Р Е Ш Е Н И Е № 643
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 30.10.2020г.
Видинският районен съд, пети граждански
състав, в публично заседание на десети септември, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря П.Каменова,
като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 2637 по описа за 2019 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба от „Кредитреформ
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”Шандор Петьофи” № 10, п.к.1606,представлявано от Радослав Велчев, против А.Г.Л., ЕГН **********, с адрес: ***.
Предявен е от ищеца иск с право основание
чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. с чл.240 от ЗЗД и
по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Обстоятелствата, от които произтичат
претендираните права са наличието на сключен на 18.05.2015г. договор за кредит
№ **********, съгласно който „4финанс“ ЕООД предоставило на ответника А.Г.Л.
парична сума в размер на 350 лева за период от 30 дни с падежна дата
17.06.2015г. по начин посочен от кредитополучателя - чрез паричен превод в
Изипей на същата дата. Поддържа се още, че кредитополучателят е изпаднал в
забава с настъпване на падежа на договора и от 18.06.2015г. му е начислена
наказателна лихва. Твърди се, че на 01.02.2018г. кредиторът „4финанс“ ЕООД като
цедент, прехвърлил на ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД вземането срещу
длъжника; че десионерът бил упълномощен от предишния кредитор да уведоми
длъжника, като последния сторил това с писмо с обратна разписка на адреса му,
посочен в договора.
Иска се от ищеца съдът да постанови решение,
с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 350 лева -
главница, представляваща получената парична сума от ответника по процесния
договор, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска – 13.09.2019г. до окончателното издължаване.
Претендират се разноските по производството
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
В срока за отговор на исковата молба
ответникът е оспорил иска като неоснователен, като поддържа от своя страна, че
между страните не е сключен твърдяния договор; че ответникът не е получил
твърдяната парична сума, тъй като представената разписка не носи негов подпис;
че цесията не е произвела действие, тъй като липсва надлежно уведомяване на
ответника за извършването й съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД; че не е ясно какво
точно е съдържала пратката, за която има бележка от „Български пощи“ ЕАД, че
получателят се е преместил на друг адрес. Не са направени доказателствени
искания от страна на ответника.
Поради изложеното, не са налице
обстоятелства, които се признават по делото и обстоятелства, които да не се
нуждаят от доказване.
Съдът е указал доказателствената тежест на
страните: че в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е сключен
твърдяния договор и че ищецът е изправна страна по него – че е предоставил
договорената парична сума на ответника и че последният е получил същата; че е
налице твърдяния договор за цесия по отношение вземането срещу ответника, както
и че длъжникът е надлежно уведомен от стария кредитор за прехвърляне на
вземането.
С определение,
постановено по делото на 18.06.2020г., съдът е указал на ищеца, че не сочи
доказателства за оспореното от ответника обстоятелство – че е получил
предоставяната сума по кредита, което обстоятелство е в негова тежест да
установи.
Съдът,
като взе предвид в съвкупност и поотделно представените по делото писмени
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е представен заверен от ищеца
препис от електронен документ, а именно договор за кредит №
**********/18.05.2015г. и Общи условия към договора за кредит /ОУ/, а след
поискване на основание чл.184, ал.2 от ГПК, документът е представен и на
електронен носител. От текста на същия се установява, че страните по делото
сключват договор за кредит с кредитор - „4финанс“ ЕООД и кредитополучател –
ответникът А.Г.Л., за сумата в размер на 350 лева, със срок на действие на
договора – 30 дни и падеж за връщане на кредита – 17.06.2015г. , както и че
договорът се сключва в два еднообразни екземпляра и се подписва електронно, в
съответствие с процедурата, предвидена в общите условия на договора за кредит.
Съгласно последните /чл.1 от ОУ/, е предвидена продължителна процедура от
фактически действия – подаване на искане за кредит, в съответствие с формуляр,
предоставен на началната страница на www.vivus.bg при партньор на кредитора или по телефон;
декларация от кредитополучателя за вярна и точна информация по чл.313 от
Наказателния кодекс; запознаване и приемане на Общите условия от
кредитополучателя; попълване на бланка на стандартен европейски формуляр; пред
- договорни отношения; проект на договора; приемане на договора от
кредитополучателя по електронен път, както че договорът за кредит се счита за
сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по електронна поща от
Кредитора и извършването на паричния превод, след като кредитополучателят
предварително го е приел на началната страница или подписал на хартиен носител.
/чл.3 от ОУ.
По делото е представен писмен документ –
разписка, не носещ подпис на страните, съгласно съдържанието на който
ответникът е получател на паричен превод в размер на 350 лева чрез системата за
електронни плащания Pdy.bg.
Видно от договор за прехвърляне на вземания
- на 01.02.2018г. кредиторът „4финанс“ ЕООД като цедент, е прехвърлил на ищеца
„Кредитреформ България“ ЕООД вземане срещу длъжника по договор за кредит №
********** от 18.05.2015г., а видно от уведомление за прехвърляне на вземания
от 05.02.2018г. старият кредитор уведомява ответника за извършената цесия и за
задължението му. Видно от разписката за връчване, пратката не е връчена, тъй
като получателят се е преместил на друг адрес.
Третото
задължено по чл.192 от ГПК лице – „Изипей“ АД – гр.София, да представи намиращ
се у него документ – разписка за преведена сума в полза на ответника в размер
на 350 лева, е заявило, че не може да представи искания документ, тъй като
срокът за съхранението му е изтекъл.
Други
доказателства по делото не са ангажирани.
От
правна страна, съдът намира следното: предявения иск за заплащане на парична
сума по сключен между страните договор за паричен кредит е неоснователен и
недоказан. Основанията за това са следните: С оглед оспорването от страна на
ответника на факта на сключването на твърдяния договор за кредит, както и на и
получаването на твърдяната парична сума по него, съдът е указал
доказателствената тежест на ищеца: че в негова тежест е да докаже, че между
страните е сключен твърдяният договор и че ищецът е изправна страна по него –
че е предоставил договорената парична сума на ответника и че последния е
получил същата. В настоящото производство ищецът ангажира електронен документ,
от който обаче, не може да се установи волята на ответника и наличието на
съгласие за сключване на така създадения договор в електронен формат.
Електронния документ не се подкрепя от други доказателства относно
обстоятелствата по процедурата по пред - договорни отношения и сключване на
договора: подаване на искане за кредит, в съответствие с формуляр или по
телефона; подаване на декларация от кредитополучателя за вярна и точна
информация по чл.313 от Наказателния кодекс; приемане на Общите условия от
кредитополучателя; попълване на бланка на стандартен европейски формуляр от
последния, както и приемане на договора от ответника с електронен подпис –
обстоятелства, които ако са налице са в тежест на ищеца да ги установи.
Основателно е възражението на ответника, че представеният документ в електронен
вариант PDF формат не съдържа информация за приемане на договора с
натискане на бутон за приемане или подписване и не възпроизвежда по никакъв
начин изявление за сключване на твърдяния договор от страна на ответника.
Същото се следва и по отношение на тежестта
на доказване на факта по предаването на парична сума в заем на ответника –
представената разписка не носи подпис за получателя, поради което и на
основание чл.180 от ГПК, може да бъде доказателство само за това, че
изявлението в нея е направено от лицето, което я е издало. Не бяха ангажирани
други доказателства или съдебна експертиза, от които да се установи, че
твърдяната парична сума – предмет на договор за кредит между страните – е
постъпила в патрумониума на ответника – като индиция за съществуването на
облигационно правоотношение между тях. А съгласно ОУ към договора, той се счита
за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по електронна поща от
Кредитора и извършването на паричния превод, което в случая не се установи.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че
между страните не е било налице валидно облигационно правоотношение; ищецът
няма качеството на кредитор спрямо ответника и съответно – няма право да иска
връщане на парична сума по него. Искът следва да се отхвърли като неоснователен
и недоказан.
С
оглед изхода на правния спор разноски на ищеца не следва да се пресъждат, а
също - и такива в полза на ответника, тъй като по делото няма данни такива да
са направени от него.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.”Шандор Петьофи” № 10, п.к.1606,представлявано от
Радослав Велчев, против А.Г.Л., ЕГН **********, с адрес: ***,
искове с правно основание чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/ вр. с чл.240 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
му заплати сумата в размер на 350 лева - главница, представляваща получената
парична сума по договор за кредит № **********/18.05.2015г., сключен между „4финанс“
ЕООД и кредитополучател – ответника А.Г.Л., правата по който са прехвърлени на „Кредитреформ
България” ЕООД с договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска –
13.09.2019г. до окончателното издължаване, като неоснователни и недоказани.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: