№ 74
гр. Пазарджик , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20215200500340 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
217/27.12.2019 г., постановено по гр.д. № 998/2018 г. Панагюрският районен
съд е приел за установено по отношение на М. ИВ. СТ., с ЕГН **********, от
град П., ул. „Р.а“ № 10, че в полза на «Ново Финанс» ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. В., ул. «И.С.» № 2, представлявано от
управителя Б.П., съществува вземане в размер на 13759,01 лв. - главница по
Договор за заем № 74-ПН/07.07.2017 г., ведно с лихва в размер на 1431,65 лв.,
изчислена върху размера на главницата за периода 07.07.2017 г. до 30.01.2018
г., сумата от 2614,21 лв., представляваща наказателна лихва върху главницата
за периода от 07.10.2017 г. до 30.01.2018 г., договорна неустойка в размер на
8255,41 лв., ведно със законна лихва върху главницата, в размер на 513,17 лв.
за периода от датата на обявяване на договора за предсрочно изискуем -
30.01.2018 г. до датата на предявяване на заявлението по чл. 417 от ГПК -
18.06.2018 г., както и сумите по Договор за заем № 73-ПН/06.07.2017 г.,
представляващи: главница в размер на 982,79 лв., договорна лихва в размер на
102,26 лв., наказателна лихва в размер на 186,73 лв. за периода от 07.10.2017
г. до 30.01.2018 г., договорна неустойка в размер на 589,67 лв., както и
законна лихва в размер на 36,65 лв., считано от датата на прекратяване на
договора за заем - 30.01.2018 г., до датата на предявяване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение - 18.06.2018 г., както и законна лихва
върху главниците по двата договора, считано от датата на предявяване на
1
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК,
до окончателно изплащане на вземанията.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от М. ИВ. СТ. чрез нейния процесуален пълномощник с
изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че ъв
връзка с прекратяването на договор за заем № 74-ПН/07.07.2017 г. поради
неизпълнение от страна на длъжника, заемодателят е упражнил правото си по
чл. 2.7 от Договора като е начислил на заемателя неустойка в размер на 60 %
от главницата в размер на 8255,41 лв. Доколкото като компенсация за
забавата на длъжника в договора било предвидено начисляване на
наказателна лихва, следвало да се счита, че неустойката от 60 % от
главницата е предвидена да обезщети други вреди на заемодателя, различни
от забавата, като например пропуснатите приходи от договорната лихва до
края на срока на договора. Съгласно ТР № 3/27.03.2019 г. на ОСГК на ВКС на
РБ обаче, при обявяване на предсрочна изискуемост вземането на кредитора
по договора за заем следвало да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.
Т.е. при обявяване на предсрочна изискуемост кредитополучателят губел
преимуществото на срока при погасяване на задължението, но също така се
преустановявало и ползването на паричния ресурс, поради което той не
дължал на заемодателя възнаграждение за ползването му след обявяването на
предсрочната изискуемост.
В настоящото производство не били събрани доказателства за други
вреди които са настъпили за заемодателя в резултат на прекратяването на
договора. Според чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечавала изпълнението на
задължението и служела като обезщетение за вредите от неизпълнението, без
да е нужно да се доказват. Кредиторът можел да иска обезщетение за по-
големите вреди.
Вземането на заемодателя по сключения договор за заем било
обезпечено и с договорна ипотека, което било гаранция за неговото
реализиране. В мотивите на т. 3 ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС било
възприето становището за нищожност на клауза за неустойка, когато
условията, при които е договорена, влизат в противоречие с нейните функции
и с принципите на справедливост в гражданските и търговските
правоотношения
С оглед на изложеното клаузата на чл. 2.7 от Договор за заем № 74-
ПН/07.07.2017 г., в която било предвидено начисляване на неустойка в размер
на 60% върху неизплатената главница в случай на предсрочно прекратяване
на договора поради неизпълнение от страна на заемателя, била нищожна на
осн. чл. 40 от ЗКНИП във вр. с чл.146 от ЗЗП.
