Р Е Ш Е Н И Е

 

       №…………………

  

 Гр. София, 10.11.2020г.                            

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа т.д.№ 2011 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството по реда на чл. 25 , ал.4 от Закона за търговския регистър (ЗТР).

Образувано е по жалба с вх.№20201016122118, подадена от „К.БГ“ АД срещу отказ на Агенцията по вписванията под № 20201007094818-4/13.10.2020г., постановен по заявление по образец с вх. № 20201007094818 с искане за вписване на промяна на заложен кредитор. Жалбоподателят счита, че отказът е незаконосъобразен по подробно изложените в жалбата доводи. Намира, че необосновано е отказано вписване, като са давани указания, с които се излиза извън обхвата на проверката на длъжностното лице по чл.21 т.1-5 ЗТТРЮЛНЦ, която е дали са приложени всички необходими документи, които законът изисква и дали са редовни от външна страна, т.е. дали е спазена формата. Извън обхвата на тази проверка счита, че е изискваният от длъжностното лице документ – пълномощно за юрисконсулт Котларски, при положение, че документът е заверен от нотариус, който е извършил тази проверка с официален удостоверителен документ. Изтъква, по партидата на същото дружество – „Г.“ ООД по предходно заявление при същите документи е извършено вписване, без излишни указания. Изтъква, че мотивът, че няма изрично пълномощно е неоснователен с оглед приложеното такова, а и че е представено исканото уведомление. Предвид горното счита, че са налице всички документи, отказът се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:

Обжалваният отказ е постановен по заявление по образец с вх. № 20201007094818 с искане за вписване на промяна на заложен кредитор по партидата на „Г.“ ООД, а именно замяна на стария кредитор – „Общинска банка“ АД с новия кредитор – „К.БГ“ АД, който се легитимира с представения договор за цесия от 18.12.2019г. Към заявлението са представени адвокатско пълномощно, което е на стр.14 от делото и същото е както за АД, така  и за посочените адвокати, вкл. Адв. В.Г., декларация за истинността на заявените обстоятелства, документ за платена държавна такса, нотариално заверен договор за цесия с рег.№ 18819 на нотариус М.Ш.рег.№042, нотариално заверено приложение с рег.№ 3558 на нотариус М.Ш.рег.№042, неразделна част от договора за цесия, нотариално заверено съгласие на заложния кредитор с рег.№4851 на нотариус Д.Ж., уведомление за извършена цесия, нотариално заверено пълномощно от цедента за уведомяване за цесията и документ за платена държавна такса.

С указания № 20201007094818/08.10.2020г. длъжностно лице по регистрацията е изискало да се представи нотариално заверено съгласие за промяна на заложния кредитор на вземанията на банката по договор за кредитен ангажимент ЮЛ-095- Л/07.12.2012 г. Със заявление по образец Ж1 20201012095434 е представено съгласие за промяна на заложен кредитор, което е подписано от А.Г.като изпълнителен директор и В.К.като пълномощник на изпълнителния директор, като в същото е описано пълномощното за него, което е с рег.№7426/29.07.2020г., нотариално заверено, като съгласието също е с нотариална заверка на подписите с рег.№4852 на нотариус Д.Ж., с рег.№101. Дадени са нови указания от АВ с № 20201007094818-2/12.10.2020г., да се представи пълномощно за В.Г.К., с peг. № 7426 от 29.07.2020г., като е последвала обяснителна записка от адв. Г.. На стр. 31 от преписката, изпратена от АВ е представено процесното пълномощно за В.К., член на УС на Общинска банка“ АД, което е нотариално заверено, което е с описаните 18 точки съдържание, включително да представлява банката и подписва всякакви документи и кореспонденция, свързани с отношенията й с други лица. Последвали са указания под № 20201007094818-3/13.10.2020г., в които се сочи, че при проверката се установило, че в уведомлението се посочвало, че „Г.“ ООД било уведомено за прехвърляне на вземанията на банката, но произтичащи от друг, различен договор за кредит – №1174/27.12.2007г., а и приложеното пълномощно за К.нямало правомощие за даване на съгласие. Веднага, а именно на същата дата е постановен обжалваният отказ № 20201007094818-4/13.10.2020г., с първи мотив, че не са представени исканите документи, което е самостоятелно основание за отказа, а също така и че съгласието за промяна на кредитора било подписано от лице, което не било упълномощено да представлява банката, видно от пълномощното от 29.07.2020г. Посочено е също така, че по отношение на уведомлението било несъответствие в описания договор за кредит, за който бил уведомен длъжника, а представеното изрично адвокатско пълномощно не отговаряло на изискванията на чл. 27, ал.7 от ЗОЗ.

Съдът констатира, че жалбата, с която е сезиран, е подадена в законоустановения седмодневен срок, доколкото жалбата е в седмодневен срок от постановяването на отказа, изпратен по ел. път, от активно легитимирана страна, а именно заявителя, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество:

            Съгласно чл.13 ал. 6 от ЗТР към заявлението се прилагат документите, съответно подлежащият на обявяване акт. Съгласно чл.21 т.5 от закона длъжностното лице по регистрацията проверява дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установява от представените документи по т. 4, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, а съгласно чл.24 ал.1 когато не е налице някое от предвидените в чл.21 изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ.

Съдът споделя мотивите на жалбоподателя, че длъжностното лице е излязло извън предмета на проверката по чл. 21 т.5 от закона, като е изискало документи, които целят да ревизират удостовереното официално от нотариус при заверка на съгласието за промяна на заложния кредитор, а именно, че процесната банка е надлежно представлявана. Нотариусът в качеството си на длъжностно лице официално е удостоверил представителната власт на лицата, от чието име е заверил подписите и този официален документ се ползва с обвързваща доказатствена сила по смисъла на чл. 179 от ГПК. Независимо от горното, видно от данните самото пълномощно е представено и съдът не споделя мотивите на длъжностното лице, че същото не отговаряло на изискванията, тъй като в него е дадено изрично правомощие на лицето за представителство, включително със съдържанието, описано по т.14.

По отношение на доводите, че за адв. Г. не било представено изрично пълномощно съгласно изисканията на чл. 27, ал.7 от ЗОЗ, то на първо място следва да се отчете, че такива указания не са давани от длъжностното лице, което е нарушение на разпоредбата на чл. 22, ал.5 от закона, но и с жалбата е представено изрично адвокатско пълномощно – стр. 23 от делото за представителство при вписване на промяна на заложния кредитор, което следва да бъде приобщено към доказателствата съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК и с оглед горното да се приеме, че съществува такова.

Третият изтъкнат от длъжностното лице мотив, а именно, че в уведомлението не бил упоменат точния договор, също е несъстоятелен. На първо място за горното указания са дадени на 13.10.2020г., като на същата дата е постановен и отказа, т.е. същите не отговарят на изискването на чл. 22, ал.5 от закона и срока, в който да бъде дадена реална възможност на заявителя да отстрани нередовности. Неясно е защо с първите указания длъжностното лице не е изчерпало и посочило всички според него нередности, а са давани нови и последващи такива без реално осигурен срок за изпълнение. Независимо от горното, съдът намира, че неизпълнението на тези указания не може да бъде основание за отказ. Видно от мотивите длъжностното лице е искало в уведомлението да бъде отразено изрично, че се касае за договора за особен залог. Предмет на цесията е вземането по договора за кредит, който е обезпечен с особения залог и същият съставлява обезпечение на вземанията по договора за кредит. Цедираното вземане не произтича от самия договор за особен залог, който има обезпечителен характер, а от договора за кредит. Предвид горното и доколкото обезпечението има акцесорен характер и следва задължението, съдът намира, че е напълно достатъчно в случая индивидуализирането му в процесното уведомление. Видно от съдържанието на същото в него подробно са описани и двата договора за кредит, стр. 1, абзац 3, в описанието на вземанията, които има „Общинска банка“ АД, поради което отразеното в края под подписа на длъжника, получил уведомлението, че се отнасяло само за описания договор за кредит не следва да е обвързващо, тъй като съдържанието на уведомлението сочи за двата такива, като обезпечение по единия е именно процесния особен залог.

Предвид горното съдът намира, че обжалваният отказ следва да бъде отменен, като бъде указано на длъжностното лице да извърши исканото обявяване.

            Воден от горното съдът

 

                                               Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба с вх.№20201016122118, подадена от „К.БГ“ АД, ЕИК ******отказ на Агенцията по вписванията под № 20201007094818-4/13.10.2020г., постановен по заявление по образец с вх. № 20201007094818 с искане за вписване на промяна на заложен кредитор по партидата на „Г.“ ООД, ЕИК ********.

УКАЗВА на АВ - ТР да извърши исканото вписване.

Решението е окончателно. Да се изпрати препис от същото на АВ.

 

СЪДИЯ: