Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 10.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на осемнадесети ноември, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с.И. СИМЕОНОВА
при
секретаря Хр. Цветкова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 11904 по описа за 2020г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството
е по реда на чл. 351 вр. с чл. 346 и чл. 348 и сл. ГПК
С
Решение № 34819/06.02.2020г. по гр.д. №
51439 по описа за 2013г. на Софийски районен съд, 123-ти състав е/
1.
извършена съдебна делба, като е изнесен
на публична продан апартамент № 66, находящ
се в гр. София, район Слатина, ж.к. „Христо Смирненски ” , ул. „Владово” бл. ******,
състоящ се от дневна, стая, кухня, сервизни помещения с площ от 61кв.м. при
съседи: стълбище, Л.М.К., двор, улица Владово”, заедно със зимнично помещение № 18 при съседи : коридор, Р.Д.Д., мазе № 19 на
ап. № 69, заедно с 0,999% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото при
първоначално определена цена от съдебен изпълнител по реда на чл. 483 и сл. от ГПК , като окончателно получената сума при публичната продан се разпредели
между съсобственици и при квоти, както следва:
-
¼ ид.ч. за И.Д.А.,
ЕГН **********;
-
¼ ид.ч. за Г.Д.А.,
ЕГН **********;
-
½ ид.ч. за Б.Г.К.,
ЕГН **********
2. Б.Г.К., ЕГН ********** с адрес: *** е осъден да заплати на И.Д.А., ЕГН ********** с адрес: *** на основание на чл. 31, ал.2 от ЗС сумата от 3157,50лв., ведно със законната лихва
от 19.03.2019г. до изплащането й, представляващи обезщетение за ползата от
която е лишена съразмерно на дела й в съсобствеността за периода от
21.10.2015г. до 07.02.2019г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни
разноски от 1504,88лв. съразмерно на уважената й претенция по чл. 31, ал.2 от
ЗС;
3. Б.Г.К., ЕГН ********** с адрес: *** е осъден да заплати на Г.Д.А., ЕГН ********** с адрес: *** на основание на чл. 31, ал.2 от ЗС сумата от 3157,50лв., ведно със законната лихва от 19.03.2019г. до
изплащането й, представляващи обезщетение за ползата от която е лишена
съразмерно на дела й в съсобствеността за периода от 21.10.2015г. до 07.02.2019г.;
на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 1504,88лв. съразмерно
на уважената й претенция по чл. 31, ал.2 от ЗС;
4. ОТХВЪРЛЕНА е предявената от И.Д.А., ЕГН ********** срещу Б.Г.К., ЕГН ********** претенция по чл. 59 от ЗЗД за заплащане на ½
от платените от Д.Д.А. в рамките на изпълнително дело № 20168580401617 по
описа на ЧСИ У.Д., образувано по изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. №
13520/2015г. на СРС, 78-ми състав с взискател Т.С.”ЕАД за доставена топлинна
енергия , както следва: 1222,27лв.
главница; 231,43лв. законна лихва за
периода от 16.03.2015г. до 25.01.2017г.; сумата от 213,83лв. неолихвяеми вземания; сумата от 260,19лв. присъдени разноски по ч.гр.д. № 13520/2015г. на СРС;
сумата от 217лв. разноски по
изпълнително дело № 20168580401617; сумата от 384,05лв. такси по Тарифа към ЗЧСИ, дължими към 25.01.2017г. по
изпълнителното дело № 20168580401617;
5. ОТХВЪРЛЕНА е предявената от Г.Д.А., ЕГН ********** срещу Б.Г.К., ЕГН ********** претенция по чл. 59 от ЗЗД за заплащане на ½
от платените от Д.Д.А. в рамките на изпълнително дело № 20168580401617 по
описа на ЧСИ У.Д., образувано по изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. №
13520/2015г. на СРС, 78-ми състав с взискател Т.С.”ЕАД за доставена топлинна
енергия , както следва: 1222,27лв.
главница; 231,43лв. законна лихва за
периода от 16.03.2015г. до 25.01.2017г.; сумата от 213,83лв. неолихвяеми вземания; сумата от 260,19лв. присъдени разноски по ч.гр.д. № 13520/2015г. на СРС;
сумата от 217лв. разноски по
изпълнително дело № 20168580401617; сумата от 384,05лв. такси по Тарифа към ЗЧСИ, дължими към 25.01.2017г. по
изпълнителното дело № 20168580401617;
6. И.Д.А., ЕГН ********** е осъдена да заплати по сметка на Софийски
районен съд държавна такса върху стойността на дела й в размер на 978,50лв., както и 176,88лв.
разноски по претенциите по сметки;
7.
Г.Д.А., ЕГН ********** е осъден да
заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса върху стойността на
дела му в размер на 978,50лв., както и 176,88лв.
разноски по претенциите по сметки;
8. Б.Г.К., ЕГН ********** е осъден да заплати по сметка на Софийски
районен съд държавна такса върху стойността на дела му в размер на 1957лв.
С Определение №
195320/10.09.2020г. по дело № 51439/2013г. на СРС постановеното решение е
изменено в частта за разноските, като Г.А. и И.А. са осъдени да заплатят по
сметка на СРС вместо посочените в решението суми от по 176,88лв. за всеки от
тях сумата от по 50,58лв. за всеки
от тях, а Б.Г.К. е осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса по претенциите по сметки в
размер от 252,60лв.
Срещу
така постановено решение са депозирани:
1.въззивна жалба вх. № 5038567/04.03.2020г. по регистъра на
СРС от Б.Г.К., ЕГН ********** в
частта, с която имотът е изнесен на
публична продан и е осъден да заплати на другите съдебители суми по чл. 31,
ал.2 от ЗС. Посочил е, че решението в тези му части е неправилно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон Районният съд не
сочел идентификатор на имота по кадастрална карта , което водело до нарушение
на процесуални правила поради липса на индивидуализация на имота. Неправилно
имотът бил изнесен на публична продан. Към този способ се пристъпвало само при
неподеляемо жилище или когато не можело имотът да се възложи на съделител. В
случая въззивникът в периода от 21.10.2015г. до 07.02.2019г. владеел имота по
силата на наследствено правоприемство и
процесният имот следвало да му бъде възложен в дял, а не да бъде изнасян на
публична продан. Претендирал е разноски.
Съделителите И.Д.А.,
ЕГН ********** и Г.Д.А., ЕГН **********
в предоставения срок са оспорили жалбата. Навели са твърдения, че решението в
обжалваната част било правилно. Имотът бил индивидуализиран в решението на СРС,
към 2013г. за територията нямало одобрена кадастрална карта и регистри. При
смесена съсобственост не можело да се възложи имота на въззивника, в случая
дори разширеното с решения на ВКС приложно поле на чл. 349 от ГПК не била
приложима, защото страните нямали качество на сънаследници. Не се сочели
конкретни оплаквания срещу решението в частта по чл. 31, ал.2 от ЗС и същото
следвало да бъде потвърдено. Процесуалният им представител е претендирал
възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
2.Въззивна жалба вх. № 5043541/10.03.2020г. по регистъра на
СРС, изпратена по пощата на 05.03.2020г. от И.Д.А., ЕГН ********** и Г.Д.А.,
ЕГН ********** в частта, в която са отхвърлени претенциите им по сметки по чл. 59 от ЗЗД. Посочили са, че решението в тези му части е
неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Районният съд неправилно приел за неустановено кое лице е ползвало имота в
процесния период и кой е потребител. Б.К. ползвал имота в периода от 01.2012г.
до 04.2014г. и така се обогатил за тяхна
сметка. Б.К. не отрекъл че е ползвал имота в този период, признал е че го е
ползвал в последващ период, установено било че е регистрирал за свой постоянен
и настоящ адрес процесния имот на 19.03.2012г.
Б.К. живял в този имот заедно с И.К.и тя била осъдена да заплати
половината от сумите за потребената топлинна енергия в имота. Б.К. бил
съсобственик на имота, признал че го е ползвал заедно със съпругата си и дължал
сумите. Претендирали са разноски. Процесуалният им представител е претендирал
възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Съделителят Б.Г.К., ЕГН ********** не е изразил становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С
Решение от 12.10.2017г. по дело № 51439 п описа за 2013г. на Софийски районен
съд е допуснато извършването на съдебна
делба на апартамент № 66, находящ
се в гр. София, район Слатина, ж.к. „Христо Смирненски ” , ул. „Владово” бл. ******,
състоящ се от дневна, стая, кухня, сервизни помещения с площ от 61кв.м. при
съседи: стълбище, Л.М.К., двор, улица Владово”, заедно със зимнично помещение № 18 при съседи : коридор, Р.Д.Д., мазе № 19 на
ап. № 69, заедно с 0,999% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж между съсобственици и при
квоти, както следва:
-
½ ид.ч. за Б.Г.К.,
ЕГН **********, придобита на основание на чл. 21, ал.1 от СК в режим на
съпружеска имуществена общност чрез възмездна сделка, сключена от съпругата му И.К.с нотариален акт №