2
Същите аргументи са изложени и по отношение на неустойката,
предвидена в договор за заем № 73-ПН/06.07.2017 г. в размер на 589,67 лв.
Поради забава на осн. чл.2.6 от договора заемателят е започнал
ежемесечно да начислява наказателна лихва от 5% и то не само върху
просрочената главница, а върху цялата остатъчна главница, независимо, че
падежът на цялото задължение не е настъпил. По този начин лихвата за забава
от 5% в общ размер на 2614,21 лв., е начислена и върху непадежиралите
вноски по главницата за период от 114 дни- до датата на прекратяване на
договора. Клаузата на чл.2.6 от Договор за заем № 74-ПН/07.07.2017 г., въз
основа на която е извършено описаното начисление на наказателна лихва има
неравноправен характер съобразно чл.143 т.5 от ЗЗП и поради това е
нищожна на осн. чл. 40 от ЗКНИП във вр. с чл. 146 от ЗЗП, поради което, в
тази му част предявеният иск с основание чл. 79 от ЗЗД следва да бъде
отхвърлен.
Поради забава на осн. чл.2.6 от договора заемателят бил започнал
ежемесечно да начислява наказателна лихва от 5% и то не само върху
просрочената главница, а върху цялата остатъчна главница, независимо, че
падежът на цялото задължение не бил настъпил. По този начин лихвата за
забава от 5% в общ размер на 186,73 лв., била начислена и върху
непадежиралите вноски по главницата за период от 114 дни - до датата на
прекратяване на договора. Клаузата на чл.2.6 от Договор за заем № 73-
ПН/06.07.2017 г., въз основа на която било извършено описаното начисление
на наказателна лихва, имала неравноправен характер съобразно чл.143 т.5 от
ЗЗП и поради това била нищожна на осн. чл. 40 от ЗКНИП във вр. с чл. 146 от
ЗЗП, поради което, в тази му част предявеният иск с основание чл. 79 от ЗЗД
следвало да бъде отхвърлен.
На осн. чл.2.2 б."ж" от Договор № 74-ПН/07.07.2017 г., за времето на
действието му от 7.07.2018 г. до датата на прекратяването му 30.01.2018 г.
заемополучателят дължал годишна лихва от 25% върху главницата. Този
размер на лихвата противоречал на повелителните норми на закона и добрите
нрави, както и на чл.29 ал. 9 и 10 от ЗКНИП, поради което следвало да бъде
обявена за нищожна клаузата и в тази му част предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
Същото се отнасяло и за чл.2.2 б."ж" от Договор № 73-ПН/06.07.2017 г.
Решението следвало да бъде отменено и в частта за съдебно - деловодни
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за разликата над 1384 лв.
до 2000 лв. поради прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В обжалваните части решението било и немотивирано.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „НОВО
3
ФИНАНС“ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. В.,
ул.“И.С.“ 2 чрез адв. Д.Т., ВАК, 9000 В., ул.Й.С. № 5, с искане решението на
районния съд да бъде потвърдено в обжалваните части. Изложени са
подробни съображения за неоснователност на подадената жалба. Претендират
се разноски.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за
установено следното:
В исковата си молба против М. ИВ. СТ. ищецът „НОВО
ФИНАНС“ООД чрез своя процесуален пълномощник е твърдял, че страните
сключили за сумата от 14000 лв., която ответницата се съгласила за заплаща
съобразно приложения погасителен план на месечни вноски в размер на
410,92 лв., платими до 7-мо число на месеца, за който се отнасят. Срокът на
изпълнение бил 60 месеца, считано от датата на сключването му, но не по-
късно от 07.07.2022 г; бил договорен фиксиран годишен лихвен процент в
размер на 25%, като лихвата се дължала ежемесечно до 7-мо число на месеца,
считано от 07.08.2017 г.
На 06.07.2017 г. страните сключили и Договор за заем № 73-
ПН/06.07.2017 г. с главница в размер 1000 лв., платима на 60 равни месечни
вноски в размер на 29.35 лв. и фиксиран годишен лихвен процент в размер на
25%, като лихвата се дължала ежемесечно до 7-мо число на месеца, считано
от 07.08.2017 г.
С. започнала да извършва плащания по договорите, заплатила първите
две месечни вноски и прекратила погасяването на кредита и по двата
договора.
Съгласно чл.2.7 от договорите за заем, при забава в погасяването на
дължимата вноска с повече от 30 дни след изтичане на срока на плащане,
цялата дължима супа ставала предсрочно изискуема, като ищецът имал право
да прекрати договора и да иска предсрочно погасяване на заетата сума. В
исковата молба се сочи, че общо погасената главница по Договор № 74-
ПН/07.07.2017 г. възлиза на сумата от 240,99 лв., поради което е останала
незаплатена сумата 13 759.01 лв., представляваща главница. Дружеството-
ищец претендира мораторна лихва в размер на 25% годишна база, или сумата
от 1431,65 лв. за периода 07.07.2017 г. – 30.01.2018 г. В исковата молба се
признава, че ответницата е заплатила частична лихва в размер за 580,85 лв.
На основание чл.2.6 от договора се претендира наказателна лихва в
размер на 5 % на месечна основа, считано от датата на настъпване на забавата
- 07.10.2017 г. до датата за прекратяване на договора - 30.01.2018 г., като
4
общият размер на наказателната лихва възлиза на 2614,21 лв.
Неустойката, съгласно исковата молба, е уговорена в чл. 2.7 от
договора за заем и съгласно този текст страните са се споразумели, че при
забава в погасяването на дължимата вноска с повече от 30 дни след изтичане
на срока за плащане, ищцовото дружество има право да прекрати договора и
да поиска предсрочно погасяване на заетата сума, ведно с неустойка в размер
на 60% от заетата сума която в случай възлиза на 8255,41 лв., изчислена на
база на остатъка от претендиралата сума. Претендира се и законна лихва за
периода от датата на прекратяване на договора - 30.01.2018 г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 417 от ГПК- 18.06.2018 г. в размер на 513,17 лв.
По Договор за заем № 73- ПН/06.07.2017 г. претендираната главница е в
размер на 982,79 лв., представляваща неплатен остатък от получена сума в
размер на 1000 лв. В исковата молба се твърди, че при заплащане на първите
две месечни вноски ответницата е заплатила част от предоставената главница,
в размер на 41,49 лв.
Претендира се договорна лихва в размер на 25 % годишна база, като
годишният процент на разходите се равнява на дължимата лихва, която към
датата на прекратяване на договора възлиза на сумата от 102,26 лв.
Претедира се и наказателна лихва в размер на 5% на месечната основа,
съгласно член 2.6 от договора за заем в размер на 186,73 лв., както и
договорена неустойка в размер на 60 % върху главницата, съгласно член 2.7
от Договор за заем № 73-ПН/06.07.2017 г., в размер на 589,67 лв. Предявява
се и претенция за законна лихва по процесния договор за периода от датата на
прекратяване на договора - 30.01.2018 г., до датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 417 от ГПК, в размер на 36,65 лв.
