№ 17300
гр. С, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б.ИВ.СТ
при участието на секретаря С.Н.В.
като разгледа докладваното от Б.ИВ.СТ Гражданско дело № 20231110106576
по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, предявена от Н. Л. О. против „Т***С**“
ЕАД, с която се иска признаване за незаконно и отмяна на уволнението
извършеното със Заповед №38/12.12.2022г. на изпълнителния директор на
„Т***С**“ ЕАД, за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението
длъжност „Ръководител отдел „Стопански клиенти“ при ответника и за
заплащане на сумата 16590,00 лева, представляваща обезщетение за оставане
без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 12.12.2022 г. до
12.05.2023 г.
Ищцата излага твърдения, че по силата на трудов договор
№62/31.08.2011 г. е назначена на длъжност „Специалист контрол приходи“ в
„Т***С**“ ЕАД, а въз основа на допълнително споразумение от 12.06.2020 г.
е преназначена на длъжността „Ръководител отдел „Стопански клиенти“.
Посочва, че със заповед на работодателя №38/12.12.2022 г. трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1 т. 5 КТ поради липса
на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата. Счита, че
уволнението е извършено без основание, а заповедта за това немотивирана,
тъй като в нея липсва посочване на качествата, които липсват у служителя и
фактически констатации за несправяне с конкретни трудови задължения.
Счита, че уволнението се дължи на субективното отношение на прекия
ръководител вследствие на междуличностен конфликт в дружеството.
Поддържа, че това се установява от попълнените именно от прекия
ръководител тримесечни атестационни формуляри с вписани високи оценки
за работата в които работодателят признава неизгодния за него факт, че
ищцата се е изпълнявала задълженията си точно във времево, количествено и
1
качествено отношение. Заявява, че в заповедта липсва посочване на
конкретно неизпълнение или несправяне с работата. Счита, че посочените в
уволнителната заповед липсващи качества на служителя не са част от
длъжностната характеристика, Нито в длъжностаната характеристика, нито
в трудовия договор е заложено изискване за постигане на определени
финансови резултати, които да обосноват дълготрайност на неизпълнението.
Поддържа, че не се установява и причинна връзка между посочените в
заповедта липсващи качества у ищцата и неефективното изпълнение на
работата. При тези твърдения моли уволнителната заповед да бъде отменена
като незакосъобразна, както и да бъде възстановена на заеманата до
уволнението длъжност при ответника. Претендира осъждането на ответника
да заплати обезщетение за оставането без работа вследствие на незаконното
уволнение за периода 12.12.2022 г. до 12.05.2023 г. в размер на 16590,00 лева.
Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение.
В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът не
оспорва, че с ищцата са се намирали в трудовоправна връзка, която е
прекратена със заповед на работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.
посочва, че липсата на конкретните качества у ищцата пречат да изпълнява
качествено, точно и срочно задълженията си като се касае за трайно
фактическо положение, а не инцидентно. Посочва, че ищцата е изпълнявала
ръководна длъжност като е имала на подчинение 37 души с конкретни
задължения, чието изпълнение е следвало да се контролира от нея. Поддържа,
че след като на ищцата през м. 03.2022 г. е възложено да създаде
необходимата организация за сключване на договори с клиенти, събиране на
просрочени суми и сключване на споразумения през м.06.2022 г. е
констатирано от прекия ръководител, че такава не е създадена и няма
напредък по поставените задачи. Констатирано, че за м. 05.2022 г.
подчинените на ищцата служители при установени 2108 броя клиенти без
договори са изпратили едва 12 покани за подновяване на договори и 58 броя
писма за дължими суми, което сочи на липса на ръководни умения у ищцата и
липса на контрол върху служителите. При проверка работата на пряко
подчинените служители на длъжност „Инспектори, стопански клиенти“ е
установено, че не може да се достигне дори до едно писмо на ден от всеки от
тях. При косвения контрол на служителите „Специалист, стопански клиенти“
също е установено, че са налице голям брой необработени клиентски
заявления за периода 01.01.2022 г. до 18.11.2022 г. – 430 броя, което означава,
че Н. О. не е предприела действия за правилното им разпределение и
обработване, поради непознаване дейността на тези служители. На 08.06.2022
г. при проверка на състоянието на работните портфейли на служителите на
длъжност „Инспектори, стопански клиенти“ е констатирано, че някой от тях
не са ги анализирали 18 месеца, което показва трайно несправяне с
ръководството на отдела, а не инцидентно поведение. Установено е, че не са
подлагани на текущ анализ просрочените длъжници в поверения отдел,
както и не са анализирани превантивно дълговите експозиции на длъжници.
