Р Е
Ш Е Н
И Е
№
2624
24.06.2019 година град
Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІХ граждански
състав, в публично заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
при участието на секретаря Петя Карабиберова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 14803 по описа на
съда за 2018 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Д.С.С., ЕГН ********** против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов“ № 37, с която е предявен осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцата
е клиент на ответното дружество и съсобственик на жилищен имот, находящ се в с. М., общ. Л., обл.
П., с абонатен клиентски номер … и ИТН .., като партидата в ЕВН била на нейно
име. Сочи, че в периода 15.10.2017 г. до 15.03.2018 г. процесният
имот не е обитаван, бил е заключен и в него не е консумирана никаква ел.
енергия. На 15.10.2017 г. бил извършен отчет на електромера, след което къщата
била заключена и повторно отключена едва на 15.03.2018 г., като на същата дата
имотът бил посетен отново от инкасатор на ЕВН, който посочил, че електромерът
показва голяма консумация на електричество. Ищцата била уведомена от ответника,
че за периода 17.10.2017 г. до
16.03.2018 г. липсвал достъп до обекта, поради което на 16.03.2018 г. бил
извършен реален отчет, за което била издадена впоследствие фактура на стойност
738,77 лева, като ищцата твърди, че не дължи сумата по така издадената фактура,
тъй като процесния имот не е ползван и никой, освен
служителите на ЕВН, не е имал достъп до измервателното средство. Твърди се още,
че същото не е било изправно технически, както и, че, за да не бъде прекъснато
ел. захранването ищцата заплатила
търсената от ответника сума. Въз основа на изложеното, счита че сумата е
получена от ответника без основание и иска от съда осъждането на ответника да
заплати сумата от 738,87 лева по фактура от 25.04.2018 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е
постъпил отговор от ответника, в който се сочи, че действително ищцата е клиент
на ответника, но начислената сума е дължима за действително потребена
и отчетена от годно техническо средство ел. енергия, като отчетът бил извършен
на 16.03.2018 г. и за периода 17.10.2017 г. – 15.03.2018 г. отчетеното
количество било в размер на 738,77 лева.
Оспорват се твърденията на ищцата,
че сочената енергия не е потребена, като се сочи, че
ищцата има задължение да заплаща задълженията, свързани със снабдяване с ел.
енергия, в сроковете и по начините, определени в ОУ. Твърди се, че за процесния период е извършен регулярен отчет и на основание
снетите показания е издадена сочената фактура, като стойността е изчислена
съобразно действащите правила. Твърди се, че ел. енергията е била реално
доставена в имота, че електромерът е бил така разположен, че самата ищца е
имала визуален достъп до показанията му, както и, че ответникът няма задължения
да следи и контролира кога клиентът пребивава на обекта, дали същият се ползва
от други лица и какви уреди биват включени, нито тяхната енергийна консумация. Твърди
се, че процесното СТИ е поддържано съгласно
съответните норми и е преминало съответните проверки. Моли за отхвърляне на
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира следното:
Страните не спорят, че ищцата Д.С.С. е потребител
на електрическа енергия и абонат на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД за
обект, находящ се в с. М., общ. Л. обл. П. с клиентски № … и ИТН .. за процесния
период 17.10.2017 г. – 16.03.2018 г.
Страните по делото не спорят, а и се
установява от приложените по делото доказателства /разписка № 04000753189227 от
21.06.2018 г./, че ищцата е заплатила на 21.06.2018 г. цената за доставена за процесния период на горепосочения обект електрическа
енергия, за което била издадена фактура № ********** от 31.03.2018 г. на
стойност 738,77 лева /копие на която е приложено по делото на л. 16/.
По делото е прието писмо, изходящо от „Електроразпределение
Юг“ ЕАД от 15.05.2018 г., с което ищцата е уведомена, че по повод подаден
сигнал за липса на отчет на консумирана ел. енергия за обект в с. М., с ИТН ..,
е извършена проверка и е констатирано, че поради липса на достъп до обекта
консумацията на ел. енергия за периода 17.10.2017 г. – 16.03.2018 г. не е била
отчетена, като реален отчет на СТИ е извършен на 16.03.2018 г., както и, че
електромерът, захранващ обекта в с. М., е изнесен на границата на собственост и
същият е подменен с нов на 10.04.2018 г. С писмо от 11.06.2018 г. ищцата е
уведомена и, че електромер с фабричен ...е демонтиран на 10.04.2018 г. с
показания: нощна тарифа 5436 и дневна тарифа 13600, като същите съвпадат с тези
въведени в системата на дружеството, както и че на основание извършената
проверка, отчетеното количество ел. енергия е реално консумирано.