Искането е да бъде признато за установено, че в полза на ищеца
съществува парично вземане против ответника в общ размер на 28 471,55 лв. -
неплатени задължения по два договора за заем, както следва:
Сумата от 13759,01 лв. - главница по договор за заем № 74-
ПН/07.07.2017 г., ведно с лихва в размер на 1431,65 лв. изчислена върху
размера на главницата за периода 07.07.2017 г. до 30.01.2018 г., сумата от
2614,21 лв., представляваща наказателна лихва върху главницата за периода
от 07.10.2017 г. до 30.01.2018 г., договорна неустойка в размер на 8255,41 лв.,
ведно със законна лихва върху главницата, в размер на 513,17 лв. - за периода
от датата на обявяване на договора за предсрочно изискуем - 30.01.2018 г. до
датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 18.06.2018 г.;
По Договор за заем № 73-ПН/06.07.2017 г. - главница в размер на 982,79
лв., договорна лихва в размер на 102,26 лв., наказателна лихва в размер на
5
186,73 лв. за периода от 07.10.2017 г. до 30.01.2018 г., договорна неустойка, в
размер на 589,67 лв., както и законна лихва в размер на 36,65 лв., считано от
датата на прекратяване на договора за заем - 30.01.2018 г. до датата на
предявяване на заявление за издаване па заповед за изпълнение - 18.06.2018 г.,
както и законна лихва върху главниците по двата договора, считано от датата
на подаване на заявлението за издаванe на заповед за изпълнение по реда на
чл. 417 от ГПК, до окончателно изплащанe на вземанията.
Претендират се разноски по ч. гр. дело 541/2018г. в размер на 3063,00
лв., както и деловодните разноски по първоинстанционното гражданско дело.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата М. ИВ. СТ., със съдебен адрес:
гр. В., ул.“А.К.“ № 19, ет.2, ап.1 - чрез адвокат В.И. Ж. от САК, представя
писмен отговор с твърдение, че договорът за заем е нищожен и с множество
неравноправни клаузи. Твърди, че договорната неустойка, въз основа на
чл.2.7 от договора, в размер на 8255,41 лв. е недължима и представлява
неравноправна клауза, поради което моли същата да бъде обявена за
нищожна.
Установява се от приложените по делото писмени доказателства, че
страните са сключили Договор за заем № 73-ПН/06.07.2017 г., по силата на
който ищецът предоставил на ответницата заемна сума в размер на 1000 лв.
със срок на договора- 60 месеца, с първа погасителна вноска, дължима на
07.08.2017 г., крайна дата на погасяване на сумата - 07.07.2022 г., при
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 25%. Страните са се
договорили, че дължимата сума за лихва се разпределя и дължи ежемесечно
на 7-мо число на месеца, за който се отнася, считано от 07.08.2017 г. В Раздел
VІІ страните са се споразумели, че договорът ще бъде обезпечен чрез
договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на ответницата С.,
представляващ масивна жилищна сграда с идентификатор 55302.501.3798.1,
по плана на гр. П.. Към договора е приложен и погасителен план,
представляващ неразделна негова част.
Като доказателство по делото е приложена разписка от 06.07.2017 г.,
съгласно която М. ИВ. СТ. е заявила, че е получила от Б.К.П., в качеството му
на представляващ и управляващ дружеството-ищец, сумата от 1000 лв. по
Договор за заем от 03.07.2017 г.
С Договор за заем № 74-ПН/07.07.2017 г. страните са се договорили
ответницата да получи от ищеца заемна сума в размер на 14000 лв., със срок
на договора - 60 месеца, с първа погасителна вноска, дължима на 07.08.2017 г
и крайна дата на погасяване на цялата сума - 07.07.2022 г., при годишен
лихвен процент в размер на 25%, като тази лихва се разпределя ежемесечно
на 7-мо число на месеца, считано от 07.08.2017 г. по плана на гр. П.. Този
дотовор също е обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот,
6
собственост на ответницата.
Към договора е приложен и погасителен план, представляващ
неразделна негова част.
Видно от приложеното по делото Платежно нареждане за кредитен
превод от 11.07.2017 г., издадено от „ОББ“ АД, по сметката на М. ИВ. СТ. е
изплатена сумата от 14 000 лв. от „Ново Финанс“ АД.
Преди подписването на двата договора за заем страните са сключили
два предварителни договора за заем с клаузи, съответстващи напълно на
клаузите на окончателните договори.
Приложени са и Справки за дължими лихви и неустойки по двата
договора, съответстващи на посочените в заявлението по чл.410 от ГПК суми.