2
Не са предприемани персонални коригиращи действия по отношение
неизпълнението от страна на подчинените служители на вменените им по
длъжностна характеристика задължения. Посочено е, че не са провеждани
ежемесечни оперативки в отдела като за 2022 г. такива е имало само на
09.03.2022 г. и на 04.11.2022 г., което е доказателство за дефицит на
проактивност и гъвкавост при управлението на процеси и персонал.
Допуснатото междуличностно напрежение и конфликти в отдела сочи на
дефицит на управленски подход. Наведени са твърдения липса на
ориентираност към сроковете и постигане на целите. Поддържа, че картите за
тримесечна оценка на служителите не са за реална оценка на качествата им, а
с оглед ниските възнаграждение на служителите и възможността да получават
ДМС. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и да му се
присъдят разноски.
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 344, ал.1,
т.1, т.2, т.3 от КТ вр. с чл. 225, ал.1 от КТ.
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ.
С разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КТ законът е признал потестативното
право на работника или служителя да оспори законността на уволнението,
освен пред работодателя и пред съда. Съдебно това право се упражнява чрез
конститутивен иск, с който се установява съществуването или
несъществуването на предявеното потестативно право - в случая, дали
предприятието е имало право да уволни работникът или служителят, тъй като
със сила на пресъдено нещо се ползва само спорното потестативно право, но
не и новото правно положение, създадено с конститутивното решение. Затова,
към момента на предявяване на конститутивния иск следва да е осъществен
юридическия факт на уволнението, който поражда признатото от закона
потестативно право на ищеца да иска да се установи незаконността на
уволнението и неговата отмяна.
В настоящия случай в тежест на ищеца е да докаже съществувало между
страните безсрочно трудово правоотношение, и неговото прекратяване, а в
тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието,
на което е извършено, а именно че 1/ служителят не притежава качества,
необходими за ефективното изпълнение на възложената работа; 2/
непритежаването на тези качества е обективно състояние, което не може да се
вмени във вина на служителя; 3/ от формална страна качествата, които
работодателят твърди да липсват у служителя, следва да бъдат посочени в
заповедта за уволнение /т.нар. фактически мотиви/ конкретно и да бъде
отразена причинната връзка между тяхната липса и неефективността на
изпълнението на работата /кое конкретно качество пречи на изпълнението на
конкретна трудова функция/.
Не е спорно между страните а и се установява от представените по
делото копие на трудова книжка, трудов договор и допълнителни
споразумения че между страните е съществувало трудово правоотношение на
3
основание сключен трудов договор №62/31.08.2011 г. по силата на който Н. Л.
О. е назначена на длъжност „Специалист контрол приходи“ в „Т***С**“
ЕАД, а въз основа на допълнително споразумение от 12.06.2020 г. е
преназначена на длъжността „Ръководител отдел „Стопански клиенти“. Не се
спори, че със заповед № 38/12.12.2022г. трудовото правоотношение на Н. Л.
О. е прекратено на основание чл. 328, ал. 1 т. 5 КТ.
Първият спорен въпрос е дали постановената заповед е мотивирана.
Съобразно становището, възприето в мотивите към т. 3 от ТР № 4/2017
г. на ОСГК на ВКС, субективното право на работодателя по чл. 328, ал. 1, т. 5
КТ е потестативно право, което се упражнява с едностранно писмено
волеизявление, като трудовият договор се прекратява по причина у работника
или служителя. Фактическият състав на основанието включва следните
елементи: трайно неефективно изпълнение на работата във времево,
количествено или качествено отношение, причинено от липсата на качества
за изпълнение на работата. Липсващите качества означават фактическа липса
на знания, умения и навици за изпълнение на работата. Формата на
волеизявлението за прекратяване трудовия договор е писмена, за
действителност, но законът не урежда съдържанието на заповедта.
Необходимостта работодателят да посочи фактическото основание за
прекратяване на трудовия договор поради липса на качества се извлича от
правилата за индивидуализация на волеизявлението, при отчитане значението
на принципите за защита на правото на труд и законоустановеност на
основанията за уволнение.
Упражняването на потестативното право за прекратяване на трудовия
договор по чл. 328, ал. 1 КТ става чрез едностранно писмено волеизявление.
Волеизявлението се индивидуализира чрез съдържанието си, а това са
правните последици, които желае да предизвика. В случая същественото
съдържание на волеизявлението за прекратяване на трудовия договор от
страна на работодателя е основанието за прекратяване. Чрез посочването му
се постига нужната индивидуализация. Основанието за прекратяване на
трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е формулирано като общо
оценъчно и неопределено понятие- "липсата на качества за изпълнение на
работата". Съдържанието на това понятие включва следните признаци:
трайно неизпълнение на трудово задължение в качествено, количествено или
във времево отношение, причинено от липса на знания, умения или навици.
Доколкото всяко отделно по вид неизпълнение, както и всяка отделна липса
на знания, умения или навици, биха могли да станат причина за прекратяване
на трудовия договор, то за да индивидуализира волеизявлението си при
прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, работодателят
следва да посочи фактическата причина за прекратяване на договора.
Правилото, че работодателят следва да посочи фактическото основание
в заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, е в
съответствие с принципите за гарантиране и защита правото на труд и
4
законоустановеност на основанията за уволнение. Правото на защита
произтича от упражненото право на уволнение, но за да може работникът или
служителят да упражни правото си на защита, работодателят следва да
посочи фактическото основание за уволнение. Иначе би се стигнало до
неприемливия резултат, работодателят да сочи фактическото основание за
уволнение едва с отговора на исковата молба и да доказва, че то е било
налице към момента на уволнението, а работникът или служителят ще бъде
длъжен в 2-месечен срок от уволнението да посочи факти за незаконност на
уволнението (в обстоятелствената част на исковата молба), без да знае
причината за прекратяването на договора.
За индивидуализация на волеизявлението е достатъчно в писмената
заповед за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ да се изброят кои знания,
умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното
неефективно изпълнение на работата (начинът по който работникът се справя
с възложената работа). И в двата алтернативни варианта се постига целта на
закона и работникът или служителят могат да упражнят правото си на
защита.
В настоящия случай в заповед № 38/12.12.2022г. е посочено конкретно
в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата от страна на
ищеца, а именно:
Липса на ръководни умения - Крайно незадоволителна ръководна и
контролна дейност, като обем извършена дейност на служителите в поверения
отдел. Резултатите от действията на служителите от поверения отдел не се
анализират и контролират. Оценката на ефективност е под 10% успеваемост,
като основната задача на служителите, е откриване на длъжници,
уведомяването им за задължения и уговаряне на плащане;
Дефицит на управленски подход и приоритизиране на задачите във
поверената структура и невъзможност за бързо вземане на решения и
ангажираност към работата в отдела като се сочи че ищцата допуска наличие
на напрежение и междуличностни конфликти в поверения отдел, породени от
неефективна комуникация между Ръководител отдел и „Специалист,
стопански клиенти контролни функции“ - официализирани в доклад К-
9704/04.11.2022 г. протокол от проведена вътрешна оперативка на отдел
„Стопански клиенти“, извършена след ескалация на напрежение. Не се
възлагат и приоритезират задачите, не се следи натовареността на
служителите, което допълнително се натоварват останалите ангажирани
служители в екипа и влияе негативно на работната атмосфера чрез ескалиране
на напрежение в отдела. При служителя не е налице управленски подход и
приоритизиране на задачите в поверената й структура. Комуникативните и
организационни умения не са на необходимото ниво за управление на
взаимоотношения със вътрешни и външни клиенти;
Липса на прецизност и аналитично мислене – посочено е че ищцата
допуска сериозни пропуски при преглеждането и обследването в цялост и
5
пълнота на възложените задачи, относимо към конкретното поемане на
отговорност за неизпълнени задачи. Многократно се налагат коригиращи
кореспонденции при установена липса на информация или грешна такава по
възложена задача. При работата й липсва надеждност, отговорност,
ориентираност към срокове и постигане на цели. Елиминирането на
оперативен и репутационен риск е изключително важен приоритет за
Дружеството и в частност за дирекция „ОКУВ“ предвид спецификата на
дейността на дирекцията - управление на взаимоотношенията със клиенти на
„Т***С**“ ЕАД;
Ето защо съдът намира че е спазено изискването за индивидуализиране
на волеизявлението на работодателя за прекратяване на трудовото
правоотношение.