Приета е като писмено доказателство и служебна бележка от
18.06.2018 г., изходяща от К. н. на с. М., в която е посочено, че от 15.10.2017
г. до 01.06.2018 г. ищцата и В. Д. и семействата им не живеят в селото, като
изключение е посочено пребиваването на Н. С. – с. на Д.С. за дните
15-16.03.2018 г.
От заключението на вещото лице С.К. по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно
дадено и неоспорено от страните, се установява, че от ответното дружество е
издадена фактура № ********** от 31.03.2018 г., с получател ищцата, кл. № .., ИТН .., с. М., обл.
Пловдив – битов абонат, за отчетен период 16.02.2018 г. – 16.03.2018 г., с обща
стойност на фактурата с ДДС в размер на 738,77 лева. Вещото лице е посочило, че
отчетената дневна и нощна тарифа електрическа енергия и предоставени мрежови
услуги и добавки по фактура № ********** от 31.03.2018 г. са правилно остойностени по утвърдените от КЕВР цени на ответното
дружество /Решение № Ц-19 от 01.07.2017 г./ и действащи през периода м. 10.2017
г. – м. 03.2018 г.
По делото са приети основно и
допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза, които съдът кредитира
като обективни, компетентно дадени и неоспорени от страните, от които се
установява, че електромер с фабричен ...е еднофазен двутарифен
и съгласно Заповед № А-441 от 13.10.2011 г. на Председателя на ДАМТН подлежи на
последваща периодична проверка на всеки 6 години.
Електромерът е произведен през 2006 г., когато е преминал първоначална проверка
със срок на валидност 6 години, за което върху електромера е поставен
съответния знак СЕ06. Преминал е последваща
периодична проверка на 18.05.2012 г. със срок на валидност до 05.2018 г. За процесния период електромерът се е намирал в срока на
валидност на извършената му проверка през 2012 г. Демонтиран за последваща периодична проверка на 10.04.2018 г. Установява
се, че за периода 17.10.2017 г. – 16.03.2018 г. в процесния
имот в с. М. с ИТН ... е доставено 2707 kWh
дневна и 1366 kWh нощна електроенергия. Съгласно данните от паметта на
електромер с ф. ...на обект с ИТН ... в с. М. за периода 17.10.2017 г. –
16.03.2018 г. е потребена 2707 kWh
дневна и 1366 kWh нощна електроенергия. През периода
м. май 2018 г. електромер с фабричен ...е преминал успешно последваща
периодична провека, за което на електромера е
поставен съответният знак – пломба М18/045. На 10.04.2018 г. е демонтиран
електромер с фабричен ...за последваща периодична
проверка и на негово място е поставен електромер с фабричен № …., за което е
съставен констативен протокол. На 10.04.2018 г. е поставен електромер с
фабричен № … с начални показания АН – 51 kWh, АД –
196 kWh. Електромер с фабричен ...след извършената
периодична последваща проверка не е връщан /не е
монтиран/ на обект с ИТН ... в с. М., с клиент Д.С..
В
хода на настоящото производство ищцата ангажира и гласни доказателства
посредством показанията на св. Н. С. /протокол от съдебно заседание, проведено
на 31.01.2019 г./ - с. на ищцата, който установява, че с. му и с. й са
съсобственици на оставена им в наследство къща в с. М.. В къщата ходят само
през лятото, като през останалото време не я обитават. През 2017 г. до м.
октомври времето било хубаво и до 15-16 били там, след това си слезли в
Пловдив, където живеят постоянно. С. на с. му – В. си била в Пловдив, отпреди
това – обикновено слизат септември месец. Преди да слязат в Пловдив
електромерът бил засечен, като след като минал инкасаторът, веднага на
следващия ден си тръгнали. Къщата не била обитавана нито от тях, нито от
наематели, ползватели, от никого до края на месец май – началото на юни 2018 г.
През месец март 2018 г. отишъл да огледа къщата. Същия ден видял инкасатора и
го помолил да засече електромера. Това се случило на 15 март. Когато
инкасаторът С. засякъл електромера, казал, че има нещо ненормално в него.
Инкасаторът се свързал по телефона с ЕВН Чепеларе и поискал отчетите на месец
октомври 2017 г., когато му ги продиктували, казал, че токът им е над 700 лева.