147/25.08.2003г. на нотариус В.Ч., която съпружеска имуществена общност е
прекратена при условията на чл. 27, ал.4
от СК
-
½ ид.ч. за Д.Д.А., ЕГН
**********, придобита на основание на влязло в сила на 19.06.2013г.
Постановление за възлагане на недвижим имот
по изпълнително дело № 20108440403406 по описа на ЧСИ С.Я.
С
решението по допускането на делбата са постановени и привременни мерки, като Б.К.
е осъден да заплаща на Д.А. по 138лв. месечно за ползването на съсобствения им
имот от влизане в сила на решението по допускането на делбата до извършването
й.
С
Определение от 08.01.2019г. районният съд е конституирал на мястото на
починалия в хода на делото Д.Д.А., ЕГН
********** наследниците му по закон – децата му И.Д.А., ЕГН ********** и Г.Д.А.,
ЕГН **********.
С
молба вх.№ 5046059/15.03.2019г., изпратена по пощата на 13.03.2019г. преди
първото о.с.з. от 19.03.2019г. по извършването на делбата съделителите И.Д.А., ЕГН ********** и Г.Д.А., ЕГН ********** са поискали
делбата да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан, предявили
претенции по сметки срещу съделителя Б.Г.К.,
ЕГН **********, както следва:
-
за заплащане на всеки от тях по ½ от сумата от общо 6315лв.
/ изменение е допуснато в о.с.з. от 28.05.2019г./, ведно със законната лихва от
19.03.2019г. до изплащането й, представляващи обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС за лишаване от
ползването на ½ имота за периода от 21.10.2015г.
до 07.02.2019г. ;
-
за заплащане на основание на чл. 59 от ЗЗД на всеки от тях по ½ от сумите : 1222,27лв. главница; 231,43лв.
законна лихва за периода от 16.03.2015г. до 25.01.2017г.; сумата от 213,83лв. неолихвяеми вземания; сумата
от 260,19лв. присъдени разноски по
ч.гр.д. № 13520/2015г. на СРС; сумата от 217лв.
разноски по изпълнително дело № 20168580401617; сумата от 384,05лв. такси по Тарифа към ЗЧСИ, дължими към 25.01.2017г. по
изпълнителното дело № 20168580401617, ведно със законната лихва от 19.03.2019г.
до изплащането й, събрани по изпълнително дело № 20168580401617 от
наследодателя им Д.А. по изпълнителен лист, издаден в полза на Т.С.”ЕАД,
представляващи суми, с които ответникът се обогатил за тяхна сметка.
Навели са твърдения, че през целия
период имотът се ползвал само от Б.К. и така той се обогатил за тяхна сметка с
процесните суми.
Съделителят Б.Г.К., ЕГН ********** не е изразил становище. В проведено второ
съдебно заседание пред СРС е посочил, че реално не ползва хола, не бил давал ключ за апартамента на другите
страни.
На въпроси по реда на чл. 176 от ГПК
съделителят Б.К. е посочил, че е живял в
допуснатия до делба имот в периода от 21.10.2015г. до 07.02.2019г. и го
ползвал по предназначение.
Прието е удостоверение, издадено от
АГКК на 25.11.2013г., съгласно което към него момент за ж.к.Христо Смирненски”
гр.София няма одобрена кадастрална карта и регистри.
Прието е удостоверение за
наследници, издадено на 01.09.2017г. от СО, район надежда, съгласно което Д.Д.А. е починал на 24.08.2017г. и е оставил
за наследници по закон децата си И.Д.А. и Г.Д.А..
Прието е удостоверение, издадено от
Община Варна, съгласно което Б.К. е с регистриран постоянен и настоящ адрес ***
******считано от 19.03.2012г.
С исковата молба за делба от
10.12.2013г. , уточнена на 04.09.2015г.
