№ 22
гр. Чирпан, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Т. Динков
при участието на секретаря Донка Д. Василева
като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Административно
наказателно дело № 20215540200398 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 21-0375-000407/02.11.2021 г. издадено от
** на длъжност началник - група към ОДМВР - Стара Загора, РУ - Чирпан, с което на основание
чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, за твърдяно нарушение по чл. 104а от ЗДвП, на жалбоподателя К. ИЛ.
АР., с ЕГН ********** е била наложена глоба в размер на 50 лева.
Жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно и моли да бъде отменено.
Въззиваемата страна ОДМВР - Стара Загора, молят НП, да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:
Жалбата е депозирана в срок, от легитимирано да обжалва лице, срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното НП, издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), Серия GA, № 499661 от 24.09.2021 г., жалбоподателят К. ИЛ. АР., ЕГН
********** е санкциониран на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП - Закон за движението по
пътищата („Наказва се с глоба 50 лв. водач, който използва мобилен телефон по време на
управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на
телефона без участието на ръцете му“), за нарушение на чл. 104а от ЗДвП („На водача на моторно
превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното
средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете
1
му“), изразяващо се в това, че на 24.09.2021 г. в 13.15 часа в **, в посока север – юг, е управлявал
собствения си лек автомобил **, с рег. **, като по време на управление е използвал мобилен
телефон без устройство, позволяващо използването му, без участието на ръцете.
Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното наказателното постановление е било
издадено при съществени нарушения на материалните и процесуалните норми, които са довели до
нарушаване на правото на защита на санкционираното лице и обуславят неговата отмяна.
Установи се от събраните доказателства – приложените копия на бланки от АУАН,
показанията на актосъставителя ИВ. Н. АТ., и свидетеля по съставяне на акта З. АЛ. З., че
жалбоподателя е имал възражения, които е искал да впише в акта, като дори е вписал върху своя
екземпляр от АУАН – „Нямам телефон в мен“ (л. 6 от делото), каквито възражения върху другите
бланки за актосъставителя не са били вписани (л. 29 от делото). Т.е. още към момента на
проверката, жалбоподателя е оспорил твърденията за нарушение на чл. 104а от ЗДвП.
Актосъставителят обаче му е казал да не драска по актовете, тъй като на самата бланка няма място
за писане, като му е обяснил, че може да депозира възражение в тридневен срок (л. 46 от делото).
В случая, още със самото съставяне на АУАН е било допуснато нарушение на процесуалните
правила, което предвид обстоятелството, че пряко рефлектира върху правото на нарушителя да
представи обяснения и възражения, които да бъдат отразени в акта, съгласно чл. 42, т. 8 от ЗАНН,
следва да се определи като съществено и само по себе си налага отмяна на издаденото въз основа
на акта, наказателно постановление. Обяснението, което актосъставителят е дал на жалбоподателя,
установяващо се и от показанията на св. А. пред съда - че няма как да се впише възражения в
АУАН, тъй като на самата бланка няма място за писане е неправдоподобно, тъй като бланковия акт
съдържа такава графа. Нещо повече, в нея е отразено – „Нямам възражения“. Т.е., в случая
липсващия реквизит е бил заменен с невярно отразяване в АУАН за липса на възражения от страна
на нарушителя. Така е било допуснато още едно съществено процесуално нарушение, което от
своя страна е довело и до нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като е очевидно, че АНО не е
проверил акта за неговата законосъобразност. Предоставянето на възможност на привлеченото
към административно - наказателна отговорност лице да наведе възражения не е самоцелно.
Соченото за нарушител лице има право да сочи и иска събиране на оправдателни доказателства и
да излага аргументи в своя защита, като по тези възражения, решаващият орган дължи
произнасяне, било с изричен акт, било в самото наказателно постановление, като в това число е
длъжен и да събира доказателства, които оправдават или смекчават отговорността на соченото за
нарушител лице (арг. от чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 107, ал. 3 от НПК).
Горното нарушение не се санира от подадените от жалбоподателят на 24.09.2021 г. до РУ –
Чирпан, писмени обяснения, имащи характер на възражение по см. на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
(„Освен възраженията при съставяне на акта в тридневен срок от подписването му нарушителят
може да направи и писмени възражения по него“). Дори единствено от прочита на цитираната
разпоредба е видно, че предвидения в ЗАНН ред за съставяне на АУАН предвижда два отделни
процесуални момента, в които лицето, срещу което е съставен АУАН, може да стори възражения
и да представи доказателства във връзка с последния – при самото съставяне на акта, съгласно чл.
42, т. 8 от ЗАНН, както и в тридневен срок от подписването му, съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В
случая тази възможност на жалбоподателя е била отнета, което нарушение не може да бъде
санирано в съдебната фаза на процеса и има характер на самостоятелно отменително основание.
На следващо място и по тези писмени възражения административно-наказващият орган
2
(АНО) не е изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, да извърши разследване на
спорните обстоятелства. Още преди издаване на процесното НП за АНО е било известно, от една
страна, че още към момента на проверката соченото за нарушител лице е въвело като спорно
обстоятелство, че няма телефон в себе си, а от друга страна, че между проверяващите полицейски
служители и проверяваното лице е възникнала конфликтна ситуация, тъй като последният е
твърдял, че няма телефон в себе си, държал се е арогантно с полицаите, и ги е заплашил, че на
другия ден ще бъдат уволнени (л. 31 – 33 от делото). Поради това, санкциониращият орган е бил
длъжен да извърши проверка на обясненията на полицейските служители, както и на твърденията
соченото за нарушител лице по предвидените в НПК способи. Разглежданото правомощие на
наказващия орган по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, представлява съвкупност от действия по събиране,
анализ и оценка на доказателствените източници и е от съществено значение за изясняване на
фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване на съответното административно
нарушение. Бездействието на АНО в случая, представлява нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и е
довело до необоснованост и недоказаност на административното обвинение, тъй като същото не е
било установено по несъмнен и безспорен начин. А това означава съвкупността от доказателства
да води до единствения извод, че соченото за извършител лице е извършило твърдяното
нарушение и да изключва всяка друга възможна версия.
По изложените съображения, обжалваното НП, следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния
съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс.
Жалбоподателят е доказал заплащането в брой на 300 лева, адвокатско възнаграждение,
удостоверено с вписване на направеното плащане в представения договор за правна защита и
съдействие от 03.12.2021 г. (л. 5 от делото), съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
Направеното възражение за прекомерност на разноските от въззиваемата страна (л. 20 от
делото) е неоснователно, тъй като заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е съобразено
с действителната правна и фактическа сложност на делото и е в минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 18 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поради това и с оглед изхода на делото на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, следва да бъде
осъдена ОДМВР – Стара Загора, да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в
размер на 300 (триста) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 21-0375-000407/02.11.2021 г. издадено от ** на
длъжност началник - група към ОДМВР - Стара Загора, РУ - Чирпан, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР – Стара Загора да заплати на К. ИЛ. АР., ЕГН **********,
представляван от адв. С.Ж. П. от АК - Пловдив, направените по делото разноски в размер на 300
3
(триста) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен
съд гр.Стара Загора в 14-дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
4