№ 2297
гр. София, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ИВА ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20221110115490 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със
заповед № ......./08.03.2022 г. и неговата отмяна; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „доцент, висше
училище“ в катедра „ПУП“ към факултет „П“ при ответника, както и с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 5 400 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа за периода от 11.03.2022 г. до 05.06.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.03.2022 г. до окончателното
плащане.
Ищецът Н. Л. С. твърди, че считано от 17.12.2019 г. е бил в трудово правоотношение с
ответника АМВР, в рамките на което е изпълнявал длъжността „доцент, висше училище“ в
катедра „ПУП“ към факултет „П“ при ответника, като със заповед № ......./08.03.2022 г. на
ректора на Академията трудовото му правоотношение е било прекратено считано от
11.03.2022 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ – когато трудовото правоотношение е
възникнало след като е придобито и упражнено правото на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Поддържа, че в качеството си на „доцент“ по отношение на него е следвало да се
приложи прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, а не по т. 10б, както е в
настоящия случай. Оспорва да са налице предпоставките на чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, тъй като
в същото време на работа са останали други служители, по отношение на които процесното
основание е било приложимо. С уточнителна молба с вх. № 106914/27.05.2022 г. заявява, че
е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 15.08.2015 г., а в
трудово правоотношение с ответника се намира от 17.12.2019 г., което е прекратено считано
от 11.03.2021 г. По изложените съображения отправя искане извършеното със заповед №
......./08.03.2022 г. на ректора на ответната Академия прекратяване на трудовото му
правоотношение да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, като бъде възстановен
на заеманата преди уволнението длъжност „доцент, висше училище“ в катедра „ПУП“ към
факултет „П“ при ответника. Претендира и заплащане на обезщетение за оставане без работа
в общ размер на 5 400 лв. за периода от 11.03.2022 г. до 05.06.2022 г. Претендира и
разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът АМВР е подал отговор на исковата молба, с който
не оспорва съществуването на трудово правоотношение между страните, в рамките на което
ищецът Н. С. е заемал длъжността „доцент, висше училище“ в катедра „ПУП“ към факултет
„П“. Счита, че същото е надлежно прекратено, тъй като са налице всички предпоставки на
чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, оспорвайки по отношение на ищеца да е било приложимо
прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, както се поддържа от него. Оспорва
претенцията за обезщетение за оставане без работа за претендирания период, тъй като по
силата на трудов договор № 4581р-8924/03.06.2022 г. той е започнал работа при него, на
която е постъпил на 06.06.2022 г. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С определение от 07.07.2022 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата относно наличието на съществувало между страните трудово
правоотношение, чийто правопораждащ юридически факт е трудов договор №
......../17.12.2019 г., в рамките на което ищецът е изпълнявал длъжността „доцент, висше
училище“ в катедра „ПУП“ към факултет „П“ при ответника, като със заповед №
......./08.03.2022 г. на ректора на Академията същото е било прекратено, считано от
11.03.2022 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ – когато трудовото правоотношение е
възникнало след като е придобито и упражнено правото на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. За безспорно е отделено още и обстоятелството относно размера на последното
получено от ищеца брутно трудово възнаграждение, а именно: 1 900 лв.
Между страните не се спори, а и видно от справка за наличието на упражнено право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст от 01.02.2022 г., издадена от ТД на НОИ – София
град, считано от 15.08.2015 г. Н. С. има статут на активен пенсионер, тъй като му е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
От материалите от трудовото досие на ищеца се установява, че в периода от 04.12.2014
г. до 18.12.2019 г. между Н. С. и АМВР е съществувало служебно правоотношение, в
рамките на което за различни периоди от време същият е бил преназначаван на различни
длъжности като държавен служител при ответника, а именно: заместник – ректор /в периода
от 04.12.2014 г. до 01.03.2016 г./, ректор /в периода от 02.03.2016 г. до 13.09.2016 г./,
заместник – ректор /в периода от 14.09.2016 г. до 09.03.2017 г./ и ректор /в периода от
10.03.2017 г. до 18.12.2016 г./, като именно това е била и последната заемана от него по
служебно правоотношение длъжност, доколкото със заповед № .........../16.12.019 г. на
Министъра на вътрешните работи същото е било прекратено, на основание чл. 226, ал. 1, т. 1
ЗМВР - поради навършването на пределна възраст за служба в МВР – 60 години, считано от
деня, следващ датата на навършване на същата.
Изяснява се още, че с протокол № 6/30.10.2019 г. катедреният съвет на катедра „ПУП“
на основание чл. 38, ал. 8 ПУДАМВР предлага на факултетния съвет на факултет „П“ при
АМВР ищецът Н. С. да бъде назначен по силата на основен трудов договор на академична
длъжност „доцент, висше училище“ към катедра „ПУП“, като на основание така взетото
решение ръководителят на катедра „ПУП“ е предложил на председателя на факултет „П“ да
обсъди и отнесе предложението до Академичния съвет за назначаването му считано от
19.12.2019 г. на посочената длъжност.
Така отправеното предложение на катедрения съвет е отнесено на вниманието на
Академичния съвет на Академията на МВР, който с протокол № 5/21.11.2019 г. е взел
решение Н. С. да бъде назначен на трудов договор като лице, работещо по трудово
правоотношение, на длъжност „доцент, висше училище“ към катедра „ПУП“ на факултет
„П“, като именно в изпълнение на това решение между страните е подписан и процесният
2
трудов договор № ......../17.12.2019 г.
От съдържанието на последния се установява, че същият се сключва на основание чл.
67, ал. 1, т. 1 КТ – за неопределено време, като по силата на него ищецът Н. С. е приел да
изпълнява длъжността „доцент, висше училище“ към катедра „ПУП“ на факултет „П“.
Установява се още, че с предизвестие от 07.02.2022 г., връчено на същия при отказ на
08.02.2022 г., който факт е удостоверен с подписите на двама свидетели, ответният
работодател е направил изявление, че ще прекрати трудовия договор с ищеца Н. С., на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, като след изтичане на 30-дневния срок на предизвестието
е била издадена и процесната заповед № 45811-288з/08.03.2022 г., връчена му на 09.03.2022
г., за прекратяване на трудовото правоотношение с него, на основание посочената
разпоредба, а именно: когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът
или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи.
Най-напред следва да се отбележи, че с влязло в сила определение № 23581/13.09.2022
г. производството по делото е прекратено в частта относно предявения иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над сумата от 5 400 лв. до
първоначално предявения размер от 11 400 лв., или за размера от 6 000 лв., както и за
периода от 06.06.2022 г. до 08.09.2022 г., поради отказ, поради което предмет на
разглеждане по делото са останали посочените по-горе искове, по които съдът дължи
разглеждане и произнасяне по същество с настоящия съдебен акт.
По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В съдебното производство за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна доказателствената тежест лежи върху работодателя, който като носител на
субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото
правоотношение с работника следва да установи, че законосъобразно го е упражнил, в
какъвто смисъл е и разпределената му с доклада по делото доказателствена тежест. От друга
страна, проверката на съда относно законосъобразността на уволнението съобразно
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде осъществена в
рамките на наведените с исковата молба възражения и доводи за неговата незаконност, като
съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца, и не
може да се произнася по правни и фактически основания, които не са въведени от него с
исковата молба. Щом в исковата си молба ищецът не оспорва определен релевантен факт,
следва да се приеме, че такъв довод за незаконосъобразност не е бил своевременно наведен
и съответно съдът не следва да се произнася по него /в този смисъл са решение №
216/06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ІІІ Г.О., ВКС и решение № 258/01.07.2015 г. по гр.
д. № 909/2015 г., ІV Г. О., ВКС/.
В случая, предмет на проверка е законосъобразността на извършеното със заповед №
......./08.03.2022 г. на ректора на АМВР прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца
Н. С., като предвид своевременно изложените с исковата молба доводи от негова страна,
очертаващи основанието на предявения иск, спорният по делото въпрос се концентрира
върху обстоятелството приложимо ли е било по отношение на него основанието за
прекратяване на трудовото му правоотношение по реда на чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, до което
е прибегнал ответникът, доколкото същият притежава научна степен „доцент“, или
приложение по отношение на тази категория лица следва да намери прекратителното
основание по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, но в случай, че същият е навършил съответната
възраст.
Съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 б КТ работодателят може да прекрати
3
трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в
сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ, когато трудовото правоотношение е възникнало, след като
работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
Между страните не се спори, а и от трудов договор № ......../17.12.2019 г. се установява,
че между Н. С., от една страна, и Академията на МВР, от друга страна, е възникнало
процесното трудово правоотношение, в рамките на което същият е заел длъжността „доцент,
висше училище“ към катедра „ПУП“ на факултет „П“, като изпълнението на същата е
започнало на 19.12.2019 г., когато той е постъпил на работа. Към момента на възникване на
тази трудовоправна връзка между страните, както и към момента на нейното прекратяване с
изтичане на 30-дневния срок на предизвестието от 07.02.2022 г., доколкото процесната
заповед № ......./08.03.2022 г. единствено е констатирала настъпването на целените с него
правни последици, е била действаща актуалната редакция на разпоредбата на чл. 328, ал. 1,
т. 10б КТ /ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 01.01.2016 г./, с която е дадено право на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работник или служител, който е
придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди неговото
възникване. За законосъобразността на уволнението се изисква служителят да е придобил и
упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст към момента на възникване
на трудовото правоотношение с работодателя. Следователно, законосъобразността на
уволнението, извършено на процесното основание по чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, предполага
осъществяването на юридическия факт на придобиване и упражняване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст преди възникването на трудовото правоотношение с работника
или служителя, по отношение на който то е приложено. Законът има предвид факт, настъпил
преди, а не след сключване на трудовия договор. Този извод следва от езиковото тълкуване
на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, доколкото законодателят е използвал израза
„след като“ работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, което означава, че осъществяването на този юридически факт
следва да предхожда по време възникването на самото трудово правоотношение, а не да го
последва /в този смисъл е решение № 181/17.07.2013 г. по гр. дело № 1240/2012 г. на ВКС,
III г. о., което касае тогавашната редакция на нормата на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, която обаче
изцяло съвпада по съдържание с актуалната такава на чл. 328, ал. 1, т 10б КТ/.
Следователно, касае се за правна възможност за прекратяване на трудовото правоотношение
с лице, което към момента на възникване на трудовото правоотношение вече е придобило и
упражнило това право, като тя се прилага за бъдещи правоотношения, но не и за
прекратяване на такива с работник или служител, който е придобил и упражнил правото си
на пенсия след възникване на трудовото правоотношение. Следва да се отбележи, че
прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ се разпростира по отношение на
работниците и служителите, придобили и упражнили право на пенсия по чл. 68, чл. 69 и чл.
69а КСО, независимо от това дали правото на пенсия е придобито поради наличието на
определена възраст, или без оглед на това. По този начин законодателят изравнява статута
на работещите пенсионери – придобилите и упражнили правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст и придобилите и упражнили правото си на пенсия за
осигурителен стаж, без оглед на възрастта. Извън обхвата на разпоредбата са лицата,
придобили право на друг вид пенсия – инвалидна, наследствена или пенсия, която не е
свързана с трудовата дейност /в този смисъл са ТР № 6/25.06.2015 г. по т. д. № 6/2014 г.,
ОСГТК на ВКС; Решение № 181/17.07.2013 г. по гр. д. № 1240/2012 г., III г. о. на ВКС,
Решение № 50/26.02.2013 г. по гр. д. № 688/2012 г., ІІІ г. о. на ВКС и Решение №
141/11.06.2013 г. по гр. д. № 811/2012 г., ІV г. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290
ГПК и съставляващи задължителна съдебна практика/.
В случая, безспорно осъщественото от страна на ответния работодател основание за
уволнение е с предизвестие по реда на чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, като между страните не се
4
спори, а и от представената справка от 01.02.2022 г., издадена от ТД на НОИ – София град,
се установява, че считано от 15.08.2015 г., т. е. преди възникване на процесното трудово
правоотношение, чийто правопораждащ юридически факт е трудов договор №
......../17.12.2019 г., на ищеца Н. С. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Доказателствената стойност на справката не е оспорена в хода на процеса, поради което
съдът приема, че същата е годна да установи придобиването на правното положение на
пенсионер за осигурителен стаж и възраст от страна на ищеца С. считано от посочения в нея
момент – 15.08.2015 г., още повече, че страните по делото не спорят по отношение на така
удостовереното в документа обстоятелство. Ето защо, при положение, че правото на пенсия
за осигурителен стаж и възраст е придобито и упражнено от ищеца още преди сключване на
трудовия договор – 17.12.2019 г., то в противоречие с поддържаното от него, следва да се
приеме, че прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ е било налице и именно то
се явява приложимо. Нещо повече, заявеният с исковата молба довод, че притежава научно
звание „доцент“, поради което по отношение на него е следвало да се приложи
прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, би бил релевантен само в случай, че
трудовото му правоотношение беше прекратено на основание посочената разпоредба,
какъвто обаче настоящият случай не е, а отделно от това следва да се посочи, че елемент от
неговия фактически състав е и навършването на 65-годишна възраст, като по отношение на
Н. С. това изискване очевидно не е изпълнено, за да се приеме, че ответният работодател е
следвало да прекрати трудовото му правоотношение на това основание, а не на основание
чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ. В случая, да се възприеме възражението на ищеца, че приложимо по
отношение на него би било единствено прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 10
КТ и то в случай, че е навършил 65-годишна възраст, каквато той не е, означава изначално
работодателят да бъде лишен от възможността да прибегне до което и да е от останалите
основания, предвидени в чл. 328, ал. 1 КТ, когато предстои да предприеме прекратяване на
трудовото правоотношение с лице, притежаващо научна степен. Както вече се посочи по-
горе, фактическият състав на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ изисква правото на
пенсия по чл. 68, 69 и 69а КСО да е придобито и упражнено преди възникване на трудовото
правоотношение, какъвто е и настоящият случай, като от страна на законодателя не се
предвиждат допълнителния изисквания и/или ограничения, за да се прибегне до това
прекратително основание, а още по-малко такива, свързани с притежаването на определена
научна степен.