ищецът Д.А. е поискал ответникът Б.К. да му заплаща обезщетение за лишаване от
възможността да ползва имота в размер от по 200лв. месечно, като е поискал
исковата молба да се счита за покана по чл. 31, ал.2 от ЗС. Препис от исковата
молба с уточнения й са връчени на Б.К. на
05.10.2015г.
С приети по делото неоспорени от
страните заключения по съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило,
че процесният имот е неподеляем, пазарната му стойност е 97850лв., имотът бил в
лошо състояние и за основен ремонт, пазарният наем за целия имот за периода от
21.10.2015г. до 07.02.2019г. бил в размер на общо 12630лв.
По делото е приложено за послужване
заповедно дело № 13520/2015г. по описа на СРС, 78-ми състав, съгласно което с
влязла в сила заповед за изпълнение е разпоредено Д.Д.А., ЕГН ********** и И.Ц.К.ЕГН
********** да заплатят на Т.С.”ЕАД
от по 1222,27лв. главница за
доставена топлинна енергия за периода януари
2012г.-април 2014г. в апартамент № ******, ж.к. Христо Смирненски”,
гр.София, ведно със законната лихва за забава на плащането й от 16.03.2015г. до
изплащането й; сумата от по 213,83лв. представляващи лихва за забава
на плащането на главницата периода от 29.02.2012г. до 19.02.2015г..; сумата от по 260,19лв. присъдени разноски по
ч.гр.д. № 13520/2015г. на СРС.
По делото е приет препис от
изпълнителен лист, издаден на 24.09.2015г. по заповедно дело № 13520/2015г. по
описа на СРС, 78-ми състав, с който Д.Д.А.,
ЕГН ********** и И.Ц.К.ЕГН **********
са осъдени да заплатят на Т.С.”ЕАД
от по 1222,27лв. главница за
доставена топлинна енергия за периода януари
2012г.-април 2014г., ведно със законната лихва за забава на плащането й от
16.03.2015г. до изплащането й; сумата от по 213,83лв. представляващи лихва за забава
на плащането на главницата периода от 29.02.2012г. до 19.02.2015г..; сумата от по 260,19лв. присъдени разноски по
ч.гр.д. № 13520/2015г. на СРС.
Приета е покана за доброволно
изпълнение по изпълнително дело № 20168580401617 по описа на ЧСИ У.Д., съгласно
която на Д.А. е изпратена покана за
доброволно изпълнение за плащане на сумите, за които е издаден изпълнителен
лист по дело 13520/2015г., както следва:
1222,27лв. главница за доставена топлинна енрегия за периода януари 2012г.-април 2014г. ведно със
законната лихва за забава на плащането й от 16.03.2015г. до изплащането й,
която до 25.01.2017г. е 231,43лв;
сумата от 213,83лв. неолихвяема ; сумата от по 260,19лв. присъдени разноски по
ч.гр.д. № 13520/2015г. на СРС; 217лв. разноски по изпълнително дело 384,05лв.
такси по Тарифа към ЗЧСИ към 25.01.2017г.
Приети са операционни бележки от
27.02.2017г., от 29.03.2017г., от 27.04.2017г., от 29.05.2017г. , съгласно
които през 2017г. Д.А. е наредил по сметка на ЧСИ по изпълнително дело общо
600лв. за погасяване на задълженията по изпълнително дело № 20168580401617.
Прието е неоспорено от страните
удостоверение изх.№ 12034/28.05.2019г., издадено по изпълнително дело №
20168580401617 по описа на ЧСИ У.Д., съгласно което по изпълнителното дело в
периода от 25.01.2017г. до 26.07.2017г. е постъпила сумата от 2938,51лв. и с
нея е погасен дълг на Д.А. ***ЕАД от 1222,27лв. главница ; 281,68лв. лихва за
периода от 16.03.2015г. до 22.06.2017г.; 213,83лв. неолихвяема законова лихва;
разноски по гражданското дело от 260,19лв., разноски по изпълнително дело от
217лв., предплатени такси от 72лв., по тарифа към ЗЧСИ са преведени 309,39лв.
В производството по допускане на
делбата пред СРС е разпитан св. Венцислав Семерджиев посочил, че за първи път
посетил процесния имот през пролетта на 2017г. и само след този момент са
впечатленията му за ползването на имота.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по
делото решение е валидно и в обжалваната
част е допустимо. Имотът е индивидуализиран с исковата молба и със съдбното
решение съгласно актуалния им статут по действащите планове, посочено е
местоположението и границите му, както и
площта по документ за собственост. Имотът е описан по начин, идентичен с
решението по допускането на делбата, не се твърди и не се установява в
последствие да настъпили промени.
