Е
№ 260812 07.06.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр. Бургас 57-ми Наказателен състав
На 14 май 2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар Виолета Тасева
Като разгледа докладваното от съдия Донева
НАХД № 1313 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 416, ал. 6 от КТ, във вр. с чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано
е по жалба на ***ЕООД – гр. Бургас, представлявано от ***, против Наказателно
постановление № 02-0002848/07.12.2020 г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по
труда” – гр. Бургас, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 415в,
ал. 1, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 300 лева за извършено административно
нарушение по чл. 128, т. 2, вр. чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса на труда. В
жалбата са изложени аргументи, че се касае за гражданскоправни отношения, от
които при неизпълнение на чл. 128 от КТ
произтича право на иск за изправния работник срещу работодателя, като в
КТ не е предвиден състав на административно нарушение и след като
жалбоподателят не е санкциониран за неизпълнение на дадено от контролен орган предписание,
не са налице предпоставки да се търси административно-наказателна отговорност. Претендира
се отмяна на атакуваното наказателно постановление, а
в условията на алтернативност – изменението му със санкция в
минимално предвидения в закона размер.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат, който поддържа
жалбата, а в допълнение изтъква, че трудовото възнаграждение на работника е
било изплащано подневно и своевременно, но лицето е отказало да се подпише във
ведомостта срещу получената сума.
Процесуалният
представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на
жалбата. Пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно
и законосъобразно, излагайки доводи за съставомерност и доказаност на
нарушението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
След
като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на страните в съдебно
заседание, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши
проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
***ЕООД
– гр. Бургас, с ЕИК ***, е работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ на
работниците в стопанисвания от него обект – ресторант *** в гр. Бургас, ***. По
силата на Трудов договор № 50/13.07.2020 г. дружеството е било в трудовоправни
отношения с ***, изпълняващ длъжността „сервитьор” с
месечно трудово възнаграждение в размер на 800 лева, платимо до 25-то число на
месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. Със Заповед №
35/14.08.2020 г. ТПО с *** е било прекратено. Във връзка със сигнал на *** от
16.09.2020 г. по линия на „Горещ телефон”, спрямо
дружеството, в качеството на работодател, е приложена принудителна
административна мярка по смисъла на чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, а именно от
страна на контролен орган на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Бургас е дадено задължително предписание в т. 5 от Протокол № ПР2031276/27.10.2020
г. В протокола е обективирана осъществена проверка по документи в Дирекцията
със седалище гр. Бургас по спазване на трудовото законодателство, при
която е констатирано нарушение, свързано с начислено от дружеството, но неизплатено
трудово възнаграждение на работника. Проверката е
извършена от свид. К.Г. и свид. Д.С. – инспектори в Д „ИТ” и е констатирано, че
работодателят е начислил, но към 26.08.2020 г. не е изплатил трудово
възнаграждение за месец юли 2020 г. на лицето ***, работил на длъжност „сервитьор“,
в размер на 406,03 лева, в нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ, вр. чл. 270, ал. 2
и ал. 3 от КТ, като трудовото възнаграждение е следвало да бъде изплатено до
25-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен труд, съгласно
условията на сключения между страните трудов договор. Констатацията, че бившият
работник не е получил трудовото си възнаграждение след възникване на
основанието за дължимостта му проверяващите са обосновали въз основа на ведомостта
за м. юли 2020 г. /лист 29 от делото/, в която липсва негов подпис за получател
на начислената сума. За предотвратяване на вредните последици от
установеното нарушение е дадено задължителното предписание в т. 5 от протокола
– дружеството да изплати начисленото трудово възнаграждение
в срок до 10.11.2020 г.
На същата дата 27.10.2020 г. на жалбоподателя е съставен АУАН
№ 02-0002848 за нарушение по чл. 128, т. 2, вр. чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от КТ –
за това, че в качеството му на работодател е начислил, но към 26.08.2020 г. не
е изплатил трудовото възнаграждение за месец юли 2020 г. в размер на 406,03 лева на ***, работил на длъжност „сервитьор“ в
стопанисвания от дружеството обект, като съгласно сключения между страните
трудов договор, същото е следвало да бъде изплатено до 25-то число на месеца, следващ
месеца, през който е положен труда, а именно до 25.08.2020 г.
С писмо изх. № 1/06.11.2020 г. /вх. № 20095487/09.11.2020 г. по
описа на Д „ИТ” – Бургас/ жалбоподателят е уведомил контролния орган, че е
изпълнил предписанието по Протокол № ПР2031276/27.10.2020 г., в подкрепа на
което е представил подписана от *** ведомост за м. юли 2020 г. /лист 10 и лист
40 от делото/ и разходен касов ордер.
Административно-наказващият
орган е възприел изцяло отразените в АУАН фактическа обстановка и нарушена
разпоредба, и е издал обжалваното Наказателно постановление, с което е наложил
на ***ЕООД – гр. Бургас административно наказание имуществена санкция в размер
на 300 лева в хипотезата на чл. 415в, ал. 1, вр. чл.
414, ал. 1 от КТ по съображение, че работодателят е изплатил въпросното трудово
възнаграждение, с което е отстранил нарушението и от него не са произтекли
вредни последици.
Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 15.02.2021 г., а жалбата е
депозирана на 22.02.2021 г.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена от приложените към делото
писмени доказателства, както и от събраните гласни доказателства на разпитаните
по делото свидетели К.Г. и Д.С..
При
така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно
легитимирано лице и е допустима, а разгледана по същество се явява частично основателна по следните съображения:
Съдът
намира, че в конкретния случай са спазени всички изисквания относно процедурата
по издаване на акта и на наказателното постановление. Както АУАН, на основание
чл. 416, ал. 1, изр. 1 от КТ, така и НП, на основание 416, ал. 5 от КТ, вр. с
т. 4 от приложената Заповед № З-0058/11.02.2014 г., са издадени от компетентни
органи и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В хода на административно-наказателното
производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила по съставянето
на акта, реквизитите на същия и тези на наказателното постановление. АУАН и НП
съдържат пълно описание на нарушението, за което е ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника. Възпроизведен е не
само текстът на чл. 128, т. 2 от КТ, но е посочено и конкретното бездействие на
нарушителя и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Така описаното
нарушение дава възможност на привлечения към административно-наказателна
отговорност да разбере точните правни рамки на обвинението за нарушение на
трудовото законодателство.
Събраните
по делото писмени и гласни доказателства сочат на описаното в НП деяние,
изразяващо се в неизплащане на ***, заемал длъжността
„сервитьор”, на трудовото му възнаграждение за месец юли 2020 г., с
което жалбоподателят е реализирал състава на административно нарушение във
връзка със задължението му по чл. 128, т. 2 от КТ като работодател да плаща в
срок уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Безспорно е, че
жалбоподателят е годен субект на нарушението по чл. 128, т. 2 от КТ, тъй
като се явява работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби
на КТ. Като работодател е директен адресат на изискването на цитираната правна
норма и за него е възникнало задължението да изплаща на наетия работник
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа в установените
срокове. Според трудовия договор работната заплата се изплащала до 25-то число
на месеца, следващ този, за който се е начислявала. Няма спор, че *** е заемал
длъжността „сервитьор“ в санкционираното дружество. Видно от приложеното по
административната преписка копие от разплащателна ведомост за месец юли 2020 г.,
срещу името на *** липсва подпис за получено от него трудово възнаграждение. На
проверяващия орган не са били представени други документи/доказателства за
изплатена работна заплата на въпросния работник. Нещо повече, процесуалният
представител на санкционираното дружество заявява, че заплатата е била изплащана
подневно под формата на „надник”, но лицето е отказало да се подпише във
ведомостта, за което не са ангажирани годни доказателства, които да удостоверят
изпълнение на задължението на работодателя по чл. 128, т. 2 от КТ. Ето защо
липсващият подпис на *** в разплащателната ведомост на дружеството за месец юли
2020 г. е основание да се счете, че работодателят не е изплатил до падежната
дата начисленото трудово възнаграждение за този месец. Съгласно чл. 402 от КТ
контролните органи имат право да изискват от работодателя обяснения, сведения и
представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във
връзка с упражняването на контрола. Представената от работодателя разплащателна
