№ 452
гр. Шумен, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20233630100414 по описа за 2023 година
Предявен е иск, с правно основание чл.127а, ал.2 от СК.
В исковата молба ищецът Д. Г. Г., ЕГН **********, действаща в
качеството си на майка и законен представител на малолетното си дете М.
М.ова М.а, ЕГН **********, и двете с постоянен адрес: ***, със съдебен
адрес: ***, чрез адв. С. Т. от ШАК, излага, че с ответника М. С. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, са родители на малолетната М. М.ова
М.а, родена на 07.01.2014 г. С влязло в сила решение упражняването на
родителските права по отношение на детето било предоставено на майката,
при която било определено и местоживеенето на детето. Бащата дълго време
пребивавал във Федерална Република Германия, като ищцата многократно
отправяла молби към него да даде съгласие детето да пътува поне до тази
държава, за да се види с негови роднини, в това число с баба си и дядо си по
бащина линия, но ответникът отказвал. От около една година бащата живеел в
Република България, като продължавал да отказва да даде съгласие за
снабдяване на детето с международен паспорт, както и пътуването му извън
пределите на страната. М. била ученичка във втори клас в СУ „Т.С.“, гр.
Шумен, като допълнително посещавала школа по рисуване, съответно
участвала в пленери и изложби. Детето имало желание да пътува в чужбина,
където да посети галерии и други забележителности, които виждала само в
интернет, но предвид липсата на съдействие от страна на бащата, нямала тази
възможност. Майката имала възможността да изпълни тези мечти на детето
си, тъй като имала близки в чужбина, които биха я посрещнали и помогнали
за това с детето да видят повече забележителности и да обогатят общата си
култура, но поради липсата на международен паспорт на детето, майката не
1
желаела сама да пътува, тъй като това щяло още повече да травмира детето.
Ответникът не е подпомагал по някакъв начин дъщеря си, като дори не
плащал присъдената месечна издръжка. В молбата се съдържат и правни
доводи за обосновка на същата. Предвид гореизложеното, моли съда да
постанови решение, по силата на което да се замести съгласието на бащата М.
С. М., ЕГН **********, за издаване на паспорт на малолетното дете - М.
М.ова М.а, ЕГН **********, от ОД МВР - гр. Шумен, с право майката или
упълномощено от нея лице да подаде заявление по чл. 45, ал. 1 от ЗБЛД до
компетентния орган по Закона за българските лични документи, съответното
поделение на МВР, отдел „Български документи за самоличност“, за издаване
на паспорт за задгранично пътуване на детето, и след издаване на документа
да го получи, както и да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на
бащата М. С. М., ЕГН **********, детето М. М.ова М.а, ЕГН ********** да
пътува, придружавано от своята майка или с упълномощено от нея лице,
извън пределите на Република България до Република Турция, Федерална
Република Германия, Италия, Гърция, Румъния, Австрия, Кралство Белгия,
Великобритания, Република Северна Македония, Република Сърбия и всички
останали страни от Европейския съюз, безсрочно, без ограничение на броя на
пътуванията, считано от постановяване на съдебното решение. Прави искане
и за присъждане на извършените по делото разноски.
В хода на делото поддържа претенцията си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът не представя писмен отговор по молбата. Не се явява и в
съдебно заседание, нито изпраща представител, за да изрази становището си
по иска.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:
Видно от представения официално заверен препис Удостоверение за
раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №*** г. на длъжностното
лице по гражданско състояние при Община Шумен, се установи, че Д. Г. Г.,
ЕГН ********** и М. С. М., ЕГН ********** са родители на детето М. М.ова
М.а, родена на 07.01.2014 г., с ЕГН **********. Не се спори между страните,
а се установява и от приетия по делото частно заверен препис от Решение
№46 от 25.01.2022 г., постановено по гр.д.№1570/2021 г. по описа на ШРС, че
упражняването на родителските права по отношение на малолетната М. е
предоставено на нейната майка, като е постановено детето да живее при
майка си. С горепосоченото решение на бащата е определен режим на лични
контакти с детето, като същият е осъден да заплаща на дъщеря си месечна
издръжка в размер на 200.00 лева, считано от 08.06.2921 г. до настъпване на
обстоятелства, водещи да изменение или прекратяване на издръжката.
Решението е влязло в законна сила на 15.02.2022 г. Няма спор, а се установява
и от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че М. е ученичка
във втори клас, като има и извънкласни занимания- посещава курсове по
рисуване в арт школа „Ч.“. От събраните по делото гласни доказателства, се
2
установи, че майката на М., респ. М. имат роднини, които живеят в Румъния и
във Федерална Република Германия, които желаят да посетят. На следващо
място, от същите показания става ясно, че детето няколкократно е изявявало
желание да пътува извън границите на Република България, за да посети
различни забележителности и да види различни места. Имайки предвид така
установените факти, съдът намира, че в случая изцяло в интерес на детето е
да му се издаде задграничен паспорт и да му се разреши да пътува извън
пределите на страната така, както е поискано в молбата, за да посети
съответните държави, като по този начин му са даде възможност да разшири
познанията и мирогледа си. На следващо място, съдът счита, че на детето
следва да се предостави възможност да общува и с членове на разширеното си
семейство. Не са налице данни, сочещи, че пребиваването на М. в другите
държави носи някакъв риск за нея. Ето защо съдът заключава, че така
предявеният иск е основателен и следва да се уважи, но разрешението следва
да важи за периода на валидност на задграничния паспорт. Съдът счита, че
сочения от ищеца период е твърде дълъг, като за този период не могат да
бъдат изследвани фактите и обстоятелствата, които биха имали значение за
определяне интересите на детето от пътуването му извън пределите на
Република България.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят
направените по делото съдебни разноски, съразмерно с уважената част от
претенцията, в размер на 550.00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
РАЗРЕШАВА на М. М.ОВА М.А, ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител Д. Г. Г., ЕГН ********** и двете с
адрес: ***, да й бъде издаден документ за самоличност по чл.38, ал.1, т.3 от
ЗБЛД – паспорт, както и да напусне пределите на Република България,
придружавано от своята майка или от упълномощено от нея лице, за да
пътува до следните държави: Република Турция, Федерална Република
Германия, Италия, Гърция, Румъния, Австрия, Кралство Белгия,
Великобритания, Република Северна Македония, Република Сърбия и всички
останали страни от Европейския съюз, за срок до изтичане валидността на
паспорта.
Настоящото разрешение замества волята и съгласието на бащата М. С.
М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, за издаване на документ за
самоличност по чл.38, ал.1, т.3 от ЗБЛД и за напускане пределите на
Република България на детето М. М.ОВА М.А, ЕГН ********** за
посочените държави и период.
ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 550.00 лева
/петстотин и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски,
3
съразмерно уважената част от претенцията.
На основание чл.127а, ал.4 от СК допуска предварително изпълнение на
решението.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Шумен в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4