По правилността на решението в
обжалваната част:
Съсобствеността в делбеното
производство се прекратява чрез разпределение на имотите, посредством теглене
на жребие, чрез възлагане на имот по възлагателни претенции или чрез изнасяне
на имота на публична продан. Изборът на способ е в зависимост от възможността
за обособяване на самостоятелни реални дялове, но и от отправяне своевременно
на основателни искания от страните.
Искането за възлагане на имот е
самостоятелно процесуално правомощие и е елемент от заявения иск за прекратяване
на съсобствеността. То се разглежда преди всички други искания за начина за извършване на делбата. Искането
за възлагане съгласно чл. 349, ал. 4 от ГПК следва да се направи най-късно в
първото съдебно заседания по извършването на
делбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 349,
ал. 2 от ГПК, идентичен с тази на чл. 288, ал.3 от ГПК /отм./ ако съсобствения
имот е неподеляемо жилище, всеки
съделител, който към откриване на наследството е живял в него и не притежава
друго такова, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на
другите съделители се уравняват в пари. Доколкото двете разпоредби са идентични,
то съдът приема, че не са изгубили значението си т.8 , т. 7, т. 9 от ТР №1/2004г.
на ОСГК на ВКС , съгласно които съдът не може да извърши делбата по реда на
чл. 288, ал.3 от ГПК в хипотезите на комбинирана (смесена съсобственост) – тази, която е възникнала на основание на
няколко юридически факта, като например прекратена СИО и наследяване или правна
сделка и наследяване. Основното изискване на законодателя в хипотезата на чл.
349, ал.2 от ГПК и на чл. 288, ал.3 от ГПК /отм/ за имота е делбения имот да е неподеляемо наследствено жилище. Имот
следва да е служил на наследодателя за
жилище и по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни
нужди. За да се приеме, че един имот е жилище, то по делото следва да се
установи, че същото е такова по смисъла на нормативноустановените изисквания за
жилище, като доколкото същите представляват материално право, съдът приема, че
приложимите изисквания са онези, които са действали към момента на изграждане
на имота. Разпоредбата на чл. 349, ал.2
от ГПК и на 288, ал.3 от ГПК /отм/ поставят изисквания освен към имота и към съделителя, предявил възлагателна претенция
– той трябва да е наследник, който
към откриване на наследството е живял в
имота и който не притежава друго жилище. В
случай на две или повече наследства е достатъчно той да е живял в имота към момента на
откриване на наследството на онзи наследодател, от наследството на който черпи
правата си в съсобствеността. Законът не дава легална дефиниция на понятието
„да е живял в него”, но съдът приема, че същото предпоставя трайно фактическо
състояние, продължително във времево отношение установяване и пребиваване в
делбения имот с цел ползването му по предназначение.
В конкретния
случай по делото е
установено от приети по делото неоспорени заключения по съдебно-техническата
експертиза, че процесният имот е жилище, което отговаря на
нормативноустановените изисквания за същото, както и че то е неподелаямо.
По
делото Б.К. не е предявил възлагателна претенция до приключване на първото по
делото съдебно заседание пред СРС по извършването на делбата, а срок за същото по
чл. 349, ал.4 от ГПК е преклузивен. Такова искане не е направено от съделителя К. в нито един от момент от развитие на производството
по съдебна делба пред районния съд.
Следва
да се посочи , че по делото не са установени предпоставките на разпоредбата на
чл. 349, ал.2 от ГПК , освен тези, че имот е жилище и е неподеляем. В случая
съсобствеността върху имота произтича от смесен фактически състав и не включва
наследяване. Това се установява от
влязлото в сила съдебно решение по допускане на делбата, обвързващо страните
със сила на пресъдено нещо. Така установено по делото е, че своята ½ ид.ч. за Б.Г.К. е придобил
основание на чл. 21, ал.1 от СК в режим на съпружеска имуществена общност чрез
възмездна сделка, сключена от съпругата
му И.К.с нотариален акт № 147/25.08.2003г. на нотариус В.Ч., която съпружеска
имуществена общност е прекратена при
условията на чл. 27, ал.4 от СК. По същите съображения установено по делото е,
че своята ½ ид.ч. Д.Д.А. е
придобил на основание на влязло в сила на 19.06.2013г. Постановление за
възлагане на недвижим имот по
изпълнително дело № 20108440403406 по описа на ЧСИ С.Я..