Представен е и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, съставен на 24.06.2017 г. и на
08.07.2017 г. И в двата формуляра е определен видът на заема – ипотечен; в
първия формуляр е отразен общият размер на заема – 14000 лв., фиксиран е
лихвеният процент - годишен от 25%, както и годишният процент на
разходите, в размер на 25%, посочен е размерът на месечната вноска,
възлизаща на 410,92 лв., фиксирани са месечните вноски - 60 на брой, както и
падежната дата на месеца - 7-мо число от месеца, за който се отнася.
Съгласно Стандартния европейски формуляр е посочен примерен
погасителен план, посочени са всички случаи на неизпълнение на
задълженията, както и че М.С. се е съгласила на 24.06.2017 г. с условията на
този Стандартен европейски формуляр.
Във втория Стандартен европейски формуляр са уговорени условията
по кредит в общ размер от 1000 лв. Посочено е, че обезпечението по договора
е ипотека върху недвижим имот, с административен адрес: гр. П., ул. „П.С.“№
47, който е със стойност 13 616 лв., уговорен е годишен процент на разходите
в размер на 25%, включен е размерът на месечната вноска, която възлиза на
сумата от 29,35 лв. , броят на месечните вноски - 60, като е посочено, че
падежната дата на всяка от вноските е 7-мо число за месеца, за който се
отнася.
Видно от приложеното по делото Уведомление изх. № 1885/07.02.2018
г. издадено от ЧСИ № 888 - Г.З., с район на действие Окръжен съд
Пазарджик, на М.С. е връчена лично на 07.02.2018 г. покана-уведомление за
предсрочна изискуемост, подадена от „Ново Финанс“ ООД. Връченият
документ съдържа изявление за прекратяване на договори за заем и покана за
доброволно изпълнение, получена от ответницата на 07.02.2018 г. С това
изявление – покана за доброволно плащане кредиторът уведомява длъжника,
7
че считано от 07.10.2017 г. С. е в забава относно плащанията и по двата
договора за заем, а именно - Договор за заем № 74-ПН/07.07.2017 г. и Договор
за заем № 73-ПН/06.07.2017 г., обезпечени с договорна ипотека, вписана в
Служба по вписванията П., като Акт № 21, том I, дв. вх. peг. № 977, по
нотариално дело 496/2017 г. по описа на същата служба.
На основание чл.2, т.7 от договорите за заем дружеството-ищец
уведомява ответницата, че едностранно прекратяват действието на всеки един
от договорите за заем, считано от датата на връчената й покана. Посочено е,
че към момента на предявяване на поканата дължимите суми по двата
договора са в общ размер на 28015,46 лв.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е приета и
изслушана счетоводна експертиза, която установява, че по Договор за заем №
73-ПН/06.07.2017 г. ответницата С. е погасила първа вноска по кредита в
размер на 29,35 лв., с която са погасени: лихва в размер на 20,83 лв. и
главница в размер на 8,52 лв., а на 07.09.2017 г. е заплатена втора вноска по
кредита в размер на 29,35 лв., от която за погасяване на лихвата са заплатени
20,66 лв. и е погасена част от главница в размер на 8,69 лв.
По Договор за заем № 74-ПН/07.07.2017 г. ответницата С. е заплатила
първа вноска по кредита на 07.08.2017 г. в размер на 410,92 лв., от които е
погасена лихва на стойност 291,67 лв. и главница в размер на 119,25 лв. С
втора вноска от 07.09.2017 г. в размер на 410,92 лв. е погасена лихва в размер
на 289,18 лв. и главница в размер на 121,74 лв.
След извършените плащания по Договор за заем № 73-ПН/06.07.2017 г.
непогасени са останали главница в размер на 982,79 лв., договорна лихва в
размер на 103,65 лв., наказателна лихва в размер на 190,00 лв. и неустойка в
размер на 589,67 лв., като дължимите суми по този договор възлизат общо на
1866,11 лв.