ведомост е именно такъв документ по смисъла на чл. 402 от КТ и представлява
годно доказателство за удостоверените в нея обстоятелства. При изискани
документи за изплатени трудови възнаграждения в интерес и тежест на
работодателя е да посочи работниците, чиито възнаграждения са изплатени и да
представи доказателства за това. Разпоредбата на чл. 270, ал. 3 от КТ сочи
няколко начина за изплащане на трудовото възнаграждение: лично на
работника или служителя по ведомост, срещу разписка или по писмено искане на
работника или служителя – на негови близки, като в последната хипотеза
работната заплата се превежда на влог в посочената от него банка. В случая
обаче от страна на жалбоподателя не бяха представени доказателства за извършено
своевременно плащане на работната заплата на *** за месец юли 2020 г. по нито
един от посочените в закона начини. Такива са представени, но след съставяне на
АУАН и във връзка с даденото задължително предписание.
С
оглед изложеното и предвид разпоредбата на чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ,
съгласно която редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена
сила до доказване на противното, съдът намира за безспорно и категорично
доказани направените в акта и в НП констатации за неизпълнение на задължението
на работодателя по чл. 128, т. 2 от КТ в лицето на ***ЕООД – гр. Бургас.
Административно-наказателна
отговорност на работодателя за неизпълнение на разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд е регламентирана в разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ. Правилно
и законосъобразно административният орган е ангажирал отговорността на
жалбоподателя в хипотезата на маловажно нарушение по
чл. 415в, ал. 1, във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ, съобразявайки, че
въпросното трудово възнаграждение е било изплатено, с което е отстранено нарушението
след установяването му и от него не са произтекли вредни последици. Предвид
непродължителния период на неизпълнение на задължението по чл. 128, т. 2 от КТ
от страна на дружеството и неголемия размер на дължимата сума, съдът намира, че
наложената санкция не е съобразена с предпоставките по чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, като определеното наказание се явява неадекватно на извършеното и на
тежестта на нарушението. По тази причина съдът намира за справедливо да упражни
правомощието си по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, като измени наказателното
постановление и намали размера на санкцията в минимално предвидения – 100 лева.
Искането на жалбоподателя в този смисъл
е основателно, като съдът намира, че минималният размер на наказанието би бил
достатъчен за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН.
Съдът
намира за неоснователно направеното от жалбоподателя възражение, отнасящо се до
едновременно издаване на задължително предписание от контролните органи и
съставяне на АУАН, а в последствие и НП. Действително с протокол, отделен от
АУАН, на жалбоподателя е дадено задължително предписание за изплащане на
неизплатеното трудово възнаграждение, което обаче не се отразява на
съставомерността на деянието. По настоящото дело основание за налагане на
административна санкция е неизплащането на трудовото възнаграждение на
конкретния работник при настъпила вече дължимост. Даденото предписание е имало
за цел отстраняване на констатираното нарушение, но то не заличава факта на
извършване на нарушението и не прегражда възможността за осъществяване на
административно-наказателно производство и ангажиране на административно-наказателната
отговорност на нарушителя.
На
осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 02-0002848/07.12.2020 г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по
труда” – гр. Бургас, с което на ***ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас***, с ЕИК ***, представлявано от ***, на основание чл. 415в, ал. 1, вр.
чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 300 лева за извършено административно нарушение
по чл. 128, т. 2, вр. чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на имуществената
санкция от 300 лева на 100 лева.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 27е от НЗПП ***ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас***, с ЕИК ***, представлявано от ***,
да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Бургас юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Донева
В.О.:В.Тасева