По
делото не е установено и че Б.К. отговаря на изискванията на чл. 349, ал. 2 от ГПК - да е наследник, който към
откриване на наследството е живял в имота и който не притежава друго жилище
Доколкото в
конкретния случай делбената маса се състои от един
имот, който е неподеляемо жилище, като съобрази , че не са направени основателни
възлагателни претнеции, то съдът приема, че правилно е прието от районния, че
следва да прекрати съсобствеността чрез изнасяне на имота на публична продан,
при което всеки съделител ще получи паричната равностойност на дела си.
По претенциите по сметки по чл. 31,
ал.2 от ЗС
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.2
от ЗС когато общата вещ се ползва лично само от някои от съсобствениците, те
дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на
писменото поискване. Приложното поле на тази хипотеза включва случаите, в които
съсобственик си служи лично с вещта за задоволяване на своите и н семейството
си нужди. Обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС ще се дължи, само ако с тези си
действия съсобственикът е препятствал другите участници в съсобствеността на
ползват вещта. Ако такива пречки не са създавани, то независимо, че имота е
ползван само от един от съсобствениците, то обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС
не се дължи. За да се уважи този иск, освен наличие на съсобственост, ползване
само от едни от съсобственици и пречки създадени от него за ползване на вещта
от другите съсобственици, следва да се установи и че е имало писмена покана от неползващия
съсобственик до ползващия съсобственик да му се плати обезщетението. Тази
покана не е условие за изискуемост на задължението за плащане на обезщетение, а
е условие за възникване на същото. Това искане има действие само за в бъдеще, тоест от получаването му
ще се дължи обезщетение за напред, а не за периода преди това. Тази покана
задължително следва да е писмена, като е достатъчно да се отправи веднъж, за да
се приеме че е възникнало правото за бъдещи периоди, без да е нужно регулярно
отправяне на такава. Веднъж отправено писменото поискване разпростира
последиците си неограничено във времето докато съществува съсобствеността
съответно докато се прекрати ползването от съсобственика на цялата вещ. (В този
смисъл ТР № 7/02.11.2012г. по тълк.д.№ 7/2012г. на ОСГК на ВКС; Решение №
669/15.11.2010г. по гр.д.№ 478/2009г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение №
466/21.05.2010г. по гр.д.№ 4249/2008г. на ВКС, ІV-то Г.О.; постановени по реда
на чл. 290 от ГПК и като такива задължителни за настоящия състав съобразно ТР
№182010г. на ОСГТК на ВКС).
Забраната да не се пречи на другите
съсобственици да си служат с вещта съобразно правата им е израз на общото правило за добросъвестно упражняване
на притежавани права. Ползващия съсобственик започва да пречи на останалите
тогава, когато те са отправили искане до ползващия съсобственик да им
предостави възможност да ползват вещта и ползващият не е отстъпил частта от
имота, съответстваща на дела на автора на искането или не е предоставил
възможност да ползват заедно вещта.
За да се уважи иска по чл. 31, ал.2
от ЗС по делото следва да се установи че ответникът е ползвал лично съсобствената вещ. Такова лично
ползване е налице тогава когато един съсобственик упражнява фактическа власт
върху цялата вещ по начин, който да препятства останалите до достъп до имота.
Лично ще е ползването когато съсобственикът извлича полезни свойства на вещта
съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди и
потребности.Начинът по който извлича тези полезни свойства е без значение,
възможно да го реализира чрез свои непосредствени действия, чрез действия на
член от семейството си или чрез действия на ІІІ-то лице, на което безвъзмездно е предоставил тази
възможност. Релевантно по повод на поведение на ползващия съсобственик е само
дали с тези си действия е засегнал права на друг съсобственик, като им е
попречил да ги реализират. Не е налице
лично ползване по смисъла на чл. 31, ал.2 от ЗС тогава когато съсобственик е
отдал под наем имота, тоест предоставил е ползване възмездно. В тази хипотеза
отношенията между собствениците ще се уреждат по реда на чл. 30 от ЗС, за която
покана за плащане не е нужна, както не е нужна и покана при хипотеза на чл. 93
от ЗС. Претенцията по чл. 31, ал.2 от ЗС ще е основателна и когато нито
ответник нито член от семейството не си служат пряко с вещта, но имайки достъп
до нея не предоставят такъв на друг съсобственик, като например държи ключа. (В
този смисъл ТР № 7/02.11.2012г. по тълк.д.№ 7/2012г. на ОСГК на ВКС).
По
делото е установено от влязлото в сила решение по допускане на съдебна делба,
че процесният имот е съсобствен между страните при квоти: ½ ид.ч. за Б.К.
и ½ ид.ч. за Д.А., починал в хода на процеса и на чието място са
конституирани наследниците му по закон
децата му Г.А. и И.А..
Съдът приема за установено по
делото, че на 05.10.2015г. Б.К. е бил
поканен от съсобственика Д.А. да му заплаща обезщетение за лишаването от възможността да ползва имота
съобразно участието му в съсобствеността. Такова искане се съдържа в исковата
молба, връчена на съделителя К. на 05.10.2015г. С въззивната жалба не са
въведени конкретни оплаквания срещу изводите на районния съд за това
обстоятелство, при обосноваване на този извод районният съд не е допуснал
нарушение на императивна правна норма и съдът приема същото за установено по
делото.
Съдът приема за установено по делото
че през процесния период от 21.10.2015г. до 07.02.2019г. имотът е ползван само
от Б.К. и от семейството му , като ползването е било по предназначение на имота
- за задоволяване на личните им жилищни нужди. Това се установява от
изявлението на Б.К., направено по реда
на чл. 176 от ГПК в проведеното пред СРС съдебно заседание на 28.05.2019г.
По делото не е установено след
получаване на поканата от 05.10.2015г. Б.К.
да е предоставил на Д.А.,
съответно на наследниците му, възможност
да ползват имота. Изявления, че е давал ключ от имота на другите съсобственици
въззивникът К. е направил в о.с.з. пред СРС, поведено на 28.05.2019г. При така
установеното съдът приема, че претенцията по чл. 31, ал.2 от ЗС е доказана по
основание и изводите на районния смисъл
за същото са правилни.
Съдът приема, че от приетото по
делото заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира
като неоспорено от страните вярно и задълбочено, неопровергано от другите
доказателства по делото, се установява, че пазарния наем за процесния имот и
период е в размер на общо 12630лв.,
поради което и като съобрази квотите на страните в съсобствеността, то правилно
районният съд е уважил претенциите по сметки на
И.А. и на Г.А. по чл. 31, ал.2 от ЗС за сумата от по 3157,50лв. за всеки
от тях.
По претенциите по сметки по чл. 59
от ЗЗД за платени суми по изпълнително дело
В случая претенцията е за неоснователно
обогатяване, която правна квалификация е предопределена от твръденията на
ищците , посочили, че основанието е плащане не за разноски на имота, които се припадат на съделителя К.
съобразно дела му в съсобствеността, а основанието е, че целият имот е ползван от
съделителя К. и той е следвало да заплати стойността на потребената топлинна
енергия в целия имот, а плащайки
половината от стойността на същата съобразно дела си в имота съделителят Д.А.
обеднял, а съделителят К. се обогатил.
По делото е установено от
приложеното заповедно дело, покана за доброволно изпълнение, операционни
бележки и удостоверение, издадено по изпълнително дело, че с влязла в сила
заповед по заповедно дело 13520/2015г. на СРС 78-ми състав и изпълнителен лист Д.Д.А., ЕГН ********** и И.Ц.К.ЕГН ********** са осъдени да
заплатят на Т.С.”ЕАД осумата от по 1222,27лв. главница за доставена
топлинна енергия за периода януари
2012г.-април 2014г. в апартамент № ******, ж.к. Христо Смирненски”,
гр.София, ведно със законната лихва за забава на плащането й от 16.03.2015г. до
изплащането й; сумата от по 213,83лв. представляващи лихва за забава
на плащането на главницата периода от 29.02.2012г. до 19.02.2015г..; сумата от по 260,19лв. присъдени разноски по
ч.гр.д. № 13520/2015г. на СРС, за погасяване на тези задължения Д.А. е платил
сумата от 2938,51лв. и с нея е погасен дългът му към Т.С.”ЕАД от 1222,27лв.
главница ; 281,68лв. лихва за периода от 16.03.2015г. до 22.06.2017г.;
213,83лв. неолихвяема законова лихва; разноски по гражданското дело от
260,19лв., разноски по изпълнително дело от 217лв., предплатени такси от 72лв.,
по тарифа към ЗЧСИ са преведени 309,39лв.
Същевременно, по делото не е
установено, че плащайки горепосочените суми
Д.А. е обеднял, а Б.К. се е обогатил.
Главницата за потребената топлинна енергия е за период от януари 2012г.-април 2014г. Останалите
платени суми са лихва върху тази главница и съдебни разноски, поради окето и
водещо за разрешаването на спора е кой е потребил топлинна енрегия в имота в
периода януари 2012г.-април 2014г. Дължимостта на сумите от Д.А. ***ЕАД не може да се пререшава
в настоящото производство. Това е така, защото заповедта за изпълнение е влязла
в сила, не се твърдят обстоятелства, които да настъпили след влизането й в сила
и които да са от естество да обосноват извод за недължимостта на сумата от Д.А.
***ЕАД. Следва да се посочи, че притежаването на собствеността върху имота или
част от него е само едно от възможните, но не е единственото основание за
възникването на качеството потребител на топлинна енергия в имота и на
задължение към Т.С.”ЕАД за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия
в имота. При така възприето доводите на съделителите
Г.А. и на И.А. , основани на момент на придобиване от наследодателя им на
идеални части от имота, съдът приема за неоснователни. По делото не е
установено в периода от януари 2012г. до април 2014г. само Б.К. да е ползвал
имота и доставената в него топлинна енергия. Изявленията на Б.К. по реда на чл.
176 от ГПК са били само за период след 21.10.2015г. , не е задаван въпрос към
него за период преди това. Доказателства в подкрепа на твърденията на
въззивниците Г. и И.А., че само К. е ползвал имота и за процесиня период по
делото не са ангажирани. Разпитаният свидетел в производството по допускане на
делбата е заявил впечатленията си за ползването на имота след 2017г., поради което
и същите не са от естество да обосноват извод в подкрепа на твърденията на
въззивниците Г. и И. Ангелови. В тяхна доказателствена тежест е било при условията на пълно и главно
доказване да установят по делото, че за периода януари 2012г. – април 2014г.
само Б.К. е ползвал имота и доставянето в него топлинна енергия. Такова
доказване не е проведено по делото и
правилно районният съд е отхвърлил претенцията им по сметки с правно основание
чл. 59 от ЗЗД. Удостоверението за постоянен и настоящ адрес не установява по
несъмнен начин, че имотът е ползван само от Б.К.. То е само косвено
доказателство, че и Б.К. е ползвал имота, но не и че друг не го е ползвал.
Действително, съделителят Б.К. не е направил изявления за оспорване на
твърденията на насрещните страни. Той обаче не е признал факти по делото.
Признанието на факти може да се цени като доказателство. Липсата на изявления
по твърдения за конкретни факти обаче не може да се приравни на признание на
факт, такова процесуално поведение на страна по делото не освобождава
насрещната страна от доказателствената й тежест за такива факти..
При
така възприето и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на
районния съд решението на СРС в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че нито една от страните няма право на
разноски по делото за държавна такса. Това е така, защото въззивните жалби на всички страни по делото са
отхвърлени.
Въззивникът
К. не е ангажирал доказателства, че е направил разноски за възнаграждение за
адвокат по жалбата на насрещните страни
и такива не му се следват.
Въззивниците
Ангелови са били представлявани безплатно от адвокат, поради което и на адв. И.А.
следва да с присъди възнаграждение от общо 1000лв. за оказана безплатно
представителство на съделителите Г. и И. Ангелови за въззивно производство в
частта по въззивната жалбата на Б.К.. Размер на това възнаграждение е определено от съда при съобразяване на
сложността на делото пред СГС, която н се отличава като висока, както и на
обстоятелството, че защитата и на двамата съделители е идентична и няма
основание за определяне на възнаграждение за представителство на всеки от тях
поотделно.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
34819/06.02.2020г. по гр.д. № 51439 по описа за 2013г. на Софийски районен съд, 123-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Б.Г.К., ЕГН **********
с адрес: *** да заплати на адвокат И.А.А. , ЕГН ********** с адрес:
***, офис 1 на основание на чл. 78 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата
от 1000лв /хиляда лева/, представляващи
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по дело пред СГС на Г.Д.А. и
на И.Д.А..
Решението
може да се обжалва пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280 от ГПК
в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.