След като се прибрал в Пловдив, опитвал да се свърже по телефона с ЕВН, но не
успял. Свързал се с тях едва на третия ден. Разказал за случая, като му казали,
че те ще му се обадят да му кажат кой ден ще изпратят хора. 10-15 дни след
проведения разговор дошли техници, изнесли таблото вън, свалили електромера от
къщата и сложили нов. След като сложили новия, попитал не е ли редно стария да
го запечатат и да го дадат за проверка, а те му отговорили, че началникът си
има грижата и го прибрали и си заминали. Старият електромер го отчели
техниците, когато дошли да го подменят с новия. Получил фактура след един месец
за тези 700 и няколко лева. Преди техниците да дойдат друг не е отчитал
електромера – това станало април или май месец. В периода от октомври до март
никой не е ходил в имота, единствено на 15 март той отишъл.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
По делото не се спори, че ищецът
има качеството на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т.
41Б от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/ - краен клиент, който купува енергия
или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес. Като
потребител ищецът се намира в договорни отношения с ответното дружество, в
качеството му на енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ -
юридическо лице, което осъществява снабдяването с електрическа енергия.
Основният по делото спорен въпрос е дали действително
заплатената от ищеца сума е заплатена без основание.
Съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства налага отрицателен отговор на поставения въпрос, поради следното:
Общите условия на ответника за периода,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г., са общодостъпни,
публикувани на интернет страницата на същия. Съгласно чл. 11, т. 1 от Общите условия на ЕВН Електроснабдяване,
ищецът като абонат на ответното дружество дължи заплащане на стойността на
доставената на обекта му в с. М., общ. Л, обл. П, през
процесния период, ел. енергия. По делото е
категорично установено, че през процесния период 17.10.2017
г. – 15.03.2018 г. жилището на ищеца е било електроснабдено,
като количеството ползвана електроенергия е била измервана с технически
изправен електромер, а стойността на тази електроенергия е била изчислена за
реално консумирана електроенергия, коректно, на базата на отчетените количества
и съобразно утвърдените и действащи през същия период единични цени на ел.
енергия и мрежови услуги. В тази връзка, съдът намира за неотносимо
към спора твърдението на ищеца, че през процесния
период същият, другият съсобственик – В. Д., както и членовете на семействата им
не са обитавали жилището – наследствена къща, тъй като постоянното им
местоживеене ***, както и твърдението, че през зимните месеци не обитават имота.
Действително, от представената по делото служебна бележка от к. н. на с. М., се
установява, че ищцата, с. й и семействата им в периода 15.10.2017 г. – 01.06.2018
г. не са живели в селото, с изключение на пребиваването на с. на ищцата за
дните 15-16.03.2018 г. Това обстоятелство, обаче, не променя извода за дължимост на процесната сума, тъй
като задължението за плащане стойността на електроенергията произтича от
обстоятелството, че такава действително е била ползвана на обекта, както и от
обстоятелството, че същата се дължи от абоната. Съгласно чл. 120 от Закона за
енергетиката електрическата енергия, доставяна на крайни клиенти, се измерва
със средства за търговско измерване /СТИ/, собственост на оператора на
електроразпределителната мрежа, разположени до или на границата на имота на
клиента. В този случай, измерването на изразходената през процесния
период в жилището на ищеца ел. енергия е било извършено съобразно изискванията
на закона чрез технически изправен електромер. В заключението на
съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило, че за процесния период електромер с фабричен № … се е намирал в
срока на валидност на извършената му през 2012 г. проверка, като същият е
демонтиран за последваща периодична проверка на
10.04.2018 г., във връзка с което е бил съставен констативен протокол. През м.