Съобразно трайно установената практика на ВКС в тежест на
работодателя е да докаже липсата на претендираните качества. Доказването
на отрицателните факти "липса на качества" се осъществява чрез доказването
на положителните факти, които имат отношение към начина, по който
работникът се справя с възложената работа и способността му да изпълнява
определени свои задължения. Без правно значение е дали несправянето с
възложената работа или неизпълнението на определени задължения се дължи
на недостатъчно познания, липса на конкретни умения, немарливост,
неспособност за работа в екип, недисциплинираност или други подобни
причини, на кумулативното наличие на всички, на някои или само на една от
тях (в този смисъл Решение № 165 от 06.07.2011 г. по гр. д. № 1611/2009 г., ІV
г.о. на ВКС).
За установяване на обстоятелствата ответникът е ангажирал като
доказателство извлечение от електронна вътрешна кореспонденция между
служителите на Т***С** ЕАД от която е видно, че на ищцата са възлагани
задачи за преразпределяне между служителите в управлявания от нея отдел. В
кореспонденцията прекият ръководител на ищцата е посочил, че отделът
работи с ниска ефективност и че е нарушена работната атмосфера в отдел
"Стопански клиенти“.
От представеното доказателство не се установява обаче, че именно
поради действия и/или бездействия на ищцата се дължи ниската ефективност
на отдела и негативната работна атмосфера.
Следва да се държи сметка, че кореспонденцията във връзка с
поставените задачи на ищцата и ефективността на работата на отдела не е
цялостна, а фрагментирана, съставляваща няколко електронни съобщения с
промеждутък от по няколко месеца от която не може да се установи
цялостната ситуация свързана с управлението на отдела, разпределянето на
задачите и напрежението между служителите. Съдът е задължил ответника да
представи отговорите от ищцата на посочената от него електронна
кореспонденция, но такива не са представени по делото.
По делото е представен и доклад от П.Т., и.д. Директор дирекция
6
„ОКУВ“ и пряк ръководител на ищцата, в който е посочено, че последната не
притежава професионални и личностни качества за управление на отдел
„Стопански клиенти“.
По отношение на него следва да се посочи, че представеният доклад
представлява частен документ и няма материална доказателствена сила по
отношение на изложените в него обстоятелства, а освен това противоречи на
приетите по делото карти за тримесечно оценяване за 2022г., подписани от
П.Т. от които е видно, че на ищцата са поставени оценки над средното ниво и
е получавала допълнително материално стимулиране.
По делото е разпитана като свидетел А* Г.а С., която заявява че в
отдела управляван от ищцата е имало проблеми с работата и възложените
задачи. Изтъква, че се създавало напрежение понеже ищцата струпвала много
задачи на едни и същи служители, имало много междуличностни конфликти
поради неравномерни натовареност и разпределяне на задачите в отдела.
По отношение на показанията на тази свидетелка съдът намира че
същите следва да се ценят по реда на чл. 172 ГПК, доколкото същата заема
длъжност "Заместник директор на дирекция обслужване на клиенти и
управление на вземанията“ и следва да се отчита нейната вероятна
заинтересованост, а освен това нейните показания са изолирани и не
кореспондират с цялостния доказателствения материал, и не може да се
направи проверка на тяхната достоверност. С показанията кореспондира
единствено доклада от П.Т., който както беше посочен няма материална
доказателствена сила.
Напротив показанията на А* Г.а С. противоречат на дадените показания
от свидетелите К.З.И. и М. Г. Д., които заявяват, че забавянето на работата в
отдела и междуличностните конфликти се дължат на проблеми в вътрешната
програма на дружеството с обработка на заявления и фактуриране. Налице
били технически затруднения пред работата на отдела, които се дължали на
причини извън управлението на ищцата. На следващо място свидетелите
посочват, че не е било налице неизпълнение на задълженията на ищцата ако
не е била възпрепятствана технически от системата.
Следва да се държи сметка, че показанията на свидетелката А* Г.а С.
противоречат на представените и приети по делото карти за тримесечно
оценяване където ищцата е получавала материално стимулиране.
Действително картите за тримесечно оценяване също са частни
документи, но същите могат да се приемат и като извънсъдебно признание на
факти отстрана на ответника по смисъла на чл. 175 ГПК доколкото са
издадени от негови ръководни кадри, които са признали, при тримесечните
оценявания на работата ѝ, че се справя с работата си над средното ниво.
За пълнота следва да се посочи че част от тримесечните атестационни
карти са подписани именно от П.Т., която е давала висока оценка на работата
на ищцата.
При това положение и при спазване на правилата на чл.154 ГПК съдът
7
намира, че ответникът не успя да установи, че ищцата не притежава качества,
необходими за ефективното изпълнение на възложената работа.
Ето защо искът по чл. 344, ал.1, т.1 КТ е следва да бъде уважен, а
уволнението на ищцата следва да бъде признато за незаконно.
По отношение на искът по чл.344, ал.1, т.2 КТ.
Уважаването на претенцията по чл. 344, ал.1, т.1 КТ обуславя и
уважаването на иска по чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяването на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност Ръководител отдел „стопански
клиенти“
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ;
Отговорността на работодателя по чл. 225, ал. 1 КТ е договорна и е за
имуществени вреди /пропуснати ползи/, като обезщетението се съизмерва с
пропуснатото брутното трудово възнаграждение за времето, през което
работникът или служителят е останал без работа поради незаконното
уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Доказването на вредата – оставането без работа по трудово
правоотношение, е в тежест на ищеца – виж задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ВКС по тълк. дело
№ 6/2013 г., ОСГК. Фактът на безработица може да бъде доказан, като се
установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в
трудовата книжка на ищеца, липсата на регистрирано трудово
правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в
бюрото по труда като безработен или чрез установяването на други
обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа.
Предвид задължението на работодателя по чл. 62, ал. 3 КТ за регистриране в
тридневен срок на трудовите договори, удостоверението от НАП също е
годно доказателство за установяване състоянието на безработица по трудово
правоотношение.
В разглеждания случай ищцата претендира обезщетение оставането без
работа за периода от 12.12.2022г. до 12.05.2023г. Видно от трудовата книжка
на ищцата и от заключението по допусната съдебно-счетоводна експертиза,
се установява, че през процесния периода ищцата е била без работа както
следва: на 13.12.2022г., после от 18.01.2023г. до 15.05.2023г. За периода
14.12.2022г. -17.01.2023г. ищцата е работила по трудово правоотношение.
Обезщетението за оставане без работа за 13.12.2022г. и за периода от
18.01.2023 до 12.05.2023г. възлиза на сумата от 15 021,85 лева. Ето защо
искът следва да се уважи до този размер и отхвърли за разликата.
По отношение на разноските.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2426,63 лева адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част на исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски
8
районен съд сумата от 760,88 лева държавна такса върху уважената част от
исковете както и 300 лева разноски за заплащане на възнаграждение на вещо
лице.
Мотивиран от гореизложеното
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ КАТО ТАКОВА на основание
чл. 344, ал.1, т.1 КТ уволнението на Н. Л. О., ЕГН: **********, с постоянен
адрес гр. С, ж.к. Н **, бл. ***, вх.В, ет. 7, ап. 83, извършено със заповед №
38/12.12.2022г., на изпълнителния директор А.А. и председателя на
управителния съвет И. Е. на „Т***С**“ ЕАД, "Т***С**" ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр. С, п.к. 1680, р-н К***, ул. "***" № 23
с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е прекратено трудовото
правоотношение на ищцата;
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, Н. Л. О., ЕГН:
**********, на заеманата до уволнението длъжност „Ръководител отдел
„Стопански клиенти“ – код по НКПД********, дирекция „Обслужване на
клиенти и управление на вземанията“ на „Т***С**“ ЕАД;
ОСЪЖДА "Т***С**" ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С, п.к. 1680, р-н К***, ул. "***" № 23 ДА ЗАПЛАТИ на Н.
Л. О., ЕГН: **********, на основание чл. 344, ал.1, т.3 вр. с чл. 225, ал.1 КТ
сумата от 15 021,85 лева, представляваща обезщетение за оставането й без
работа поради незаконосъобразно прекратяване на трудовия договор за
13.12.2022г. и за периода от 18.01.2023 до 12.05.2023г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба - 07.02.2023 г. до
окончателното плащане като,
ОТХВЪРЛЯ иска на Н. Л. О., ЕГН: ********** за присъждане на
обезщетение оставането на без работа за разликата над присъдения размер от
15 021,85 лева, до пълния претендиран размер от 16 590,00 лева.
ОСЪЖДА "Т***С**" ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С, п.к. 1680, р-н К***, ул. "***" № 23 ДА ЗАПЛАТИ на Н.
Л. О., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 2426,63
лева, представляваща сторени разноски в производството, пропорционално на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА "Т***С**" ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С, п.к. 1680, р-н К***, ул. "***" № 23 ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, сумата от
760,88 лева държавна такса върху уважената част от исковете както и сумата
от 300 лева разноски за заплащане на възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10