По Договор за заем № 74- ПН/07.07.2017 г. непогасени са останали
главница в размер на 13759,01 лв., договорна лихва в размер на 1402,48 лв.,
наказателна лихва от 2659,88 лв., неустойка в размер на 8255,41 лв., като
дължимите суми по този договор възлизат на обща сума от 26076,78 лв.
Експертизата е приета в с.з. и не е оспорена от страните, поради което
съдът я кредитира изцяло като компетентно и изчерпателно изготвена.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна по
следните съображения:
8
Основателно е възражението за нищожност на клаузата за неустойка в
двата договора по следните съображения:
Съгласно приетото в TP №1/15.06.2010г. по т. д. №1/2009г. ОСТК, ВКС,
клаузата за неустойка е нищожна, поради накърняване на добрите нрави във
всички случаи, когато е уговорена извън присъщите й функции:
обезпечителна, обезщетителна и санкционна. В същото ТР ВКС приема, че
условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните
примерно изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и
размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-
поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди; При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се
използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и
обстоятелства за всеки отделен случай.
Съгласно Тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014 г. на ВКС по д. №
7/2013 г., ОСГТК, в по-рядко срещаната на практика хипотеза на двустранен
договор, който е за продължително или периодично изпълнение, подлежащ на
разваляне за в бъдеще, уговорената между страните неустойка за забава се
дължи - в случай на неточно, вкл. забавено изпълнение, обусловило
развалянето, но само за онази част от сделката, чието действие се запазва.
Съответно кредиторът ще може да търси и неустойката за обезщетяване на
вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне (неустойка за развалянето),
но за другата част от сделката, ако такава неустойка реално е била уговорена.
Чл.2.7 и на двата договора за заем предвижда заплащането на
„мораторна“ неустойка – при забава в погасяването на дължима вноска с
повече от 30 дни. Съгласно Тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014 г. на
ВКС по д. № 7/2013 г., ОСГТК, при разваляне на договор уговорената в него
неустойка не се дължи, но при наличието на няколко допълнителни условия –
договорът да не е с продължително или периодично изпълнение и
неустойката да е уговорена за случаите на забавено изпълнение. В
разглеждания случай процесният договор не е за периодично изпълнение, а
уговорената неустойка е предвидена за случаите на забавено изпълнение,
следователно само на това основание неустойка не се дължи.
9
Основателна е жалбата и относно задължението за заплащане на т.нар.
„наказателна лихва“ съгласно чл.2.6 от двата договора за заем. Съгласно тази
договорна клауза при забава в погасяването на дължима вноска дори с един
просрочен ден или при частично погасяване на дължима вноска в размер по-
малко от определената в погасителния план, заемодателят ще начислява
наказателен процент в размер на 5% месечно, начислен върху остатъчната
заемна сума. Тълкуването на тази договорна клауза, предвид систематичното
й място в договора и анализът на нейното смислово съдържание сочи на
извод, че макар и наречено „наказателна лихва“, това задължение по своята
правна природа представлява също „мораторна“ неустойка, тъй като съгласно
чл.2.7 от договорите при забава в погасяването на дължима вноска, но вече с
повече от 30 дни, се дължи описаната по-горе неустойка. При сравняването
съдържанието на двете договорни клаузи се установява, че задължението по
чл.2.6 се начислява при забава в погасяването на една месечна вноска с 1 до
30 дни, а неустойката по чл.2.7 се начислява, когато забавянето е за повече от
30 дни. Следователно независимо от различното наименование на санкцията
(в единия случай тя е наречена наказателна лихва, а в другия случай –
неустойка) се касае за един и същи вид санкция, имаща характер на
„мораторна“ неустойка, поради което и тази претенция следва да бъде счетена
за неоснователна по изложените относно чл.2.7 от договорните клаузи
съображения.
Неоснователна е жалбата по отношение на дължимата договорна лихва.
Определеният в договорите фиксиран годишен лихвен процент е 25% и той
съответства напълно на приетата в практиката на ВКС норма от трикратния
размер на основния лихвен процент, увеличен с 10 процентни пункта.
Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските с оглед
променения резултат. С въззивната жалба жалбоподагтелката е оспорила като
прекомерно претендираното в първата инстанция адвокатско възнаграждение
за разликата над 1384 лв. до претендираните 2000 лв. Изчислени съобразно
уважената част от исковете, дължимите разноски за първа инстанция, които
ответницата следва да заплати на ищеца, са в общ размер на 1971.25 лв., от
които 1181.92 лв. за адвокатско възнаграждение, а съгласно чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения този
размер е 1034.77 лв. За въззивна инстанция се претендират 1500 лв.
адвокатско възнаграждение, като съобразно уважената част от исковите
претенции в полза на ответника по въззивната жалба следва да бъдат
присъдени 886.44 лв. Настоящият съдебен състав счита, че макар и
приключило в общо 4 заседания за две инстанции (в две заседания от които
делото е отложено по искане на адв.Т.), то не е елементарно от правна страна,
поради което няма основание адвокатското възнаграждение да бъде намалено,
защото то надвишава минималния предвиден размер само със 147.15 лв. При
тези данни за първа инстанция в полза на ответното дружество следва да
бъдат присъдени деловодни разноски в съответствие с уважената част от
10
исковете в общ размер на 1971.25 лв., а за въззивна инстанция – адвокатско
възнаграждение в размер на 886.44 лв. или общо разноски за две инстанции в
размер на 2857.69 лв.
Тъй като жалбоподателката не е претендирала разноски нито в първа,
нито във въззивна инстанция, такива в нейна полза не следва да бъдат
присъждани.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, тъй като всеки от обективно
съединените искове е с цена под 20000 лв., настоящото решение се явява
окончателно и няма да подлежи на касационно обжалване.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 217/27.12.2019 г., постановено по гр.д. № 998/2018 г.,
в частта, с която Панагюрският районен съд е приел за установено по
отношение на М. ИВ. СТ., с ЕГН **********, от град П., ул. „Р.а“ № 10, че в
полза на «Ново Финанс» ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. В., ул. «И.С.» № 2, представлявано от управителя Б.П.,
съществува вземане в размер на 8255,41 лв., ведно със законна лихва върху
главницата и в размер на 2614,21 лв., представляваща наказателна лихва
върху главницата за периода от 07.10.2017 г. до 30.01.2018 г., по Договор за
заем № 74-ПН/07.07.2017 г.; наказателна лихва в размер на 186,73 лв. за
периода от 07.10.2017 г. до 30.01.2018 г., договорна неустойка в размер на
589,67 лв. по Договор за заем № 73-ПН/06.07.2017 г., както и в частта за
разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на «Ново Финанс» ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. «И.С.» № 2,
представлявано от управителя Б.П., против М. ИВ. СТ., с ЕГН **********,
от град П., ул. „Р.а“ № 10, за приемане за установено, че в полза на ищеца
съществува вземане срещу ответницата за следните суми: договорна
неустойка в размер на 8255,41 лв., ведно със законна лихва върху главницата
и наказателна лихва в размер на 2614,21 лв. за периода от 07.10.2017 г. до
30.01.2018 г., по Договор за заем № 74-ПН/07.07.2017 г.; наказателна лихва в
размер на 186,73 лв. за периода от 07.10.2017 г. до 30.01.2018 г., договорна
неустойка в размер на 589,67 лв. по Договор за заем № 73-ПН/06.07.2017 г.
ОСЪЖДА М. ИВ. СТ., с ЕГН **********, от град П., ул. „Р.а“ № 10, да
заплати на «Ново Финанс» ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. В., ул. «И.С.» № 2, представлявано от управителя Б.П.,
11
деловодни разноски за две инстанции в общ размер на 2857.69 лв. (две
хиляди, осемстотин петдесет и седем лв. и 69 ст.) в съответствие с
уважената част на иска.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12