май 2018 г. електромерът с посочен по-горе фабричен номер е преминал успешно последваща периодична проверка, за което му е поставен
съответен знак – пломба М 18/045. Съгласно чл. 10, т. 4 от Общите условия на ЕВН
Електроснабдяване клиентът има право в случай на съмнение за неточна сметка, да
поиска извършване на проверка, във връзка с което с две писма /съответно от
15.05.2018 г. и 11.06.2018 г./, изходящи от „Електроразпределение Юг“ ЕАД
ищцата е уведомена, че след подаден от нея сигнал и извършена проверка, поради
липса на достъп до СТИ, консумираната ел. енергия за периода 17.10.2017 г. –
15.03.2018 г. не е била отчетена, като реален отчет е извършен на 16.03.2018 г.,
което се потвърждава и от показанията на разпитания по делото свидетел. Посочено
е, че електромер с фабричен № … е демонтиран на 10.04.2018 г. с показания нощна
тарифа 5436 и дневна тарифа 13600, като същите съвпадат с тези въведени в
системата на дружеството. Съгласно чл. 35, ал. 3 от Общите условия на ЕВН
България Електроразпределение АД, проверка на СТИ и на правилността на схемите
на свързване може да се извършва по искане на клиента или по инициатива на ЕВН
ЕР. След писмено заявление на потребителя ЕВН ЕР се задължава да извърши
проверката в срок до 5 работни дни, на мястото на присъединяване, с калибриран
еталон. В чл. 36 от същите ОУ, е посочено, че двете страни имат право да
поискат метрологична експертиза на средствата за търговско измерване от
лицензирана метрологична лаборатория. Съобразно чл. 37, ал. 1 от ОУ, в случай
на заявяване за метрологична експертиза на средствата за измерване, ЕВН ЕР ги
демонтира и ги изпраща в оправомощен орган за
метрология и технически надзор. Ако средствата за измерване са вече демонтирани
и съхранявани от ЕВН ЕР, то той осигурява изпращането им запечатани с пломбите
и стикерите, записани в констативния протокол, съставен при демонтажа. Установи
се по делото, че средството за търговско измерване – електромер с фабричен ...е
демонтиран за извършването на последваща периодична
проверка, която е преминал успешно. По делото не се установи ищцата да е
поискала извършването на метрологична проверка на демонтирания електромер, като
такъв извод не може да се направи и от показанията на разпитания св. Стойков,
който попитал техниците, извършили демонтажа, не е ли редно стария електромер
да го запечатат и дадат за проверка. Не може да се приеме, че въпросът на
свидетеля, по своята същност представлява искане за извършване на метрологична
проверка, още повече, че както се посочи по-горе съгласно чл. 35, ал. 3 от ОУ
на ЕВН България Електроразпределение АД, ЕВН ЕР се задължава да извърши
проверка след писмено заявление на потребителя. Ищцата е могла да поиска
извършването на метрологична проверка и след демонтирането на процесния електромер, каквото право и предоставя чл. 37, ал. 1 от ОУ. От друга
страна, установи се от СТЕ, че електромер с фабричен ...е бил в изправност,
успешно е преминал последваща периодична проверка,
при демонтажа на същия е съставен, съгласно нормативните изисквания,
констативен протокол. Установи се също, от заключението на СТЕ и представените
по делото доказателства – фактура № ********** от 31.03.2018 г., както и от
заключението на ССЕ, че снетите данни от паметта на електромера за потребена дневна и нощна електроенергия отговарят на
количествата, посочени във фактурата, която е правилно остойностена
по утвърдените от КЕВР цени на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД /Решение №
Ц-19 от 01.07.2017 г./ и действащи в периода м. 10.2017 г. – м. 03.2018 г. По
делото не се установи да е извършвано манипулиране на процесния
електромер, поради което и следва да се приеме, че отчетеното количество
електроенергия през процесния период, ползвано в
обекта на ищеца, е точно. Както се посочи и по-горе, въз основа на така
отчетеното количество електроенергия е определена и общата дължима от абоната
стойност на същата, която съответства на заплатената от ищеца.
Поради гореизложеното и при съвкупната оценка на
събраните по делото доказателства съдът приема, че предявения иск по чл. 55,
ал. 1, предл. първо ЗЗД е изцяло неоснователен и
следва да се отхвърли.
По
отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответното дружество има
право на разноски, за което е представен съответен списък по чл. 80 ГПК. Разноските
за юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело
следва да бъдат определени от съда съобразно редакцията на чл. 78, ал. 8 от ГПК
/ДВ бр. 8/2017 г./, действаща към датата на постановяване на решението и
приключването на съдебното дирене. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, към която препраща чл. 37 от Закона за правната
помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 до 300 лева, като съдът намира, че по настоящото дело на ответното
дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева. Ответникът претендира заплащането и на 240
лева – депозити за вещи лица, за които по делото са представени доказателства
да са реално извършени и които следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.С.С.,
ЕГН **********, против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 738,77 лева /седемстотин тридесет и осем лева и седемдесет и седем
стотинки/ – недължимо платена сума за изразходена електрическа енергия
начислена по фактура № ********** от 31.03.2018 г. за обект – жилищен имот, находящ се в с. М., общ. Л, обл.
П, с клиентски номер … и ИТН ..., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 13.09.2018 г., до окончателното изплащане, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д.С.С.,
ЕГН **********, да заплати „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, сумата от общо
440
лева /четиристотин и четиридесет лева/ -
деловодни разноски за производството по настоящото гр.д. № 14803 по описа за
2018 г. на ПдРС, ІХ състав.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП