РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 978
гр. Перник, 31.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Съдия:Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно
гражданско дело № 20231700500574 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 811/17.07.2023 г., постановено по гр.д. № 722 по описа за 2023 г. на
Районен съд - П. е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ
Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на М. Н.
Г., ЕГН **********, от гр. П., ул. „***, сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно наказателно преследване за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, приключило с влязло в сила решение №
60252 от 17.01.2021 г. по н.д. № 1017/2021 г. на Първо наказателно отделение на ВКС, с
което е била потвърдена оправдателна присъда № 15/15.09.2021 г. по ВНОХД № 243/2021 г.
на ПОС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.01.2023 г. до
окончателното й изплащане.
За разликата над сумата от 2500,00 лв. до пълния предявен размер от 24000,00 лв.
предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ и чл. 78, ал. 1 ГПК Прокуратурата на република
България е осъдена да заплати на М. Н. Г. сумата от 23,96 лв., представляваща направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска и
внесената държавна такса.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от
Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2, срещу решението на
първоинстанционния съд в осъдителната му част.
1
Твърди се, че решението е необосновано и неправилно поради съществено нарушение
на процесуалните правила, което е довело до нарушение на материалния закон, тъй като не
са отчетени някои обстоятелства от значение за основателността и справедливостта на
обезщетяването. Излага съображения, че постановяването на оправдателна присъда дава
основание да се приеме, че по отношение на ищеца е било предявено незаконно обвинение,
но сам по себе си този факт не е достатъчен за реализиране на отговорността на
Прокуратурата, а е необходимо безспорно да се установи, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди и какво проявление са намерили същите в обективната
действителност. Сочи, че от изводите на съда не става ясно от кои доказателства се
установява причинно-следствената връзка между факта на незаконното обвинение и
евентуално настъпилите неимуществени вреди. Предвид изложеното и липсата на законова
презумпция, предвиждаща, че щом има наказателно производство то винаги води до
негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното
обвинено лице, счита за неправилен изводът, че измененията в поведението на ищеца,
изразили се в стрес, притеснения от повдигнатото му обвинение, липса на апетит и загуба на
сън, тревожност и безпокойство и страх от ефективно изтърпяване на постановената
осъдителна присъда на първата инстанция, както и ограничаване на социалните контакти и
изолиране от приятели са закономерна, необходима последица от незаконното обвинение за
престъплението, в което ищецът е бил обвинен и се намират в причинно-следствена връзка с
незаконно предявеното обвинение в посочения период. Навежда доводи, че при
постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд не е отчел индивидуалните
особености за личността на въззиваемия и не е направил правилна преценка относно това от
какво естество са били евентуално претърпените вреди; не е взел предвид евентуалната им
заинтересованост съобразно чл. 172 ГПК и не е направил подробен и задълбочен анализ на
събраните в хода на производството доказателства. Сочи, че по време на наказателното
производство, от което се твърди, че ищецът е претърпял вреди, същият е извършил друго
престъпление, за което е получил осъдителна присъда. Тъй като двете производства са се
водили едновременно не може да се разграничи от кое от тях пряко са претърпени
неимуществените вреди. Възразява и срещу размера на обезщетението като несъобразен с
доказателствата по делото и закона. Твърди, че наказателното производство срещу ищеца в
неговата съдебна и досъдебна фаза на три инстанции е протекло в рамките на общо 1
година, 1 месец и 28 дни, вместо приетото от първоинстанционния съд 2 години и 2 месеца,
поради което размерът на обезщетението е завишен неоснователно. По изложените
съображения моли първоинстанционното решение да бъде отменено в осъдителната му част
и да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, евентуално
размерът на присъденото обезщетение да бъде намалено.
С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
2
установява, че въззивната жалба е допустима (подадена е против подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и чл.
261 ГПК.
Страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство
за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити
обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква
задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 20.09.2023 г. от 10,00 часа,
за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3