На следващо място, съдът намира, че ирелевантен за фактическия състав на
прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ се явява въпросът дали на работа са
останали и други служители, отговарящи на изискванията на посочената разпоредба, тъй
като изследването на същия няма отношение към предмета на делото, а именно:
законосъобразността на прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало от трудов
договор № ......../17.12.2019 г., както и последиците от него.
В допълнение следва да се отбележи, че релевираният от процесуалния представител
на ищеца С. едва в първото открито съдебно заседание след обявяване на доклад по делото
за окончателен довод за непрекъсваемост на служебния и трудов стаж при ответника АМВР
поради наличието на сключен помежду им трудов договор още преди придобиване и
упражняване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст не е бил заявен от него с
исковата молба, поради което е преклудиран и не следва да бъде разглеждан. Както се
посочи по-горе, проверката на съда относно законосъобразността на уволнението следва да
бъде осъществена в рамките на наведените с исковата молба основания за незаконност на
уволнението, като съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са
своевременно посочени от ищеца, и срещу които ответникът не се е защитавал. Нещо
повече, дори така заявеното оспорване да е било своевременно включено в предмета на
спора, съдът намира, че същото би било неоснователно, тъй при проследяване на
материалите от кадровото досие на ищеца става ясно, че между него и АМВР е
5
съществувало служебно правоотношение, а не трудово такова, в рамките на което същият е
заемал различни длъжности като държавен служител. Дори да се приеме, че с това негово
възражение се цели обосноваване на твърдението за приложимост на прекратителното
основание по чл. 328, ал. 1, т. 10в КТ, а не по чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, то в случая не би
могло да се направи такъв извод, тъй като и двете хипотези третират възникването на
трудово, а не на служебно правоотношение. Нещо повече, дори законодателят да не беше
въвел такова изискване, то в случая не е налице и твърдяната непрекъсваемост на
трудовоправната обвързаност между страните, тъй като видно от заповед №
.........../16.12.2019 г. на Министъра на вътрешните работи, на основание чл. 226, ал. 1, т. 1
ЗМВР служебното правоотношение с ищеца е прекратено считано от деня, следващ датата
на навършване на пределната 60-годишна възраст за служба в МВР, т. е. считано от
19.12.2019 г., като възникналото впоследствие трудово правоотношение, в рамките на което
на Н. С. е било възложено изпълнението на длъжността „доцент, висше училище“, има нов
правопораждащ го юридически факт – процесният трудов договор № ......../17.12.2019 г.,
чието прекратяване е предмет на оспорената заповед № ......./08.03.2022 г. на ректора на
АМВР.
Въз основа на всичко гореизложено, съдът приема, че за ответника валидно е
възникнало, съответно е упражнено правото да прекрати трудовото правоотношение с
ищеца от последната заемана от него длъжност – „доцент, висше училище“ в катедра „ПУП“
към факултет „П“ при него.
При това положение, предявеният от Н. С. иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед №
......./08.03.2022 г. на ректора на АМВР, е неоснователен и следва да се отхвърли.
По искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2-3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ
В тежест на ищеца е докаже, че при наличието на предпоставките за уважаване на иска
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото му правоотношение няма срочен характер, оставането си
без работа за посочения период, както и размера на брутното си трудово възнаграждение,
получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
Ето защо, доколкото уважаването им е предпоставено от основателността на иска по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, който съдът счете за неоснователен, то искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност
„доцент, висше училище“ в катедра „ПУП“ към факултет „П“ при ответника АМВР, както и
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 5 400
лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 11.03.2022 г. до
05.06.2022 г., също са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът АМВР, каквито обаче не следва да се присъждат в негова полза с настоящия
съдебен акт с оглед липсата на изрично искане в този смисъл, а и на доказателства за
извършването на такива. При този изход на спора, сторените от ищеца разноски следва да
останат за негова сметка. По арг. от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса за
разглеждане на делото следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Л. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С......... срещу
6
АМВР, с адрес: гр. С............, кумулативно обективно съединени искове, както следва: с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението,
извършено със заповед № ......./08.03.2022 г. и неговата отмяна; с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „доцент,
висше училище“ в катедра „ПУП“ към факултет „П“ при ответника, както и с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 5 400 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 11.03.2022 г. до 05.06.2022
г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от днес /16.02.2023 г./ – арг. чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7